Решение № 941 от 03.07.2023, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1221/2023
- Вид
- Решение № 941
- Подписан
- 03.07.2023
- В сила
- 03.07.2023
- Състав
- Анна Иванова Иванова, Иван Александров Анастасов, Радослав Петков Радев
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.240 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.10а, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9-11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9-11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9-11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.9а и т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.21 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 941 гр. Пловдив, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Анна Ив. Иванова
Членове:
Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело № 20235300501221 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „Профи кредит България“ЕООД против решение № 746/21.02.2023г. по гр.д.№ 1788/2022г. на ПдРС, ХІХ гр.с., в частта, с която е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск против Т. М. М. за това да бъде признато за установено, че същият дължи сумата над присъдения размер от 242,50 лева до пълния претендиран размер от 517,43 лева- главница по договор за потребителски кредит от 26.10.2018г., както и сумата от 421,89 лева- договорна лихва за периода от 25.07.2019г. до 11.08.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считаното от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 13876/2021г. на ПдРС, ХVІІ гр.с.. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Погрешно РС приел за недействителен сключения между страните договор на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9-11 от ЗПК. Изложени са подробни доводи за това, защо жалбоподателят счита, че съдържанието на договора е в пълно съответствие с изискванията на закона. Иска се отмяна на обжалваното решение в отхвърлителната му част и уважаване на исковете изцяло.
От въззиваемия Т. М. е подаден отговор на въззивната жалба, с който поддържа, че решението в обжалваната му част е правилно и законосъобразно.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 1788/2022г. на ПдРС, ХІХ гр.с. е образувано по искова молба от „Профи кредит България“ЕООД против Т. М. М., с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, чл.240 и чл.86 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1067,19 лева- главница по договор за потребителски кредит № 3037277974/26.10.2018г.; сумата от 421,89 левадоговорна лихва за периода от 25.07.2019г. до 11.08.2020г.; сумата от 92,12 лева- мораторна лихва за периода от 11.08.2020г. до 26.08.2021г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 26.08.2021г. до окончателното й изплащане, както и за осъждане 1 ответника да заплати на ищеца сумата от 753,42 лева- дължимо възнаграждеине за допълнителни услуги, ведно със законната лихва. В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит от 26.10.2018г., по силата но който на кредитополучатела била предоставена сумата от 1200 лева. Предоставеният кредит следвало да бъде върнат на 36 месечни вноски от по 58,55 лева, включващи и възнаградителна лихва в размер от 41,17 % годишно, при ГПР в размер от 49,88 %.
Отразеният в договора общ размер на задължението е 2107,08 лева. От кредитополучателя бил избран пакет допълнителни услуги, за който се дължало възнаграждение в размер от 935,28 лева, платимо на вноски. Платени били шест пълни вноски и една непълна.
Вземанията били обявени за предсрочно изискуеми на 11.08.2020г.. Било подадено заявление по чл. 410 от ГПК, като по образуваното ч.г.д.№ 13876/2021 г. на ПдРС била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, против която било подадено възражение в срок.
С подадения от Т. М. отговор на исковата молба не се оспорва факта на сключването на горепосочения договор за потребителски кредит. Твърди се обаче наличие на нарушения на ЗПК досежно размера на ГПР, ГЛП и условията за прилагането му, липса на информация за предсрочно погасяване на заема и отказ от договора, както и получаване на сведения за размера на задълженията, което обуславя връщане само на чистата сума по кредита.
По първоинстанционното дело е прието заверено копие от сключения между страните договор за потребителски кредит № 3037277974 от 26.10.2018г., ведно със споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги и общите условия на кредитодателя.
Условията по договора са следните: предоставен е кредит в размер от 1200 лв. за срок от 36 месеца; месечните погасителни вноски са 36 на брой в размер от по 58,55 лева, ГЛП е 41,17 %, а ГПР- 49,88 %. Възнаграждението за допълнителните услуги е в размер от 935,28 лева.
Съгласно трайната практика на ВКС, за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни. Горното положение произтича от разясненията в т.1 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като се има предвид и това, че разпоредбите, уреждащи правата на потребителите по ЗЗП и изискванията относно съдържанието и някои клаузи по потребителските договори са от императивен характер. В този смисъл действителността на подписания между страните договор за потребителски кредит ще следва да се прецени на общо основание с оглед и на подписаното заедно с договора споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
На практика със споразумението за предоставяне на пакет допълнителни услуги се въвеждат допълнителни разходи, в резултат от които кредитът се оскъпява с близо 78%.
