Решение № 854 от 17.08.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 854 гр. Бургас, 17.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Даниела Д. Михова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20212100501007 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба, подадена от М. Т. К. и М. Г. Н., двете от ***, чрез адв.Н.Божилова-Арабова от АК Бургас, против решение № 260603 от 16.04.2021 г. по гр.д.6506/2020 г. по описа на Бургаски районен съд, с което са отхвърлени исковете на въззивниците за установяване със сила на пресъдено нещо по отношение на Н. Г. Г., Д. Г. Х. и Г. Г. Г., тримата от ***, че наследодателят на ответниците - Г. Н. Г., поч. на 25.08.2019 г., е извършил престъпления по чл.315, ал.2, вр.чл.309, ал.1 от НК, като: на 20.08.2013 г., в гр.Бургас, чрез измама представил за подпис множество документи, измежду които разписка за платена сума в размер на 30000 лв., склонил първата ищца да подпише частен документ - разписка за получена сума от 30000 лв, със съдържание, което не съответства на волята й и на 13.01.2015 г. го употребил по гр.д.69/2015 г. на БОС, за да докаже, че съществува правото му на парично вземане в посочения размер; на 20.08.2013 г., в гр.Бургас, чрез измама представил за подпис множество документи, измежду които разписка за платена сума в размер на 30000 лв, склонил втората ищца да подпише частен документ - разписка за получена сума от 30000 лв, със съдържание, което не съответства на волята й и на 13.01.2015 г. го употребил по гр.д.69/2015 г. на БОС, за да докаже, че съществува правото му на парично вземане в посочения размер; и с което решение въззивниците-ищци са осъдени да заплатят на ответниците Н. Г. Г., Д. Г. Х. и Г. Г. Г. деловодни разноски в общ размер на 1500 лв. или по 500 лв. на всеки от ответниците.

Твърди се, че обжалваното решение е неправилно. По-конкретно се твърди, че са неправилни изводите на първоинстанционния съд, че са неясни и разнопосочни твърденията в исковата молба какви точно са измамливите действия, покриващи от обективна страна белезите на престъплението по чл.315, ал.2, вр.чл.309, ал.1 от НК. Излагат се твърдения, че 1 престъплението по чл.315, ал.2 от НК се изразява в това, че деецът изготвя документно съдържание, което не съответства на волята на този, когото с измама склонява да подпише така изготвеното съдържание. Сочи се, че по делото е установено, че между ищците и наследодателя на ответниците Г. Г. е имало близка родствена връзка, както и безрезервно доверие от страна на двете ищци спрямо Г.. Твърди се, че по делото е доказано, че процесиите разписки за по 30 000 лв са били изготвени предварително, отделно от другите две разписки за по 10 000 лв; двете ищци са знаели, че са подписали разписките за по 10 000 лв и са получили сумите по тях, но не са знаели, че са подписали разписки за по 30 000 лв, и по тях не са получавали суми. Твърди се, че от показанията на св.Загарова е установено, че двете ищци са били заблудени, че сумите от по 10 000 лв представляват цялото застрахователно обезщетение, от показанията на св.П. е установено, че двете ищци са подписали множество поднесени им от адв.Габровски документи, с чието съдържание не били запознати; не са знаели и, че се води дело срещу застрахователя. Сочи се, че показанията на св.П. напълно кореспондират с думите на адв.Габровски по досъдебното производство, че процесиите разписки е съставил като гаранция - искал е да се подсигури, че след като излезе решението и двете ищци по някакъв начин разберат за това, че обезщетението не е по 10 000 лв, а много по - голямо, ще може пак да ги принуди да му дадат поне половината.

