Решение № 4204 от 12.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4204 гр. София, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

ГЮЛСЕВЕР САЛИ при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20231100504704 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 14845 от 19.12.2022 год., постановено по р.дело № 46156 по описа за 2021 год. на СРС, 163 с-в са ЧАСТИЧНО УВАЖЕНИ предявените от „БНП П.П. Ф.” С.А., Париж, рег. № *******, чрез „БНП П.П. Ф.” С.А. клон България, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост – 4“, Бизнес парк София, сграда 4 против М. Р. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ул. „*******, ап.2, действащ чрез назначения му особен представител адв. О. Д. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул.

„******* обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.

415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 9, чл. 11 и чл. 33 ЗПК и чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва:

1204,17 лева, представляваща задължение за главница по Договор за потребителски заем № PLUS – 14635543 от 20.3.2017 г., ведно със законна лихва от 25.6.2019 г. до изплащане на вземането, и мораторна /за забава/ лихва в размер на 214, 09 лв. за периода от 5.9.2017 г. до 6.6.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ЧГД № 36416/2019 г. на СРС, 163 състав, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 9, чл. 11 и чл. 33 ЗПК и чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като исковете са ОТХВЪРЛЕНИ като неоснователни и недоказани исковете за главница над уважената от 1204, 17 лв. до предявените с исковата молба за главница сума от 1575, 59/лв. /, за договорна /възнаградителна/ лихва в размер на 495, 22 лв. за периода от 5.8.2017 г. до 5.4.2019 г., и за мораторна /за забава/ лихва над уважената от 214, 09 лв. до предявените с исковата молба сума от 280, 79 лв. Ответникът е осъден на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 да заплати на ищеца сума в размер на 638,10 лева, представляваща направени деловодни разноски, съразмерно на уважената част от исковете.

Въззивна жалба подават и двете страни по делото.

1

Въззивната жалба на ищеца в първоинстанционното производство „БНП П.П. Ф.” С.А., Париж, рег. № *******, чрез „БНП П.П. Ф.” С.А. клон България, ЕИК ******* е подадена на 03.01.2023 год., с която се обжалва решението в частта, с която исковете са отхвърлени. Оспорва извода на съда, че договорът за заем е недействителен по отношение изискванията за размер на шрифта, тъй като по делото не са събирани и представяни доказателства, от които да се установи, че е налице несъответствие между задължителния по закон минимален размер на шрифта и размера на шрифта, с който са записани уговорките по договора. Твърди, че дори да е налице твърдяното несъответствие, то, позовавайки се на нормативните актове от правото на ЕС, по – конкретно приложимите в областта директиви, се явява несъществено, а следва да се квалифицира като формално нарушение. Твърди, разпоредбата от националното законодателство, на която се позовава съда, да не следва да се прилага, тъй като въвежда допълнителни изисквания и не е в съответствие с Директива 2008/48/ЕО. Позовава се на принципа на примата на правото на ЕС. Все на тази плоскост поддържа, че санкциите, установени от българския законодател, не отговарят на изискванията да са ефективни, пропорционални и възпиращи. Не споделя изводите на съда относно възнаградителната лихва и главницата. Оспорва извода за недействителност на предвидения ГПР. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част, като постанови ново, с което да уважи изцяло претенциите на ищеца. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника, с която оспорва изцяло изложеното от жалбоподателя, а първоинстанционното решение в обжалваната част приема за правилно и законосъобразно. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение, а първоинстанционното решение да потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Въззивна жалба е подадена от ответника М. Р. Р., действащ чрез назначения му особен представител адв. О. Д. на 19.01.2023 год., като оспорва решението в уважителната му част.

Твърди, че ищецът не е изпълнил разпределената му доказателствена тежест, като в условията на пълно и главно доказване установи реализиране фактическия състав, необходим за ангажиране отговорността на ответника. Поддържа заявеното в отговора на исковата молба, че сумата по кредита реално е предоставяна, като посочва, че посочването на банкова сметка в договора за кредит не води до несъмнения извод, че е изпълнено задължението по превеждането й по същата банкова сметка. Плащането на първоначалните три вноски също не индицирало наличие на получена сума от ответника. Оспорва ищецът да е доказал по делото, че е превел сумата по банкова сметка на ответника. Оспорва изводите на съда в частта относно предсрочната изискуемост, като твърди, че настъпването на падежа на последната вноска не водело до изискуемост и на оставащите вноски, липсва лично уведомяване на ответника за заповедното производство и за изискуемостта на вземането.

