Решение № 15824 от 10.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15824 гр. София, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20251110147592 по описа за 2025 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

10.08.2026 година

В

И М Е Т О

Н А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав град София

Н А Р О Д А

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На двадесет и седми май две хиляди двадесет и шеста година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА

Секретар Белослава Испиридонова

1

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова гражданско дело номер 47592 по описа за 2025 година на СРС, 155 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на П. С. Г., с ЕГН **********, от гр.

София, ул. ****, против „Сити кеш“ ООД, с ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5, представлявано от управителя Николай Пенчев Пенчев, за установяване по отношение на ответника, че Договор за потребителски кредит № **** от 11.09.2023 г. е нищожен поради противоречие със закона, а при условие на евентуалност е предявен иск за установяване по отношение на ответника, че клаузите на чл. 11 и чл. 5 от договора са нищожни поради заобикаляне на закона и противоречат на закона, и като неравноправна, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 557 лв., платена без основание на ответника по Договор за потребителски кредит № **** от 11.09.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 30.09.2025 г. до окончателното плащане на сумата, както и направените по делото разноски.

В исковата молба ищецът твърди, че на 11.09.2023 г. сключил със „Сити кеш“ ООД Договор за потребителски кредит № ****, по силата на който ответникът поел задължение да предостави на ищеца парична сума в размер на 1 000 лв., а ищецът се задължил да върне сумата от 1 105,06 лв.,при договорен годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 56,44 %, годишен лихвен процент от 44,50 % при срок на договора от 4 месеца, сумата дължима на 9 вноски за периода от 25.09.2023 г. до 15.01.2024 г., платими, както следва: две вноски в размер на 17,31 лв. и седем вноски в размер на 152,92 лв. В чл. 5, ал. 1 от договора било предвидено обезпечение, а в чл. 5, ал. 2 че същото следва да бъде предоставено в срок от 3 дни след сключването му. Също така твърди, че в чл. 11, ал. 1 от договора била договорена неустойка в размер на 451,94 лв. при непредоставяне в срок на договореното обезпечение, платима разсрочено на равни части, включена в погасителните вноски, посочени в Приложение № 1 към договора. Сочи, че общото задължение по договора възлизало на 1 557 лв. Излага твърдения, че е извършвал плащания чрез „Изипей“ АД или в брой в офис на ответника, като изплатил напълно дължимата сума по договора в размер на 1 557 лв.

Оспорва клаузите на чл. 5, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от договора като нищожни, като твърди, че уговореното в чл. 11, ал. 1 от договора няма характер на неустойка, тъй като не притежава типичните за неустойката обезпечителна и обезщетителна функция и е насочено към едно акцесорно задължение, а не към главното. Навежда доводи, че договореното прехвърля риска от неизпълнение на задължението на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на неплатежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на задълженията на длъжника, поради което и заобикаля закона, а именно: разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Твърди, че така договорена клаузата 2 представлявала договорна лихва, допълнителна печалба за кредитора. Позовава се на практиката на СЕС, и по-специално на Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС.

Оспорва договора като нищожен поради несъответствие на договорения ГПР с действително включения размер, в противоречие с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Сочи, че договорената неустойка надвишавала с 50 % предоставената сума по кредита, като заобикаляла ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, представлявала възнаградителна лихва, печалба за кредитора, поради което било налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и договорът бил нищожен. Твърди, че действително приложеният ГПР не съответства на посочения в договора и води до оскъпяване на кредита. Излага съображения, че договорената неустойка има характер на общ разход по кредита за потребителя по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и е следвало да бъде включена в ГПР. Оспорва клаузата, регламентираща ГПР, като неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП. Оспорва процесния договор като нищожен, като сочи, че следва да бъде приложена нормата на чл. 23 от ЗПК. Твърди, че платената от ищеца сума в размер на 557 лв. е платена на ответника без основание, за което излага подробни съображения. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, не изпраща представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.

131 от ГПК от ответното дружество „Сити кеш“ ООД, с който исковите претенции се оспорват като недопустими и неоснователни. Излагат се съображения, че за ищеца не съществува правен интерес от предявяване на исковите претенции за прогласяване нищожност на договора и на клаузите, предвиждащи начисляване на неустойка, доколкото такава не била начислена, а само главница и договорна лихва, като задължението по кредита било погасено. Оспорва наличието на правен интерес от предявяване на исковите претенции при злоупотреба с права, като твърди, че между същите страни пред СРС са образувани други четири дела по различни договори за кредит, като се оспорва една и съща клауза.

