Решение № 605 от 15.07.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 605 гр. Благоевград, 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Георгиева като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20241210103306 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е по искова молба, подадена от А. К. С., ЕГН **********, от гр. **** против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от управителя ****.

Ищцата заявява, че с изпълнителен лист (ИЛ) била осъдена да заплати на "ПроКредит Банк" АД общата сума от 15 992,73 лв. Сочи, че гореописаното вземане произтичало от Договор за потребителски кредит от 26.11.2009г., сключен с "ПроКредит Банк" АД, по който имала качеството на кредитополучател. Твърди, че "ПроКредит Банк" АД продал вземането по процесния договор за кредит на ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД. Навежда, че въз основа на издадения ИЛ било образувано през 2010г. изп.д. № 392/2010г. по описа на ЧСИ ****, с район на действие ОС-Благоевград. Поддържа, че изп.д. № 392/2010г. по описа на ЧСИ **** било прекратено поради перемпция. Излага, че по молба на ответника-цесионер „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД при ЧСИ **** било образувано ново изп.д. № 277/2024г., взискател по което бил ответникът "ЕОС МАТРИКС" ЕООД. Смята, че последното изпълнително действие, което прекъсвало давността било от 18.09.2017г., когато била насрочена публична продан, като след тази дата не били извършвани други изпълнителни действия. Счита, че вземанията на ответника по процесния ИЛ били погасени по давност на основание чл. 110 ЗЗД.

Ответникът изцяло оспорва предявения иск. Тази си процесуална позиция обосновава с доводи, че давността по отношения на вземанията по процесния ИЛ е била прекъсвана. В тази връзка сочи, че освен действието от 18.09.2017г. били извършвани и други действия, включително извънсъдебни споразумения за разсрочено плащане на задълженията, които също прекъсвали давността. Счита, че в тази връзка била и най-новата съдебна практика.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство е отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, с който се претендира да бъде признато за установено, че ищцата не дължи на ответника общата сума от 15 992,73 лв. /петнадесет хиляди деветстотин деветдесет и два лева и седемдесет и три стотинки/ по договор за 1 кредит от 26.11.2009г., сключен с "ПроКредит Банк" АД, като впоследствие вземанията по този договор са били прехвърлени на ответника с договор за цесия, представляваща сбор от сумите по изпълнителен лист от 19.07.2010г., издаден на основание чл. 417 ГПК, по ч.гр.д.

№ 2241/2010 г. по описа на Районен съд Благоевград, в полза на "ПроКредит Банк" АД.

От данните по делото може да се заключи, че предявената претенция е допустима, тъй като ищцата има правен интерес от търсената с нея защита. В тази връзка следва да се изтъкне, че чрез иска по чл. 439 ГПК длъжникът може да установява само факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право (в случая погасяване на правото на принудително изпълнение поради настъпила погасителна давност; водещо до отпадане на процесното изпълняемо право, а именно настъпила петгодишна погасителна давност).

Уважаването на посочената искова претенция е предпоставено от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ ищцата е била осъдена да заплати сумите, предмет на издадения Изпълнителен лист от 19.07.2010г., издаден на основание чл. 417 ГПК, по ч.гр.д.

№ 2241/2010 г. по описа на РС-Благоевград; 2/ наличието на образувано въз основа на процесния ИЛ изпълнително производство; 3/ вземанията по ИЛ са погасени по давност, и 4/ да не са извършвани изпълнителни действия, които прекъсват или спират петгодишния давностен период, респ. наличието на други обстоятелства, водещи до запазване действието и възможността за принудително осъществяване на притезанията, предмет на издадения Изпълнителен лист.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на първите четири от посочените изисквания. В тежест на ответника е да установи извършването на изпълнителни действия, които прекъсват или спират петгодишния давностен период, респ. наличието на други обстоятелства, водещи до запазване действието и възможността за принудително осъществяване на притезанията, предмет на издадения Изпълнителен лист.

