Акт № 2429 от 04.06.2015, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

Публикувай

Решение №

Номер

Година

25.7.2012 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

06.26

Година

2012

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Надя Узунова

Секретар:

Миглена Йовкова Румяна Бакалова

Прокурор: като разгледа докладваното от

Румяна Бакалова дело номер

20121200500438 по описа за

2012 година

Производството е въззивно,образувано на основание чл.258 и сл ГПК по жалба,подадена от Н. М. С.,Г. Н. С. и М. Н. С.,чрез пълномощника им адв.Ю. А.,против решение № 3312 от 20.04.2012г.,постановено по гр.д.№ 849/11 по описа на РС Б..Решението на РС Б. се обжалва от първоначалните ищци по иска по чл. 53, ал. 2 ЗКИР с оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт.

На първо място считат, че РС Б. не е изследвал дали твърдяното право на собственост на ищците по договор,сключен на основание Наредба за търговете е валидно възкникнало. Според жалбоподателите РС хипотетично е приел, че не са спазени изискванията на Наредбата за търговете без да има доказателства за това. Жалбоподателите считат, че до този резултат се е стигнало, тъй като договорът, с който те са купили от “Млечна промишленост” процесните помещения – свинарници, не е бил оспорен, съответно не е открито производство по оспорване истинността на този договор. Това обстоятелство е довело до факта, че те не са подкрепили с доказателства законосъобразността на провеждането на търга, а РС Б. необосновано,без доказателства е приел, че не са спазени тези изисквания.

Също така считат, че неправилни са изводите на РС относно второто поддържано от тях основание за собственост, а именно придобивна давност. Считат, че неправилно съдът не е кредитирал показанията на свидетелите, а е следвало да ги кредитира защото те са без родствени връзки, като съдът не е отчел, че преди закупуването на процесния обект, ищците са били наематели на същия, което е довело до различия в показанията на различните свидетели относно факта на отпочване и периода на владеенето на имота. Считат, че се необясними развитите мотиви на РС относно това, че по делото не е установен субективният елемент на владението за въззивниците. Правят оплакване за допуснати процесуални нарушения ,тъй като първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, а именно заключението на техническата експертиза, която е установила, че претендираният от ищците терен е по-малко от необходимата прилежаща площ за тези обекти. Твърдят, че неправилно районният съд е приел, че ищците са собственици на основание земеделска реституция. В жалбата се съдържат доводи за неправилно реституиране на този имот на първоначалните ответниците, защото са липсвали основанията на закона за това.Молят да се отмени обжалвания съдебен акт,като съответно с въззивното решение се даде,претендираната от тях защита.

Въззиваемите оспорват жалбата.

Подадената въззивна жалба е допустима,като постъпила в срок,от страни по делото,които имат право и интерес да обжалват постановения съдебен акт.Подадена е от пълномощник с надлежна представителна власт.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства,преценени отделно и в съвкупност,съдът прие за установено следното :

Ищците,сега въззивници са предявили иск пред РС Б.,че при равни квоти по 1/3 ид.ч. на основание покупко- продажба, наследство и добросъвестно владение, са собственици на недвижим имот ,представляващ помощно стопанство/свинарник и битова сграда/ , със застроена площ от 410 кв. м., както и на обособени 1 800 кв. м. като прилажащ терен, които сгради и прилежащ терен, понастоящем са разположени и не са заснети като част от реституирания на ответниците, ПИ с идентификатор № ***, масив 322 по плана на новообразуваните имоти, по действащата кадастрална карта на гр. Б., одобрена със Заповед № РД- 18- 32/ 10.05.2006г. на ИД на АГКК- гр. София, с административен адрес : гр. Блаогевград, местността на р. “Б.”, с трайно предназначение- земеделска и начин на трайно ползване- земеделски труд и отдих, който поземлен имот, целият е с площ по скица от 3 787 кв. м., е идентичен на имот със стар идентификатор № 3223480, при съседи : ПИ с идент. № ***; ПИ с идент. № ***; ПИ с идент. № ***; ПИ с идент. № 04279.322. 2708; ПИ с идент. № ***; ПИ с идент. № *** и ПИ с идент. № ***, Ш, както и че има непълнота в плана за новоборазуваните имоти за м. “Р.Б.” – гр. Б., одобрен със Заповед № ОА- 153/ 19.06.2006г., на Областния управител на Б., в частта му за непопълването на описания по-горе имот който имот, не е бил нанасян в никой от съществуващите до момента за този район планове за гр. Б..

