Решение № 50 от 19.03.2026, Районен съд - Свищов
- Съд
- Районен съд - Свищов
- Дело
- Гражданско дело 620/2025
- Вид
- Решение № 50
- Подписан
- 19.03.2026
- Състав
- Пенка Борисова Йорданова
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т.3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.11 и т.12 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.11 и т.12 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 50 гр. Свищов, 19.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Пенка Б. Йорданова при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева като разгледа докладваното от Пенка Б. Йорданова Гражданско дело № 20254150100620 по описа за 2025 година за да се произнесе, взема предвид:
Предявени са искове с правно основание чл. 55 ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът Г. Е. Л., чрез адв. А. А. от АК Пазарджик твърди в исковата молба, че е влязъл в правоотношение с Ответника-банка и сключил три поредни договора за потребителски кредит за различни суми. Сключването на договорите се осъществявало на място в офис. При сключване на договорите била включена застраховка в общия размер на кредита, но предоставените парични средства впоследствие били в по-малък размер - автоматично била удържана застраховката на кредита в полза на застрахователя. Без да подпише договорите в този вид - с включени застрахователни премии, нямало да получи кредитните средства. Сочи, че в трите договора в общия размер на кредита била включена застрахователната премия, която се явявала разход по кредита, тъй като тази сума никога не се предоставяла за ползване на ищеца и следователно не трябвало да се включва в общия размер на кредита.
Неправилно бил изчислен ГПР и ГЛП. По тази причина договорите били недействителни, а надплатеното следвало да бъде върнато на ищцата.
Навежда твърдение, че на 05.07.2024 г. сключила договор за потребителски 1 кредит № 7053616187 с ответника-банка за отпускане на кредит в размер на 10000 лева при срок на изплащане 36 месеца с крайна дата за изплащане 05.07.2027 година, по който усвоила 10000 лева. Посочва, че в чл. 7.1 към размера на кредита била включена застрахователна премия в размер на 1800.00 лева и така общия размер на кредита се увеличил на 11800 лева. ГЛП бил определен на 41,09% (чл.9.1,), ГПР на 49.68% без да се упоменават кои разходи и допускания влизат в ГПР. Обща дължима сума била определена на 20708.19 лева. В чл. 11.2. бил инкорпориран погасителен план, който съдържал информация само за главница и лихва, но не и за застрахователната премия. Застрахователната премия се превеждала директно на застрахователя.
Твърди, че на 27.02.2023 г. сключила договор за потребителски кредит, №7053414551 с ответника-банка за отпускане на кредит в размер на 13000 лева при срок на изплащане 48 месеца с крайна дата за изплащане 05.03.2027 година, като усвоила 13000 лева. В чл. 7.1 към размера на кредита била включена застрахователна премия в размер на 3119.99 лева и така общия размер на кредита се увеличил на 16119.99 лева. ГЛП бил определен на 30.39% (чл.9.1.), ГПР на 34.49% без да се упоменават кои разходи и допускания влизат в ГПР. Обща дължима сума била определена на 28035.39 лева. В чл. 11.2. отново бил инкорпориран погасителен план, който съдържал информация само за главница и лихва, но не и за застрахователната премия, която се превеждала директно на застрахователя. Твърди и, че на 13.07.2022 г. сключила договор за потребителски кредит №7053316392 с ответника-банка за отпускане на кредит в размер на 2500 лева при срок на изплащане 44 месеца с крайна дата за изплащане 15.03.2026 година, като усвоила 2500 лева.
В чл. 7.1 към размера на кредита била включена застрахователна премия в размер на 550.00 лева и така общия размер на кредита се увеличил на 3050.00 лева. ГЛП бил определен на 41.11% (чл.9.1.), ГПР на 49.45% (чл. 10) без да се упоменават кои разходи и допускания влизат в ГПР. Общата дължима сума била определена на 5948.78 лева. В чл. 11.2. отново бил инкорпориран погасителен план, който съдържал информация само за главница и лихва, но отново не съдържал информация за застрахователната премия, която се превеждала директно на застрахователя. Твърди, че извършила описаните в исковата молба плащания на посочените дати, като общо по трите договора платила 33 840,55 лева, и оставили още 8340,55 лева. Твърди, че и трите договора били недействителни. Били съставени при несъблюдаване на 2 императивните изисквания за действителност, като били нарушени нормите на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т, 11 от ЗПК. Последицата от неизпълнението на тези изисквания било уредено в чл. 23 от ЗПК - обявяване на недействителността на договора, като потребителят връщал само чистата стойност на кредита.