Именно в контекста на изложените принципни положения трябва да се потърси и разрешение на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.

Безспорни са по делото следните обстоятелства:

1/ Че на 19.07.2010г. по ч.гр.д.№ 2241/2010г. по описа на РС-Благоевград бил издаден ИЛ в полза на "ПроКредит Банк" АД, с който ищцата е била осъдена заедно с още три лица **** да заплати солидарно на "ПроКредит Банк" АД общата сума от 15 992,73 лв.;

2/ Гореописаното вземане произтича от Договор за потребителски кредит от 26.11.2009г., сключен с "ПроКредит Банк" АД, по който ищцата А. С. имала качеството на кредитополучател; през 2010г.;

3/ Въз основа на издадения ИЛ от "ПроКредит Банк" АД било образувано през 2010г. изп.д.

№ 392/2010г. по описа на ЧСИ ****, с район на действие ОС-Благоевград;

4/ "ПроКредит Банк" АД продал вземането по процесния договор за кредит на ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД;

5/ По молба на ответника-цесионер „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД при ЧСИ **** било образувано ново изп.д. № 277/2024г., взискател по което бил ответникът "ЕОС МАТРИКС" ЕООД.

Възражението на ищцата за прилагане на абсолютната давност по реда на чл. 112 ЗЗД е неоснователно. Това е така, защото същата не се прилага по отношение на заверени правоотношения, каквото е процесното (вж. Решение № 4/20.04.2021г. по конституционно дело № 1/2021г. на Конституционния съд).

Спорно по делото е обстоятелството кое е последното извършено изпълнително действие, което е прекъснало или спряло петгодишния давностен период по чл. 110 ЗЗД.

Фактологията, значима за произнасянето по изясняване на това спорно обстоятелство се изяснява от материалите по горецитираните изпълнителни дела, копия от които са приети 2 като писмени доказателства. Те не са оспорени от никоя от страните и от тяхното съдържание се констатира, че:

- Изпълнителният лист, посочени от ищцата, действително е бил издаден срещу нея и в полза на "ПроКредит Банк" АД, за процесните вземания. Изпълнителното основание, послужило за неговото издаване, е влязла в сила заповед по чл. 417 ГПК.

- Първото изпълнително дело за събирането на вземанията по изпълнителния лист (изп.д. № 392/2010г. по описа на ЧСИ ****) е започнало на 31.08.2010г., въз основа на молба, подадена от кредитора "ПроКредит Банк" АД по него.

- С тази молба е било поискано осъществяване на изпълнителни действия срещу четиримата длъжници по процесния ИЛ, включително и срещу ищцата А. С. (възбрани върху недвижими имоти, запор върху трудово възнаграждение, запор върху банкови сметки и други вземания на длъжника към трети лица), като на органа по принудителното изпълнение, на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, е било възложено и сам да определя начина на изпълнението.

- От страна на съдебния изпълнител са били предприети действия по проучване на имущественото състояние на длъжниците, включително и на ищцата А. С. (чрез справки от Агенцията по вписванията, от НАП, от КАТ-гр. Благоевград и от общ. Благоевград), и по връчване на покана за доброволно изпълнение.

- На 12.11.2010 г. до длъжника е била изпратена покана за доброволно изпълнение, която й била връчена на 15.11.2010г.

- С поканата е бил наложен и запор върху притежавано от ищцата А. С. МПС, а именно лек автомобил марка „Деу“, рег. № Е 36 34 BH.

- На 01.07.2014г. със запорно съобщение е бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищцата А. С., получавано от работодателя й „Табак Маркет“ АД.

- На 27.02.2015г. ответникът "ЕОС МАТРИКС" ЕООД депозирал молба по изп.д. № 392/2010г. по описа на ЧСИ ****, с която го е уведомил, че е сключен договор за цесия между него и "ПроКредит Банк" АД, като вземанията по процесния ИЛ били прехвърлени на "ЕОС МАТРИКС" ЕООД. С молбата поискал да бъде конституиран като взискател по изп.д., както и също така постъпващите суми по изпълнителното дело да бъдели превеждани по сметка на новия кредитор "ЕОС МАТРИКС" ЕООД. Длъжникът С. била уведомена за цесията на 13.03.2025г. с обратна разписка.