От своя страна ответниците са предявили насрещен иск,с правно основание чл.108 ЗС,че са изключителни собственици на ПИс идентификатор № ***,масив 322 по плана на новообразуваните имоти, по действащата кадастрална карта на гр. Б.,както и за осъждане на отвотниците да им предадат владението на 1800/3787 ид.ч. от процесния недвижим имот намиращи се в средата му, оградени с плътна ограда от огъната ламарина, които граничат от север и юг, със собствения на ищците Поземлен имот с идент. № ***, от запад- река Б., изток- полски път.

РС Б. е отхвърлил иска на първоначалните ищци,тъй като не са установили,че помощното стопанство/свинарници и сграда/ са закупили по реда на Наредбата за търговете,при спазване на всички изисквания на този нормативен акт-от обявяването на търга и публикуване на решението.Липсва и протокол за предаване на владението и може да се приеме ,че както прехвърлянето на собствеността,така и предаването на владението не е станало.РС Б. е приел също така,че не е доказано придобиване правото на собственост по давност от ищците върху земята нито на основание обикновенна придобивна давност,още по-малко на основание добросъвестно владение.

Прието е също така от първоинстанционния съд,че ищците по насрещния иск са установили правата си на собственост и искът по чл.108 ЗС е основателен.

Въззивният съд намира решението на РС Б. за правилно и законосъобразно,досежно крайния извод,отразен в диспозитива,като във връзка с представения от първоначалните ищци договор,сключен на основание Наредба за търговете /отм/,излага други съображения.

Въззивният съд приема,че е неоснователен доводът ,направен във въззивната жалба,че РС Б. е следвало да открие процедура по оспорване на договора,за да може ищците с доказателствена активност на установят,че търгът е проведен,съобразно отменения нормативен акт.На първо място се касае за диспозитивен частен документ,поради което не е необходимо да се открива производство по оспорването му.Според въззивния съд,неправилно първоинстанционния съд в мотивите си е обсъждал,доколко преди сключване на договора е съблюдавана цялата процедура,регламентирана в Наредба за търговете /отм/,но действаща към 1998г.,когато е проведен търга.Този извод прави на база отговора,който ответниците са депозирали и който отговор очертава кръга на спорните обстоятелства.В отговора на исковата молба,ответниците са релевирали единствено възражението,че договора не е правно валиден документ,защото не е вписан,а освен това праводателят на ищците "Млечна промишленост " не е било дружество с държавно участие,поради което не може да извършва сделки на обособени части по реда на Наредбата за търговете /отм/ и ЗППДОП /отм/.Така формулираното възражение в отговора ,по съществото си представлява възражение за нищожност на придобивното основание,поради липса на форма.Ответниците по иска за непълнота в кадастъра са направили и възражения,че "Млечна промишленост " не е от организациите по пар.12 ЗСПЗЗ и ищците не могат да се ползват от земята ,както и че постройките,закупени от ищците не представляват мероприятие по чл.10б ал.1 ЗСПЗЗ,което да възпрепятства реституцията на имота на ответниците,направена по реда на ЗСПЗЗ.

Следва да се отбележи,че по тези възражения,на които съответстват релеванти обстоятелства за спора,тежестта на доказване пада върху първоначалните ищци.Те е следвало да установят факта,че "Млечна промишленост" Б. е дружество за което важат разпоредбите за сключване на сделки по реда на Наредбата за търговете /отм/ и ЗППДОП /отм/,както и че закупените сгради ,представляват проведено мероприятие на държавата,което не позволява възстановяване на собственостт,което включва и обстоятелството,кога са построени сградите,преди 1992г.,от когато е действаща разпоредбата на чл.10 б ал.1 ЗСПЗЗ или след създаване на разпоредбата на чл.10б ал.1 ЗСПЗЗ.За тези обстоятелства ищците не са ангажирали доказателства.

Безспорно е установено по делото, че ищците са наследници на Севдалина С.-починала през 2002г.,като първия ищец е неин съпруг,а останалите две ищци,нейни дъщери.

Възмездно,чрез публичен търг,проведен на 24.06.1998г. от "Млечна промишленост " , по реда на Наредбата за търговете /отм./,наследодателката на ищците Севдалина С., е обявена за купувач на “Помощно стопанство край р. “Бистрица”, Б., въз основа на предложената от нея цена 20 830 900 неденоминирани лева.Изрично е посочено,че цената на земята не е включена в цената на покупката .Сключен е договор за покупко-продажба между "Млечна промишленост" и С. С. на 13.07.1998г.,като е посочено в договора,че помощното стопанство е от свинарник и битови сгради.Продажната цена е заплатена с фактура,в която е посочено,че е за свинарник 1 и свинарник 2.

