Решение № 15453 от 09.08.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 15453 гр. София, 09.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА

АНГЕЛОВА при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА

Гражданско дело № 20211110126134 по описа за 2021 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

74, ал. 4, вр. ал. 1 пр. 1 и 2 КТ; чл. 128, т. 2 КТ; чл. 215, ал. 1 КТ, вр. чл. 31, ал. 2 НСКСЧ; чл. 177 КТ; чл. 264 КТ; чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД и инцидентен установителен иск с правно основание чл. 74, ал. 4 вр. ал. 1, пр. 1 и 2 КТ за обявяване за недействителни на две клаузи от трудови договори.

Ищецът- Д. П. Х. твърди, че е работила при ответника по силата на сключен между нея и ответника трудов договор от 06.04.2017 г. по чл. 68, ал. 4 от КТ, съгласно който е назначена на длъжност „младши член на кабинен екипаж“. Било уговорено брутно трудово възнаграждение в размер на 8 765,19 лв., платимо на 12 равни месечни вноски, в зависимост от броя на действително отработените при работодателя месеци.

Поддържа, че съгласно трудовия договор, страните са постигнали съгласие общата брутно възнаграждение да включва всички допълнителни месечни възнаграждения с постоянен характер, дължими съгласно КТ, а именно: основно брутно възнаграждение – 5 520 лв. годишно или 460 лв., месечно; брутна фиксирана сума в размер на 438,10 лв. годишно за допълнителна работа/извършена извън графика на дневна база/над изискваните работни часове, или в почивен ден; брутна фиксирана сума от 876, 19 лв. годишно за часовете, в които служителят е в режим на готовност или когато е бил извикан на работа по време на режим на готовност; брутна фиксирана сума от 1 314,29 лв. годишно за работните часове по време на следобедни и нощни смени; брутна еднократна сума от 616,62 лв. годишно за прослужено време към датата на сключване на договора. Поддържа, че между страните било уговорено и т.нар. „секторно 1 плащане“, като сумите за първите два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се считат включени в размера на основната брутна заплата на служителя, съответно работодателят няма да прави отделни плащания за тези сектори, а допълнителните сектори след посочените, които са приключени в един ден, ще се заплащат допълнително – в размер на 20,54 лв., която сума ще бъде допълнително заплащана всеки месец. Сочи се още, че страните договорили ищцата да получава за времето на изпълнение на международни полети допълнителни командировъчни по см. на Раздел IV от Наредбата за командировките и специализациите в чужбина /НСКСЧ/, в размери посочени в нарочна заповед на работодателя. Било уговорено, че работодателят се е задължил да превежда възнаграждението на ищцата до десетия ден от месеца, следващ текущия. Твърди, че на 09.02.2018 г. страните сключили анекс, съгласно който, считано от 01.01.2018 г., било уговорено брутно възнаграждение в размер на 9 714,00 лв. годишно, платимо на 12 равни месечни вноски в зависимост от действително отработените месеци при работодателя, като било уговорено общата брутна заплата да включва всички допълнителни месечни възнаграждения с постоянен характер, както следва: основно брутно възнаграждение – 6120 лв. годишно или 510 лв. месечно; брутна еднократна сума в размер на 485,70 лв. годишно за допълнителна работа, извършена извън графика на дневна база, или над изискваните работни часове, или в почивен ден; брутна еднократна сума от 971,40 лв. годишно за часовете, в които служителят е в режим на готовност или когато е бил извикан на работа по време на режим на готовност; брутна еднократна сума от 1 457,10 лв. годишно за работните часове по време на следобедни и нощни смени; брутна еднократна сума от 679,80 лв. годишно за прослужено време към датата на сключване на договора. Било уговорено, че в последствие служителят ще има право да получи стандартната заплата, предлагана от ответника за длъжността, заемана от ищцата по това време. Посочва, че отново са уговорени клаузи за заплащане на „секторни плащания“, командировъчни, удръжки, както и относно срока за заплащане на възнаграждението, при посочените вече условия. На 20.03.2018 г. страните сключили нов анекс, който се прилагал, считано от 21.03.2018 г. и преповтарял уговорките в анекса от 09.02.2018 г. Твърди, че на 20.06.2018 г., между страните е сключен трети анекс, който се прилагал, считано от 21.06.2018 г., съгласно който ищцата изпълнявала длъжността „старши член на кабинен екипаж“ и е уговорено същата да получава брутно трудово възнаграждение в размер на 12 420 лв. годишно, платима на 12 равни месечни вноски в зависимост от действително отработените месеци при работодателя, включваща: основна брутна заплата – 7 824,60 лв. годишно или 652,05 лв. месечно; брутна еднократна сума в размер на 621 лв. годишно за допълнителна работа, извършена извън графика на дневна база, или над изискваните работни часове, или в почивен ден; брутна еднократна сума от 1242 лв. годишно за часовете, през които се полага дежурство в условията на постоянно разположение на повикване или когато служителят е бил 2 извикан на работа по време на дежурство в условията на постоянно разположение на повикване; брутна еднократна сума от 1 863 лв. годишно за работните часове по време на следобедни и нощни смени; брутна еднократна сума от 869,40 лв. годишно за прослужено време към датата на сключване на договора. Твърди, че уговорките за т.нар. „секторно плащане“ се изменили досежно размера и последният, съобразно анекса от 20.06.2018 г. се увеличил до размера на 40,09 лв. Твърди още, че на 14.12.2018 г., без да прекъсва работа, между страните е сключен трудов договор на основание чл. 68, ал. 4 КТ, който има характер на анекс и се прилага, считано от същата дата и съгласно който ищцата изпълнявала длъжността „старши стюард/стюардеса“ за срок от 18 месеца, считано от 17.12.2018 г., като останалите уговорки, преповтаряли тези от предходния анекс, с изключение на уговорките относно размера на т.нар. „секторно плащане“, който бил уговорен за сумата от 24,45 лв. Твърди, че на 30.01.2020 г., между страните е сключен анекс към трудов договор от 14.12.2018 г., който се прилага, считано от 01.04.2020 г., съгласно който било уговорено ищцата да получава брутно трудово възнаграждение в размер на 14 407 лв. годишно, платимо на 12 равни месечни вноски в зависимост от действително отработените месеци при работодателя, включваща: основна брутна заплата – 9147 лв. годишно или 762,25 лв. месечно; брутна еднократна сума в размер на 732 лв. годишно за допълнителна работа, извършена извън графика на дневна база, или над изискваните работни часове, или в почивен ден; брутна еднократна сума от 1464 лв. годишно за часовете, през които се полага дежурство в условията на постоянно разположение на повикване или когато служителят е бил извикан на работа по време на дежурство в условията на постоянно разположение на повикване; брутна еднократна сума от 2195,00 лв. годишно за работните часове по време на следобедни и нощни смени; брутна еднократна сума от 869,40 лв. годишно за прослужено време към датата на сключване на договора.

