Решение № 886 от 26.07.2022, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 886 гр. Велико Търново, 26.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДИАНА РАДЕВА при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело № 20214110103099 по описа за 2021 година

Производство по чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.284, ал.2 от ЗЗД.

Ищецът „Медик-Консулт“ ООД, гр.Лясковец представляван от адв.М. от ВТАК твърди, че по повод възникнал между него и трето лице правен спор относно неизплатени възнаграждения за извършени услуги сключил договор за правна помощ с ответника-адвокат и подписал пълномощно. По силата на упълномощаването ответникът подал заявление и по ч.гр.д.№ 1201/16 г. на ГОРС в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Излага, че по образуваното изп.дело № 20167280401065 на ЧСИ Д.Колева на 31.10.2016 г. постъпила сума от длъжника в размер на 781,43 лева по адвокатската сметка на ответника. Твърди, че до този момент сумата не е преведена на дружеството. Сочи, че е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 2273/21 г. на ВТРС срещу ответника за заплащане на сумата от 1390,84 лева главница, представляваща неизплатени суми, преведени изцяло на 31.10.2016 г. по адвокатската му сметка по изп.д.№ 106582016 г. на ЧСИ Д.Колева , ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане, срещу която длъжникът възразил. След оставяне на исковата молба без движение с молба вх.№ 4435/17.03.2022 г. уточнява, че е допуснал грешка в посочената сума още в заповедта за изпълнение и същата 1 е не в размер от 1390,84 лева, а в размер на 781,43 лева. Прави отказ от иска за разликата между двете суми на основание чл. 233 от ГПК. Поддържа претенцията по установителния иск за сумата от 781,43 лева главница.

Претендира разноски. В съдебно заседание чрез пълномощника си адв.М. прави частичен отказ от претенцията за главница в размер от 226,80 лева и поддържа иска за сумата от до размер от 554,63 лева главница, ведно със законна лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане.

Претендира разноски.

Ответникът ПЛ. Ц. П. е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва иска, като неоснователен и недоказан. Моли съда да отхвърли иска, като заявява, че след упълномощаването му от ищеца е извършил правни действия по водене на заповедно и изпълнително производство, по които е заплащал държавни такси с лични средства, които не са му възстановени от ищеца и за които правни услуги не е получил адвокатски хонорар. Прави възражение за погасяване по давност на исковата претенция, като смята, че ищецът претендира вземане за обезщетение и неустойки, които се погасяват с тригодишна давност. Прави възражение за прихващане със сумата от 1549 лева, представляваща заплатени такси в заповедното и изпълнителното дело и неизплатени адвокатски възнаграждения по тези производства. Заявява, че ищецът е признал извънсъдебно, че не е платил адвокатски възнаграждения по договора за правна помощ и че ответникът е платил всички такси по двете производства. Моли съда да отхвърли иска, като неоснователен и претендира разноски.

Съдът, като обсъди становищата на страните и прецени събраните доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка:

