Определение № 35012 от 26.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 35012 гр. София, 26.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ КР. П. като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. П. Гражданско дело №

20251110141654 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава тринадесета ГПК.

Образувано е по искова молба от И. Т. П. против П. Д. Н., Д. И. Н., Б. И. Н., П. Т. П., В. А. К., П. Й. К., А. А. К., Е. Г. К., В. Е. К., Р. Е. К., П. Е. К. и Н. Е. К..

Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответниците, като в законоустановения срок са подадени отговори на исковата молба от всички ответници с изключение на ответницата В. А. К..

Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да бъде изготвен проект за доклад на делото.

Доказателствените искания на ищеца са основателни..

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕ.:

СЪСТАВЯ, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146, ал. 1 ГПК, следния проект за доклад на делото:

Ищецът И. Т. П. твърди в исковата молба от 25.07.2025 г., че e собственик на недвижим имот, който представлява дворно място, образуващо парцел XIX-7 от кв. 29 по плана на гр. *******************, с площ от 520 кв.м., при граници:

************************** който е заснет като поземлен имот с идентификатор ******** по КККР на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-53/23.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед № 18-10609-10.10.2024 г. на изпълнителния директор на АГКК, заедно с построените в него жилищна сграда, заснета като сграда с идентификатор ********.1, и сграда за допълващо застрояване, заснета като сграда с идентификатор ********.2. Ищецът твърди, че по силата на съдебна спогодба, обективирана в Протокол от 10.03.1971 г. по гр.д. № 1011/1971 г. на Софийския народен съд, Коларовски район, делбеният имот по това дело бил поделен между съдЕ.тЕ.те Н. П.а Х., Ц.

П.а Г. (с предбрачно име К.) и Т. К. (баща на ищеца), като на Н. Х. бил отреден дял с площ 520 кв.м. – дворно място, образуващо парцел XIX-7 от кв. 29 по плана на гр.

**********************, с площ от 520 кв.м., при граници: *******, заедно с построената 1 там жилищна сграда. Процесният имот бил идентичен с имота, отреден на Н. Х. (К.). Н. П.а Х. починала на 21.11.1991 г. и след нейната смърт ищецът бил установил фактическа власт върху процесния имот, считайки го за свой, каквато според него била и волята на Н. П.а Х., която била негова леля и нямала свои деца. Нейната сестра – Ц. П.а Г., имала трима наследници, а именно ответниците П. Д. Н., Д. И. Н. и Б. И. Н.. Всички те не били предявявали претенции за собственост върху процесния имот. Ищецът твърди, че след смъртта на Н. Х. осъществявал фактическата власт върху имота явно и необезпокоявано, поддържал сградата, обработвал земята, събирал и се разпореждал еднолично с произведената земеделска продукция. 15 години преди исковата молба в имота построил оранжерия с площ от около 110 кв.м., метална конструкция върху бетонов фундамент със стъклено покритие. През 2024 г. ответниците П. Д. Н., Д. И. Н. и Б. И. Н. били инициирали процедура по изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, като ищецът бил депозирал възражение, понеже изменението засягало границите на собственото му дворно място, но не бил обжалвал заповедта, защото те го били уверили, че изменението не засяга имота, който е придобил от Н. Х., както и че той щял да бъде нанесен в границите за собственост съгласно протокола от от 10.03.1971 г. от съдебната делба.

Няколко седмици преди предявяването на исковата молба ответниците П. Д. Н., Д. И. Н. и Б.

И. Н. уведомили ищеца, че желаЕ. да започнат нова процедура, която била по промяна на регулационния план. Искали да увЕ.чат квадратурата на собствените си дворни места за сметка на това на ищеца. За първи път тогава предявили претенция за собственост на част от имота, като също така казали на ищеца, че трябвало да събори сградата, която той бил построил в незастроената част от двора и използвал като оранжерия, но той бил отказал.

