Решение № 81 от 16.02.2026, Районен съд - Несебър

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Несебър, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Сл. Петров при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Гражданско дело № 20252150100638 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК, във връзка с чл.318 и сл. и чл.286, ал.1 от ТЗ, във връзка с чл.79 от ЗЗД.

Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, улица Христо Г. Данов № 37, представлявано от Велко Раднев Куршумов – заместник-председател на Съвета на директорите, и Петър Филипов Янков – прокурист, твърди, че ответникът Л.С.К., родена на **.**.****., гражданин на Р..ия, постоянен адрес в Република България: град н., к.к С.Б. – запад, комплекс т.*, *, *, ***, Код по Булстат ******, е клиент на ищцовото дружество с клиентски номер 1010382883, във връзка с продажба на електрическа енергия за обект на потребление, находящ се в град с.в., к.*.Н., вход Б, ап.3, ИТН 2747361. Ответникът не е заплатил сумите, дължими за консумираната ел. енергия, в изпълнение на задълженията си и в сроковете, предвидени в Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ АД, която ел. енергия ищецът е доставил през периода от 16.04.2024г. до 15.07.2024г. на обща стойност 232,32 лева. Тъй като ответникът не е заплатил сумата, формирана от сбора на отделните главници за периода, и в сроковете, посочени в издадените за тях фактури, същият е изпаднал в забава, поради което дължи мораторна лихва в общ размер на 18,49 лева общо за периода от 05.06.2024г. до 20.01.2025г. За дължимите суми ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 105/2025г. по описа на Несебърския районен съд, който е уважил искането и е издал заповед за изпълнение за посочените суми, но тъй като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, на заявителя са дадени указания, че има право да предяви иск за установяване дължимостта на сумите от страна на длъжника. Прави искане да бъде признато за установено, че ответникът му дължи 1 сумата в размер на 232,32 лева, представляваща стойността на консумираната в обекта на потребление електрическа енергия за периода от 16.04.2024г.до 15.07.2024г., ведно със законната лихва, считано от 21.01.2025г., както и сумата в размер на 18,49 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение за периода от 05.06.2024г. до 20.01.2025г. Претендират се разноските, направени в заповедното производство, както и тези, направени в исковото производство.

В отговора на исковата молба, подаден от особения представител на ответника, се заявява оспорване на предявените искове, включително и по отношение на тяхната допустимост, с довода, че недвижимият имот – обектът на потребление – е придобит от ответника в режим на съпружеска имуществена общност, и че сумите, дължими за консумираната в имота ел. енергия е следвало да се разпределят между двамата съсобственици. Когато искът е предявен само срещу единия от тях, това било нарушение на принципа на съвместна отговорност при задължения, свързани с общ имот, което било недопустимо, макар и за част от сумата по задължението. Този довод изтъква и по становището си по основателността на исковете, като счита, че ответницата не следва да заплаща цялата дължима сума. Моли исковете да бъдат отхвърлени като недопустими и неоснователни.

Ищцовото дружество се представлява в съдебно заседание от упълномощен адвокат, който заявява, че поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен като основателен и доказан. Оспорва доводите в отговора на исковата молба, като посочва, че двамата съсобственици на недвижимия имот са заявили желанието си титуляр на партидата да бъде само единият от тях – ответницата, затова последната следва да носи отговорност за цялото задължение.

В съдебно заседание ответницата не се явява. Представлява се от назначения й особен представител, който поддържа отговора на исковата молба с искането да отхвърляне претенциите на ищеца като неоснователни.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 02.08.2018г., обективиран в нотариален акт № 138, том III, рег.№ 6964, дело № 518/2018г. на нотариус Линка Чуткина с рег.№ 600 на НК и район на действие Несебърския районен съд, ответницата Л.С.К. и С.Н.С., двамата в качеството им на купувачи по договора, са придобили на това основание собствеността, при равни квоти – по 1/2 идеална част за всеки един , върху следния недвижим имот, находящ се в жилищна сграда секция „Б“, с кадастрален идентификатор ***, изградена в поземлен имот с идентификатор ***, бивш УПИ I-7021, кв.31, целият урегулиран от 2 500 кв.м., с адрес „Ясен“, а именно: Апартамент LGБ03, на етаж 0, кота -2,75 м., със застроена площ от 48,61 кв.м., в която площ са включени 7,01 кв.м., представляващи съответни идеални части от общите части на сградата, ведно със съответните прилежащи към апартамента идеални части от правото на строеж върху поземления имот, и отделно от тази площ – тераса пред апартамента – с площ от 26,40 кв.м., представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** (единадесет хиляди петстотин тридесет и осем точка петстотин и две точка двеста и петнадесет точка едно точка сто и единадесет) по кадастралната карта и кадастралните регистри на Г.С.В., община Несебър, одобрени със Заповед РД-18-48 / 03.10.2005г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на апартамента: Г.С.В., „Св. Влас – юг“, вход Б, етаж 0, ап.3, с предназначение: Жилище, апартамент, с площ съгласно кадастрална схема от 66,03 кв.м.

На 17.08.2018г. Л.С.К., чрез пълномощник, е подала до „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД Заявление за смяна на клиент за обект на регулиран пазар, с което е 2 поискала смяна на името на титуляра на партида ИТН 2747361, че желае да получава електрическа енергия за обекта. Въз основа на това заявление от подаването му именно Л.С.К. е вписана като титуляр на партидата на обекта, находящ се в Г.С.В., Ш.Н.****, апартамент В03.

С фактура № 1309902953 / 23.05.2024г. електроснабдителното дружество е начислило на Л.С.К. като задължение сумата в размер на 99,63 лева без ДДС, съответно 119,56 лева с включен ДДС, за отчетен период 16.04.2024г. – 15.05.2024г., , в резултат на отчетените за периода: дневна ел. енергия 369 кВтч, с единична цена 0.21459 на обща стойност 79,18 лева, и нощна ел. енергия 166 кВтч, с единична цена 0.12323, на обща стойност 20,45 лева.