Твърди се, че са неправилни и необосновани изводите на съда, че св.П. доброволно е върнал всичките 40 000 лв, твърди се, че тези изводи на съда са в противоречие с формулировката представеното по делото писмено споразумение с нотариална заверка на подпис и съдържание, с което се установява, че св.П. предава (а не връща) на адв.Габровски сумата от 40 000 лв, която е част от полученото от П. обезщетение (съответстващо на 50 %) и се явява адвокатско възнаграждение и извършени разходи от адв.Габровски и преупълномощените от него лица по делата. Сочи се, че с това писмено споразумение кореспондират твърденията на адв.Габровски пред разследващите органи по образуваното наказателно дело за измама срещу него, където е обяснил наличието на разписките като гаранция за спазване на направените предварително договорки с роднините си.

На следващо място се твърди, че по делото не са събрани доказателства, че Г. е разполагал със сумата от 120 000 лв, която уж бил дал на ищците и на св.П., като в тази връзка се сочи, че неоснователно съдът е отказал искането на ищците за разкриване на банкова тайна.

Сочи се, че първоинстанционният съд не е обсъдил противоречието в твърденията на Г. за момента, мястото и начина на предаване на твърдените от него суми от по 30 000 лв и от по 10 000 лв, както и противоречието между твърденията на Г., че бил преупълномощил адв.Евгениева, и нейните твърдения, че не е била преупълномощавана, а е била вписана в неговото пълномощно.

Твърди се още, че БРС не е обсъдил приложеното към наказателното производство и към гражданското дело Решение от 27.02.2014 г. по гр.д.1676/201З г. по описа на СГС, в което е отразено, че ищците са заплатили на адв.Габровски адвокатско възнаграждение от по 6 000 лв всяка, т.е.той не е имал основание да претендира от тях 50% от обезщетението им като допълнително възнаграждение.

Твърди се, че необсъждането на приобщените към доказателствения материал по делото писмени доказателства, на които ищците изрично са се позовали, прави постановеното съдебно решение необосновано.

На следващо място се твърди, че решението е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения - недопускането на направените от ищците доказателствени искания, особено на това за разкриване на банкова тайна, което е препятствало възможността им за защита; възлагането, чрез заплаха със санкция към вещото 2 лице на поисканата от ищците СТЕ на некомпетентно вещо лице, което само е заявило, че не може да извърши експертизата по поставената задача, чрез използване на метода на напречните срезове в среда от течен азот; отказа на съдията-докладчик да се отведе от разглеждане на делото, въпреки наличието на лични отношения с процесуалния представител на ищците; пълното игнориране и необсъждане на съществена част от доказателствения материал по делото. Изложени са подробни съображения.

Претендира се въззивният съд да отмените изцяло като неправилно, необосновано и постановено при превратно тълкуване на част от доказателствата по делото и пълно игнориране на друга част от доказателствата по делото, обжалваното решение, и вместо него да постанови решение, с което исковете се уважават изцяло. Претендират се направените по делото и пред двете съдебни инстанции разноски. С оглед заявените оплаквания за допуснати процесуални нарушения, във възизвното производство са допуснати нови доказателства.

Въззиваемите-ответници Н. Г. Г., Д. Г. Х. и Г. Г. Г., чрез процесуалния си представител адв.Светла Гонкова-Трайкова, са представили в законовия срок писмен отговор, с който оспорват въззивната жалба на ищците като неоснователна. Твърди се, че обжалваното решение е постановено след обстоен и аргументиран анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, при точно прилагане на материалния закон.

Оспорват се сочените в жалбата нарушения. Твърди се, че във въззивната жалба се съдържа произволна оценка на доказателствата, направени са съждения и връзки, които почиват на предположения.

Излагат се твърдения по фактите. Твърди се, че с оглед разпоредбата на чл.297 ГПК, по настоящото дело следва да бъде зачетена силата на пресъдено нещо на решение № 322 от 28.07.2016 г. по гр.д.69/2015 г. на БОС, включително и по въпроса за истинността (в частност верността на съдържанието) на подписаните от ищците разписки, който въпрос е бил включен в предмета на делото.

