Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1146 от 05.03.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 2602/2025
Вид
Определение № 1146
Подписан
05.03.2026
В сила
05.03.2026
Състав
Атанас Василев Славов

Цитирани разпоредби

  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал.1, т.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.186 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.537 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.537 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.2 ал.1 т.7 · Закон за общинската собственост
  • чл. 79 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1146 гр. Варна, 05.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанас В. Славов като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело № 20253100102602 по описа за 2025 година

Производството е с правно основание чл.140 от ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба от Д. С. П. с ЕГН:********** и адрес в гр. Варна, ул. ***, представлявана от процесуалния си представител по пълномощие адв. Г. А. от АК – Варна и съдебен адрес: гр.

Варна, ул. *** ПРОТИВ: ОБЩИНА ВАРНА, ЕИК 000093442, със седалище и адрес: гр. Варна, ***, представлявана от Кмета

Благомир Коцев, с която е предявен иск с правно основание чл.124 от ГПК и цена на иска 31 362,39 евро, представляваща сумата от 61 339,50 лева.

В исковата си молба ищцата твърди, че е собственик на ПИ с идентификатор *** по КК и КР на гр. Варна, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008 год. на Изп. директор на АГКК, с площ 1315 кв.м., и адрес гр. Варна, район Приморски ж.к. Изгрев, придобито чрез давностно владение.

В исковата молба, твърди, че владее от 1995 год., до настоящия момент.

Първоначално имотът е владян от нейната майка С.А.С., починала на 29.09.2006г., а след нейната смърт ищцата то владее спокойно и несмущавано до настоящия момент.

Имотът никога не е бил отчуждаван по реда на ЗВСВНОИ, ЗПИНМ, ЗТСУ и др. и не е бил предоставян за ползване.

За имота до 1996г., а и след това не са били съставяни АДС и АОС.

На основание чл. 79 ЗС през месец октомври 2023 год. инициирала процедура по обстоятелствена проверка.

1

След като подала до Община Варна заявлението с искане административният орган да удостовери липса или наличие на АОС, в законоустановения по АПК срок, административната услуга не е била изпълнена. Обжалване на мълчаливия отказ на Кмета на Община Варна по което е образувано адм.д. №2793/23г. на АС – Варна, по което е постановено решение в нейна полза.

След приключване на делото, в началото на м. април 2024 год. получила от Община Варна заверената молба-декларация и Удостоверение № 108690ВН_010ВН/04.04.2024г. по Заявление рег. № АУ108690ВН/10.11.2023 год., в което е отразено открита процедура по съставяне на Акт за общинска собственост, по която в последствие е съставени АОС №11076/29.05.2024 год.

Ищцата се легитимира като собственик по давност на процесния недвижим имот, за което се снабдила с КНА №124, том.L, дело 12187, вх. рег.

20479, дв. вх. рег. 20349/25.06.2025г. на СВп-Варна.

Твърди, че владее имота и присъединява към своето владение и владението на покойната й майка за период надвишаващ изискуемия от ЗС 10 години.

Излага твърдения по същество на спора относно забраната за придобиване на държавни и общински имот чрез давност.

Ищцата твърди, че нейна полза е текла придобивна давност за периода 01.06.1996 год. до 31.05.2006 год., и е изтекла в периода 30.12.2017 31.12.2017 год., като при всички случаи изискуемите 10 години непрекъснато и несмущавано владение са били налице към 20.01.2018 год. или най-късно към 10.03.2022 год.

С исковата молба е заявен петитум, с който ищцата моли съда да постанови решение, с което:

Признае за установено в отношенията между страните по делото, че ответника ОБЩИНА ВАРНА не е собственик на процесния недвижим имот, съставляващ ПИ *** по КК и КР на гр. Варна, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008 год. на Изп. директор на АГКК, с площ 1315 кв.м., с адрес: гр. Варна, район Приморски ж.к. Изгрев - 1, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: виско застрояване

(до

10 метра) при съседи:

2

***,***,*** и *** по КККР на гр. Варна.

Моли съда да отмените съставения АОС №11076/29.05.2024 год.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва предявени иск.

Моли съда да го отхвърли като неоснователен и недоказан.

С отговора за представени писмени доказателства и не са направени доказателствени искания.

Съдът като съобрази въведените от страните твърдени, приема за установено следното:

Предявения иск е с правно основание чл.124 от ГПК.

