Решение № 1424 от 27.11.2022, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1424 гр. София, 25.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20221000501417 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 901053/17.09.2021 г., постановено по гр.д. № 159/2020 г., Окръжен съд-Благоевград е отхвърлил предявените от Б. И. Г. и Ф. Г. Г. срещу В. И. И. активно субективно и обективно кумулативно съединени главни искове с правно основание чл.240 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищците сумата от 28 395,25 лв., съставляваща предоставена от ищците сума по неформален договор за безлихвен паричен заем от 24.07.2013 г., който е станал изискуем на 21.03.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. С решението и за същата сума са отхвърлени и предявените при условията на евентуалност искове, квалифицирани от ОС-Благоевград по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.59 от ЗЗД. С решението ищците са осъдени на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплатят на ответника направените от него разноски в производството в размер на 800 лв.

Срещу така постановеното решение е постъпила в срок по куриер на 22.11.2021 г. въззивна жалба вх.№ 900651/23.11.2021 г. на ищците по делото Ф. Г. Г. и Б. И. Г., починал в хода на настоящото производство и заместен на 1 основание чл.227 от ГПК от наследниците си по закон Ф. Г. Г., участваща в процеса на лично основание и Ц. Б. Г. и И. Б. Г., чрез процесуалните им представители адвокат Н. и адвокат К. с надлежно учредена представителна власт с пълномощно приложено към първоинстанционното дело-л.7 за адвокат Ж. Н., а за адвокат К. на л.30 от настоящото дело, съответно пълномощно на л.35 от въззивното дело.

Решението се обжалва изцяло с твърдението за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа неправилност на изводите на съда, че ищците се явяват и солидарни длъжници по договора за банков кредит. Поддържа се, че фактът на предаване на процесната сума е доказан и не се оспорва от страните. Твърди се, че с разпитаните свидетели е доказано по безспорен начин и основанието за предаване на сумата-заем.

Твърди се, че правопогасяващите възражения на ответника, че сумата е предоставена от ищците, за да покрие направени от него разходи за ремонт на жилището им, са останали недоказани. Поддържа и неправилност на извода на съда, че извършеното плащане от страна на ищците на сумата от 28 398,25 лв. по сметката на банката, е направено в качеството им на ипотекарни длъжници, обезпечили дълга на длъжника В. И. към банката кредитор, с учредяване на ипотека върху процесния недвижим имот, което погасяване на чужд дълг безспорно е при наличието на правен интерес.

Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, с което да уважи така предявените главни искове, а в случай, че не уважи главните искове да уважи евентуалните такива в поредността, в която са предявени.

Претендират се разноските.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна-ответника в първоинстанционното производство чрез неговия процесуален представител адвокат Б., надлежно упълномощен с пълномощно приложено в първоинстанционното дело /л.46/.

Счита, че постановеното по делото решение е справедливо, а въззивната жалба неоснователна.

Моли съда да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното решение и да присъди на въззиваемата страна направените от нея разноски.

2

В открито съдебно заседание въззивниците-ищци чрез своя процесуален представител поддържат въззивната си жалба по подробни съображения изложени в писмена защита. Претендират разноски и за двете инстанции, за което представят списък по чл.80 ГПК.

В открито съдебно заседание въззиваемият ответник, чрез своя процесуален представител оспорва въззивната жалба на ищците и моли съда да я остави без уважение. Подробни съображения излага в писмени бележки, представени по делото. Претендира направените разноски, представя списък по чл.80 ГПК.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Окръжен съд Благоевград е сезиран с активно субективно и обективни кумулативно съединение искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 във връзка с чл.240 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищците сумата от 28 395,25 лв., представляваща предоставен от ищците заем по силата на сключен между страните неформален договор за безлихвен паричен заем от 24.07.2013 г., станал изискуем на 21.03.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска-02.06.2020 г. до окончателното й изплащане.

При условията на евентуалност ищците са предявили искове за неоснователно обогатяване, които първоинстанционният съд е квалифицирал по чл.55, ал.1, пр.1 и чл.59 от ЗЗД.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, както и пред настоящата инстанция, въззивният съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:

Между страните не се спори, че ответникът е бивш зет на ищците, съответно бивш съпруг на новоконституираната страна Ц. Б. Г..

Установява се, че на 07.10.2011 г. между „Първа инвестиционна банка“ АД и ответника В. И. И. в качеството на кредитополучател, е сключен договор № 022LD-R-001253 за банков кредит „Пре-имущество“ Промоция, по силата на който банката е предоставила на ответника банков кредит в размер на 15 000 евро за ремонт и рефинансиране на текущи задължения, с краен 3 срок за погасяване-15.10.2031 г. За обезпечаване на вземанията на банката по предоставения кредит-главница, лихви, такси, комисионни и разноски, ищците Б. Г. и Ф. Г. са учредили в полза на „Първа инвестиционна банка“ АД договорна ипотека върху следния техен съсобствен в режим на СИО недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. с предназначение: жилище, апартамент, който обект се намира в сграда 1, построена върху поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр.Благоевград, общ.Благоевград, обл.Благоевград по КККР, одобрена със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес: гр.***, квартал ***, ет.*, ап.* с площ от 79,40 кв.м.

От удостоверение изх.№ 200-1498 от 13.11.2020 г., издадено от „Първа инвестиционна банка“ АД се установява, че ответникът И. е ползвал кредит в размер на 15 000 евро, съгласно договор за банков кредит № 022LD-R001253/07.10.2011 г., редовно обслужван, като на 25.07.2013 г. кредитът е изцяло предсрочно погасен.

