Определение № 2339 от 07.05.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2339 гр. София, 07.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веска Райчева

Членове:

Геника Михайлова

Златина Рубиева като разгледа докладваното от Геника Михайлова Касационно гражданско дело № 20268002100853 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 288 ГПК (арг.от § 2, ал. 3 ПЗР ГПК).

Обжалвано е решение № 260002/10.12.2024 г. по гр.д. № 625/2019 г., с което Апелативен съд - Варна, потвърждавайки решение № 1462/06.08.2018 г. по гр.д. № 714/2002 г. на Окръжен съд – Варна, е отхвърлил исковете на Н. М. Н. срещу М. С. В. и Прокуратурата на Република България за сумите 10 050.00 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконни актове на първия ответник – прокурор в състава на втория ответник и 50.00 лв. – законни лихви върху главницата в периода 15.11.2000 г. – 07.06.2001 г.

Решението се обжалва от Н. Н. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по процесуалноправните въпроси за задължението на въззивния съд: 1) да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, 2) да приложи наказателно дело, изискано от страна по гражданското дело в установяване на релевантни факти, 3) да изключи копие от документ, след като страната, която го е представила, не е изпълнила задължението си да представи оригинала от документа и 4) да откаже да зачете материалната доказателствена сила на официален удостоверителен документ, който е бил своевременно оспорен, а страната, която го е представила, не е доказала да е автентичен и верен. Настоящият състав намира, че с довода обжалваното решение да представлява „отказ от правосъдие“ касаторът се позовава на „очевидна неправилност“ в смисъла по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

Ответникът Прокуратура на Република България, ответник и по касация, възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно.

От другия ответник М. В., ответник и по касация, не е постъпил отговор.

В обжалваното решение въззивният съд е приел, че обезщетението се претендира за вреди от клеветнически, обидни и незаконни изявления на първия ответник – прокурор в състава на втория ответник, а именно: 1) разпространени в три статии в брой 15-16.11.2000 г. на в-к „Нощен труд“, брой от 23.11.2000 г. на в-к „Труд“, брой от 15.11.2000 г. на в-к „Сега“ и в пряко предаване на 1

„Дарик-радио“ Шумен, в което участвал и ищецът; 2) в справка № 687/96/14.05.2001 г до Окръжна прокуратура – Сливен, която била представена и пред Районен съд – Стара Загора, и 3) в писмо изх. № 4/29.05.2001 г. до Адвокатска колегия – Шумен.

Приел е, че в защитната позиция на ответниците по предявените искове няма признания за релевантни факти. Първият ги е оспорил с възражение за функционален имунитет, а вторият – с възражения, че първият ответник не бил наблюдаващ или разследващ прокурор в наказателните производства срещу ищеца, т.е. за казаното пред медиите неговата отговорност е лична, а не на Прокуратурата, и за давност.

От фактическа страна въззивният съд е намерил, че първият ответник е районният прокурор на [населено място] в зададения с иска период. Намерил е, че единственото негово изявление, разпространено в медиите, което касае ищеца и е обективно годно да обоснове деликтна отговорност, е в статия със заглавие „Проверяват адвокат за рекет над клиент“ в брой на в-к „Нощен труд“. То е следното: “Районна прокуратура Шумен е разпоредила проверка срещу адвокат Н. М. Н. (ищецът) по постъпили сигнали, че е злоупотребил с доверието на свой клиент, съобщи районният прокурор М. В.. Макар ищецът да твърди, че броят е от 15-16.11.2000 г., по делото е представил копие с нечетлива дата. Намерил е, че останалите публикации, визирани в исковата молба, са негодни да обосноват деликтна отговорност. Мотивирал се е със следното:

Същата статия продължава: „ Според неофициална информация, в сигнала има сериозни данни, че адвокатът е искал крупни суми от своя клиентка за подкуп на съдии и прокурори по сложно дело. Информация за злоупотреби от страна на защитника Н. е била изпратена от изпълняващия длъжността началник на РДВР Шумен и шеф на служба „Полиция“ полковник Й.Д.

… Пред „Нощен труд“ адв. Н. каза, че сигналът е политически компромат, който цели да го дисквалифицира и оклевети … Последната дума по случая ще има Районната прокуратура в града, която ще определи има ли вина адв. Н. Н. и каква точно е тя.“ Въззивният съд е заключил, че второто изречение не се свързва с предходното публикувано изявление на първия ответник, а е резултат на журналистическо разследване. Аргументът е почерпил от това, че започва с „по неофициална информация“, а това начало ищецът е спестил в обстоятелствената част на исковата молба. Другите изречения са разсъждения на автора на статията, които са резултат на журналистическо разследване, включително с дадено право на отговор на ищеца.

Намерил е, че обезщетението се претендира и за статия със заглавие „Адвокати рекетират клиенти с огромни суми“ в брой на в-к „Труд“ от 23.11.2000 г. относно следната публикация:

„Районният прокурор М.

В. потвърди, че има множество сигнали срещу адвокати, но били устни.“ „Преди седмица Районна прокуратура образува проверка и срещу адвоката Н. Н. заради писмени сигнали от РДВР Шумен, че е изнудвал клиент.“ и „Районният прокурор М. В. призовава всички граждани, които са се натъкнали на адвокатски рекет, ако нямат доверие в прокуратурата и в съда, да се жалват пред РДВР Шумен.“ Въззивният съд е заключил, че първото изречение в тази статия не може да се свърже с ищеца, второто– с изявление на първия ответник, а третото е призив на първия ответник към гражданите.

Намерил е, че обезщетението се претендира и за статия със заглавие „Искат оставки за незаконни записи“ в брой на в-к „Сега“ от 15.11.2000 г. относно следната публикация: „Шуменски полицаи неправомерно са използвали СРС и безпричинно са набедили адвоката Н. Н., обяви местният лидер на ВМРО Я. Я.. Адвокатът, член на ВМРО, бил натопен за опити да подкупва 2 съдии и прокурор …“ „Набеден съм, че съм вземал от клиенти повече от предвидените в наредбата пари. Към справката е приложен протокол от разпит на лице от ромски произход и се твърди, че за мои злоупотреби има аудиозапис, обясни Н.. Така бил изготвен политически компромат срещу него в най-удобното време – приближаващата предизборна кампания. От РДВР категорично отрекоха в случая да е замесена политика. При тях постъпила жалба по съвсем друг повод и при проверката й били получени данни за нарушения, изпратени на районния съд за разпореждане. Вчера районният прокурор М. В. заяви, че в случая няма незаконно използване на СРС, а данните от справката и приложенията щели да се проверят.“ Въззивният съд е заключил, че единственото изявление, което според тази публикация е на първия ответник, е в последното изречение, но то не може да бъде свързано с ищеца, нито може да се окачестви като клеветническо, обидно или незаконно.

Намерил е, че обезщетението се претендира и за изявления на първия ответник, че по отношение на ищеца не били използвани СРС и нямало извършени нарушения от РДВР, които били излъчени в предаване на „Дарик-радио“, в което участвал и ищецът. Въззивният съд е заключил, че изявлението изразява становище по законосъобразността на извършени процесуални действия, т.е. не поставя въпрос дали е вярно или невярно, а е без значение за спора дали е правилно или не.

След това е пристъпил към изследване на верността на изявлението на първия ответник в статията във в-к „Нощен труд“ за извършвана проверка в РП-Шумен по постъпили сигнали, че ищецът е злоупотребил с доверието на клиент. Приел е, че производството по сл.д. № 6/2001 г. пред ОСлС Шумен било образувано по реда на чл. 409 НПК (отм.). Разпоредбата предвижда, че не се извършва предварителна проверка, не се съставя постановление за образуване на производството и не се повдига обвинение по реда на чл. 207 НК (отм.), а производството се счита за започнало от съставянето на акта за първото действие по разследването. За започване на полицейското производство незабавно се уведомява прокурорът, освен ако е започнало по негово разпореждане.

