Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1221 от 17.10.2024, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 420/2024
Вид
Решение № 1221
Подписан
17.10.2024
В сила
21.11.2024
Състав
Ангел Ташев

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.4 и ал.5 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.4 и ал.5 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9, ал.3 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 1221 гр. Пазарджик, 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Д.а като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20245220100420 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод искова молба от „А. с. в.” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Д-р П. Д.” № 25, офис-сграда „Л.”, ет. 2, офис 4, представлявано от Ю. Ю., чрез упълномощен юрисконсулт Н. Г. П., против И. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „М.“ № 4, ет.1, ап.2, като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество следните суми: главница в размер на 6 609,22 лева за периода от 01.09.2021 г. до 01.03.2027 г., по отношение на която е обявена предсрочна изискуемост на 09.10.2023 г., договорна лихва в размер на 2 446,62 лева за периода от 01.09.2021 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 09.10.2023 г. /дата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/ и обезщетение за забава в размер на 1 260,98 лева за периода от 02.09.2021 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задълженията. В условията на евентуалност в случай, че не бъдат уважени предявените установителни искове, моли да бъде осъден ответникът да му заплати следните суми: главница в размер на 6 609,22 лева за периода от 01.09.2021 г. до 01.03.2027 г., по отношение на която е обявена предсрочна изискуемост на 09.10.2023 г., договорна лихва в размер на 2 446,62 лева за периода от 01.09.2021 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 09.10.2023 г. и обезщетение за забава в размер на 1 260,98 лв. за периода от 02.09.2021 г. за периода от 16.10.2022 г. до датата на подаване на исковата молба в съда, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задълженията.

Претендира разноските в заповедното и исковото производство.

1

Посочена е и банкова сметка, по която може да се заплатят претендираните суми.

IBAN: *****, BIC/SWIFT: UBBSBGSF, „OBB“ АД.

Обстоятелства, предявения иск: на които ищецът основава претендираното право и

Ищецът „А. с. в.“ ЕАД чрез пълномощника си юрисконсулт П. твърди, че на 11.03.2020 г. между „БНП П. П. Ф.“ С.А., клон България в качеството на кредитор и И. Д. К. в качеството на кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит № PLUS17747369, с който кредиторът е предоставил на заемателя паричен заем в размер на 8 000 лeвa със застрахователна премия в размер на 3 984,96 лeвa, а кредитополучателят се е задължил да върне сума в общ размер на 16 540,44 лeвa в срок до 01.03.2027 г., платима на 84 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 196,91 лeвa, съгласно погасителен план, посочен в договора за кредит. Поради спиране на плащанията по кредита същият бил обявен за предсрочно изискуем, като уведомление за това е получено от ответника на 09.10.2023 г.

С Приложение № 1 от 09.09.2022 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г., сключен между „БНП П. П. Ф.“ С.А., клон България и „А. с. в.“ ЕАД, вземанията по договора за потребителски кредит били прехвърлени на ищеца изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, за което длъжникът бил уведомен с изпращане на уведомителни писма, както и с връчване на исковата молба и приложеното към нея уведомление за извършената цесия.

За дължимите суми по договора за потребителски кредит ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3856/2023 г. по описа на Районен съд Пазарджик, против която постъпило възражение от длъжника.

Прави изявление, че исковата молба има характер на волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването не се явява законов или процесуален представител за ищцовото дружество. Депозирало е молба, с която моли съда да уважи исковата претенция, респективно до размера на падежиралите вноски.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът не депозира отговор на исковата молба.

В проведеното съдебно заседания, при редовност на призоваването, ответникът не се явява и не изпраща представител.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От приетият по делото като писмено доказателство договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване на кредитна карта PLUS-17747369 от 11.03.2020 г., стандартен европейски формуляр, условия по договора се установява, че „БНП П. П. Ф. С.А., клон България“ е предоставило на ответника кредит в размер на 8000 лева, като сумата била отпусната от кредитора за срок от 84 месечни вноски, всяка от вноските в размер на 196,91 лева, при уговорен годишния процент на разходите – 16,37 % и годишния лихвен процент – 14,02 %, посочени в параметрите по договора. Уговорено е, че 2 общата сума на плащанията на ответника е в размер на 16540,44 лева, в която е включена такса ангажимент в размер на 280 лева и застрахователна премия в размер на 3984,96 лева.

В договора е инкорпориран и погасителен план, от който се установява, че първата дължима вноска е на 01.04.2020 г., а последната на 01.03.2027 г..

Представен е договор за застрахователно посредничество, сключен между ищцовото дружество и ответника, сертификат № PLUS-17747369 и № CARD-17747369, с уговорени параметри на застрахователното правоотношение.

Видно от книжата по делото е, че на 15.02.2022 г. между „БНП П. П. Ф.“ С.А., клон България" като цедент и дружеството-ищец – е подписан Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/. На 09.09.2022 г. е подписано Приложение № 1 към Рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 15.02.2022 г., по силата на които вземанията на БНП П. П. Ф.“ С.А., клон България" срещу ответника, произтичащи от процесния договор са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви на дружеството-ищец. На основание чл.99, ал.3 ЗЗД договорът за цесия е потвърден от представител на „БНП П. П. Ф.“ С.А., клон България".