Сочи се, че от заключението на съдебно-почеркова експертиза, прието в първоинстанционното производство, е установено, че в разписките за по 30000 лв и за по 10000 лв, подписани от ищцата М. Г. Н., разписката, подписана от М. Т. К. за сумата от 10000 лв, подписът е положен със синя на цвят химикална паста след отпечатване на текст с тонер. Относно разписката подписана от М. Т. К. за сумата от 30000 лв е посочено, че не може да се даде отговор на въпроса за последователността на полагане поради липса на пресечни щрихи между печатния текст и подписа. Твърди се, че по делото не са събрани експертни данни, почиващи на технически изследвания, въз основа на които да се направи извод затова, че изследваните разписки съдържат признаци, характеризиращи интелектуалната подправка на документа; че изследваните разписки са написани с едно и също пишещо средство; както и, че при подписване на разписка за 30000 лв Г. въвел в заблуждение ищците, че подписват пълномощни и разписки за изплатено обезщетение от по 10000 лв, с което приключило делото със застрахователя. Сочи се, че св.З., дъщеря на М.К. и внучка на М.Н., не е присъствала при предаване на парични суми от Г. и при подписване на документите, няма преки впечатления от думи и действия на Г. свързани с подписването на процесните разписки; св.П., брат на М.К. и син на М.Н., присъствал при нотариуса заедно със своята сестра, когато получили от Г абровски по един плик, твърди че са разписвали документи, които им се подавали, но не е видял върху какво се подписва, не видял и документите, които е подписвала сестра му; не знае какви пари са получили сестра му и майка му. Твърди се, че в показанията на св.П. се съдържат множество взаимоизключващи се твърдения и противоречия. Сочи се, че показанията на св.З. и св.П. не дават преки сведения за разплащането извършено между Г. и ищците, за получената на 20.08.2013 г. от всяка от ищците сума, за конкретен документ, който са подписали при получаването на тази сума, за начина по който са разписали документа, съотв.за измамни действия на Г. при 3 подписването, поставяне на разписките измежду множество други документи, подписване на бял лист и др.

Сочи се, че от показанията на св.Т. С., се установява, основанието, на което Г. е предоставил на ищците сумите от по 30000 лв, съставянето на разписките (от св.С.), а впоследствие - и необходимостта от даване на още по 10 000 лв на всяка от ищците, както и обстоятелството, че Г. е разполагал с парични средства.

Твърди се, че в тежест на ищците е да установят при условията на пълно и главно доказване всички признаци от обективна и субективна страна на престъпните състави, за които твърдят, че са осъществени от наследодателя на ответниците, което те не са сторили.

Сочи се, че престъплението по чл.315, ал.2 от НК се изразява в това, че деецът изготвя документно съдържание, което не съответства на волята на този, когото с измама склонява да подпише така изготвеното съдържание. Твърди се, че в случая за съставените и ползвани пред съда документи - разписки за суми от 30000 лв. по безспорен начин в хода на настоящото производство (както и със СПН по гр.д.№ 69/2015 г. БОС) е установено, че са истински, като е недоказано тяхното преправяне. Посочва се, че съгласно чл.180 от ГПК подписаните от лицето, което ги е издало частни документи притежават формална доказателствена сила и съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях са направени от лицето. Твърдението на издателя, че удостоверения факт не се е осъществил, представлява оспорване съдържанието на документа по смисъла на чл.164, ал.1, т.6 от ГПК, поради което свидетелските показания насочени към опровергаване съдържанието на разписките, не следва да се ценят. Ищците като издатели на документите носят доказателствената тежест за опровергаване верността на подписаните от тях разписки, но такова доказване по делото не е проведено. Твърди се, че по делото не е доказано, Г. да е заблудил ищците да подпишат документи с невярно съдържание като ги предоставил за подпис наред с множество други документи, по начин който им пречил да се запознаят с текста, както и за полагане на подписи върху бели листи.