- На 24.03.2015г. с постановление съдебният изпълнител конституирал ответника "ЕОС МАТРИКС" ЕООД като взискател по изп.д.

- В периода от 30.11.2010г. до 23.04.2015г. длъжникът А. С. заплащал суми в различен размер по изп.д. № 392/2010г. по описа на ЧСИ ****, като в тази връзка са приобщени и разписки за извършените плащания. В този период били постъпвали и суми от запорираното трудово възнаграждение на ищцата.

- От материалите по изп.д. № 392/2010г. по описа на ЧСИ **** се констатира, че са били обявявани множество публични продани на идеални части от недвижими имоти, които обаче не са били приключили, поради това че не са се били явявали купувачи. Последната обявена публична продан била на 18.09.2017г.

- На 29.03.2024г. новият кредитор "ЕОС МАТРИКС" ЕООД поискал на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК прекратяване на изп.д. № 931/2013г. и връщане на ИЛ.

- На 12.04.2024г. ЧСИ **** постановил прекратяване на изп.д. № 392/2010г. поради настъпила перемпция.

- Изпълнителни действия с практически ефект по първото изп.д. № 392/2010г. по описа на ЧСИ **** са били наложеният на 15.11.2010г. запор върху МПС-то на длъжника, заложеният на 01.07.2014г. запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и последната обявена публична продан на 18.09.2017г.

- На 16.04.2024г. цесионерът "ЕОС МАТРИКС" ЕООД депозирал молба пред ЧСИ **** за образуване на ново изп.д. въз основа на процесния ИЛ.

3

- С разпореждане от 12.07.2024г. ЧСИ **** образувал изп.д. № 277/2024г. по неговия опис, като с разпореждането било постановено да се извършат действия по чл. 18 ЗЧСИ.

- На 06.08.2024 г. до длъжника А. С. е била изпратена покана за доброволно изпълнение, която й била връчена на 02.12.2024г.

- Същински изпълнителни действия по отношение на ищцата по това второ изпълнително дело не са били предприети.

От приетите по делото преписи на Споразумения за разсрочено изплащане от 14.07.2020г., от 10.08.2021 г. и Споразумение от 09.02.2023г., подписано с КЕП, сключени между ищцата А. С. и „ЕОС Матрикс“ ЕООД става ясно, че ищцата е ясно и недвусмислено е признавала задълженията си по процесния ИЛ, произтичащи от договора за кредит от 26.11.2009г., сключен с цедента "ПроКредит Банк" АД. С всяко едно от тези споразумения е било уговаряно разсрочване на задълженията по ИЛ съгласно погасителни планове към споразуменията.

Така установените факти, преценени на плоскостта на нормативните разпоредби, приложими към конкретния казус, създават опора за следните правни изводи:

С т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС е утвърдено разбирането, че в хода на изпълнителното производство погасителната давност не спира да тече, а се прекъсва многократно с предприемането на всяко валидно изпълнително действие, като при прекратяването на изпълнителния процес поради перемпция (чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, респ. чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК-отм.) за началото на новата давност релевантна е датата, на която е било поискано или е било предприето последното валидно изпълнително действие. По този начин се изоставя концепцията на Постановление № 3/18.11.1980 г. по гр. д. № 3/1980 г., Пленум на ВС, което е обявено за загубило сила, че инициирането на изпълнителната процедура прекъсва давността, на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, а през нейното времетраене течението на давностния срок се спира. Прието е, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Според тълкувателното решение в изпълнителния процес давността не спира, тъй като кредиторът може да избере дали да действа/да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/или да не действа/да не иска нови изпълнителни способи/.