Решение № 260045 от 10.09.2020, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ № гр. Пазарджик, 10.09.2020 г.

В И М Е Т О Н А Н А

Р О Д А

Районен съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и осми август две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА в присъствието на секретаря Мария Кузева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4826 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД чрез пълномощника юрисконсулт Р. твърди, че на 21.04.2017 г. между „Провидент Файненшъл България“ ООД (понастоящем „Файненшъл България“ ЕООД) в качеството на кредитодател и ответника Л.Г.Г. в качеството на кредитополучател е сключен договор за потребителски паричен кредит № *********, по силата на който кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя кредит за лични нужди в размер на 1 800 лв., а кредитополучателят се е задължил да върне сумата, ведно с договорна лихва в размер на 355,06 лв., на 60 равни седмични погасителни вноски, всяка от които в размер на 35,92 лв. като падежът на първата погасителна вноска е 30.04.2017 г., а на последната – 17.06.2018 г.

Твърди, че сключвайки договора кредитополучателят се е задължил да заплати такса за оценка на досие в размер на 90 лв. и такса за допълнителна услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита по местоживеене на кредитополучателя в размер на 490,31 лв. и за събиране на седмичните вноски в дома на кредитополучателя в размер на 1 144,06 лв., платими заедно с всяка от погасителните вноски по кредита. Общата сума, която кредитополучателят се е задължил да върне е 3 879,43 лв., а общият размер на погасителната вноска, заедно с таксите – 64,66 лв. Твърди, че кредитодателят е изпълнил задължението си да предаде на кредитополучателя отпуснатата в заем сума, като подписвайки договора кредитополучателят е потвърдил, че е получил сумата в пълен размер, но ответникът не е изпълнил задължението си да върне предоставената в заем сума, като е заплатил единствено сума в размер на 736,18 лв. Твърди, че на 01.07.2017 г. вземането по договора за потребителски кредит е прехвърлено от кредитодателя на „Изи Асет Мениджмънт“ АД по силата на договор за цесия, а на 01.03.2019 г. – от „Изи Асет Мениджмънт“ АД на ищеца по силата на Приложение № 1 към Допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., за което ответникът е уведомен с изпращане на уведомителни писма, върнали се непотърсени, а при условията на евентуалност – с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея. За сумите, дължими по договора за кредит в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3820/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик. Тъй като против заповедта за изпълнение е постъпило възражение от длъжника, предявява на иск за установяване на вземанията по договора, както следва: главница в размер на 1 414,45 лв., договорна лихва за периода от 06.08.2017 г. до 17.06.2018 г. в размер на 206,68 лв., такса за оценка на досие в размер на 67,50 лв. за периода от 13.08.2017 г. до 17.06.2018 г., такса за услугата „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя в размер на 367,76 лв. за периода от 13.08.2017 г. до 17.06.2018 г. и обезщетение за забава за периода от 06.08.2017 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда в размер на 240,93 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задълженията. Претендира заплащане на разноските в заповедното и исковото производство. Ангажира доказателства. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Л.Г.Г. чрез пълномощника си адвокат Б. оспорва исковата молба като недопустима. Твърди, че не е надлежно уведомен за извършената цесия преди издаването на заповедта за изпълнение, тъй като изпратените уведомителни писма са се върнали с отбелязване „пратката не е потърсена“, а уведомлението за цесията следва да изхожда от предишния кредитор, а не от новия, в който смисъл е Тълкувателно решение № 142-7/11.11.1954 г. на ОСГК на ВС, поради което ищецът не е активно легитимиран да го предяви. Оспорва исковете и като неоснователни по съображения, че договорът за потребителски кредит е недействителен поради противоречие с императивни законови разпоредби, а именно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в него не е посочено как е формиран размерът на ГПР и какви компоненти точно са включени в него. В този смисъл оспорва размера на лихвата от 445 лв. Твърди също така, че договорът не съдържа и други задължителни реквизити, а именно: методика за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а от ЗПК; конкретен лихвен процент по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 15 от ЗПК, който се прилага при просрочени плащания, изчислен към момента на сключване на договора за кредит, начините за неговото променяне и стойността на всички разходи, които се дължат при неизпълнение на договора; предвиждане по чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК за правото на отказ на потребителя от договора в 14-дневен срок от подписването му, за другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя за погаси усвоената главница и да заплати лихвата до момента със съответното обезщетение за кредитора съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 от ЗПК, както и размера на лихвения процент на ден; предвиждане по чл. 11, ал. 1, т. 22 от ЗПК на реда за предсрочно погасяване на кредита и информация за намаляването на общите разходи по кредита, касаещи лихвата и разходите за оставащата част от срока на договора; предвиждане по чл. 11, ал. 1, т. 23 от ЗПК на реда за прекратяване на договора за кредит; вписване по чл. 11, ал. 1, т. 24 от ЗПК за наличието на извънсъдебни способи за решаването на споровете по договора и за обезщетяване на потребителя във връзка с предоставянето на потребителски кредит в нарушение на закона. Позовавайки се на нормата на чл. 22 от ЗПК, намира договора за потребителски кредит за недействителен и твърди, че потребителят дължи само чистата стойност на кредита (1 800 лв.), но не дължи връщане на лихвата и другите разходи по кредита. Счита, че нарушението на чл. 11, т. 10 от ЗПК води до невъзможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора, а посочването на ГПР в по-нисък размер от действителния представлява невярна, следователно измамна информация, предоставена на потребителя, и следва да се окачестви като нелоялна и по-специално заблуждаваща търговска практика. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноските по делото.

Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:

С договор за потребителски кредит № *********, сключен на 21.04.2017 г. между „Провидент Файненшъл България“ ООД и Л.Г.Г., кредиторът се е задължил да предостави на ответника сумата от 1 800 лв. в заем, а ответникът се е задължил да я върне в срок от 60 седмици на седмични вноски, всяка в размер на 64,66 лв., а последната в размер на 66,49 лв. при ГЛП в размер на 31,82 % и ГПР в размер на 48,00 %. Датата на първото седмично плащане е 30.04.2017 г., а денят от седмицата, в който се дължат плащанията – сряда. При сключване на договора ответникът се е задължил да заплати такса за оценка на досие в размер на 90 лв. и такса за услугата „Кредит у дома“ в размер на 1 634,37 лв. Общо дължимата сума по договора възлиза на 3 879,43 лв. Съгласно чл. 25 от договора при услугата „Кредит у дома“ кредитът се предоставя на клиента в брой по неговото местоживеене и погасителните вноски се събират седмично също по местоживеене на клиента. За предоставянето на тази услуга клиентът дължи такса, като 30 % от същата е равна на разходите, свързани с организирането на допълнителната услуга „Кредит у дома“ и предоставянето на кредита в брой по местоживеене на клиента и че тази такса е дължима от клиента при подписване на договора, но се заплаща на равни вноски през периода на договора за улеснение на клиента. Според чл. 26 от договора клиентът има право по всяко време да се откаже от допълнителната услуга „Кредит у дома“, но ще дължи непогасената част от 30 % от таксата за тази услуга. Според чл. 27 от договора с подписването му клиентът потвърждава, че е получил от кредитора пълния размер на кредита, както е посочено на първата страница на договора.

С договор за цесия и заместване в дълг, сключен на 01.07.2017 г. между „Провидент Файненшъл България“ ООД в качеството на продавач и „Изи Асет Мениджмънт“ АД в качеството на купувач, продавачът е прехвърлил на купувача всички главни и акцесорни, настоящи и бъдещи вземания, произтичащи от договори за паричен заем, описани в Приложение № 1 (неразделна част от договора), в т.ч. вземането по договор за потребителски кредит № ********* от 21.04.2017 г., сключен с Л.Г.Г., което се установява от представеното по делото потвърждение за сключена цесия, издадено от „Файненшъл България“ ЕООД (с предишно наименование „Провидент Файненшъл България“ ООД).

По силата на пълномощно от 04.07.2017 г. продавачът „Файненшъл България“ ЕООД е упълномощил купувача „Изи Асет Мениджмънт“ АД да уведоми от името на „Файненшъл България“ ЕООД всички длъжници по всички вземания на дружеството, възникнали по силата на сключени договори за парични заеми, които дружеството е цедирало (прехвърлило) съгласно договор за цесия и заместване в дълг, сключен на 01.07.2017 г. между „Файненшъл България“ ЕООД като цедент и „Изи Асет Мениджмънт“ АД като цесионер.

С рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД в качеството на продавач и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в качеството на купувач, страните по него са се споразумели, че продавачът ще прехвърля на купувача станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за заем, сключени от продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания ще се индивидуализират в Приложение № 1, което ще бъде неразделна част от договора, считано от датата на неговото съставяне, срещу заплащане на покупна цена, която е определена в съответното Приложение № 1.

С Приложение № 1 от 01.03.2019 г. към рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г.

„Изи Асет Мениджмънт“ АД е прехвърлил на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД вземането по процесния договор за потребителски кредит.

„Изи Асет Мениджмънт“ АД е преупълномощил

„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД от името на „Файненшъл България“ ЕООД да уведоми всички длъжници (кредитополучатели, солидарни длъжници, поръчители и всички трети задължени лица) по всички вземания на „Файненшъл България“ ЕООД, възникнали по силата на сключени договори за потребителски кредит за прехвърлянето им на „Изи Асет Мениджмънт“ АД по силата на договор за цесия от 01.07.2017 г., което се установява от приложеното по делото пълномощно.

На 07.03.2019 г. и на 14.11.2019 г. „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в качеството на пълномощник на „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД е изпратил на ответника уведомителни писма за извършеното прехвърляне на вземанията по договора за потребителски заем, но същите са се върнали в цялост, което се установява от приложените по делото обратни разписки.

От заключението на съдебносчетоводната експертиза, прието по делото и неоспорено от страните, се установява, че за периода от 27.04.2017 г. до 27.08.2018 г. ответникът е направил 8 вноски по кредита, с които е заплатена сума в общ размер на 736,18 лв. Остатъкът от задължението е в размер на 2 056,39 лв., от които: такса за услугата „Кредит у дома“ – 367,76 лв., такса за оценка на досие – 67,50 лв., договорна лихва – 206,68 лв. и главница в размер на 1 414,45 лв. Дължимата лихва за забава за периода от датата, следваща датата на неплатената вноска, до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е в размер на 242,33 лв.