Определение № 2295 от 16.07.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2295 гр. София, 16.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседА.е на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вероника Николова

Членове:

Мадлена Желева

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Касационно търговско дело № 20258002900920 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД чрез процесуалния му пълномощник – адв. Д. С., срещу въззивното решение № 125/28.11.2024г., постановено по в.т.д. № 116/2024г. на Апелативен съд – Велико Търново, в частта му, с която е потвърдено решение № 6 от 12.02.2024 г. по т.д. № 78/2022 г. на Окръжен съд Ловеч в частта му, с която касаторът е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди на ищците К. А. Д. и А. М. Р., причинени от настъпилата смърт на А. Д. А., починал в резултат на увреждА.я при настъпило на 17.01.2020г. пътно - транспортно произшествие, за разликата над сумата от 120 000 лв. до присъдения размер от по 200 000 лв. за всеки ищец.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че в частта, с която е присъдено обезщетение на ищците за сумата над 120 000 лв., въззивното решение е постановено в нарушение на чл. 52 ЗЗД и практиката на ВКС. Твърди, че от съда не е съобразено обстоятелството, че К. Д. е получил от застрахователя, в качеството си на наследник на починалия си баща, сумата от 700 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди - претърпени от А. А. болки и страдА.я, докато е бил в коматозно състояние, присъдени по т.д. № 96/2020г. на Окръжен съд – Ловеч. Според жалбоподателя съдът е определил завишено обезщетение в размер на сумата от по 200 000 лв. за всеки ищец, в нарушение на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД и съдебната практика по сходни случаи. Счита, че обезщетенията не са съобразени със социалноикономическата обстановка в страната, както и с целта им – да „заместят“ настъпилите вреди, а не да доведат до подобряване на материалното благополучие на ищците и неоснователното им обогатяване. Според касатора 1 прекомерно завишеният размер на присъдените обезщетения води до диспропорция, която противоречи на принципа на справедливост. По подробно изложените доводи претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение, неговата отмяна в обжалваната му част, и отхвърляне на исковите претенции за разликата над сумата от 120 000лв.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът поддържа, че е налице основА.е за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поставя следните въпроси: 1. „Длъжен ли е съдът да съобразява справедливия размер на обезщетението с характера и степента на развитост на социално-икономическата обстановка в страната, с икономически показатели като МРЗ, осигурителен доход и да изложи мотиви в тази посока? Преценката за тези обстоятелства, част ли е от критериите, изпълващи съдържА.ето на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД?“; 2. „Длъжен ли е съдът да отчита при определяне на справедлив размер на обезщетението датата на настъпване на деликта?“

Касаторът изтъква, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС по т.11 от ППВС № 4/68г.

Ответникът по касационната жалба – К. А. Д. е подал писмен отговор с вх. № 1583/07.03.2025г. чрез адв. Л. Г., като от негово име и от името на ответницата - А. Р. е депозиран и втори писмен отговор, също чрез адв. Г. с вх.

№1590/07.03.2025г. В двата отговора се поддържа, че обезщетението е съобразено с практиката и не е завишено. Претендират се разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения по чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, срещу подлежащ на обжалване акт, изложени са основА.я за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 17.01.2020г. е настъпило ПТП между лек автомобил „Тойота Рав4“, управляван от М. Т., който шофирайки с несъобразена с пътните условия и настилка скорост, удря насрещно движещия се лек автомобил „Волво“, управляван от А. Д. А.. В резултат на травмите при ПТП, на 20.01.2020 г. пострадалият изпада в коматозно състояние, като в хода на лечението състоянието му непрекъснато се усложнявало, и на 05.11.2021 г. той починал.

Въззивният съд, отчитайки като критерии по чл. 52 ЗЗД възрастта на починалото лице – 46 години, доказА.те изключително близки отношения между починалия, ищцата - неговата съжителка, и сина му, икономическата конюктура в страната, обоснована с посочване на минималната работна заплата и средния осигурителен доход на едно лице, фактът, че към момента на смъртта на А. А., синът му - К. Д. е бил на 22 г. - в началото на самостоятелния си житейски път, както и че А. е бил почти година и десет месеца в кома, през който период ищците са били в мъчително очакване и с надежда, че ще се оправи, е приел, че справедливото обезщетение възлиза на 2 сумата от по 200 000 лв. за всеки от ищците. Апелативният съд е счел за неоснователно възражението на застрахователното дружество, че правно значим факт при определяне на обезщетенията е и наличието на присъдено обезщетение за неимуществени вреди в полза на А., платено на К. Д. като негов наследник, тъй като присъденото обезщетение касае друго лице, на друго правно основА.е, и няма отношение към определянето по справедливост на дължимите размери. С така изложените мотиви е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваната му част.

Настоящият съдебен състав намира, че не е налице вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, поради което няма основА.е за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл.1 и предл.2 ГПК. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основА.ята по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.

Настоящият съдебен състав намира, че поставените от касатора два въпроса са взаимосвързА., а именно относно критериите и начина на определяне на справедливо обезщетение по чл. 52 ЗЗД, и са обусловили изводите по спора на въззивния съд, поради което съставляват общо основА.е за допускане до касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК. Налице е и допълнителното основА.е по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като постановеното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка дали при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди е съобразена задължителната съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД ППВС № 4/1968г., както и трайната съдебна практика на ВКС. С оглед горното следва да се допусне касационно обжалване по следния обобщен и уточнен, въз основа на поставените от касатора, въпрос: „Как следва да се прилага принципът на справедливост, уреден в чл. 52 от ЗЗД, и кои са критериите, които трябва да бъдат съобразени при определяне на обезщетението за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застраховател?“. Същият отговаря както на общата процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1 ГПК (да е от значение за изхода по настоящото дело, тъй като е включен в предмета на спора и е обусловил правните съждения на съда), така и на допълнителния селективен критерий, регламентиран в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и следва да се прецени разрешен ли е в противоречие със задължителната практика на ВКС (ППВС № 4/1968 г.).

По останалите относими доводи по касационната жалба, настоящата инстанция ще се произнесе с решението по чл. 290 ГПК.

На основА.е чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касационният жалбоподател следва да представи документ за внесена държавна такса в размер на 3200лв. по сметка 3 на ВКС в едноседмичен срок, като му се съобщят и последиците от неизпълнение на указА.ето. След евентуално внасяне на държавната такса, делото следва да се докладва за насрочване в открито съдебно заседА.е, с призоваване на стрА.те.

Воден от горното Върховният касационен съд, Първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 125/28.11.2024г. по в.т.д. №116/2024г. на Апелативен съд – Велико Търново, в частта му, с която е потвърдено решение № 6 / 12.02.2024 г. по т.д. № 78/2022 г. на Окръжен съд Ловеч в частта му, с която касаторът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди на ищците К. А. Д. и А. М. Р., причинени от настъпилата смърт на А. Д. А., починал в резултат на увреждА.я при настъпило на 17.01.2020г. пътно - транспортно произшествие, за разликата над сумата от 120 000 лв. до присъдения размер от по 200 000 лв. за всеки ищец.

УКАЗВА на касатора „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 3 200 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.

Да се изпрати съобщение на касатора с горните указА.я.

След представяне на вносен документ за държавна такса, делото да се докладва на Председателя на I т. о. за насрочване в открито съдебно заседА.е, за което да се призоват стрА.те – касатор – „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, и ответници по касационната жалба - К. А. Д. и А. М. Р..

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4