Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1898 от 30.05.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 17826/2021
Вид
Решение № 1898
Подписан
30.05.2022
Състав
ХРИСТИНА БОРИСЛАВОВА НИКОЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.165, ал.2, т.6 · Закон за движението по пътищата
  • чл.182, ал.1, т.6 · Закон за движението по пътищата
  • чл.188 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1898 гр. София, 30.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 23-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА при участието на секретаря Б. В. И.П. като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА

Административно наказателно дело № 20211110217826 по описа за 2021 година

Производството е образувано по жалба на СТ. Р. М. против наказателно постановление (НП) № 21-4332-020227/05.10.2021 г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ - СДВР, с което на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 800 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. Жалбоподателят твърди, че е нарушението е установено при проверка на пътя на 12.05.2021 г., т.е. нарушителят е бил открит към този момент, поради което АУАН е съставен след изтичане на срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Посочва, че правната квалификация на нарушението не съответства на описанието му, с което е нарушен чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, тъй като въведеното ограничение на скоростта с пътен знак следва да е по-високо от разрешената такава за населено място. Изтъква, че в НП не са отразени данни за годността на техническото средство. Моли НП да бъде отменено.

1

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не изпраща процесуален представител. В депозирана молба поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща процесуален представител.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледна по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна се установява следното:

На 12.05.2021 г. в 13.20 ч. в гр. София, по бул. „Цариградско шосе“, с посока на движение от ул. „Павел Красов“ към Околовръстен път на гр.

София, до кръстовището с ул. „С. ....“ с мобилна система за видеоконтрол „CORDON-M2“ с радар № MD1192 била засечена скорост на движение на МПС „.......” с рег. № ........от 111 км/ч (след отчитане на допустима грешка в полеви условия) при ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място, въведено с пътен знак В-26, т.е. превишение на скоростта от 61 км/ч.

Преносимата система за контрол на скоростта на МПС „CORDON-M2“ преминала техническа проверка на 12.02.2021 г. като срокът на валидност на проверката е една година.

На 24.08.2021 г. жалбоподателят СТ. Р. М. се явил в ОПП-СДВР, където попълнил декларация, в която посочил, че е собственик на МПС с рег. № ..........., както и че именно той е управлявал посочения автомобил на 12.05.2021 г., около 13.20 ч.

С оглед на това свидетелят С. ОГН. СЛ. – на длъжност мл. автоконтрольор при ОПП-СДВР, съставила срещу СТ. Р. М. акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 665980/24.08.2021 г. за извършено нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъстие на нарушителя, който го подписал, като посочил, че има възражения спрямо установеното нарушение. Такива обаче не постъпили в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

2

Въз основа на така съставения АУАН началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР издал обжалваното НП № 21-4332-020227/05.10.2021 г., с което на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП на М. било наложено административно наказание глоба в размер на 800 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП. НП било връчено на 08.12.2021 г.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля С. ОГН. СЛ., както и от писмените доказателства по делото, приобщени по реда на чл.283 от НПК - протокол за използване на АТСС рег. № 4332р-25453/13.05.2021 г. , снимков материал на МПС посредством АТС „ CORDON-M2“, на разположението на техническото средство и на пътен знак В-26, протокол № 3-С-ИСИС/02.02.2021 г. на отдел ИСИС към Български институт по метрология, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126; декларация от 24.08.2021 г., справкакартон на водача М., призовка, заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. и заповед № 8121к-13312/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи, заповед № 513з-14425/19.10.2020 г. на директора на СДВР, проект за организация на движението по бул. „Цариградско шосе“.

Съдът кредитира изцяло гореописаната доказателствена съвкупност, тъй като същата е непротиворечива и напълно изяснява възприетата и описана погоре фактическа обстановка.

От показанията на свидетелката С. се установява процедурата по съставяне на АУАН, като категорично се опровергават твърденията в жалбата, че водачът е бил спрян за проверка от контролните органи, но му е съставен акт впоследствие. Свидетелката посочва, че актът е съставен в ОППСДВР въз основа на снимковия материал, изготвен с АТСС и на декларацията, попълнена от жалбоподателя, като показанията й съответстват на приобщените по делото писмени доказателства.

От приложения към делото снимов материал, заснет с преносима система за видеоконтрол „CORDON-M2“ с радар № MD1192, се установява, че на процесната дата - 12.05.2021 г. в 13:20 ч . , с отразени координати, е измерена скорост на движение от 115 км/ч, като са записани датата, часа (включително и секундите) и е сниман регистрационният номер на автомобила, който съвпада напълно с този, на който жалбоподателят е 3 собственик и е декларирал, че е управлявал именно към този момент.

