Решение № 359 от 29.11.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 359 гр. С., 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., VII СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Никола Г. Маринов при участието на секретаря Христина П. Панайотова като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Административно наказателно дело № 20242230201151 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на М. П. Б. с ЕГН ********** против наказателно постановление

№240804006024/11.07.2024г., издадено от началника на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- С., с което на основание чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховане (КЗ) му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 400 (четиристотин) лева за нарушение на същата разпоредба.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно и своевременно призован, изпраща упълномощен процесуален представител, който счита наказателното постановление за незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено.

Претендира направените по делото разноски.

Органът, издал обжалваното наказателно постановление, редовно и своевременно призован за съдебно заседание изпраща упълномощен процесуален представител, който не се явява. Изпраща писмено становище като счита наказателното постановление за законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено.

Въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви 1 и относими към предмета на делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 18.06.2024г., в 08,01 часа, в град С. по бул. „Цар Симеон“, в посока към центъра на града жалбоподателят М. Б. управлявал лек автомобил „.......“ с рег. №............ собственост на брат му, св. Атанас П. Б.. Полицейски служители от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- С., свидетелите Г. И. Г. и М. М. М., спрели въпросния лек автомобил за проверка до сградата на завод „Победа“. Водач на проверяваното моторно превозно средство (МПС) бил жалбоподателят М. Б.. При извършената проверка било установено, че моторното превозно средство няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата и часа на проверката.

Свидетелят Г. И. Г., след като установил, че липсва сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за въпросния лек автомобил, собственост на свидетеля Атанас П. Б. съставил на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) като приел, че е нарушена разпоредбата на чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането. Свидетел по съставянето и връчването на акта станал колегата му, свидетелят М. М. М..

Спрямо жалбоподателя М. Б. била издадена и заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) на основание чл.171, т.1, б.

„е“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), а именно- „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до предоставяне на сключена валидна застраховка“.

Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение началникът на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- С. възприел същата фактическа обстановка като издал обжалваното наказателно постановление и на основание чл.638, ал.3 от КЗ наложил на жалбоподателя М. Б. административно наказание „Глоба“ в размер на 400 (четиристотин) лева.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена е в законоустановения четиринадесетдневен преклузивен срок от лице, имащо правен интерес от обжалването, но разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

2

Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните полицейски служители, свидетелите М. М. и Г. Г. , тъй като те са безпротиворечиви, логични, последователни и относими към предмета на делото.

Съдът кредитира и показанията на свидетеля Атанас П. Б., брат на жалбоподателя, от които се установява, че точно той е собственик на лекия автомобил „.......“ с рег. №СН 2424 АР и неговите показания кореспондират с показанията на свидетелите М. и Г. относно факта, че именно жалбоподателят М. Б. е управлявал лекия автомобил „Мерцедес“ в деня и на мястото, където е бил спрян за проверка от контролните органи, както и че в същия момент липсвала валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Съдът кредитира писмените доказателства, доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК. присъединени към

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи основание за отмяна на наказателното постановление. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл.42, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис. В 6- месечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление от материално и териториално компетентен орган. Налице е съответствие между установените факти и правни изводи в акта за установяване на административни нарушения и в атакуваното наказателно постановление. Спазени са давностните срокове по чл.34 от ЗАНН за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя М. Б..

Съдът счита, че както в АУАН, така и в обжалваното наказателно постановление правилно е описано нарушението по чл.638, ал.3 от КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лева.

3

Следователно всеки водач на моторно превозно средство, което не е негова собственост носи административнонаказателна отговорност в случай, че приведе в движение и управлява такова МПС. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установи, че към момента на извършване на проверката моторното превозно средство е управлявано от жалбоподателя М. Б. без да е имало действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и че жалбоподателят не е собственик на въпросното моторно превозно средство.

От съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и атакуваното наказателно постановление е видно, че нарушението е достатъчно точно и ясно индивидуализирано и детайлно описано по време и място на извършване. Посочена е законовата разпоредба, която е била нарушена с деянието. Установено е лицето, извършило нарушението като подробно са отразени данните за индивидуализация на нарушителя- три имена, ЕГН, адрес. В достатъчна степен са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Всички подлежащи на доказване факти в производството са били изяснени, а на жалбоподателя са били предявени и конкретните фактически изводи на административнонаказващия орган.

Съдът не приема за състоятелни твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя за маловажност на конкретния случай. Преди да приведе в движение лекия автомобил жалбоподателят М. Б. е бил длъжен да се увери, че моторното превозно средство е не само технически изправно, но и е трябвало лично да провери и да се увери, че същото е снабдено с необходимата по закон документация, а именно- сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Съдът намира, че наказващият орган правилно е приел, че не е налице маловажен случай. Задължителното имуществено застраховане има за цел при настъпване на застрахователно събитие да се поправят вредите, причинени другиму. Основната функция на застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е обезщетителна. Нарушението е застрашило обществените отношения, свързани с възможността за уреждане на претенции за вреди от пътнотранспортни произшествия (ПТП), поради което следва да се приеме, че обществената опасност на този пропуск се отличава с достатъчно висок 4 интензитет. Не би могло да се приеме, че е налице занижена опасност на случая в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид.

Последващото сключване на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не освобождава жалбоподателя от административнонаказателна отговорност. Съдът счита, че в случая е правно ирелевантен фактът, че още в деня на нарушението е сключена нова застрахователна полица. Този факт според съда не води до пониска обществена опасност на извършеното деяние, което да мотивира настоящата инстанция да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Нарушението е формално, вредни последици не са съставомерни, поради което ненастъпването им не може да се преценява като обстоятелство, което да наложи извод за маловажност на случая.

Съдът счита, че с действията си по управление на лекия автомобил „.......“ с рег. №СН 2424 АР жалбоподателят М. Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ. Разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ определя в абсолютен (твърд, фиксиран) размер санкцията за извършеното нарушение. В конкретния случай от субективна страна се касае за непредпазливо деяние, доколкото по настоящото производство не се събраха доказателства, от които да се установи, че жалбоподателят е знаел за липсата на сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за горепосоченото МПС, но той е могъл и е бил длъжен да разбере това преди да поеме управлението на лекия автомобил. Съдът счита, че правилно е определена санкцията на нарушителя и същата отговаря на вината и на допуснатото от него нарушение.

В разпоредбата на чл.63, ал.9 от ЗАНН е предвидено, че когато не са налице основания за отмяна или изменение на наказателното постановление съдът потвърждава акта по чл.58д от ЗАНН. По тези съображения съдът намира жалбата за неоснователна, а атакуваното наказателното постановление за законосъобразно, правилно и обосновано, поради което то следва да бъде изцяло потвърдено.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

5

ПОТВЪРЖДАВА НП №24- 0804- 006024/11.07.2024г., издадено от началника на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- С., с което на М. П. Б. с ЕГН ********** на основание чл.638, ал.3 от КЗ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 400 (четиристотин) лева за нарушение на същата разпоредба като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд- С. в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________ 6