Предявен е отрицателно установителни искове с правно основание чл.124 от ГПК, с който ищеца иска от съда да отрече със силата на присъдено нещо правото на собственост на ответника върху процесния имот.

Предявения иск е допустим, тъй е налице правен интерес от предявяване му, като представка за неговата допустимост.

Правният интерес е налице, тъй като в полза на ответника на съставен АОС, които смущават правото на собственост на ищеца.

Правния си интерес от търсената защита от отрицателния установителен иск срещу ответника, е налице при наличието на констативен АОС, което обстоятелство смущават упражняване на правото на собственост на ищеца.

Съгласно Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д.

№ 8/2012 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Лидия Иванова и Стойчо Пейчев „Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.“ Ищеца твърди, че процесния имот е негова собственост, като имота го е придобил оригинерно основание, чрез давностно владение като добросъвестен владелец, като присъединява към своето владение и владението на своята майка и праводател.

В този смисъл, предприета от ищеца исковата защита, с предявения 3 отрицателен установителен иск е допустима.

При отрицателния установителен иск за собственост, след като ищеца изобщо отрича правата на собственост, ответниците следва в този процес, да изчерпят всички основания, на които могат да се позоват, че им принадлежи правото на собственост.

В случай, ако се уважи отрицателен установителен иск за собственост и претендираното от ответника право е отречено, то са отречени правата му на всички възможни основания.

В този смисъл ответника по отрицателен установителен иск следва да изложи във формата на възражение всички свои основания, въз основа на които е било възможно да придобие правото на собственост, а последица от не въвеждането им е настъпване на абсолютна преклузия.

Ако съдът намери за основателни наведените от ответниците възражения, ще отхвърли иска, като неоснователен, като по този начин ще бъдат отречени правата на ищците по първоначалния иск върху процесния недвижим имот.

В този случай за съда възниква задължение да възложи в тежест на ответника при условията на пълно и главно доказване да установи, че е придобил имота на соченото в АОС основание.

По отношение на искането с правно основание чл.537 ал.2 от ГПК за отмяна на АОС 11076/29.05.2024 год. на Община Варна, вписан в СП-Варна, с Вх. Рег. № 17185/04.06.2024 год., акт. № 35, том. XLIV, дело № 10319 дв.вх.рег. № 17081, за недопустим.

Разпоредбата на чл.537 ал.2 от ГПК следва да се тълкува във връзка с тази по чл.537 ал.1 от ГПК , т. е. последица от уважаване на иск за собственост – отмяна на акт, който легитимира ответника като собственик на спорния имот, засяга само този акт, който е издаден по реда на охранителното производство по ГПК, докато АОС не е издаден по реда на част VІ ГПК и не може да бъде отменян от гражданския съд на осн. чл.537 ал.2 от ГПК По отношение на доказателствени искания. представените доказателства и направените

Представени писмени доказателства с исковата молба са съотносими и допустими и следва да се допуснат като такива, а по тяхното приемане, съдът 4 ще се произнесе в открито съдебно заседание

Съдът следва да допусне и исканите от ищеца доказателствени искания.

По отношение на искането на ищеца да се допуснат в негова полза свидетели, съдът ще се произнесе в закрито съдебно заседание след становище на страните по проекто доклада по делото.

С оглед на горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА като НЕДОПУСТИМО производството по въведеното искане за отмяна основание чл.537 ал.2 от ГПК на АОС 11076/29.05.2024 год. на Община Варна, вписан в СП-Варна, с Вх. Рег. № 17185/04.06.2024 год., акт.

№ 35, том.XLIV, дело № 10319 дв.вх.рег. № 17081.

Определението на съда подлежи на обжалване само от ищеца в седмичен срок от редовното му връчване с частна жалба пред АС-Варна.

ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад:

Предявения иска е с правно основание чл.124 от ГПК.

Предявен е отрицателно установителен иск, с който ищеца иска от съда, със силата на присъдено нещо да отрече правата на собственост ответника върху процесния имот.

ПРИЕМА, че не са налице факти, които се признават и не се нуждаят от доказване на основание чл. 146, ал.1 т.З и т.4 ГПК УКАЗВА на осн. чл. 146, ал.1, т.5 ГПК, на ищците, че е в тяхна тежест да докажат, фактите и обстоятелствата, от които произтича правния му интерес от иска.