С фактура № 111550962 / 23.06.2024г. електроснабдителното дружество е начислило на Л.С.К. като задължение сумата в размер на 77,22 лева без ДДС, съответно 92,66 лева с включен ДДС, за отчетен период 16.05.2024г. – 15.06.2024г., в резултат на отчетените за периода: дневна ел. енергия 276 кВтч, с единична цена 0.21459, на обща стойност 59,23 лева, 4и нощна ел. енергия 146 кВтч, с единична цена 0.12323, на обща стойност 17,99 лева.

С фактура № 1313292503 / 23.07.2024г. електроснабдителното дружество е начислило на Л.С.К. като задължение сумата в размер на 16,75 лева бед ДДС, съответно 20,10 лева с включен ДДС, за отчетен период 16.06.2024г. – 15.07.2024г., в резултат на отчетените: 1) за периода от 16.06.2024г. до 30.06.2024г. – дневна ел. енергия 59 кВтч с единична цена 0.21459, на обща стойност 12,66 лева, нощна ел. енергия 24 кВтч с единична цена 0.12323, на обща стойност 2,96 лева; 2) за периода от 01.07.2024г. до 15.07.2024г. - дневна ел. енергия 4 кВтч с единична цена 0.21804 на обща стойност 0,87 лева, нощна ел. енергия 2 кВтч с единична цена 0.12711, на обща стойност 0,26 лева.

След като сумите по тези три фактури не са били заплатени, включително и след посочените в тях падежи, които са определени на 14 дни след издаването на съответната фактура, на 22.01.2025г. „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на която е било образувано ч.гр.д.№ 105/2025г. по описа на Несебърския районен съд, който е уважил искането и е издал Заповед № 33/22.01.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която длъжникът Л.С.К., гражданин на Р..ия, с постоянен адрес в Република България: град н., к.к С.Б. – запад, комплекс „Тарсис 2“, блок Б, етаж 2, ап.Б21, следва да заплати на кредитора „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК123526430, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, улица Христо Г. Данов № 37, представлявано от Велко Раднев Куршумов и Иванина Спасова Първанова-Стефанова, сумата в размер на 232,32 лева, представляваща неплатени задължения за доставена в периода 16.04.2024г. – 15.07.2024г. електрическа енергия и мрежови услуги по партида с клиентски номер 1010382883, отнасяща се за обект на потребление: град с.в., к.*.Н., блок Б, ап.3, ИТН 2747361, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.01.2025г. до окончателното й изплащане, сумата в размер на 18,49 лева, представляваща законна лихва, дължима за периода от 05.06.2024г. до 20.01.2025г., както и сумата в размер на 75 лева, представляваща направени от заявителя разноски по делото, от които държавна такса в размер на 25 лева и юристконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.

След като длъжникът не е бил открит на декларирания от него постоянен адрес в Република България, връчването на заповедта за изпълнение е станало при условията на 3 чл.47, ал.5 от ГПК – чрез залепване на уведомление. За начина на връчване на заповедта за изпълнение съдът е указал на заявителя на основание чл.415, ал.1, т.2, вр. ал.3 от ГПК, че може да предяви иск за установяване вземането си за сумите по издадената заповед за изпълнение в едномесечен срок от съобщаването. Соъбщението с тези указания е връчено на заявителя на 17.04.2025г.

Установителният иск, въз основа на който е образувано настоящото исково производство, е предявен на 13.05.2025г.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният в едномесечния преклузивен срок по чл.415, ал.4 от ГПК установителен иск е допустим.

За да установи съществуването на съдебно предявеното вземане, ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е доставил до имота, находящ се в к.к.

Слънчев бряг, общежитие Лале, етаж 3, ап.34, количество електрическа енергия, както и стойността на тази доставена и консумирана в обекта на потребление електрическа енергия и че тя е в претендирания размер. Според настоящия състав такова доказване бе проведено посредством представените от ищеца писмени доказателства, в частност издадените фактури, съдържащи и справки за количеството на доставената ел. енергия в електроснабдения обект, като сумите по тези фактури не се оспорват от ответната страна.

Безспорно по делото е установено, че както към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, така и към датата на предявяване на настоящия установителен иск по чл.422, ал.1 от ГПК, е съществувало задължение към ищеца за заплащане на електрическа енергия и предоставените мрежови услуги през периода от 16.04.2024г. до 15.07.2024г. за обекта в град с.в., к.*.Н., вход Б, ап.3, както и че за потребената ел. енергия и ползваните мрежови услуги са издадени фактура № 1309902953 / 23.05.2024г. за сумата в размер на 119,56 лева с включен ДДС, фактура № 1311550962 / 23.06.2024г. за сумата в размер на 92,66 лева с включен ДДС, и фактура № 1313292503 / 23.07.2024г. за сумата в размер на 20,10 лева с включен ДДС, които суми правилно са отразени като дължими, и чиято изискуемост е била настъпила към подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.

За облигационните отношения между страните относно доставката на ел. енергия приложим е Закона за енергетиката (ЗЕ) (обн., ДВ, бр.107/09.12.2003г.). С изменение на Закона за енергетиката в сила от 17.07.2012г. е отменена разпоредбата на § 1, т.42 от ДР на ЗЕ, съгласно която потребител на енергия или природен газ за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот. До посоченото изменение на нормативната уредба, облигационната връзка между потребителя и електроснабдителното дружество възниква по силата на закона. Съгласно действащата към процесния период законова рамка, страни по сделките с електрическа енергия са крайният снабдител и крайният клиент.