Акт от 27.06.2017, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ гр. Плевен, 27.06.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН

СЪД, ІV гр.с-ав в открито заседание на двадесет и девети май през две хиляди и седемнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИЛЕНА ТОМОВА

При секретаря : Стела Цветкова като разгледа докладваното от съдия Томова гражданско дело № 362 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.439 от ГПК и чл.124, ал.1 от ГПК.

В ***е постъпила искова молба от Ц.А.Ц. с ЕГН **********, съдебен адрес: ***, чрез адв.Г.Г. *** против „Т.” ***, със седалище и адрес на управление ***, в която се твърди, че ищцата е собственик на топлоснабден имот в ***, за който при ответното дружество била открита партида с ***. Твърди се, че в края на 2016г. ищцата получила данъчна ***, в която било отбелязано, че задължението й за период от 01.07.2010г. до 31.10.2016г. било в общ размер на 2262.81 лева, в т.ч. главница- 1974.18 лева и лихва в размер на 288.63 лева, които считала, че не дължи, поради следните обстоятелства: Сочи се, че в средата на ***ищцата получила писмо от ответника, с което й се предлагало да заплати разсрочено задълженията си. На 10.03.2016г. посетила ответното предприятие, където й била предоставена справка от същата дата, от която се установявало, че дължимата сума била в размер на 3 783.69 лева. Служители й обяснили, че може да подпише спогодба, по силата на която да заплати разсрочено определена сума и остатъка да й бъде опростен, на което предложение тя се съгласила. Подписана била спогодба /***по силата на която ищцата следвало да заплати сума в размер на 1 700 лева на 20 месечни вноски по 80 лева, като първоначалната вноска в размер на 100 лева била внесена в деня на подписване на съглашението. Навеждат се доводи, че в спогодбата имало поправки и зачерквания на текст, направени от служител на ответника, но при внимателен прочит ставало ясно, че периода, за който се отнасяла постигнатата договореност бил от 01.07.2010г. до 29.02.2016г. Под цифрата 1700 лева първоначално била изписана цифрата 3 783,69 лева, върху която бил положен коректор. Според ищцата, по смисъла на постигнатата спогодба, ответника се бил съгласил тя да заплати сумата от 1700 лева, вместо 3 783,69 лева и по този начин да се ликвидира задължението й за период от 01.07.2010г. до 29.02.2016г. Твърди се, че във връзка с ***., ищцата предсрочно била погасила задължението си, като заплатила следните суми: ************ ******; ***и ***. Сочи се, че при заплащане на последната вноска от 07.10.2016г., служител на ***уверил ищцата, че не дължала вече суми по партидата си. На предоставена й ***изрично било отбелязано, че дължимия остатък бил „0„. След получаване на цитираната по-горе ***, ищцата депозирала молба до ответника за информация, относно задълженията си по ***и в отговор получила писмо с ***от което се установявало, че задълженията й към ответното дружество били, както следва: 71,25 лева- месечни начисления за лихва за ***- съдебни начисления за ***.; 13,53 лева- законна лихва върху главницата от 798,46 лева;

1402,96 лева - месечни начисления и лихви за период от 01.07.2013г. до 31.10.2016г. или общо задължения в размер на 2 286,20 лева. Ищцата счита, че не дължи тези суми, т.к била изцяло погасила задълженията за сочения в справката на ответника период, на основание подписаната спогодба от 10.03.2016г., въз основа на която била извършила дължимите плащания и евентуално, поради погасяването им по давност за период от 01.07.2010г. до 31.10.2013г.

С уточняваща молба от 16.05.2017г. ищцата е внесла уточнения на обстоятелствата, на които се основават претенциите, свързани с наличието на влязла в сила заповед за изпълнение и образувано изпълнително производство за част от търсените от ответника вземания – главница в размер на 798,46лв. за периода от 01.09.2010г. до 30.06.2013г. и 13,53лв. законна лихва върху тази главница.