Между страните не се спори, а и от доказателствата по делото безспорно се установява, че на 23.07.2013 г. Б. Г. и съпругата му Ф. Г. са продали на третото лице Г. Й. Х. ипотекирания в полза на банката имот за продажна цена от 57 890 лв. На 24.07.2013 г. Б. Г. е превел по разплащателната сметка на ответника, обслужваща кредита, а именно:

**********, посочена в договора за кредит, процесната сума от 28 398,25 лв. с основание: пълно погасяване на кредит № 022LD-R-001253/2011, В. И.

**********.

От разпитаните пред първата инстанция по делото свидетели И. Г., Ц. Г.

(двамата към онзи момент не са имали качеството на страна в процеса ), С. И.а Г. и З. Н. П. се установява, че ищците са обезщетени с апартаментът в кв.Еленово, който се намира в сграда, построена върху тяхна земя. С апартамент в тази сграда била обезщетена и свидетелката С. Г.-сестра на ищеца Б. Г.. Видно от приетото по делото удостоверение № 68/17.08.2010 г. на Община Благоевград, жилищната сграда, в която се намира процесният апартамент е въведена в експлоатация на 17.08.2010 г. Тъй като семейството на ответника живеело при ищците, било взето решение да се преместят да живеят отделно в апартамента в кв.Еленово.

Както с разпитаните по делото свидетели на ответника: Д. Т. Д., А. М.

4

Я., Б. К. К. и А. Н. Б., така и с ангажираните по делото писмени доказателства, ответникът не доказа главно и пълно с получената сума от 15 000 евро да е осъществил строително-ремонти работи в апартамента на ищците. Кредитът е усвоен през месец октомври 2011 г., а процесният апартамент е продаден през месец юли 2013 г. Видно от приетия по делото протокол за оглед от 12.06.2013 г. (неоспорен от ответника в о.с.з. от 11.01.2021 г. ), осъществен във връзка с изготвяне на оценка на имота, с оглед отпускане на кредит на купувача Г. Й. Х., подовите настилки в цялото жилище са били на циментова замазка и стом.бет.плоча в санитарния възел, а стените и таваните на помещения с машинна варова мазилка и стом.бет.плоча, с поставена метална външна врата и без поставени вътрешни врати, няма извършвани реновации.

Това писмено доказателство не кореспондира с показанията на свидетеля Б. К. който установява, че посетил апартамента през пролетта на 2013 г. и установил, че в него се извършват довършителни работи-ел.инсталация, ВиК инсталация, измазване и боядисване на стени, настилки, доколкото съществуването на такива с протокола за оглед през лятото на 2013 г. не са констатирани. Не кореспондира и с показанията на свидетеля Д. Д., който установява, че в апартамент при едното посещение видял циганин, който шпакловал. От писмените доказателства се установява, че по стените и таваните няма шпакловка. По тези съображения съдът не кредитира показанията на тези двама свидетели. Съдът не кредитира изцяло показанията на свидетеля А. М. Я., защото те са в пълно противоречие с приетите по делото и неоспорени от ответника писмени доказателства- протокол за оглед от 12.06.2013 г. и пазарна оценка, изготвена от „Явлена Импакт“ ООД през месец август 2011 г. в частта, й по т.2.3., в която се установява състоянието на процесния апартамент, към момента на извършване на оценката, както и са разколебани от извършената от първоинстанционния съд очна ставка между свидетеля А. М. Я. и разпитаната свидетелка Ц. Б. Г., която към онзи момент не е имала качеството на страна в процеса. Отделно от това с показанията на този свидетел и предвид забраната на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК, не може да се установи сключването между него и ответника на договор за изработка на стойност 13 000 лв.

Свидетелят Б. също установява, че в апартамента не е виждал майстори, но виждал строителни материали в гаража и в апартамента, от което заключавал, че ответникът извършвал ремонт.

5

Свидетелките М. М. В. и С. И.а Г. установяват, че също притежават апартамент в процесната сграда, който е съседен до този на ищците и е наследство от бабата на свидетелката В., която установява, че от разговор с ответника разбрала, че на жилището на ищците са направени само терасите.

Разбрала също така, че апартаментът се продава и че му трябват пари за бизнеса. Свидетелката Г. макар и да не е влизала в апартамента, при посещения в своя никога не е виждала майстори, нито е чувала шум от извършване на ремонтни дейности.

Свидетелят Г. Й. Х. закупил процесния апартамент от ищците, установява, че всички строителни работи в апартамента е извършил сам. При закупуването апартаментът бил стандартно ново строителство. Потвърждава, че апартаментът бил в състоянието, което е посочено в пазарната оценка, изготвена във връзка с тегления от него кредит от УниКредит за закупуване на апартамента.

Така анализираните по-горе и кредитирани от съда свидетелски показания, очевидно не доказват извършени от ответника СМР на стойност около 15 000 лв., непосредствено след усвояване на кредита през месец октомври 2011 г. и до 23.07.2013 г., когато апартаментът е продаден, не доказват и съглашение във вътрешните отношения между ищците и ответника кредитът да бъде изтеглен от него, но парите да се използват за ремонта на съсобствения на ищците апартамент.

Въззивният съд не обсъжда останалите събрани по делото доказателства, доколкото счита че същите са неотносими към подлежащи на главно доказване факти в процеса.