Решение № 8074 от 06.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8074 гр. С., 06.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело № 20241110144778 по описа за 2024 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК установителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът К. С. Ч. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С., ЖК „Л. З.

*“, УЛ. „Л." ***, дължи на ищеца „П. К. Б.“ ЕООД с ЕИК: ********* и адрес: гр.С., БУЛ. „Б." **, бл. ***, вх. *, сумата 884,16 лева, представляваща главница по Договор за кредит Номер: **********/20.10.2015, ведно със законна лихва за период от 29.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 503,89 лева, представляваща лихва за забава за период от 05.11.2017 г. до 28.09.2023 г., както и сумата от 352,24 лева, представляваща възнаградителна лихва за период от 05.04.2016 г. до 05.11.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 19.04.2024 г. по ч. гр. д. № 53551/2023 г. на СРС, 178 състав.

Предявени са и осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД за осъждане на К.

С. Ч. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С., ЖК „Л. З. *“, УЛ. „Л." ***, да заплати на ищеца „П. К. Б.“ ЕООД с ЕИК: ********* и адрес: гр.С., БУЛ. „Б." **, бл.

***, вх. *, сумата от 832,72 лева – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, ведно със законната лихва от 29.09.2023 г., както и сумата от 812,10 лева – лихва за забава върху главницата от 832,72 лева за периода 05.11.2017 г. – 28.09.2023 г.

Ищецът твърди, че ответникът е страна по договор за потребителски кредит № **********/20.10.2015 г., като по силата на същия кредиторът е предоставил на длъжника сумата 1000 лева, за срок на кредита: 24 месеца; размер на вноската: 61,82 лв.; ГПР: 49,34 %; ГЛП: 41.17 %; общо задължение по кредита: 1480,25 лв. Поддържа, че по искане на потребителя е предоставил 1 и пакет допълнителни услуги, за които последният се е съгласил да заплати възнаграждение в размер на 995,67 лева; размер на вноската по закупена допълнителна услуга: 41,66 лева; като така общото задължение по кредита възлизало на 2475,92 лева, а размерът на месечната вноска по договора:

103,48 лева. Твърди да е изправна страна по договора. Сочи, че на длъжника е бил предоставен погасителен план, заедно с Договора за кредит, Стандартен европейски формуляр с допълнителна преддоговорна информация.

Ответникът от своя страна не е изпълнил задълженията, които е поел по договора, като преустановил плащанията на погасителните вноски. Излага подробни съображения относно закупения от потребителя допълнителен пакет услуги и действителността на клаузите от договора и ОУ, с които тези вземания са регламентирани. Потребителят е имал възможност да се откаже от договора, от която не се е възползвал. В обобщение на подробните доводи, съдържащи се в исковата молба, счита исковете за основателни и доказани и иска от съда да бъдат уважени.

Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. С възражение по чл. 414 ГПК, депозирано на 08.05.2024 г. по ч.гр.д.

53551/2023, е навел възражение за изтекла погасителна давност, което настоящият състав намира, че следва да се цени и в исковото производство, следващо заповедното, в което е направено.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД Основателността на предявения иск предпоставя установяването на следните обстоятелства: реалното предоставяне на договорената кредитна сума, уговорения падеж на плащане; наличието на постигната между страните договореност за връщане на кредита с надбавка /лихва/; сключването на споразумение за предоставяне на пакет допълнителни услуги, наличието в договора на валидни клаузи за възнаградителна лихва, ГПР и такси, настъпването на условията за начисления по тези клаузи, размер на претендираните вземания, изискуемостта на претендираните вземания.

При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже положителният факт на плащане на вземанията.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи изпадане на ответника в забава за заплащане на главното вземане.

По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

Ответникът не оспорва, а и от представения по делото препис от договор за потребителски кредит П. К. С. № **********/20.10.2015 г. се установява, че страните в настоящия процес са се намирали в облигационно отношение, по силата на което ищецът е предоставил заемна сума в размер на 1000,00 лева.

Усвояването на сумата на 20.10.2015 г. се установява от заключението по 2

ССчЕ.

Видно от договора заемателят е поел задължение да върне сумата ведно с договорна лихва в размер на 480,25 лева при срок на договора 24 месеца и при погасяване на равни месечни вноски като падежа на първата вноска е 05.12.2015 г., а на последната – 05.11.2017 г. Договорен е годишен лихвен процент в размер на 41,17 % и ГПР 49,34 %.

При подписване на договора ответникът се е съгласил и е закупил пакет от допълнителни услуги, изразяващи се в приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване а допълнителни парични средства, за който дължи възнаграждение в размер на 41,66 лева месечно, платимо заедно с погасителната вноска, чиито размер възлиза на общо на 995,67 лева.

Общият размер на задължението на кредитополучателя по договора е 2475,92 лева. Страните са договорили, че изплащането на кредита ще се извършва чрез банкови преводи. Общият размер на месечната вноска е 103,48 лева.

Установява се от заключението по ССчЕ, че посредством плащания на 07.12.2015 г. /100,00 лева/, 30.01.2016 г. /105,00 лева/, 29.02.2016 г. /110,00 лева/ и 29.04.2016 г. /414,68 лева/ ответникът е заплатил по договора сума в общ размер 414,68 лева, което се признава и от ищеца.

Договорът е с настъпил на 05.11.2017 г. краен падеж, поради което и всички вземания по него са станали изискуеми.

Правоотношението между страните по спора се урежда от норми от императивен порядък, които са установени в публичен (обществен) интерес, поради което съдът следва служебно да следи валидността на включените в договора клаузи, независимо от наведените от страна на ответника възражения.

Представеният по делото договор за кредит, сключен между ищеца и ответника е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - Закона за потребителския кредит, в който законодателят предвижда строги изисквания за формата и съдържанието на този вид договори, уредени в глава трета на закона. Предвид това е необходимо съдът да извърши самостоятелна преценка за валидност на потребителския договор в съответствие с разпоредбата на чл. 5 ГПК, която вменява на съда задължение да осигури точното прилагане на закона в хипотеза, каквато несъмнено е настоящата, когато следва да намери приложение установена в публичен интерес материалноправна норма.

Установената съдебна практика (решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на I т. о., решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на II т. о. на ВКС и др.). приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе 3 независимо дали страните са навели такива възражения или не, като на още по – силно основание служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни, в какъвто смисъл са и т. 1 и т. 3 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК). Съдът следи служебно както за противоречие с добрите нрави на договорните клаузи, така и за наличието на неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП – (решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на I т. о., решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на II т. о. на ВКС и др.).

Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя като в 18 точки визираната правна норма дава неизчерпателно изброяване на различни хипотези на неравноправие. Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия.

В случая при преценка на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че процесното договорно съглашение отговаря изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ ("Договор за потребителски кредит.

Форма и съдържание"), чл. 9 - чл. 11 ЗПК. По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 49,34 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Посоченият размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – възнаграждението по закупения пакет от допълнителни услуги, предоствени от ищеца, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. По силата на § 1, т. 1 4 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Възнаграждението по закупения пакет от допълнителни услуги е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае управлението и погасяването на кредита. Разходът за възнаграждение, чиито размер е отнапред определен е известен на заемодателя, което се потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства.