Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2919 от 20.11.2023, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1813/2023
Вид
Определение № 2919
Подписан
20.11.2023
В сила
20.11.2023
Състав
Вяра Иванова Камбурова, Златомира Минчева Стефанова, Елеонора Симеонова Кралева

Цитирани разпоредби

  • чл. 116 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 122 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • § 13, т. 12 б. "б" · Закон за защита на потребителите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2919 гр. Бургас, 20.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Елеонора С. Кралева

Златомира М. Стефанова като разгледа докладваното от Златомира М. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20232100501813 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 122 от ГПК и е образувано по повод Определение №6015/25.10.2023г. по ч.гр.д. №6302/2023г. по описа на Районен съд Бургас, с което е повдигнат спор за подсъдност за определяне на компетентния съд, който следва да разгледа и да се произнесе по заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 17507472, в качеството му на кредитодател, въз основа на договор за потребителски кредит №***. срещу солидарните длъжници Я. Ж. С., ЕГН ********** с адрес: *** и Д. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. ***.

Първоначално производството е било инициирано пред Районен съд Средец. С Определение №252/02.10.2023г. по ч.гр.д. №418/2023г. по описа на РС Средец делото е прекратено и изпратено по подсъдност на Районен съд Бургас. Съдът е приел, че на основание чл. 411, ал. 1 от ГПК /изм. ДВ бр. 100 от 2019г./ заявлението срещу потребител се подава до съда, в чийто район се намира настоящия му адрес, а при липса на настоящ адрес – по постоянния.

Видно от изискана справка по реда на Наредба №4/18.11.2009г. за постоянен и настоящ адрес на лицето, се установявало, че Я. С. е с настоящ адрес в ***, поради което компетентен да се произнесе по заявлението по чл. 410 от ГПК срещу длъжника е Районен съд Бургас. Предвид това прекратил производството пред себе си и препратил същото по компетентност.

След сезирането си Районен съд Бургас постановил Определение №6015/25.10.2023г. по ч.гр.д. №6302/2023г. по описа на БРС, което е повод за образуване на настоящото производство. С него съдът е приел, че доколкото видно от приложените към производството справки от НБД за длъжниците се установявало, че единият от тях има настоящ адрес в гр. Бургас, а другият в гр. Средец, определението на Районен съд Средец било неправилно.

Изложени са съображения, че когато длъжниците са няколко и са с адреси от различни съдебни райони, следва да се приложи правилото на чл. 116 от ГПК, според което искът, респективно заявлението се предявява по избор на ищеца в съда на един от тези райони. В случая двамата солидарни длъжници имали 1 настоящ адрес в различни съдебни райони, поради което при спазване на правилата на чл. 411, ал. 1, пр. 2 от ГПК и чл. 116 от ГПК изборът на заявителя е правилно извършен като същият е подал заявлението пред Районен съд Средец, където единият длъжник Д. А. А. имала регистрирани постоянен и настоящ адреси в гр. Средец. Поради това е посочил, че местно компетентен да се произнесе по заявлението е бил Районен съд Средец и е повдигнал препирня за подсъдност.

Окръжен съд Бургас е компетентен да разглежда настоящия спор за подсъдност, тъй като той е по-горния по степен съд, в чийто район се намира районния съд, който последен е отказал да разгледа делото.

Настоящият решаващ състав намира, че компетентен да се произнесе по подаденото заявление по чл. 410 от ГПК е Районен съд Средец, поради следните съображения:

Преди да пристъпи към разглеждане на заявлението, съдът, сезиран със заявление по чл. 410 ГПК е длъжен в тридневен срок да извърши проверка за местна подсъдност, въз основа на правилата на чл. 411, ал. 1 ГПК.

Компетентен да се произнесе по искането е районният съд по постоянния адрес или седалището на длъжника. Със ЗИДГПК/изм. ДВ бр. 100 от 20.12.2019г./ към нормата на чл. 411, ал. 1 ГПК е добавено ново изречение, с което е предвидено, че "заявление срещу потребител се подава до съда, в чийто район се намира настоящия му адрес, а при липса на настоящ адрес- по постоянния. "

В случая, с оглед на заявеното правно основание за претендираното вземане от „Профи Кредит България“ ЕООД /неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит/, безспорно длъжниците срещу които е насочено искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, са и "потребители" по смисъла на § 13, т. 12 б. "б" от ДР на ЗЗП. Това обстоятелство не е спорно и същото е било прието и от съдилищата отказали да разгледат заявлението по чл. 410 от ГПК, поради препирня за подсъдност.

Настоящата инстанция счита, че при наличието на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение за дължими суми по договор за потребителски кредит срещу няколко длъжници, при условията на солидарна отговорност, когато същите са с настоящи адреси в районите на различни, макар и равни по степен, районни съдилища, налице е хипотезата на множества подсъдности и при липса на изрична регламентация в главата от ГПК за заповедното производство- приложима е разпоредбата на чл. 116 от ГПК. Съгласно цитираната законова разпоредба, когато двамата ответници са от различни съдебни райони, искът може да се предяви по избор на ищеца.

След като заявителят е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение до съд, в района на който се намира настоящият адрес на единия от длъжниците, то този съд е компетентен да разгледа заявлението. При липса на изрична правна регламентация в глава "Заповедно производство", как да се процедира при множество подсъдности, на общо основание е приложима нормата на чл. 116 от ГПК, която предоставя избора на компетентния съд на преценката на заявителя. Касае се за процесуално право на заявителя, което той е упражнил и избрал районен съд, който да разглежда заявлението по чл.

410 от ГПК. Обстоятелството, че при извършената справка единият от длъжниците се е оказал с настоящ адрес, извън района на посочения от заявителя съд, не е основание за препращане на делото на друг, щом като настоящият адрес на другия длъжник продължава да е в неговия район и му 2 дава основание за компетентност. Правилото на чл. 116 ГПК се прилага винаги когато по делото са налице повече от една подсъдности, без оглед на техния вид.

Ето защо по изложените съображения, настоящият състав на Бургаския окръжен съд намира, че местно компетентен да разгледа заявлението е Районен съд – Средец.

Воден от горното и на основание чл. 122 и чл. 116 ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛЯ Районен съд Средец за местно компетентен съд, който да разгледа и да се произнесе по заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 17507472, в качеството му на кредитодател, въз основа на договор за потребителски кредит срещу солидарните длъжници Я. Ж. С., ЕГН ********** с настоящ адрес: ***, обл. Бургас и Д. А. А., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. ***.

ИЗПРАЩА делото на Районен съд Средец за продължаване на процесуалните действия по него.

Заверено копие на настоящия съдебен акт да се изпрати на Районен съд Бургас за сведение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3