Техническото средство - преносима система за видеоконтрол „CORDON-M2“ с радар № MD1192 е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване. Периодичността на последващите проверки на тези системи е една година, като по-конкретният радар е преминал проверка на 12.02.2021 г. , поради което е представлявал годно техническо средство към 12.05.2021 г., когато посредством него е заснето процесното нарушение. От приложения по делото протокол № 3-СИСИС/12.02.2021 г. на отдел ИСИС към Български институт по метрология е видно, че радарната система „CORDON-M2“ с № MD1192 отговаря на изискванията и дава допустима грешка при полеви условия при измерване на скоростта от 3 км/ч. до 100 км/ч. и от 3 % над 100 км/ч., като измерената скорост попада в обхвата на уреда.

Видно от отразеното в протокола за използване на АТСС и снимковия материал, изготвен към него, в контролирания участък, намиращ се в рамките на населено място, е имало поставен знак В-26 за ограничение за скоростта до 50 км/ч. Видно от приложения проект за организация на движението на бул.

„Цариградско шосе“, преди контролирания пътен участък е имало поставени знаци за ограничение над общовалидното за населено място, което е наложило ограничението от 50 км/ч да бъде изрично въведено с пътен знак.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН. Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното наказателно постановление следват по силата на заеманите длъжностни качества и правомощията, делегирани им с приложената по делото заповед.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН, тъй като обстоятелството кое лице е 4 управлявало автомобила е станало известно на контролните органи едва на 24.08.2021 г., когато С.М. е попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП. Едва от този момент нарушителят се счита открит и започва да тече тримесечният срок за съставяне на АУАН. Както бе посочено по-горе, твърденията на жалбоподателят, че се касае за нарушение, установено непосредствено след извършването му с проверка на пътя от контролните органи, категорично се опровергава от събрания по делото доказателствен материал.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на НП. АУАН и НП са издадени в предвидената от закона форма и със съдържанието, предвидено в чл. 42, съответно - чл. 57 ЗАНН. При пълна идентичност в АУАН и НП се съдържа описание, както на нарушението, така и на обстоятелствата, при които е допуснато с посочване на нарушените разпоредби. Както в АУАН, така и в НП обстоятелствата по извършване на нарушението са описани ясно, конкретно и в съответствие с изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като са посочени и нарушените законови разпоредби. Отразени са мястото, датата, точен час на извършване на нарушението, регистрационния номер на заснетото МПС, ограничението на скоростта в процесния пътен участък, както и скоростта на движение на лекия автомобил, които данни са инкорпорирани и в приложения снимков материал, изготвен с техническото средство. Посочено е и конкретното изпиолзвано АТС, като н е е необходимо в НП да се съдържат и обстоятелствата относно техническата му годност.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че извършването на процесното административно нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство „CORDON-M2“ с радар № MD1192, което представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение. Съгласно чл. 165, ал. 2, т.

6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство.

Следователно разпечатката от заснетото превозно средство, с датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния номер на автомобила представлява годно доказателствено средство, изготвено по предвидения в 5 закона ред. В приложеното извлечение от паметта на устройството, заснело извършеното нарушение, са налични данни за процесното автоматизирано техническо средство, посредством което е установено нарушението. От доказателствената съвкупност по делото се установява, че процесното автоматизирано техническо средство е от одобрен и вписан в регистъра тип, нарушението е констатирано в срока на одобряване на типа след като конкретното техническо средство е преминало през надлежна първоначална и последваща периодична проверка.

От представения снимков материал се установява, че измерената скорост на движение на автомобила на жалбоподател я е била 115 км/ч, в който случай допустимата грешка при измерването е +/- 3%, поради което правилно в НП е отразена скорост от 111 км/ч. Именно тази скорост е била съобразявана при преценка дали е превишена максимално разрешената такава. В този смисъл съдът констатира, че е съобразен т. нар. „толеранс” и е отчетено превишение от 61 км/ч, което обстоятелство е в полза на нарушителя и именно за това превишение същият е бил санкциониран.

Предвид всичко гореизложено съдът намира, че по безспорен начин въз основа на събраните и кредитирани доказателства по делото се установява, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, тъй като е превишил ограничението на скоростта от 50 км/ч, въведено с пътен знак В-26, в рамките на населено място. Движейки се на посоченото в НП време и място, със скорост от 111 км/ч., жалбоподателят е нарушил забраната за движение със скорост до 50 км/ч, превишавайки разрешената скорост с 61 км/ч. От субективна страна нарушението е осъществено при форма на вина пряк умисъл, тъй като жалбоподателят като правоспособен водач е следвало да съобрази поведението си с изискванията на закона и да се движи с разрешената скорост за пътния участък.