Твърди, че Застрахователната премия е разход, а не общ размер на кредита.
Ответникът-банка неправилно включил в общия размер на кредита (чл.7.1.) размера на застрахователната премия, тъй като същата се явявала разход по Договора за потребителски кредит. Ответникът-банка по този начин е заобиколил изискванията на закона да посочи реалните разходи по Договорите, посочил е по-нисък ГПР от реалния и е начислил върху тези разходи допълнителна лихва, Увеличаването на общия размер на кредита (главницата) без реално да се предоставя възможност на потребителя да се разпорежда с тази сума и начисляването на ГПР и ГЛП върху „обновения“ размер на кредита заблуждава потребителя за реалния размер на ГПР. От условията по договорите било видно, че тази застраховка била задължителна (изначално инкорпорирана в общия размер на кредита - чл. 7.1.) за получаване на паричните средства. Включване на застрахователната премия към главницата по договорите имало за резултат увеличаване на общия размер на този дълг, както и увеличаване на размера на дължимата лихва, а това акцесорно вземане категорично покривало дефиницията за общ разход.
Навежда, че дължимите застрахователни премии по застрахователните пакети, респ. отделни застраховки, макар и обозначени като част от главницата не се предоставяли на кредитополучателя - потребител, а директно се прехвърляли по банковата сметка на застрахователя, както разпореждала нормата на чл.7.2.3 от договора за потребителски кредит. Последица от това било лишаване на потребителя от възможността да ползва тази сума реално, въпреки, че заплаща цената на ползване под формата на лихва. Процесиите Договори за потребителски кредит № 7053616187 / 05.07.2024, №7053414551 / 27.02.2023 г. и № 7053316392 / 13.07.2022 г. били недействителни поради посочване на по-нисък ГПР от реалния, с което се нарушавал чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК и на основание чл. 22 и чл. 23 от ЗПК. Позовава се и, че Лихвата противоречала на добрите нрави. Договорите за потребителски кредит № 7053616187 / 05.07.2024, №7053414551 / 27.02.2023 г. и № 7053316392 / 13.07.2022 г. били с годишен лихвен процент в размер на 41.09%, 30.39% и респективно 41.11%, като същите противоречали на добрите нрави. Доколкото 3 в ГПР се включвали и други задължения, противно на правната логика би било да се приеме, че този максимален размер се отнася за възнаградителната лихва, с което да се лишава съда от възможност да направи самостоятелна преценка за съответствието на клаузата с добрите нрави. С оглед изложеното за недействителността на договорите за потребителски кредит, била направила общо плащания в размер на 33840.55 лева при предоставени средства в размер на 25500 лева. Ето защо се предявява и настоящите иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД –за сумата от 8340.55 лева платена при липса на основание, за сумата от 1354.40 лева по плащане извършено на 27.02.2023 г.
(цялото в размер на 2908 лева) по Договор за потребителски кредит №7053316392 на основание чл. 55 от ЗЗД ; Претендира се сумата от 3584.07 лева от плащане извършено на 24.03.2023 г. (цялото в размер на 16000 лева) по Договор за потребителски кредит №7053414551 на основание чл. 55 от ЗЗД, Претендира се сумата от 3402.08 лева от плащане извършено на 22.10.2024 г.
(цялото в размер на 11654.53 лева, представляващо рефинанс с размер на кредита 22184лв.) по Договор за потребителски кредит №7053616187 на основание чл. 55 от ЗЗД. Искането е да бъде постановено решение, с което да бъде осъден Т ЕАД с ЕИК * да заплати Г. Е. Л., с ЕГН: ********** сумата от 8340.55 лева, поради липса на основание от ответното дружество да задържи тази сума, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба, от която : сумата в размер на 1354,40 лева платена без основание по Договор за потребителски кредит №7053316392/13.07.2022 г,; сумата в размер на 3584.07 лева платена без основание по Договор за потребителски кредит №7053414551/27.02.2023 г.; сумата в размер на 3402,08 лева платена без основание по Договор за потребителски кредит №7053616187/05.07.2024 година. Претендира разноски. В хода на устните състезания на взема становище. Представя писмена молба- становище, с което поддържа изложеното в исковата молба.