Ответниците П. Т. П., В. А. К., П. Й. К., А. А. К., Е. Г. К., В. Е. К., Р. Е. К., П. Е. К. и Н. Е. К. и ищецът били низходящи на Т. К.. Тези ответници – братя и сестри на ищеца и техните низходящи, никога не били оспорвали правото му на собственост. Ищецът твърди, че бил декларирал на свое име имота през 90-те години и оттогава бил плащал дължимите данъци и такси. Твърди, че е придобил правото на собственост върху процесните дворно място с къща с изтичането на 10-годишно явно, необезпокоявано и непрекъснато владение, с намерение да свои, която давност била започнала да тече на 21.11.1991 г. и била изтекла преди 16.03.2005 г. (датата на смъртта на Ц. П.а Г.). Твърди, че доколкото Ц. П.а Г. била изгубила частта от процесното дворно място с къща, която била наследила при открИ.е на наследството на Н.

Х., преди смъртта си, то ответниците П. Н., Д. Н. и Б. Н. никога не били придобивали и не притежавали право на собственост върху процесния недвижим имот. След 16.03.2005 г. ищецът бил продължил да осъществява явно, необезпокоявано и непрекъснато владение върху процесния недвижим имот, считайки го за свой. В периода между 2005 г. до м. юни 2025 г. ответниците П. Н., Д. Н. и Б. Н. не били заявявали претенции за собственост върху процесното дворно място и по никакъв начин не се били противопоставяли на установената от ищеца фактическа власт върху имота. Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответниците, че ищецът е собственик по наследяване по закон от Н. Х., починала на 21.11.1991 г., и давностно владение в периода 1991 г. до исковата молба, на дворно място, образуващо парцел XIX-7 от кв. 29 по плана на гр.************************), с площ от 520 кв.м., при граници: *******, който е заснет като поземлен имот с идентификатор ******** по КККР на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-53/23.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед № 18-10609-10.10.2024 г. на изпълнителния директор на АГКК, заедно с построените в него жилищна сграда, заснета като сграда с идентификатор ********.1, и сграда за допълващо застрояване, заснета като сграда с идентификатор ********.2.

Претендира разноски.

Ответницата Д. И. Н. признава иска за основателен.

Ответницата Б. И. Н. признава иска за основателен.

Ответникът П. Д. Н. признава иска за основателен.

2

Ответникът П. Т. П. признава иска за основателен.

Ответницата Е. Г. К. признава иска за основателен.

Ответницата П. Е. К. признава иска за основателен.

Ответницата Р. Е. К. признава иска за основателен.

Ответникът Н. Е. К. признава иска за основателен.

Ответникът В. Е. К. признава иска за основателен.

Ответницата П. Й. К. признава иска за основателен.

Ответникът А. А. К. признава иска за основателен.

Ответницата В. А. К. не е подала отговор на исковата молба.

Съдът намира, че е сезиран с искове с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 2 ГПК.

УКАЗВА на ищеца, че негова е тежестта на доказване на правопораждащите исковете факти: 1. смъртта на наследодателката Н. Х.; 2. качеството си на наследник по закон на същата; 3. приемането на наследството й; 4. размера на притежаваната по наследство идеална част; 5. упражняване на фактическа власт върху процесния недвижим имот в продължение на десетгодишен срок; 6. че владението е било постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено; 7. едностранни действия, които по явен и недвусмислен начин отричат правата на останалите съсобственици и са доведени до тяхното знание.

ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства.

ДОПУСКА двама свидетЕ. при режим на довеждане на ищеца, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на трети свидетел, на осн. чл. 159, ал. 2 ГПК.

ДА СЕ ИЗДАДЕ на ищеца исканото съдебно удостоверение.

УКАЗВА на страните и пълномощниците им, че ако отсъстват повече от месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. При неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се приложат към делото и ще се считат за редовно връчени.

Н А П Ъ Т ВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното (извънсъдебно) уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.

НАСРОЧВА заседание на 18.11.2026 г. от 14:00 ч., за която дата да се призоват страните с препис от настоящото определение, а ищецът – и с препис от отговорите на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3