Действително,както е приел районният съд, не е ясно какви сгради са продадени,защото в договора е посочено свинарник и битови сгради,във фактурата се сочат два свинарника,а видно от правния анализ,изготвен за дружеството през 1995г.,като притежавани от дружеството са посочени два свинарника.Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза в претендираното от ищците като собствено дворно място има три свинарника и една двуетажна,жилищна сграда,според в.л. с пристройка. За тези постройки вещото лице е приело,че прилежащия терен следва да е 1868 кв.м.Също така вещото лице е докладвало,че терена от 1800 кв.м. е ограден с метална ограда.

Установено е също така с експертизата,че преди създаване на плана за новообразуваните имоти,не е имало друга кадастрална основа за тази местност.Вещото лице не може да определи кога са изградени постройките,на според него не са построени преди 2 или три години.За да се определи това е трябвало да се изследва бетона/обяснения в с.з. на 28.11.2011г.По отношение на постройките липсват строителни книжа.

Св.Ч. дава сведения,че от 1999г. знае имота,че се ползва от ищците и по точно от Н. С..Свидетелят Д. твърди,че е съсед на спорния имот от 10 години,че Н. С. го ползва и не е строил нещо ново.Свидетелят дава показания,че и преди е ходил на това място,според него през 1978г.,но не е сигурен.Свидетелят Т.З. в обобщение сочи,че впечатленията от имота му са от преди 15г.,макар,че споменава годи 1976-77,като не описва какво е било тогава.Според свидетелката Т. към 1989-90 година "Млечна промишленост" е имала помощно стопанство на този имот,но сградите,които е описала се различават от тези по документите за проведения търг,както и от тези,които вещото лице е описало като съществуващи на място,а това са три свинарника и сградата с пристройката.Имало и навес.

С оглед на това,че липсва точна определеност в свидетелските показания към 1992г. какви сгради е имало на процесния имот и съвпадат ли с тези,които наследодателката е купила и със сега съществуващите на място,съдът приема,че не е установено кога са построени сградите,обхванати от металната ограда.

От свидетелските показания,преценени в съвкупност с договора за покупко-продажба от 1998г. може да се направи извод за осъществявана фактическа власт от Н. С. и починалата му съпруга,а след това и от наследниците й за периода от м.VІІ 1998г. до 17.03.2011г./момента на подаване на исковата молба/.Видно от Регистрационна карта на земеделски производител от 24.02.2009г., ищецът Н. М. С., е регистриран като земеделски производител , а от справката за земеделски производители № 8441141 от 18.03.2010г., се установява, че се занимава и с отглеждане на говеда, крави и свине .

Относно правото на собственост на ответниците,ищци по насрещния иск се установява,че се касае до възстановено право на собственост по ЗСПЗЗ,по плана на новообразуваните имоти.Спазена е процедурата по възстановяване на собствеността.С Решение № 1453 от 03.06.1999г. на ПК- гр. Б., е признато правото на възстановяване на собствеността на наследниците на Т.Х.С., бивш жител на гр. Б., в стари реални граници върху следния земеделски имот : Ливада от 5. 000 дка, четвърта категория, находящ се в терен по § 4 на гр. Б., местността “река Бистрица- ДП” ,като е посочено в решението,че възстановяването ще се извърши с приемане на плана за новообразуваните имоти.Планът за новообразуваните имоти е одобрен със Заповед № ОА- 153/ 19.06.2006г. на Областия управител на област Б., за м. “Бистрица” .Видно от Заповед № 1243/ 27.09.2007г. на Кмета на Община Б., на основание § 4 к, ал. 7 ПЗРЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ във връзка с § 4 б, ал. 1 изр. 1 ПЗРЗСПЗЗ, е наредено възстановяване на правото на собственост на наследниците на Т.Х.С., върху новообразувания имот 3480, масив 322, по плана на новообразуваните имоти.Н. С. е обжалвал тази заповед,но жалбата му не е уважена. ВАС в решението си по адм.д.№1643/09 е приел,че е неоснователно оплакването на С.,че собствениците е следвало да се обезщетят,защото е налице хипотезата на чл.10б ал.1 ЗСПЗЗ.Приел е,че след като сградите не са нанесени на плана, /а жалбоподателят е имал две процесуални възможности да иска нанасянето им/ е липсвало основание на органа по реституция по пар.4 к да откаже възстановяване на собствеността на наследниците на Т. С. по плана на новообразуваните имоти.Възстановеният имот на ищците по насрещния иск е нанесен на кадастралната карта ,одобрена със заповед РД 18-32 от 10.05.2006г. на изп.директор на АК,чрез изменението й,извършено със заповед КД 14-01-274 от 14.08.2009г.