Решение № 2768 от 18.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2768 гр. Пловдив, 18.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20235330105445 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 430 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „Обединена Българска Банка” АД (като правоприемник на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, преди- „Райфайзенбанк България“ ЕАД), ЕИК: 000694959, със седалище и адрес на управление: град София, район „Триадица“, бул. „Витоша” № 89Б, представлявано от изпълнителните директори С. Г. и Т. М., чрез пълномощник юрисконсулт Г. С., е предявил против Р. Г. Д., ЕГН: **********, от село Б., община Р., област П., ул. „********” № ***, иск за признаване на установено, че ответницата дължи присъдените по частно гр. дело № 13294/ 2022 г. на ПРС, VI гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 6506/ 19.09.2022 г., суми, както следва: сумата от общо 20 898,73 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № **************** от 19.01.2018 г., Анекс № *** от 19.12.2019 г. и Анекс № *** от 02.04.2021 г., от които: сумата от 1 491, 66 лева- редовно падежирала главница, начислена за периода 10.11.2021 г.10.08.2022 г. и 19 407, 07 лева- предсрочно изискуема главница, сумата от 901, 36 левавъзнаградителна лихва, начислена за периода 10.10.2021 г.- 21.08.2022 г., сумата от 108, 65 лева- обезщетение за забава върху редовно падежиралата главница, начислено за периода 10.11.2021 г.- 21.08.2022 г., сумата от 129, 38 лева- обезщетение за забава върху предсрочно изискуемата главница, начислено за периода 22.08.2022 г.- 14.09.2022 г., сумата от 665, 58 лева- лихва, дължима на основание чл. 4, вр. чл. 1, б. „б“ от Анекс № *** от 02.04.2021 г., начислена за периода 30.06.2019 г.- 18.12.2019 г., сумата от 1 256, 50 лева- лихва, дължима 1 на основание чл. 4, вр. чл. 1, б. „в“ от Анекс № *** от 02.04.2021 г., начислена за периода 10.03.2020 г.- 01.04.2021 г. и 36 лева, представляващи разноски за уведомяване, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда16.09.2022 г. до изплащане на вземането, както и разноските по заповедното производство.

В исковата молба се твърди, че между страните се сключил Договор за потребителски кредит № ************* от 19.01.2018 г., по силата на който на лицето се отпуснало кредит в размер на 23 724, 50 лева, напълно усвоен веднага, платим на 84 вноски. Към договора имало в последствие и два анекса- Анекс № *** от 19.12.2019 г. и Анекс № *** от 02.04.2021 г., с последния от които крайният падеж ставал 10.01.2031 г. Договорната възнаградителна лихва била в размер на 4, 54 %, а при забава в плащанията- наказателната лихва била с 10 пункта над възнаградителната. Банката отпуснала исканата сума, но заемателят не изпълнил своите задължения. Поради неплащане на месечните вноски с падежни дати 10.11.2021 г. и 10.08.2022 г., банката обявила кредита за предсрочно изискуем на основание чл. 8.1., вр. чл. 9.2. Връчването на уведомителното писмо станало чрез ЧСИ, за което се изготвил съответен протокол. Исковата молба също имала ролята на уведомление за предсрочна изискуемост. За събиране на сумите се издала заповед за изпълнение, срещу която обаче длъжникът възразил, поради което в срок се предявявал настоящият установителен иск. Претендират се разноските по делото. В съдебно заседание страната не се явява, но представя писмено становище по делото.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата, чрез пълномощника си, е подала писмен отговор, в който оспорва исковете. Първо твърди, че искът бил недопустим, защото „ОББ“ АД не била правоприемник на „Райфайзенбанк България“ ЕАД. В договора за кредит ответницата била съдлъжник, но не и солидарен длъжник. Тя не била и поръчител, като средствата по заема били преведени по сметка на длъжника Г. Й. Д. Искът не бил предявен и в шестмесечен срок. Длъжникът бил съпруг на ответницата, но починал през 2019 г. и след като тя уведомила банката, била принудена от финансовата институция да подпише анекс, с който да се задължи за цялата сума. Нейната воля обаче не била такава и тя не искала да отговаря за задълженията на съпруга си. Още повече, че към момента на сключване на договора съпругът й имал застраховка живот. Моли да се обявят за нищожни анексите към договор, поради противоречи или заобикаляне на закона, както и поради липса на съгласие за сключването им. Твърди се, че анексите не били подписани от посочените в тях банкови служители, както и, че извлечението от счетоводните книги било изготвено от лице без представителна власт. Не била настъпила и предсрочна изискуемост на главницата.

Прави се възражение и за изтекла погасителна давност. Претендира и разноските по делото.