Когато това се налага за разкриване на обективната истина, прокурорът може да преобразува бързото полицейско производство в дознание, като извършените следствени и други процесуални действия, както и събраните и проверени доказателства запазват процесуалната си стойност. Така въззивният съд е приел, че сл.д. № 6/2001 г. се счита за започнало от съставянето на акта за първото действие по разследването – на 20.11.2000 г., когато по свидетелски показания с данни за извършени престъпления от адвокат Н. Н. по чл. 209 НК и по чл. 286 НК било образувано дознание № ЗМ479/2000 г. на РЗБОП – Шумен/пр.пр. № 2053/21.11.2000 г. на РП – Шумен. Поради фактическа и правна сложност с постановление от 22.01.2001 г. полицейското разследване било преобразувано в предварително производство за престъпленията по чл. 209 НК и по чл. 286 НК – в сл.д. № 6/2001 г., което на 18.03.2002 г. било спряно, на 15.01.2007 г. - възобновено, на 28.06.2007 г. изпратено на главния прокурор и присъединено към сл.д. № 22/2008 г. на ОСлС/пр.пр. 5002/2007 г. на СРП. Въззивният съд е заключил, че е вярно, а не клеветническо, изявлението на първия ответник в статията във в-к „Нощен труд“ – по сигнал за злоупотреба с доверие на клиент ищецът бил разследван за престъпления по чл. 209 НК и по чл. 286 НК. Добавил е, че макар производството по чл. 409 НПК (отм.) да било образувано на 20.11.2000 г., публикацията в статията не е клеветническа и защото ищецът не бил доказал, че броят е от 15-16.11.2000 г.

По съображения, че е вярна справка № 687/96/14.05.2001 г. до ОП - Сливен, с която първият ответник удостоверил воденото срещу ищеца сл.д. № 6/2001 г. на ОСлС Шумен и която била представена за сведение пред РС-Стара Загора, въззивният съд не намерил за клеветническа информацията, засвидетелствана в справката.

Със същите съображения - да е вярна информацията в писмо изх. № 4/29.05.2001 г., с което 3 първият ответник уведомил Адвокатския съвет – Шумен, че срещу ищеца се води сл.д. № 6/2001 г. на ОСлС Шумен, въззивният съдът не я намерил за клеветническа. Добавил е, че изказът „лицето“ Н., използван в писмото, не е обиден/обратно твърденията на ищеца. Такъв е и изказът на законодателя. Намерил е за неоснователен и довода, че деликтна отговорност може да се ангажира и поради незаконност на искането в писмото. Според ищеца, първият ответник бил поискал Адвокатският съвет да му наложи дисциплинарно наказание за нарушение от 1998 г., за което бил изтекъл давностният срок. Съдът е добавил, че няма твърдения, респ. събрани доказателства ищецът да е бил наказан дисциплинарно, а искането в писмото не е породило самостоятелен ефект.

Настоящият състав намира, че първият повдигнат въпрос не обуславя решението.

Задължението националният съд да направи преюдициално запитване възниква, когато за разглеждането и/или решаването на спора е приложим наднационалният правен ред/Правото на европейския съюз. Правната регулация на разгледания спор е изцяло във вътрешното право на Република България. По въпроса не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, а касационната инстанция няма и задължението по чл. 267, § 3 ДФЕС.

По втория въпрос са изключени както общата, така и всяка допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Макар ищецът да е направил пред първата инстанция искане да бъде приложено наказателното дело, по което според изявленията на първия ответник, разпространени в медиите, респ. в справката до ОП Сливен и в писмото до АС – Шумен е обвиняем, искането не е било уважено както по съображения, че законът не допуска да се изиска и приложи неприключено дело (такива са данните за сл.д. № 6/2001 г. на ОСлСл - Шумен, присъединено към сл.д. № 22/2008 г. на ОСлС), така и по съображения, че не е за релевантен факт.

Съгласно мотивите на решението, предмет на доказване/относим факт по спора е дали ищецът е бил разследван в зададения с исковете период – 15.11.2000 г. – 29.05.2001 г., а не какво е развитието и дали е приключено наказателното производство, по което е бил обвинен в престъпленията по чл.