Претендира се постановяване на решение, с което да се признае за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата 71,25лв., представляваща месечни начисления и лихва за период от 01.07.2010г. до 31.08.2010г. и сумата от 1402,96лв., представляваща месечни начисления и лихва за период от 01.07.2013г. до 31.10.2016г., посочени в писмо на ***., поради погасяване по давност на сочените вземания за периода от 01.07.2010г. до 31.08.2010г., а за вземанията за периода от 01.07.2013г. до

31.10.2016г., поради погасяването им по давност и евентуално погасяването им чрез плащане, извършено във връзка с договор за разсрочено *** Претендира се също така да се признае за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 798,46лв., посочена в писмо на ***., като съдебни начисления за период от 01.09.2010г. до 30.06.2013г. и произтичащи от издадена заповед за изпълнение по ***на *** и *** на ***П.Д.и посочена в същото писмо сума от 13,53лв. – законна лихва върху главницата от 798,46лв., поради прекратяване на изпълнителното производство по образуваното изпълнително дело при условията на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и при условия на евентуалност, поради погасяването им чрез плащане, извършено във връзка с договор за разсрочено *** и по давност.

Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който признава частично исковата претенция - за недължимост на сумата от 71,25лв., представляваща месечни начисления и лихва за периода от 01.07.2010г. до 31.08.2010г., и за сумите, начислени за периода от 01.07.2013г. до 30.11.2013г., поради погасяването им по давност, и я оспорва в останалата част.

Твърди, че хронологически, събитията се случили по следния начин: През 2013г. ответника предприел мерки по пристъпване към принудително изпълнение на свое вземане срещу длъжника ищцата - по подадено от ***заявление за издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК било образувано производството по ч.гр.д. №4400/2013г., в което била издадена заповед за изпълнение, която влязла в сила, поради липсата на подадено възражение от длъжника. Въз основа на нея бил издаден изпълнителен лист срещу ищцата за следните суми: 1891,17лв. – главница за периода от 01.09.2010г. до 30.06.2013г., 251,32лв. – лихва за периода от 02.11.2010г. до 08.08.2013г., 42,84лв. – деловодни разноски в заповедното производство, 120лв. – заплатен адвокатски хонорар, законната лихва върху главницата, считано от 21.08.2013г. до окончателното изплащани. На 14.05.2014г. била подадена молба до ***П.Д.с ***за предприемане на действия по принудително събиране на горните вземания и било образувало ***. В изпълнителното производство били направени и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 120лв., които също следвало да бъдат събрани от длъжника. Така, към момента на образуване на ИД, кредиторът поискал принудително изпълнение за сума в размер на 2565,86 лв., от която 140,53 лв. Натрупана към същия момент законна лихва, а остатъка, така както е посочен по-горе. След образуване на изпълнителния процес, ищцата пристъпила към доброволно изпълнение на задължението си, като извършила периодични и частични плащания на касата на „Т.“ ***, както следва: извършено плащане в брой на 08.09.2014г. в размер на 100 лв., с които били погасени част от сторените разноски; извършено плащане в брой на 07.10.2014г. в размер на 50лв., с които са погасени част от сторените разноски; извършено плащане в брой на 07.11.2014г. в размер на 50лв., с които са погасени част от сторените разноски; извършено плащане в брой на 08.12.2014г. в размер на 50лв., с които е погасена частично законна лихва; извършено плащане в брой на 07.1.2015г. в размер на 50лв., с които е погасена частично законна лихва;