В съдебно заседание пълномощникът моли за отхвърляне на исковете.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява следното:

Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 6506/ 19.09.2022 г., постановена по частно гр. дело № 13294/ 2022 г. на ПРС, VI гр. с-в, ответникът е бил осъден да заплати на банката следните суми: сумата от общо 20 898,73 2 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ******************* от 19.01.2018 г., Анекс №*** от 19.12.2019 г. и Анекс №*** от 02.04.2021 г., от които: сумата от 1 491, 66 лева- редовно падежирала главница, начислена за периода 10.11.2021 г.- 10.08.2022 г. и 19 407, 07 лева- предсрочно изискуема главница, сумата от 901, 36 лева- възнаградителна лихва, начислена за периода 10.10.2021 г.21.08.2022 г., сумата от 108, 65 лева- обезщетение за забава върху редовно падежиралата главница, начислено за периода 10.11.2021 г.- 21.08.2022 г., сумата от 129, 38 леваобезщетение за забава върху предсрочно изискуемата главница, начислено за периода 22.08.2022 г.- 14.09.2022 г., сумата от 665, 58 лева- лихва, дължима на основание чл. 4, вр. чл. 1, б. „б“ от Анекс № 2 от 02.04.2021 г., начислена за периода 30.06.2019 г.- 18.12.2019 г., сумата от 1 256, 50 лева- лихва, дължима на основание чл. 4, вр. чл. 1, б. „в“ от Анекс № 2 от 02.04.2021 г., начислена за периода 10.03.2020 г.- 01.04.2021 г. и 36 лева, представляващи разноски за уведомяване, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 16.09.2022 г. до изплащане на вземането, както и разноските по заповедното производство: 479, 92 лева- държавна такса и 50 леваюрисконсултско възнаграждение.

Заповедта е връчена чрез ЧСИ на пълномощник на длъжника, който в срок е подал възражение по чл. 414 от ГПК, като в тази връзка в законния едномесечен срок е предявен и настоящият установителен иск.

С договор за потребителски кредит № ******************** г., сключен между „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, ЕИК: 831558413 и Г. Й. Д., ЕГН: ********** (като кредитополучател) и ответницата (като съдлъжник), на лицето е отпуснат кредит в размер на 23 724, 50 лева- за рефинансиране и потребителски нужди, с краен падеж- 10.02.2025 г.

Към договора е приложен и погасителен план.

С анекс № ********* г., солидарният длъжник ответницата е поела изцяло задълженията на починалия кредитополучател, като се променя и крайният падеж10.12.2027 г.

С анекс № ****** г., сключен между банката и ответницата, отново е променен крайният падеж- на 10.01.2031 г. И по двата анекса са изготвени нови погасителни планове, подписани от страните.

Предсрочната изискуемост на договора за кредит е обявена чрез залепване на уведомление от ЧСИ на адреса на длъжника, за което е съставен протокол.

Представена е справка за размера на дълга в табличен вид.

По делото е прието заключение на съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото лице след проверка на счетоводната документация на банката е установила следното: сумата, предмет на договора за кредит, е била преведена по банкова сметка с титуляр- Г. Й.

Д., като с нея са били погасени предсрочно други кредити на лицето към различни финансови институции, общо в размер на 23 724, 41 лева. Усвоената по кредита главница била в размер на 20 898, 73 лева, от която: редовно изискуема (вноски с настъпил падеж за 3 периода 10.11.2021 г.- 10.08.2022 г.) главница- 1 491, 66 лева и предсрочно изискуема главница- 19 407, 07 лева. Посочени са също размерите на редовната (възнаградителна) лихва- 901, 36 лева и на обезщетението за забава- 238, 03 лева, както и как (върху каква главница и за какъв период) са определени.

Видно от писмо до ответницата, ЗК „Уника Живот“ АД е отказала изплащане на обезщетение във връзка със смъртта на кредитополучателя, поради наличие на заболяване на лицето, установено преди сключване на застраховката.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Безспорно е обстоятелството, че между починалия съпруг на ответницата и самата нея от една страна (двамата като солидарни длъжници), и на банката- от друга, е бил сключен договор за банков кредит, изменен в последствие с два допълнителни анекса, вече подписани само от ответницата, която е поела изцяло задълженията на кредитополучателя след смъртта му, по силата на който договор на лицата е предоставена съответна парична сума, която е следвало да се върне в срок, ведно с лихви и такси по кредита. Със сключването на договора кредитополучателят се е задължил да изпълни задълженията си като такъв и затова се явява обвързан от съглашението и всички негови клаузи, включително и санкционните последици от своето неизпълнение.

Основното задължение на кредитополучателя е да върне заетата сума в съответните срокове по договора. Ищецът обаче излага твърдения, че ответникът изпаднал в забава при заплащането на месечните погасителни вноски, в резултат на което била обявена предсрочна изискуемост на кредита според условията на договора по отношение на всички вноски, на които падежът им още не бил настъпил. В тази връзка за събиране на сумите е подадено заявлението за издаване на заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК, а след възражение на длъжника- и исковата молба. В случая доколкото е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката, в настоящото производство съдът следва да направи проверка дали действително е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, за която длъжникът да е надлежно уведомен, за да е налице основанието, от което се твърди, че произтича вземането на ответника.

Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва при наличието на две предпоставки: обективен фактор, обусловен от неплащането на част от падежирани вноски или лихви по договор за кредит и субективен фактор- обективиран в упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на цитираната по- горе норма предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения негов остатък за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост обаче има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й, а предпоставките за постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако получаването на волеизявлението от 4 длъжника е реално и предхожда по време подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение.

В настоящия случай, както в заявлението, така и в исковата молба, се твърди, че обявяването на кредита за предсрочно изискуем е било направено от страна на банката чрез изпращане на писмо до адреса на длъжника, съвпадащ с този по постоянния му адрес, връчено от ЧСИ чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47 от ГПК, за което е бил изготвен нарочен протокол. Доколкото обаче реално липсва лично получаване на писмото от ответницата, е необходимо да се изследва именно редовността на това връчване, с оглед преценка за валидното уведомяване.