Ответникът „Т” ЕАД, ЕИК *, чрез пълномощника юрисконсулт К.З.,в законоустановения срок е подал отговор на исковата молба, в който искът се оспорва като неоснователен. Взема становище за неоснователност на доводите на ищеца че процесните договори не отговаряли на изискванията на чл. 11 ал.
1 т. 10 от ЗПК, ГПР били правилно изчислени, ясно били посочени главниците и лихвите, разходите също били дадени по ясен и недвусмислен начин.
Неоснователно било твърдението, че таксата за застрахователна премия 4 следвало да бъде включена при изчислението на ГПР, както и че без сключване на застрахователните договори нямало да получи кредитните средства ищцата. Счита, че договорите са в унисон с разпоредбите на ЗПК и не били налице обстоятелствата по чл. 22 ЗПК за обявяването им за недействителни. Счита допълнителната услуга застраховка не била задължително условие за сключване на договорите, следователно тя не била разход по кредита. Сочи, че потребителят можел по всяко време да се откаже от сключената застраховка. Описва, че стойността на застрахователната премия била заплатена от кредитора на застрахователя, което било видно от договора за кредит съгласно чл. 7.2.3 от същия, поради което е елемент от главницата по кредита. Наведеното от ищеца възражение, че процесният договор е в разрез с разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11 и т.12 от ЗПК, а именно, че с представения погасителен план се установявало единствено броят, размерът и падежите на всяка погасителна вноска без да се посочи каква част от главницата, лихвата и застраховката се погасявали, ответникът намира за неоснователно, тъй като счита, че разбивката в погасителния план давала ясна информация на потребителя каква част от дълга се погасява с внасянето на съответната вноска. Представя справка, от която е видно извършените плащания от ищеца, във връзка с договор №7053616187/05.07.2024г. в общ размер на 13 386,17 лева, извършени плащания по договор № 7053316392/13.07.2022г. в общ размер на 3960,10 лева и по договор № 7053414551/27.02.2023г. в общ размер на 16 689,42 лева. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.
Претендира разноски. В хода по същество не взема становище.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от представения по делото договор за потребителски кредит № 7053316392, сключен на 13.07.2022г. между „Т“ ЕАД и Г. Е. Л., ответното дружество „Т“ ЕАД се задължило да предостави на ищеца потребителски кредит, в размер на 2 500 лева. В чл. 19 било договорено, че потребителят по свое желание можел да сключи някоя от застраховките, или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, в качеството му на застрахователен агент, без това обаче да е задължително 5 условие за сключването на самия договор. Посочено е също, че в случаите, когато потребителят е сключил някоя от застраховките частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка (конкретните застраховки), се превеждала от кредитора директно по банковата сметка на съответния застрахователя, респективно - по банковата сметка на съответния застрахователен посредник, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора - чл. 7.2.3 от договора. Със заявление – декларация за установяване на договорни отношения, приложено по делото ищцата заявила желание и дала съгласие да бъдат сключени застраховки, предлагани от кредитора, действащ като застрахователен агент на "К"КЧТ и "к", КЧТ и същите обработват личните й данни. В изпълнение на което й били отпуснати и сумите в размер на 550,00 лева за плащане на застрахователна премия по застраховка "Bank 66+ защита на кредита", като така общият размер на кредита възлизал на 3050,00 лева, при следните условия: годишен лихвен процент – 41,11 % и годишен процент на разходите – 49,45 %. Така общо дължимата сума, която длъжника следвало да върне била в размер на 5948,75 лева /чл.10 от договора/. Договорено било заемът да се върне на 44 равни, месечни, погасителни вноски, всяка в размер на 135,20 лева, в срок до 15.03.2025 г. Не се спори, че ищцата е усвоила сумите по кредита.