От вложеното ч.гр.д.№ 2273/21 г. на ВТРС е видно, че срещу ответника е издадена Заповед за изпълнение № 945/3.08.2021 г. по чл.410 от ГПК за сумата от 1390,84 лева главница, представляваща неизплатена от длъжника по сметка на заявителя сума, която е преведена по адвокатска сметка от ЧСИ Д.Колева рег.№ 728 по изп.дело 201672804011065, образувано въз основа на ИЛ на РС Горна Оряховица по ч.гр.д.№ 1201/2016 г. срещу ЦДГ „Сладкопойна чучулига“, в качеството му на пълномощник на заявителя , ведно със законна лихва от 2.08.2021 г. до подаване на заявлението и разноски от 27,82 лева за заплатена държавна такса. След подадено 2 възражение и образувано настоящото дело с Определение № 484/21.03.2022 г. заповедта е обезсилена частично за сумата от 609,41 лева, както и за сумата от 12,19 лева разноски и производството е частично прекратено, поради отказ от иска от страна на ищеца. От вложените преписи от електронното досие на ч.гр.д.№ 1201/2016 г. по описа на ГОРС се установява, че ответникът ПЛ. Ц. П. в качеството си на пълномощник на „Медик-Консулт“ ООД е подал заявление и е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 1473/27.07.2016 г. и изпълнителен лист в полза на ищцовото дружество срещу ЦДГ „Сладкопойна чучулига“ , с.Джулюница за сумата от 189 лева главница, ведно със законна лихва от 27.07.2016 г. до изплащане на вземането; сумите от 8,08 лева, 6,88 лева, 3,12 лева лихви за забава и разноски от 25 лева държавна такса и 150 лева заплатено адвокатско възнаграждение. Възнаграждението е уговорено видно от приложения в делото договор за правна защита и съдействие от 25.07.2016 г. , като между страните не се спори, че то не е заплатено от страна дружеството към адвокат П.. От изисканото и вложено заверено копие от изп.дело № 20167280401065 на ЧСИ Д.Колева –Стефанска се установява, че след подадена молба от адв.П., пълномощник на взискателя „Медик -Консулт“ ООД на 6.10.2016 г. е образувано изпълнителното дело срещу длъжника ЦДГ „Сладкопойна чучулига“ , като в молбата е поискано постъпващите суми по делото да бъдат превеждани по посочената банкова сметка на пълномощника адв.П.. С молбата е поискано събирането и на платените такси за изпълнителното производство и на адвокатското възнаграждение от 720 лева съобразно приложения по изп.дело договор за правна защита и съдействие от 30.09.2016 година между страните, които по направено признание от ищеца също не са заплатени на ответника. От удостоверение изх.№ 10533/3.09.2021 г. издадено по изпълнителното дело от ЧСИ е видно, че на 31.10.2016 г. на взискателя е изплатена сумата от 781,43 лева, преведена по сметката на пълномощника адвокат П.П.. Представено е и е прието платежно нареждане от 4.04.2022 г. , видно от което ПЛ. Ц. П. е превел сумата от 3040,84 лева на „Медик – Консулт“ ООД с основание –средства получени по неплатени фактури от детски градини, описани в отделно приложение, като след приобщаването им ищецът е направил частичен отказ от претенцията със сумата от 226,80 лева, за която производството е частично прекратено с определение от съдебно заседание, проведено на 26.05.2022 г. Приети като доказателства са разменени 3 писма между страните по повод неуредените им отношения, както и справки за приети и отхвърлени уведомления относно регистрация на трудов договор, сключен между ищеца и трето за делото лице, както и платежни ведомости на ищцовото дружество.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:

Иска е процесуално допустим, депозиран от активно процесуално легитимирана страна в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК срещу пасивно процесуално легитимиран ответник, депозирал възражение срещу заповедта в законоустановения срок. Съгласно разпределената от съда доказателствена тежест ищецът следваше да установи пълно и главно договорното правоотношение между него и ответника по договор за поръчка, предмета на договора и получаването на процесната сума по адвокатската сметка на ответника. Ответникът от своя страна следваше да установи релевираните от него възражения относно погасяване на вземането по давност, както и възражението си за прихващане с насрещни негови вземания в посочения размер. В производството от събраните доказателства безспорно се доказа наличието на облигационно правоотношение между страните основано на договор за правна защита и съдействие от 25.07.2016 г.

, както и договор за правна защита и съдействие от 30.09.2016 г. С първия договор възложителят е възложил на довереника да извърши правни действия свързани с процесуално представителство пред ГОРС във връзка с водене на заповедно производство срещу ЦДГ „Сладкопойна чучулига“, а с втория договор са възложени правни действия, свързани с процесуално представителство пред ЧСИ Д.Колева срещу същия длъжник. По своята правна същност договорът за правна защита и съдействие разкрива всички съществени елементи на договора за поръчка, правата и задълженията по който са уредени в разпоредбите на чл. 280 и сл. от ЗЗД . При него довереникът изпълнява за сметка на доверителя възложените му в случая правни действия, като се задължава да изпълни поръчката с грижа на добър стопанин и да пази имуществото във връзка с нея- чл. 281 от ЗЗД.