Общият разход по кредита за потребителя и съответно годишният процент на разходите реално са в значително по- големи размери от тези, посочен в договора за потребителски кредит. При всяко положение ГПР надхвърля петкратния размер на законната лихва по чл.19, ал.4 от ЗПК. Действително в договора, освен дължимата сума по кредита от 2107,80 лева, е посочено и общо задължение по договора и споразумението в размер от 3043,08 лева.
Тази информация обаче е подвеждаща, тъй като предполага разходите по споразумението да са отделни и независими от тези по договора, което очевидно не е така.
Допълнителните услуги:“ 1. Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2. Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски;
3. Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; 4. Възможност за смяна на дата на падеж; 5. Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства“, същите се явяват безпредметни и за тях не би следвало да се дължи каквото и да било допълнително възнаграждение. При положение, че споразумението се подписва не порано от датата на подписване на самия договор за потребителски кредит, приоритетното разглеждане на договора за кредит е напълно безсмислено, защото той вече е разгледан и е 2 постигнато съгласие за сключването му. Срокът за изплащане на договорените парични средства на потребителя следва да е уговорен в самия договор, а и понятието „приоритетно“ не предполага конкретен срок за изплащане, поради което и не създава по- благоприятни условия за потребителя спрямо тези, които би следвало да са договорени със самия договор.
Възможностите по т.т.2- 4 от споразумението съществуват и без подписване на същото.
Реализирането им не зависи само от волята на потребителя, а от взаимното съгласие на страните за разсрочване на задълженията по договора, както и за промяна на падежа на погасителните вноски. Относно т.5 следва само да се отбележи, че със същата се обещават неопроделени преференции при евентуалното ползване на последващ потребителски кредит.
В допълнение към горното следва да се посочи и това, че за нито една от въпросните услуги не може да се приеме, че е от определена полза за потребителя, която полза да е поне относително съизмерима с възнаграждението. Всички коментирани по- горе факти дават основание да се приеме, че клаузите касаещи допълнителния пакет услуги са в противоречие с разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК, но освен това сключването им води до нарушения и на разпоредбите на чл.11, ал.1, т.9а и т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК. Налице е и заобикаляне на императивни разпоредби на закона по смисъла на чл.21 от ЗПК. Съответно- съобразно с разпоредбата на чл.22 от ЗПК, договорът за паричен заем, ведно със споразумението за допълнителни услуги към него, се явяват недействителни.
Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи. Тази разпоредба е императивна и следва задължително да бъде съобразена и приложена от съда. Сумите, с които са погасени възнаградителна лихва и възнаграждение за допълнителни услуги се явяват недължимо платени. Безспорно между страните е, че въззиваемият е платил на „Профи кредит България“ЕООД сума в общ размер от 957,50 лева, поради което правилно първоинстанционният съд е уважил искът по чл.422 от ГПК само до размер от 242,50 лева- главница, явяващи се разликата между чистата стойност на кредита в размер от 1200 лева и платените 957,50 лева. Ето защо, първоинстанционното решение ще следва да бъде потвърдено в обжалваната му част, като в полза на пълномощника на въззиваемия Т. М., Еднолично адвокатско дружество“ К. П. Р.“ бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в минималния размер от 480 лева, с включен ДДС.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 746/21.02.2023г. по гр.д.№ 1788/2022г. на ПдРС, ХІХ гр.с., в частта, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя „Профи кредит България“ЕООД иск против Т. М. М. за това да бъде признато за установено, че същият дължи сумата над присъдения размер от 242,50 лева до пълния претендиран размер от 517,43 лева- главница по договор за потребителски кредит от 26.10.2018г., както и сумата от 421,89 лева- договорна лихва за периода от 25.07.2019г. до 11.08.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считаното от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 13876/2021г. на ПдРС, ХVІІ гр.с..
ОСЪЖДА „Профи кредит България“ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.***** да заплати на пълномощника на въззиваемия Т. М. М., Еднолично адвокатско дружество“К. П. Р.“, БУЛСТАТ: *****, със седалище и адрес на управление: гр.*****, адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер от 480 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4