Решение № 4016 от 05.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4016 гр. София, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно наказателно дело № 20251110207399 по описа за 2025 година

ЗМВР.

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК, вр. чл.72, ал.4 от Инициирано е по жалба от З. Д. К., ЕГН **********, срещу индивидуален административен акт – заповед, с рег. №229зз-268 от 28.04.2025 г., издадена М. Н. М. – полицейски орган при 05 РУ – СДВР, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е постановена принудителна административна мярка – фактическо задържане на лицето, което я оспорва – З. К., за срок до 24 часа.

В депозираната жалбата са релевирани доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на атакуваната заповед, за издаването й при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изложена е трактовка на събитията от 28.04.2025 г. Наведено е оплакване, според което полицейските служители не са се легитимирали към момента на извършване на проверката. Изтъква се, че те са пристъпили към претърсване, без да разполагат с разрешение или основание за това.

Обсъжда се, че жалбоподателят не е бил, нито собственик, нито наемател на помещението, в което са били установени наркотичните вещества. В тази връзка се излага, че във фактическата част на полицейската заповед не е посочено, дали наркотичните вещества са били открити у жалбоподателя. Отправя се упрек към нечетливостта на връчения на жалбоподателя екземпляр от заповедта за задържане. Споделя се, че полицейските служители са проявили неуважително поведение по отношение на задържаните лица.

Акцент се поставя върху неосигуряването на жалбоподателя на защита от служебен адвокат, въпреки изрично изразеното от него желание в тази насока. Поддържа се, че за задържането на К. не са били уведомени нейните възходящи роднини, въпреки че било направено изрично искане. Възразява се срещу отсъствието на отразени ясно и в пълнота фактически и правни основания за задържането, с препратка към съображенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), споделени в решения, касаещи чл.5, §1 б."с" от ЕКПЧ. Оспорва се правилността на преценката на административния орган за съществуващи основания за 1 задържането на жалбоподателя. Наведени са и доводи за липса на компетентност на издаващия орган.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Г. М. – С. адвокатска колегия (САК), който поддържа жалбата с изложените в нея аргументи. В допълнение изтъква, че от Постановление за прекратяване на наказателното производство от 14.05.2025 г. се установява, че жалбоподателят не е съпричастен към проявата, посочена като основание за неговото задържане. Допълва доводите си относно пороците на полицейското задържане, насочвайки вниманието върху липсата на поставени от жалбоподателя подписи върху всяка една от страниците на декларацията за правата на задържано лице. Подчертава, че в обсъждания документ също не е отразено, че за задържането на жалбоподателя е бил осведомен адвокат. В допуснатите му писмени бележки поддържа, че не е било установено дали откритите от полицейските служители обекти представляват наркотични вещества. В заключение моли издадения индивидуален административен акт да бъде отменен, като в съответствие с този изход бъдат присъдени претендираните разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответникът М. Н. М. – полицейски орган при 05 РУ – СДВР, редовно призован, не се явява. Представлява се от главен юрисконсулт при СДВР хх, която пледира за потвърждаване на обжалваната заповед като законосъобразна, поради издаването й от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и при съблюдаване на регламентираните в ЗМВР процедурни правила. Поддържа, че в оспорената заповед са посочени, както фактическите, така и правните основания за нейното издаване. Изразява становище, че за полицейския орган не е съществувало задължение за събиране на доказателства, установяващи по категоричен начин вината на задържаното лице, тъй като доказването на престъплението се извършвало в рамките на досъдебното производство. Търси присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР. В условията на евентуалност релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.

В представени пред съда писмени бележки пълномощникът на ответника отправя молба за потвърждаване на атакуваната заповед като законосъобразна, поради издаването й от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и при съблюдаване на регламентираните в ЗМВР процедурни правила. Изтъква, че на жалбоподателя е била предявена декларация с разяснения на правата му. Твърди, че мотивите за издаването на полицейската заповед били инкорпорирани в отделен документ, съставен преди налагането на принудителната административна мярка (ПАМ), което е в съответствие с тълкувателната практика на върховната съдебна инстанция (ТР №16/1975 г. на ВС, ППВС №4/1976 г., ТР №4/2004 г. на ОС на ВАС и ТР №1/2006 г. на ВАС). Подчертава, че преценката за предприемане на задържането била поставена в оперативната самостоятелност на съответния полицейски орган. Обяснява, че за прилагането на наложената с процесната заповед ПАМ не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, а е достатъчно само наличие на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението. В подкрепа на своите доводи реферира и към съображенията на Европейския съд по правата на човека, изложени в Решение от 24 юни 2014 г. на ЕСПЧ по делото Петков и Профиров срещу България по жалби № 50027/08 и № 50781/09. Поддържа, че понятието "данни" по смисъла на ЗМВР и понятието "достатъчно данни" по смисъла на чл. 207, ал. 1 от НПК имат различно съдържание. В тази връзка посочва, че за образуването на досъдебно производство по реда на НПК е необходимо да са налице достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има извършено престъпление, а при налагането на мярката "задържане за 24 часа" по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР са необходими само данни за извършено престъпление, тоест е възможно тези данни да не са достатъчни за образуване на досъдебно производство, но да са достатъчни да се направи извод, че задържаното лице има съпричастност към извършването на съответното престъпление. Твърди, че в процесния случай такива данни категорично са налице. С тези аргументи отправя искане към съда жалбата да бъде отхвърлена като недоказана и необоснована, а заповедта за задържане да бъде потвърдена като законосъобразна и обоснована. Пледира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР. Релевира възражение за прекомерност на претендираното от другата страна адвокатско възнаграждение – в случай, че същото надвишава минималния размер за предоставения вид правна помощ.

