Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5738 от 04.08.2017, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 10790/2013
Вид
Решение № 5738
Подписан
04.08.2017
В сила
05.09.2018
Състав
МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА ГЕОРГИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 365 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.365 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.342, ал.1 · Наказателен кодекс

Р

Е Ш Е

Н И Е

№..... гр.София, 04.08.2017год.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на дванадесети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА

При участието на секретаря Красимира Георгиева като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №10790 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.

Образувано е по предявени от А.Д.А., действащ лично и със съгласието на законния си представител Д.С. А. срещу ЗК"М.И.“/М.F.С.DE S. Y R.. S.A./ искове с правна квалификация чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./, във връзка с чл.

45, ал. 1 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника за сума в размер на 80000,00лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени по повод възникнало на 07.08.2008г.

ПТП неимуществени вреди от смъртта на Д.А.А. /баща на ищеца/ и представляващо разликата между извънсъдебно платена сума в размер на 120000,00лв. и действително причинените вреди, сума в размер на 43642,97лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от загуба на издръжка на ищеца, за периода от настъпване на събитието -07,08,2008год. до навършване на пълнолетие-22,01,2018год., ведно със законната лихва върху главниците от датата на увреждането до изплащане на вземането, както и сума в размер на 31416,16лв.-представляваща обезщетение за забава върху платената извънсъдебно главница от 120000лв., за периода от 07,08,2008год. до 14,09,2010год.-датата на изплащане,

Излагат се доводи, че на 07,08,2008год., около 20,30часа, при управление на лек автомобил, с марка Мерцедес 220 Е ЦДИ, с испанска регистрация №1622 CNY, на главен път Е-87, клас І-9, на 201км. Посока Бургас-Варна, Я.К.С.нарушил правилата за движение по пътищата, предприел неправилно изпреварване, навлязъл в лентата за насрещно движение и предизвикал ПТП с движещия се в пътната лента мотоциклет Хонда ЦБР 100РР, с рег.№******, управляван от Д.А.А., вследствие на което е настъпила смъртта на последния. Излагат се доводи ищецът да е претърпял неимуществени вреди от смъртта на Д.А., подлежащи на обезвреда. Деликтната отговорност на виновния водач е застрахована при ответното дружество, поради което за увредения е възникнало право да претендира обезщетение пряко от застрахователя на делинквента. Постигнато е извънсъдебно споразумение между ищеца и ответника, с което е заплатено обезщетение в размер на 120000лв. Сочи размерът на неимуществените вреди да е 200000лв., поради което претендира разликата от 80000лв.

Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.

Ответникът-

ЗК"М.И.“ в указания законоустановен срок за отговор излага становище, с което не оспорва наличието на застрахователно правоотношение, с което се покрива гражданската отговорност на делинквента към датата на застрахователното събитие. Не оспорва механизма на ПТП, както и обстоятелството смъртта на пострадалия да е в резултат на ПТП. Поддържа исковата претенция да е неоснователна, тъй като е подписан договор, с който претенциите между страните са изцяло уредени, включително за имуществени, неимуществени вреди и лихви. При условията на евентуалност релевира доводи за погасяване на вземането поради изтекла давност като приложимата такава е съгласно чл.1973 от испанския граждански закон е една година. При условията на евентуалност е налице изтекла давност и съобразно българския материален закон.

Твърди претендираното обезщетение да е прекомерно, вкл. и в частта по претенцията за загуба на издръжка.

Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата претенция. Претендира разноски.

При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От приложените по делото доказателства – одобрено споразумение от 27,05,2009год., по НОХД №78/2009год., на Окръжен съд Бургас, е видно, че подсъдимият Я.К.С., е признат за виновен в това, че на 07.08.2008г., около 20,30часа при управление на лек автомобил, с марка Мерцедес 220 Е ЦДИ, с испанска регистрация №*****на главен път Е-87, клас І-9, на 201км. с посока Бургас-Варна, нарушил правилата за движение по пътищата-чл.42, ал.2, т.2 от ЗДВП и предизвикал

ПТП с мотоциклет Хонда ЦБР 100РР, с рег.№******, управляван от Д.А.А., от което настъпила смъртта на А. -престъпление по чл.342, ал.1 от НК.