Моли съда да отмени обжалваното решение в частта, с която исковете срещу ответника са уважени, като постанови друго решение, с което изцяло да отхвърли претенциите срещу ответника. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца, с която оспорва изцяло изложеното от жалбоподателя, а първоинстанционното решение в обжалваната част приема за правилно и законосъобразно. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение, а първоинстанционното решение да потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като обсъди по реда на чл. 236, ал. 2 ГПК събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за удтановено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

2

Отговорът на въззивната жалба също е предявен в законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК и от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси, съдът е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършена служебна проверка, въззивната инстанция намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и процесуално допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.

В исковата молба се твърди, че на ответника по силата на Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта Master Card № CARD-15463936, сключен при сключването на Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с № CREX-15463923 от 15.11.2017 год. е отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта Master Card с максимален кредитен лимит от 1 500 лв.

Твърди се, че ответникът активирал предоставената му от ищеца кредитна карта № CARD15463936 с максимален кредитен лимит от 1 500 лв. Съгласно чл. 1 и чл. 14 от договора, за кредитополучателя възниква задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението. Ответникът преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 01.08.2018г., когато било последното му плащане по нея. Балансът по същата бил минус 933.58 лв. Кредиторът блокирал използването на кредитната карта. Към момента на подаване на заявлението задължението на ответника включва използваната главница в размер на 820.80 лв., договорна лихва от 01.08.2018г.-първа пропусната вноска до 09.11.2018г. – датата на изпращане на покана за доброволно изпълнение върху използваната сума в размер на 112.78 лв. и обезщетение за забава в размер на законната лихва от 41.89 лв. за периода 09.11.2018г. – датата на изпращане на поканата за доброволно изпълнение до 11.05.2019г.

Правното основание на предявените положителни установителни искове е чл. 422 ГПК, вр.чл. 79, и чл. 86 ЗЗД.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК е постъпил писмен такъв от назначения на ответника особен представител.

Оспорват се исковете. Оспорва се размера на вземанията, обявяване предсрочна изискуемост от ищеца. Възразява се, че ищецът не е издавал месечни извлечения, което било условие за плащане от ответника.

По делото са събрани писмени доказателства и е прието заключение на съдебно – счетоводна експертиза.

По отношение на правилността му, по наведените от въззивника доводи за неправилност на първоинстанционното решение, настоящият състав намира следното:

Основателността на предявения установителен иск се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение, елемент от съдържанието на което да е задължението на ответника да заплати претендираната сума, представляваща задължение по договор за заем, което предполага доказване на изпълнението на задължението за престиране на такива и настъпила изискуемост на задълженията за заплащане на стойността им, както и релевирано от длъжника неизпълнение.

Установено е по делото наличието на заемно правоотношение между страните, изпълнение на задълженията на ищеца по тях – предоставяне парична сума, както и неизпълнение на задълженията на ответника за връщане на сумите в уговорените срокове, 3 поради което кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора за настъпването й, като в конкретния случай този момент е получаване на преписа от исковата молба.

Договорът за кредит/заем/, какъвто е и настоящият, е финансова услуга по смисъла на дадената легална дифиниция в т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите. Към момента липсва изрична законова дефиниция на "договор за револвиращ кредит", респ. на "договор за револвиращ заем". Съгласно правната теория револвиращият кредит /заем/ е вид банков кредит, който представлява възобновяем банков кредит в рамките на предварително уговорена кредитна линия. Регламентацията на договорите за кредит се съдържа в Търговския закон, Закона за кредитните институции и в специалния Закон за потребителския кредит, поради което разпоредбите на същите следва да бъдат съобразени. Съгласно легалното определение в чл. 430, ал. 1 ТЗ с банковия договор банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Въззивното дружество няма качеството и статута на Банка по смисъла на чл. 2 от ЗКИ, а представлява финансова институция, която по смисъла на чл. 3 от ЗКИ е регистрирана с основна дейност отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Съгласно легалното определение в чл. 9, ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Съгласно § 4 от ДР на ЗПК този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити. При съобразяване на цитираните разпоредби следва да се приеме, че договорът за револвиращ кредит по своята правна характеристика е двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия даговор. Въззивният съд приема, че договорът за револвиращ кредит както и останалите търговски сделки се подчинява на общите правила за сключването и действителността на сделките, установени в гражданското право с разпоредбите на ЗЗД, освен ако в ТЗ и в специалния ЗПК не са предвидени особени правила за сключването и действителността му. Съгласно чл. 11 от ЗПК договорът трябва да съдържа погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.