В конкретния случай се доказа, че именно адв.П. е депозирал пред ГОРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по силата на възложените му от ищцовото дружество правни действия, впоследствие пак той е поискал образуването на изпълнително производство срещу длъжника въз основа на 4 издадения изпълнителен лист. Макар в хода на процеса ищецът да оспори представителят на дружеството да е подписал договора за правна помощ приложен в изпълнителното производство, представляващия го управител изрично заяви, че е приел извършените фактически и правни действия от ответника по изпълнителното дело. В този ред на мисли тезата на ответника относно липса на задължения по несъществуващо правоотношение, основано на неистински документ / неподписаният от законният представител на ищеца договор за правна помощ от 30.09.2016 г. / е напълно несъстоятелна.

Още повече, че преведените от длъжника суми от 781,43 лева на 31.10.2016 г. са постъпили именно по банкова сметка на ответника съгласно направеното от него искане в молбата за образуване на изпълнителното дело.

Ответникът, чиято бе доказателствената тежест не установи да е превел посочената сума по отчетната сделка по сметка на ищцовото дружество преди образуване, както на заповедното, така и на настоящото исково производство, тоест налице е било неизпълнение на задълженията му по договора за поръчка. В хода на производството ответникът представи платежно нареждане за преведени суми към ищеца по неплатени фактури от детски градини, като част от сумата в размер на 226, 80 лева касае именно изпълнително дело № 20167280401065 на ЧСИ Д.Колева –Стефанска.

Дължимостта на останалата сума след частичния отказ от иска до този размер следва да бъде разгледана, като се вземе предвид релевираното от ответника възражение за прихващане със сумата от 1549 лева, представляваща дължими към него от страна на ищеца и незаплатени суми за държавни такси и адвокатски възнаграждения, както и такси в изпълнителното производство, платени от ответника. Прихващането е способ за погасяване на две насрещни вземания – пари, или еднородни и заместими вещи до размера на по – малкото, като според чл.103 от ЗЗД за извършването му е необходимо вземането на прихващашия /активното вземане/ да е ликвидно и изискуемо, а задължението му / пасивното вземане/ е достатъчно да бъде изпълняемо. Необходимо е още изявлението за прихващане да достигне адресата си, като не може да бъде направено под условие или срок, с изключение на направеното пред съд, което е под условие за основателност на предявеното с иска вземане. Съгласно задължителните постановки на ТР № 2/18.03.2022г. по тълк. дело № 2/2020 г. на ОСГТК на ВКС, т.1 , действието на прихващането настъпва с обратна сила –от първия ден, в който 5 прихващането е могло да се извърши, т.е. когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното– поне изпълняемо. За обратното действие на погасителния способ е без значение кога е настъпила ликвидността на вземането на прихващащия – в процеса, или извън него. Обратното действие на прихващането следва и от възможността да се прихване с погасено по давност вземане, когато пасивното вземане е възникнало преди да изтече давностния срок за вземането на прихващащия. В конкретния случай ответникът е направил възражение за съдебно прихващане за сумата от 1549 лева, представляваща заплатена от него ДТ от 25 лева по ч.гр.д.№ 1201/2016 г. на ГОРС и заплатени такси от 84 лева по изп.дело № 20167280401065 на ЧСИ Д.Колева-Стефанска, както и незаплатени адвокатски възнаграждения от по 720 лева в двете производства. Приложените доказателства установяват плащането на сумите от 25 лева и от 84 лева , както и договореното адвокатско възнаграждение в изпълнителното дело от 720 лева. В заповедното производство адвокатското възнаграждение е 150 лева, тоест общо размера на вземанията на ответника към ищеца съгласно релевираното възражение е от 979 лева. Ищецът не оспорва, че не е заплатил тези суми, но твърди, че същите са били прихванати извънсъдебно срещу задължения на ответника по заеми, които той му е предоставил и не са били погасени от него. Отделно от това заявява, че е имало договорка за назначаването на служител на адв.П. на длъжност юрисконсулт при ищцовото дружество, във връзка с което ответникът е следвало да внася дължимите за това лице осигуровки. Съдът намира тези възражения на ищеца за неоснователни.