Цедентът „БНП П. П. Ф.“ С.А., клон България" е упълномощил цесионера от негово име да уведоми длъжниците за извършената цесия. Предвид това до ответника е изпратено уведомително писмо от цедента чрез цесионера за извършената продажба на вземанията, с изх. № УПЦ-П-БНП/PLUS-17747369 от 09.09.2022 г., чрез Български пощи. Писмото е върнато в цялост с отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя. Приложено е уведомление за извършената цесия с изх. № УПЦ-С-БНП/PLUS-17747369 от 09.09.2022 г., като няма данни да е изпратено до длъжника.

Безспорно по делото е установено, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение № 3856/30.10.2023 г. по ч.гр.д. № 3856/2023 г. по описа на Районен съд Пазарджик, срещу ответника, да заплати на кредитора – настоящ ищец сумата в размер на 6609,22 лева главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 26.10.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 2446,62 лева, възнаградителна лихва за периода от 01.09.2021 г. до 09.10.2023 г. и сумата в размер на 1260,98 лева, мораторна лихва за периода от 02.09.2023 г. до 26.10.2023 г., както разноски по делото за държавна такса в размер на 206,34 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 75,00 лева.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е депозирал възражение по чл.414 ГПК, поради което в указания от съда едномесечен срок, са предявени настоящите претнции.

Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав е сезиран с искове предявени по реда на чл. чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК, с правно основание чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ – иск за установяване на парични вземания, произтичащи от договорно правоотношение с ответника. В условията на 3 евентуалност осъдителни искове с правно основание чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ.

Предявеният установителен иск е допустим, тъй като е налице правен интерес от воденето на настоящето производство, като интересът от предявяването му произтича от наличие на издадена заповед за изпълнение; подадено възражение срещу издадената заповед, респективно връчването й на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК и спазване на срока по чл.415, ал.1 ГПК за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането.

От събраните по делото доказателства, безспорно се установи, че е възникнало облигационно правоотношение между И. К. и „БНП П. П. Ф. С.А., клон България“. В тази насока са всички събрани по делото доказателства, вкл. приложените по делото договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване на кредитна карта PLUS-17747369 от 11.03.2020 г. и общи условия към него. Последното не се оспорва и ответника. От приетите по делото доказателства се установява по несъмнен начин гореописаната фактическа обстановка, от която е видно, че ответникът е получил заемната сума. Установи се, че заемодателят е изправна страна по договора, докато ответникът не е изпълнил изцяло задълженията си за връщане на заетата парична сума, която според ищеца е в общ размер на 10316,82 лева, представляваща дължима главница, договорна лихва и мораторна лихва.

При тези данни, съдът приема, че страните са сключили договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 ЗПК. Предвид това ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК, поради което неговата действителност следва да се съобрази с изискванията на специалния закон – ЗПК и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД.

В текста на чл.19, ал.1 ЗПК е дадена легална дефиниция на понятието ГПР. Посочено е, че ГПР представлява общите разходи на потребителя по ДПК, настоящи и бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни възнаграждения от всякакъв вид), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В текста на чл.19, ал.2 ЗПК е посочено, че ГПР се изчислява по формула, съгласно Приложение №1 .

В текста на чл.19, ал.4 и ал.5 ЗПК е посочено, че ГПР не може да бъде по-висок от 5пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с Постановление на МС на РБ. Клаузи в договора, надвишаващи определения размер се считат за нищожни.

В текста на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК е посочено, че ДПК трябва да съдържа данни за ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.

В случая в договора за кредит формално фигурира размерът на ГПР – 16,37 %, но в него не са посочени по вид и размер всички разходи, от които се формира ГПР, така както те са описани в текста на чл.19, ал.1 ЗПК и в Приложение № 1 към закона, поради което не 4 може да се приеме, че са спазени особените изисквания на закона съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Нито в договора, нито в условията по договора за кредит, имащи характер на общи условия, не е посочено какви точно разходи, освен възнаградителната лихва от 14,02 %, са включени в ГПР и какво е стойностно измерение в проценти на всеки един от формиращите ГПР компоненти. Не става ясно дали застрахователната премия и такса ангажимент също са включени в ГПР. Това, освен че противоречи на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, лишава кредитополучателя, а и съда от възможността да извърши преценка за съответствието на договора с императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК за максималния размер на разходите по кредита. Поради това съдът приема, че договорът за потребителски кредит е сключен в нарушение на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

От горното може да се направи общия извод, че не е достатъчно в ДПК да бъде посочен общия размер на ГПР в процентно съотношение от общия размер на предоставения кредит. Нужно е освен общият размер на ГПР в договора да се посочат всички разходи по вид и размер, от които се формира ГПР, така както те са описани в текста на чл.19, ал.1 ЗПК и Приложение № 1 към закона. Освен разбивка на всички разходи по вид и размер в ДПК трябва да е посочена и общата сума, която е дължима от потребителя, представляваща ГПР.