Определение № 1179 от 30.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1179 гр. Пловдив, 30.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Радослав Георгиев като разгледа докладваното от Радослав Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20265300500786 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от Ц. С. Т., чрез адв. С. Н. против Определение №2671/04.03.2026г., постановено по гр.д.№16217/2025г. по описа на Районен съд-Пловдив, XVIII гр.състав, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение, чрез приемане на предявения с молба от 06.02.2026г. осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД- за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 141.53 евро /276.81 лв./- недължимо платена неустойка по Договор за паричен заем №****. Със същото определение е върната искова молба с вх.№ ***/19.11.2025г., уточнена от 26.11.2025г. и от 06.02.2026г., подадена от Ц. С.

Т. против „Креди Йес“ ООД, като недопустима, съответно производството по гр.д.№16217 по описа за 2025г. на Районен съд –Пловдив, XVIII гр.състав, е прекратено.

Жалбата е постъпила в срока по чл. 275 от ГПК; подадена е от легитимирана страна с правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Приложен е документ за внесена държавна такса.

Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.

Жалбоподателят сочи, че на основание чл. 214, ал.1 ГПК поискал от първоинстанционния съд да допусне изменение на иска, като от установителен да се премине в осъдителен такъв, което искане било продиктувано от представена от ответника справка, от която било видно, че ищцата изплатила на дружеството сумата от 141.53 евро /276.81лв./ за неустойка, предвидена в договора за кредит. Искането се основавало на нов юридически факт – признанието на ответника, че ищцата вече заплатила тази сума. Осъдителният иск, към който ищецът искал да премине, бил с правно 1 основание чл. 55 ЗЗД за връщане на недължимо платена сума по нищожна клауза за неустойка, по която била заплатена процесната сума. Правният интерес произтичал от извършеното плащане по тази клауза. В тази връзка бил формулиран и съответен петитум, а именно да се осъди ответното дружество да върне на ищцата сумата от 141.53 евро, представляваща получена без основание от дружеството, съгласно Договор за кредит от ***г.

Предвид изложеното, Районен съд оставил неправилно без уважение искането за изменение на иска и прекратил производството. Искането към настоящата инстанция е за отмяна обжалваното определение и връщане делото на Районен съд за продължаване съдопроизводствените действия.

Постъпил е и отговор от „Креди Йес“ООД, с който се взема становище за неоснователност на жалбата. Иска се същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение да бъде потвърдено.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Ц.

Т. против „Креди Йес“ ООД за прогласяване недействителността на клауза от сключения между страните договор за паричен заем №***г. /обективирана в чл.8/, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 1243.49 лв., като противоречаща на добрите нрави и заобикаляща императивните разпоредби.

С разпореждане №30015/24.11.2025г. съдът е дал указания на ищцата да посочи дали сумата за неустойка е платена и при положителен отговор, то да мотивира правен интерес от предявяването на установителен иск.

С молба с вх. № ****/26.11.2025г. ищцата се е позовала на Решение на СЕС от 23.11.2023г. по дело С-321/22г., като е посочила, че установителните искове били винаги допустими, дори когато е възможно защитата на потребителя да се осъществи чрез осъдителен иск за връщане на недължимо платена по договора за кредит. Това обуславяло и правния интерес от предявяването на настоящия иск.

С постъпилия по делото отговор на исковата молба, ответното дружество е взело становище за неоснователност на иска.

С разпореждане №1002/15.01.2026г. съдът е указал на ответника да посочи изрично дали твърди, че всички суми по процесния договор са били платени от ищцата, както и да представи доказателства за плащането.

С молба с вх. № ****/30.01.2026г. дружеството е посочило, че по договора били извършени две плащания, като всички задължения по договора били погасени. В дружеството била постъпила сума в общ размер от 1209.29 евро, която била разпределена по следния начин: 1022.58 евро за погасяване на главница; 45.17 евро за погасяване на договорна лихва; 141.53 евро /276.81 лева/ за погасяване на неустойка. Във връзка с плащанията е представена и справка-извлечение.

С разпореждане №2331/02.02.2026г. съдът е указал на ищеца, че следва да мотивира правен интерес от предявения иск, предвид погасяването на сумите по договора, което изрично се посочило и от ответника.

2

С молба с вх.№ ****/06.02.2026г. ищцата е уточнила, че била погасила сумата от 141.53 евро /276.81 лева/ за неустойка, която сума била платена към датата на подаване на исковата молба. В тази връзка е направено и искане по чл. 214, ал.1 ГПК за изменение на иска, като от установителен бъде преминато в осъдителен иск. Налице бил нов юридически факт - признаването от страна на ответника, че ищцата действително заплатила сумата от 141.53 евро /276.81 лева/. Във връзка с това е формулиран и петитум, а именно да се осъди дружеството „Креди Йес“ ООД да върне на Ц. Т. сумата от 141.53 евро /276.81 лева/, представляваща получена без основание от ответника сума, съгласно договор за потребителски кредит №****г. и предвиждаща заплащане на неустойка, която клауза противоречала на добрите нрави и заобикаляла закона.

За да постанови обжалваното определение Районният съд е приел, че подобно изменение на иска било недопустимо, доколкото едновременно се изменяло основанието, а също и петитумът, от което се стигнало до предявяването на нов иск. Поради тези съображения искането за изменение на иска е оставено без уважение, като недопустимо.