В исковата молба се твърди, че през периода 01.04.2018 г. – 16.06.2020 г., ответникът следвало ежемесечно да начислява и да заплаща на ищцата следните суми – брутно трудово възнаграждение, посочена в чл. 5, б. „а“ от трудовия договор от 06.07.2017 г., представляваща 1/12 от сбора от основната заплата и уговорените в съответния трудов договор допълнителни възнаграждения, наричани „брутни фиксирани/еднократни суми“; секторни плащания – в размер на 24,45 лв. за всеки приключен международен полет през периода от 01.04.2018 г. до 20.06.2018 г. включително-респективно 40,09 лв. за всеки приключен международен полет през периода от 21.06.2018 г. до 16.06.2020 г. включително, представляващо възнаграждение по чл. 16, ал. 2, т. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата; командировъчни пари в размер на 55 евро за всеки ден, през който ищцата е била член на екипажа на оперирано от ответника въздухоплавателно средство, изпълняващо международен рейс, както и други допълнителни възнаграждения с непостоянен 3 характер и допълнителни командировъчни пари. Посочва се, че „секторните плащания“ за периода 01.04.2018 г. до датата на прекратяване на процесния трудов договор не са били изплащани на ищцата в пълен размер, като дължимите суми са посочени в Таблица 1, съгласно която дължимото възнаграждение за изпълнени сектори е в размер на 17 925,48 лв., а лихвата, дължима до 10.05.2021 г. - на 3613,26 лв. Твърди се още, че на ищцата не са заплащани в пълен размер и командировъчни пари съгласно Раздел IV от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, за времето на изпълнение на международни рейсове съгласно ставка, определена в заповед на работодателя, чийто общ размер е 6953,43 лв. На следващо място, доколкото ответникът не е начислявал в пълен размер дължимите „секторни плащания“, и не е взел предвид всички дължими секторни плащания, включително тези за първите два изпълнени сектора през съответния ден, е заплатил на ищцата пониско възнаграждение по чл. 177 от КТ. Ищецът е посочил дните използван отпуск за периода 01.05.2018 г. – 16.06.2020 г., като твърди, че общият дължим размер на неизплатеното възнаграждение за дните на платен годишен отпуск възлиза на 3347,05 лв. В исковата молба се посочва, че ищцата е полагала труд по време на официални празници, като работодателят не заплащал удвоен размер на следващото се трудово възнаграждение, поради което дължи 450,09 лв., както и лихва в размер на 101,77 лв., с посочени в таблицата падежи. Ищцата посочва още, че към датата на прекратяване на трудовия договор е имала неизползван платен годишен отпуск, като е следвало да се изплати обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ, но същото е изплатено в по-нисък размер от действително дължимия, тъй като не е съобразен общият размер на „секторните плащания“, които ищцата следвало да получи за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение. Твърди, че неплатеното обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ е в размер на 3115,35 лв., а законна лихва е в размер на 194,09 лв.