С определение постановено по реда на чл.146 от ГПК, в съдебно заседание проведено на 08,12,2014год., страните са приели за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата по осъществено виновно от Я.С.противоправно деяние, от което са настъпили вреди-смъртта на Д.А. при описания в исковата молба механизъм на ПТП.

Видно от удостоверение за наследници на Община П. с №1180/29,07,2013год. ищецът се легитимира като законен правоприемник на починалия Д.А.А. -негов син.

По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на св. Т.З., от които се установяват неимуществените вреди за ищеца.

Изслушано е заключение на съдебно-икономическа експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, от което се установява, че необходимата издръжка на А.Д.А. за периода от 07,08,2008год. до 22,01,2008год. е в размер на 43642,97лв.

Изслушано е заключение на съдебна, езикова експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, с което е извършен превод на приложимо според ответника испанско материално право относно давността за вземанията и размера на обезщетенията.

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Относно приложимото право:

С оглед установената понастоящем практика на СЕС постановена по преюдициално запитване относно тълкуване на чл.4, параграф 1 на регламент ЕО №864/2007год. на европейски парламент и съвета относно приложимото право към извъндоговорни задължения и сочещ приложимото право на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносния факт и независимо в коя държава или държави са настъпили непреките последици от този факт, съдът намира, че в конкретния казус следва да намери приложение правота на държавата, в която е настъпила вредата-ПТП. В този смисъл съдът съобрази и решение постановено по дело С-350/2014год. на СЕС, в което се приема тълкуването относно определяне на приложимото право към извъндоговорни задължения в резултат на пътнотранспортно произшествие настъпило в държава членка и относно вредите, претърпени от близки роднини с местопребиваване в друга държава членка, че същите трябва да се квалифицират като „непреки последици“ от произшествието по смисъла на посочената разпоредба. Не е налице хипотезата на чл.4, параграф 2 от регламента, тъй като и делинквентът и починалото лице са имали обичайно местопребиваване в България към момента на настъпване на вредата. В този смисъл и решение № 1582/ 21,07,2016год., постановено по гр. д. № 1957/16 г. На САС, 12 състав.

Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени искове с пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр. чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

По иска с пр.кв.чл.226 от КЗ/отм./, вр.чл.45 от ЗЗД.

За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.

От събрания по делото доказателствен материал и съобразно разпоредбата на чл.300 от ГПК, съдът разглеждащ гражданско правните последици от деянието е обвързан от това дали е налице противоправно деяние виновно извършено от дееца. От приложената по делото присъда на Окръжен съд Бургас, настоящия състав намира, че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице.

Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ е основателен и застрахователят е пасивно, материално-правно легитимиран да отговаря по предявения иск-чл.223, ал.1 от КЗ/отм./.

По възражението за погасяване на задължението, поради сключено извънсъдебно споразумение.

Действително не е спорно между страните сключването на договор от 01,09,2010год. между ЗК М. и А.Д.А., чрез законен представител Д.С. А., по силата на който, на основание чл.365 от ЗЗД е постигната спогодба ЗК М. да изплати на А.Д.А. обезщетение в размер на 120000лв., „за обезщетяване на всички имуществени, неимуществени вреди, пропуснати ползи и лихви, получени вследствие смъртта на Д.А. при ПТП от

07,08,2008год.“ –т.1.1.

В т.2 от спогодбата е посочено: бенефициентите декларират, че така определения размер на обезщетение напълно удовлетворява претенциите им срещу застрахователя и/или Я.К.С.. С т.3 от спогодбата Бенефициентите след заплащане на описаното в т.1 обезщетение заявяват, че нямат неудовлетворени претенции срещу застрахователя и/или срещу Я.С.и опрощават по смисъла на чл.108 от