Прави искане по реда на чл. 213 от ГПК. Твърди, че между същите страни били сключени седем договора, съдържащи клаузи, идентични с процесната, която е оспорена в настоящото производство. Сочи, че приложение следва да намери разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, като нищожност на отделна клауза не влече нищожност на целия договор. Излага подробни съображения за действителност на процесния договор, като сключен при спазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, като твърди, че ГПР към момента на сключване на процесния договор е в размер на 56,44 % при нормативно определен лимит от 67,65 %. Оспорва твърденията на ищеца за включване на неустойката в ГПР, като твърди, че в ГПР са включени разходите, които представляват цената за предоставяне на услуга на потребителя. Сочи, че задължението за неустойка възниква при неизпълнение на задължение на потребителя да предостави договорено обезпечение и размерът на неустойката е фиксиран. Навежда доводи, че разходите, които са включени в ГПР към момента на сключване на договора, са били известни на потребителя. Оспорва твърденията на ищеца за липса на извършена проверка за кредитоспособност на потребителя, като твърди, че такава 3 проверка била извършена. Сочи, че за ищеца е имало възможност да се откаже от договора в 14-дневен срок от сключването му, но не го е сторил. Оспорва наведените от ищеца съображения за наличие на неравноправни клаузи в процесния договор. Признава получаване на процесната сума, като твърди, че клаузите на договора, въз основа на които е извършено плащането, са действителни. Моли съда да прекрати производството по делото, а при допустимост на исковите претенции, моли съда да ги отхвърли като неоснователни, претендира направените по делото разноски. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител.

По делото е депозирано становище по съществото на спора, претендират се направените по делото разноски, прави се възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 21, ал. 1 и чл.

22 от ЗПК, във връзка с чл. 146 във връзка с чл. 143 от ЗЗП, и чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

Направени са искания по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представения и приет като доказателство заверен препис от Договор за потребителски кредит № **** към искане № **** от 11.09.2023 г. се установява, че същия е сключен между „Сити кеш“ ООД и П. С. Г., по силата на който ответното дружество предоставило на ищеца кредит в размер на 1 000 лв. за срок до 15.01.2024 г., при договорен фиксиран лихвен процент от 44,5 % и годишен процент на разходите от 56,44 %, като към договора е изготвен погасителен план и договорът е сключен при общи условия.

От представените от ищеца заверени преписи от разписки се установява, че същият е платил по сметка на ответното дружество сумите, както следва: на 25.09.2023 г. сумата от 173 лв., на 13.10.2023 г. сумата от 173 лв., на 24.10.2023 г. сумата от 173 лв., на 10.11.2023 г. сумата от 173 лв., на 23.12.2023 г. сумата от 173 лв., на 08.01.2024 г. сумата от 173 лв. и на 26.01.2024 г. сумата от 173 лв.

От представените от ответника писмени доказателства се установява, че на 11.09.2023 г. ищецът е подал искане за сключване на договор за кредит № ****, като на същата дата на ищеца е бил предоставен стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. По делото е приета и справка за извършените от ищеца плащания.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните по делото, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че на 11.09.2023 г. кредитът е усвоен от ищеца, като сумата от 1 000 лв. е получена в брой. Съгласно погасителния план към договора дължимата сума е в общ размер от 1 557 лв., от която: сумата от 1 000 лв. – главница, сумата от 105,06 лв. – лихва и сумата от 451,94 лв. – неустойка. Изплатената от ищеца сума е в общ размер на 1 557 лв., платена на посочени от вещото лице дати и в посочените размери, като плащането е разпределено, 4 както следва: погасена главница в размер на 1 000 лв., погасена договорна лихва в размер на 105,06 лв. и погасена неустойка в размер на 451,94 лв. Вещото лице също така установява, ме по договор ГПР е в размер на 56,44 %, като към датата на сключване на договора максималният ГПР е 67,65 %. В посочения в договора размер на ГПР се има предвид главницата и договорната лихва, като неустойката не е включена в ГПР. С включена неустойка ГПР става приблизително 1 073,82 %. Вещото лице сочи, че оскъпяването на кредита, дължащо се само на неустойката възлиза на 451,94 лв., което представлява увеличение с 45,19 % спрямо размера на отпуснатата сума.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

По делото е безспорно установено, че между ищеца и „Сити кеш“ ООД е бил сключен Договор за потребителски кредит № **** от 11.09.2023 г., който намира правното си основание в чл. 9, ал. 1 от ЗПК, който е сключен при общи условия, както и че ищецът е погасил сумата от 1 557 лв. Спори се относно валидността на договора, на отделни клаузи от договора, както и за платена на правно основание част от парична сума от ищеца на ответника.

По делото се претендира нищожност на сключения между страните договор поради противоречие със закона.

От представения по делото договор се установява, че същият е сключен при договорен в чл. 3, ал. 1, т. 7 от процесния договор е договорен фиксиран лихвен процент от 44,5 %, в т. 5 от същата алинея е договорен ГПР от 56,44 %, а в т.12 - обща сума, дължима от потребителя, от 1 105,06 лв. Не се спори, че екземпляр от договора е бил предоставен на ищеца, както и че договорът е сключен в изискуемата от закона писмена форма.

По отношение на предвиденото в чл. 22 от ЗПК основание неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съдът намира следното:

В процесния договор страните са договорили фиксиран лихвен процент по кредита от 44,5 % и ГПР в размер на 56,44 %. Съдът намира, че в случая не е нарушено изискването на чл. 10, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като в договора е посочен годишният процент на разходите. Спори се относно действителния размер на ГПР.