2

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения, и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице, и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 28.04.2025 г. З. Д. К. се намирала в недвижим имот, находящ се на адрес хх заедно с хх. Те се забавлявали и слушали силно музика. Произведеният шум провокирал подаването на сигнал от неустановен гражданин за нарушение на нощната тишина до органите на МВР.

Около 00:30 часа, на 28.04.2025 г., по повод получения сигнал за нарушаване на нощната тишина, полицейски служители при 05 РУ-СДВР- ответникът М. Н. М. и колегата му хх, били изпратени от дежурната част при структурното подразделение на СДВР на горепосочения адрес. Двамата били назначени на смяна в състав като автопатрул и следвало да изпълняват служебните си задължения за времето от 19:00 часа на 27.04.2025 г. до 07:00 часа на 28.04.2025 г. в рамките на обслужваната територия на гр. София. На място полицейските служители звъннали на звънеца на входната врата на недвижимия имот. След известно време входната врата била отворена от хх. Той споделил на служителите, че недвижимият имот е бил нает за вечерта и че в същия, с цел да се веселят, са се събрали група приятели. Полицейските служители възприели поведението на мъжа като съмнително, поради което поискали да бъдат допуснати в недвижимия имот. хх отговорил утвърдително.

След като влезли в обекта, органите на реда установили самоличността на намиращите се в него граждани. На служителите им се сторило, че младежите били смутени от отправен към тях въпрос, дали притежават забранени предмети. Впоследствие върху мека мебел, намираща се в недвижимия имот, полицаите забелязали пластмасова кутия, съдържаща кристалообразно вещество. На пода на помещението, до табуретка, те открили и полиетиленово пликче, съдържащо бяло прахообразно вещество, и стъклена лула за пушене.

При зададен към тях въпрос, намиращите се в недвижимия имот граждани отрекли намерените вещества да са тяхна собственост. М. и Г.ев докладвали за случая на оперативната дежурна част на 05 РУ-СДВР и запазили местопроизшествието до пристигането на дежурна огледна група (ДОГ).

При тази фактология, установените в недвижимия имот лица, сред които и З. Д. К., били отведени за изясняване на обстоятелствата по случая в сградата на 05 РУ-СДВР.

Ответникът М. Н. М. – на длъжност "командир на отделение" в група "Охрана на обществения ред" на Сектор "Охранителна полиция" към 05 РУ-СДВР, издал заповед с рег.

№229зз-268 от 28.04.2025 г., с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, на 28.04.2025 г., в 00:50 часа, З. Д. К. била задържана за срок до 24 часа поради "във вр. с чл. 354а от НК, на ул. хх при проверка на ННТ установени наркотични вещества". Жалбоподателят отказал да разпише връчената му заповед за задържане, което било удостоверено от свидетел на отказа.

Била му е връчена декларация за правата на задържаното лице, която жалбоподателят подписал и попълнил, като изрично вписал, че желае да му бъде осигурена адвокатска защита от служебен адвокат по реда на Закона за правната помощ. В декларацията за правата на задържаното лице К. отбелязала, че не желае член на семейството й или друго заинтересовано лице да бъде уведомено за нейното задържане.

Задържането било вписано и в книгата за задържани лица, водена в структурното подразделение на СДВР. В съответната графа за тази мярка било въведено основание, идентично на отразеното в издадената заповед. К. станала обект и на предприетото претърсване на лице, при което били описани подробно в съставения протокол за обиск движимите вещи, установени в нейно владение. Жалбоподателят бил освободен от арестните помещения на 05 РУ-СДВР в 11:40 часа, на 28.04.2025 г.

Било образувано бързо производство за престъпление от общ характер по чл.354, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК, по който повод била заведена пр. пр. №12698/2025 г. по описа на С.

3

Р. П. (СРП). В неговия ход в качеството на свидетели били разпитани, както полицейските служители хх така и граждани, намирали се в недвижимия имот на адрес хх. Била изготвена експертна справка, с № 1881-Х/2025 г. Според нейното заключение, изследваните обекти, открити от полицейските служители в недвижимия имот, намиращ се в хх съдържали както следва: метамфетамин, с нето тегло 0,04 грама; метамфетамин, с нето тегло 0,08 грама;– кокаин, с нето тегло 0,10 грама. Така откритите вещества са включени в Списък I "Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина" от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета на основание чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.