По отношение на правния интерес от предявяване на установителен иск, решаващата инстанция е приела, че в настоящия случай предмет на този установителен иск била валидността на оспорена клауза в договор за потребителкси кредит, по който се установявало, че задължението по главницата било изцяло погасено, а също били налице и надплатени суми, разпределени за лихва и неустойка. При това положение, ищецът нямал интерес единствено от установителен иск за признаване нищожността на клаузата за неустойка по договора, тъй като изпълнил задълженията си по кредита изцяло. В този случай правата на ищеца могли да се защитят чрез претенция за връщане на дадено поради липса на основание, но не и чрез самостоятелно предявяване на установителен иск за нищожност на договора или отделна негова клауза. От своя страна, Решението на СЕС не следвало да се абсолютизира, а да се прилага разумно и съобразно фактите по делото. За да бил допустим установителния иск ищецът трябвало да не разполага с друга възможност за защита. В случая ищецът не бил посочил и конкретни обстоятелства, които да обуславят неговия интерес – примерно висящо принудително изпълнение, покана от страна на ответника да заплати сумите или др. под. От изявленията на ответника ставало ясно, че същият не претендирал каквито и да било суми от ищеца по процесния договор. Поради това съдът е приел, че ищецът няма интерес от воденото на такъв процес.

Съдът, след като разгледа така подадената частна жалба и като съобрази материалите по делото, приема следното:

На първо място следва да се посочи, че в настоящия случай е предявен иск за прогласяване нищожността на клауза за неустойка, включена в договор за кредит, поради несъответствието на същата с разпоредбите на ЗПК, който иск по своето естество е установителен. Съобразно разпоредбата на чл. 124, 3 ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. За да бъде допустим установителният иск, ищецът трябва да има правен интерес от предявяването му, за да бъде разрешен със сила на присъдено нещо спорът му с ответната страна. Този правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на предявения иск, за наличието на която съдът следи служебно във всяко положение на делото. Правният интерес от предявяването на установителен иск може да бъде пряк или евентуален, но той винаги е конкретен и зависи от обстоятелствата по делото.

Не е спорно по делото, че кредитополучателят е заплатил всички дължими по процесния договор суми. Съгласно актуалната практика на СЕС, намерила израз в Решение от 23.11.2023г. по дело С-321-22, чието приложение обвързва съда, е поставен въпрос да бъде установено дали член 7, параграф 1 от Директива 93/13, разглеждан във връзка с принципа на ефективност, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредби от националното право, съгласно тълкуването им в съдебната практика, изискващи доказването на правен интерес, за да може да се уважи съдебен иск на потребител за установяване на непротивопоставимостта на неравноправна клауза, съдържаща се в сключен с продавач или доставчик договор, тъй като се счита, че такъв интерес липсва, когато потребителят разполага с друг иск, защитаващ повече правата му, по-специално иск за връщане на недължима престация. В мотивите на цитираното решение на СЕС е изложена фактическата обстановка на конкретния случай, който е бил предмет на преценка и по повод на който е било отправено запитването до съда. Фактите били такива, че потребителите, ищците в главните производства, вече частично са били изпълнили задълженията си, формулирани в съответните клаузи по договора, когато са предявили искове за установяване на тяхната неравноправност. В този контекст запитващата юрисдикция е посочила, че предвид релевантните разпоредби от националното право, съгласно тълкуването им в националната съдебна практика, установителните искове, с които е била сезирана, трябвало да се отхвърлят поради липса на правен интерес. Когато лице вече било изпълнило договорното си задължение, в разглеждания случай частично, липсата на правен интерес от установяване на несъществуването на това задължение произтичала от факта, че лицето разполагало с иск, за който се счита, че защитава повече правата му, а именно иск за връщане на недължима престация, чрез който то би могло да успее да осъди своя съдоговорител да му възстанови сумите, платени в изпълнение на спорното задължение.

СЕС е посочил, че отхвърлянето на иска на потребителя за установяване на неравноправността на договорните клаузи поради липса на годен правен интерес, като бъде пренасочен към по-благоприятно средство за защита, означава в процедурите, с които се цели на потребителите да се предостави исканата от Директива 93/13 защита, да се въведе източник на ненужни сложност, утежняване, разходи и правна несигурност, който може да ги 4 разубеди да предявят правата си, които черпят от тази директива, в нарушение на принципа на ефективност. Отхвърлянето на установителния иск на потребителя и задължаването му да предяви иск, защитаващ повече правата му, би било в противоречие с общия интерес от добро правораздаване, поспециално с изискването за процесуална икономия. Накрая е направен и извод, че член 7, параграф 1 от Директива 93/13, разглеждан във връзка с принципа на ефективност, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредби от националното право, съгласно тълкуването им в съдебната практика, изискващи доказването на правен интерес, за да може да се уважи съдебен иск на потребител за установяване на непротивопоставимостта на неравноправна клауза, съдържаща се в сключен с продавач или доставчик договор, тъй като се счита, че такъв интерес липсва, когато потребителят разполага с иск за връщане на недължима престация.

Предвид изложеното, с оглед цитираното решение на СЕС, предявеният УСТАНОВИТЕЛЕН ИСК се явява допустим, макар чрез уважаването му в правната сфера на потребителя да не възниква никаква промяна, тъй като за връщане на даденото по договора неминуемо следва да бъде предявен и осъдителен иск.