В производството е предявен и инцидентен установителен иск, обективиран в молба № 280940 от 16.12.2022 г. с правно основание чл. 74, ал. 4 КТ за обявяване недействителност на клаузи от трудовите договори с ответника, както следва: 4б от трудов договор от 06.04.2017 г. и т. 5б от трудов договор от 14.12.2018 г. и сключените допълнителни споразумения от 09.02.2018 г., 20.03.2018 г. и 20.06.2018 г. Твърди, че клаузите, с които страните са договорили, че сумата за първите два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се счита за включена в размера на основната брутна заплата, са недействителни поради противоречие на императивни материалноправни норми – чл. 242 КТ и чл. 247 КТ, във вр. с чл. 4, ал. 2 и чл. 16, ал. 2, т. 2 НСОРЗ.

Моли съдът да постанови решение, по силата на което ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 17 925,48 лв., представляваща сбора от неизплатените от ответника „секторни плащания“ /като част от трудовото възнаграждение/ за 4 периода 01.04.2018г.-16.06.2020г., както и сумата от 3 613,26 лв., представляваща лихва за забава плащането на „секторните плащания“ за периода от падежа на съответното плащане до 10.05.2021г.; сумата от 22 697,27 лв. (след допуснато изменение на иска), представляваща неизплатени командировъчни пари по смисъла на Раздел IV от Наредба за служебните командировки и специализациите в чужбина, дължими за периода 01.04.2018г.-16.06.2020г.; сумата от 6454,30 лв. (след допуснато изменение на иска), представляваща сбор от неплатени възнаграждения по чл. 177 КТ, дължими за дните, през които ищцата е ползвала платен годишен отпуск през посочени месеци в периода м.05.2018г.-05.2020г.; сумата от 450,09 лв., представляваща неплатено възнаграждение за работа на официални празници в периода 01.04.2018г.-16.06.2020г. вкл., както и сумата от 101,77 лв., представляваща лихва за забава плащането на възнаграждението за работа в дните на официални празници за периода от падежа на съответното плащане до 10.05.2021г.; сумата от 3 115,35 лв., представляваща остатък от обезщетение за неизползван платен годишен отпуск-43 дни, както и сумата от 194,09 лв. представляваща лихва за забава върху обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за периода от 01.07.2020 год. до 10.05.2021 год., както и законната лихва върху главниците от датата, следваща датата на подаване на исковата молба - 13.05.2021г. до окончателното изплащане.