Решение № 7305 от 02.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7305 гр. София, 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20251100505035 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ЗК „Уника“ АД срещу решение № 1369 от 28.01.2025 г., постановено по гр. дело № 4686/2024 г. по описа на СРС, 35 състав, с което е отхвърлен предявеният срещу ЗАД „ОЗК – Общо застраховане“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за сумата от 4894,37 лв., представляваща изплатено от ищеца в полза на собственика на МПС „Пежо Боксер“ с рег. № ******** застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ за вреди, причинени на МПС „Пежо Боксер“ от ПТП, настъпило на 21.02.2023 г. в гр. София, на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ при движение в посока от „Орлов мост“ към НДК.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост и превратно тълкуване на събраните доказателства, от които несъмнено се установявали всички елементи от фактическия състав на спорното право. Въззивникът счита, че първоинстанционният съд е възприел фактическата обстановка по случая погрешно предвид противоречията в събраните свидетелски показания, като по делото не се установявало категорично противоправното поведение единствено на застрахования при ищеца водач на МПС, а най1 малкото следвало да се приеме, че е налице съпричиняване. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено, а предявеният иск да бъде уважен изцяло.

Въззиваемият ЗАД „ОЗК – Общо застраховане“ АД е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Счита, че решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави следното:

За възникване на регресното вземане в полза на застрахователя по имуществена застраховка е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

В случая от твърденията на страните е видно, че между тях са безспорни обстоятелствата, че същите са били застрахователи по застраховка „Каско“, респ. „Гражданска отговорност“ на сочените водачи на МПС и че на 21.02.2023 г. между застрахованите при тях автомобили е настъпило ПТП. Така спорът между страните се концентрира върху установяване на действителния механизъм на ПТП и действителната стойност на претърпените щети, за доказване на които са събрани гласни доказателства чрез разпит като свидетели на двамата водачи, участници в него, както и е прието неоспорено от страните заключение на САТЕ.

При съвкупна преценка на събрания доказателствен материал първоинстанционният съд правилно е достигнал до извод, че процесното ПТП е настъпило на 21.02.2023 г. около 09:05 ч. в гр. София, като лекотоварен автомобил марка „Пежо Боксер“ с рег. № ********, застрахован при ищеца по застраховка „Каско на МПС“, се е движил по бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ в посока от „Орлов мост“ към НДК и преди светофара с ул. „Фритьоф Нансен“ е реализирал ПТП с движещия се пред него и рязко намаляващ скоростта лекотоварен автомобил „Фиат Дукато“ с рег. № ********, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Свидетелят Ц.С.С., водач на МПС „Фиат Дукато“, разказва, че е тръгвал от спряло положение на зелен светофар, когато 2 автомобилът пред него рязко набил спирачки и завил надясно, за да влезе в безистен край улицата. Свидетелят С. успял да спре, но движещият се зад него бус се ударил в него.

Свидетелят допълва, че водачът пред него не е подал никаква индикация, че ще предприеме маневра и рязко е променил посоката си, като впоследствие свидетелят се опитал да го намери и да му „потърси сметка“, но не го допуснали в безистена, който бил частна собственост.

Изложеното се потвърждава от показанията на свидетеля Б.М.С., водач на МПС „Пежо Боксер“, който разказва, че е потеглял на зелен светофар, когато микробусът пред него рязко спрял, той не успял да реагира навреме и се ударил в него. Свидетелят допълва, че зад него се е движил друг автомобил, който успял да спре своевременно и избегнал удар, като водачът пред него му обяснил, че спирането се дължало на поведението на друг автомобил, който влязъл в паркинг на кооперацията отстрани. Свидетелят С. заявява, че не е видял подобна маневра от друг участник в движението, като водачът на МПС „Фиат Дукато“ отишъл да потърси водача на автомобила в безистена (гаража), но не го намерил. Изяснява, че се опитал да реагира, за да избегне сблъсък, натиснал спирачки и завъртял волана, но въпреки това се ударил отстрани в предния бус.

При така установения механизъм на ПТП по делото несъмнено се доказва, че водачът на т.а.

„Пежо Боксер“ е нарушил разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗДвП, като не се е движил на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, така че да може да спре зад него, когато то намали скоростта или спре рязко. Противно на доводите във въззивната жалба, в случая не се установява пълно и главно нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на другия водач. Видно е, че МПС „Фиат Дукато“ е предприел рязко спиране поради наличие на обективна причина – поведението на движещия се пред него автомобил, който без подаване на светлинна сигнализация е намалил рязко скоростта, за да се отклони надясно. Показанията на свидетеля С., който не е видял другия участник в движението, не опровергават този извод, доколкото с оглед местоположението на автомобилите и височината на МПС „Фиат Дукато“ видимостта на водача на застрахования при ищеца автомобил е била ограничена, което му е попречило да възприеме причината за рязкото спиране на движещия пред него микробус. Това обстоятелство обаче не го освобождава от отговорност и не оправдава противоправното му поведение, изразяващо се неправилна преценка на разстоянието с движещия се отпред автомобил.

Събраните гласни доказателства следва да бъдат изцяло кредитирани, доколкото са ясни, вътрешно непротиворечиви, а и житейски логични и изясняват последователно фактическата обстановка по процесното застрахователно събитие. При разпределената доказателствена тежест на ищеца да установи пълно и главно наличието на противоправно поведение на застрахования при ответника водач на МПС, в причинна връзка с което да е настъпило процесното ПТП, настоящият въззивен състав намира, че предвид събраните и обсъдени гласни доказателства този елемент от фактическия състав на спорното право остава недоказан. Следователно, от установената фактическа обстановка е видно, че инцидентът е причинен изцяло от противоправното поведение на застрахования при ищеца 3 водач на МПС – свидетелят Б.М.С., който е нарушил разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗДвП, при липса на доказано пълно и главно противоправно поведение на другия участник в ПТП. Ето защо в полза на застрахователя по имуществена застраховка на МПС „Пежо Боксер“ не е възникнало регресно вземане срещу застрахователя на гражданската отговорност на сочения делинквент, т.е. предявеният иск за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение е неоснователен и следва да се отхвърли.

Предвид идентичните правни изводи, до които достига въззивната инстанция, първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените разноски за настоящата инстанция в размер на 100 лв., юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1369 от 28.01.2025 г., постановено по гр. дело № 4686/2024 г. по описа на СРС, 35 състав.

ОСЪЖДА ЗК „УНИКА“ АД, ЕИК 040451865, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „********, да заплати на ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лв., разноски пред въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4