Извършено плащане в брой на 11.02.2015г. в размер на 50лв., с които е погасена частично закон на лихва; извършено плащане в брой на 06.03.2015г. в размер на 50лв., с които е погасена частично мораторна лихва; извършено плащане в брой на 07.04.2015г. в размер на 50лв., е които е погасена частично законна лихва; извършено плащане в брой на 08.05.2015г. в размер на 50лв., с които е погасена частично мораторна лихва; извършено плащане в брой на 08.06.2015г. в размер на 50лв., с които е погасена частично законна лихва; извършено плащане в брой на 07.07.2015г. в размер на 50 лв., с които е погасена частично законна лихва. Така, общо към 07.07.2015г., длъжникът бил погасил частично своето задължение с изплащане на суми в общ размер на 600 лв. Поради причини, стоящи извън кредитора, ищцата спряла да извършва погасявания, като за времето между 07.07.2015г. до момента на постигане на писмена договореност между страните за начин на изплащане на задълженията, не били предприемани действия по погасяване на задължението. На 10.03.2016г., с оглед породените притеснения у длъжника за осъществяване действия по принудително изпълнение срещу притежавани активи, същата подписала договор за разсрочено плащане. Към момента на постигането му - 10.03.2016, остатъкът от задължението на Ц.А.П. и предмет на изпълнителното дело било с параметри, както следва: главница - 1891,17 лв., присъдена мораторна лихва – 201,32 лв., натрупана законна лихва върху главницата – 202,28 лв. Навеждат се доводи, че през времето, в което имало висящо изпълнително производство, действително имало плащания, които обаче били частични и след като не били достатъчни да покрият цялото задължение, то погасителния ефект бил проявяван съобразно разпоредбите на ЗЗД, досежно реда на погасяване при недостатъчност на плащането. Така, за периода от 01.07.2013г. до 29.02.2016г. длъжникът генерирал нови задължения, които не били погасявани и чийто размер към 29.02.2016г. е възлизал на обща стойност 1439,41 лв., ведно с натрупаните върху тези нови начисления лихви, а сборът от натрупаните задължения - съдебни и текущи се равнявал на 3802,43 лв.

По отношение на сключването на договор за разсрочено плащане се сочи, че страната не била постигала договорености за цялата сума, т.к. била заявила, че максимално горната граница, която влизала в рамките на възможността й за заплащане на месечна вноска била 80 лв., като практиката на дружеството при сключване на договор за разсрочено плащане била да не постига договореност за разсрочване на задължения за повече от 24 месеца. Така било достигнато до удобен и за двете страни вариант, в който длъжникът се е задължил да плати 1700 лв., които били част от цялото задължение предмет на изпълнителното дело.

Навеждат се доводи, че ищцата не се била противопоставила на изготвените зачерквания в договора за разсрочено плащане, което било потвърдено конклудентно с извършените впоследствие плащания въз основа на това съглашение.

Сочи се, че в издадената на ищцата справка от 07.10.2016г. било отбелязано, че дължимия остатък е „0”, т.к. това бил остатъка от задълженията по подписания договор за разсрочено плащане, но не и от всички задължения по партидата. Навеждат се също така доводи, че погасителна давност не е текла, докато е траел изпълнителния процес относно принудителното осъществяване на вземането.

Съдът като съобрази становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е по делото, че ищцата е собственик на топлоснабден имот, находящ се в ***, ***, за който при ответното дружество има открита партида с ***.

От приложеното ***по описа на *** се установява, че по депозирано от „Т.” *** заявление по чл.410 от ГПК е била издадена заповед за ***. срещу Ц.А.П. за следните вземания на кредитора:

1891,17лв. главница за стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.09.2010г. до 30.06.2013г. и 251,32лв. мораторна лихва за периода от 02.11.2010г. до 08.08.2013г., както и за направените в същото производство деловодни разноски – 42,84лв. за държавна такса и 120лв. за адвокатско възнаграждение. Безспорно е, че ищцата не е депозирала възражение в законоустановения двуседмичен срок и заповедта за изпълнение е влязла в сила, като на 01.10.2013г. е бил издаден изпълнителен лист в полза на кредитора.

От приложеното копие на ***по описа на ***П.Д.с ***на К***е видно, че въз основа на издадения му изп.лист в производството по ***по описа на ***, кредитора е депозирал на 14.05.2014г. молба за предприемане на действия за принудително изпълнение. Претендирал е и събиране на направените в изпълнителното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 120лв. На 26.05.2014г. е била връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника Ц.П., като по делото не са били извършвани изпълнителни действия. На 15.02.2017г. е постъпила молба от кредитора, че от длъжника били извършени плащания и оставала дължима главница в размер на 798,46лв. и натрупана законна лихва към 14.02.2017г. в размер на 28,84лв.

Разпечатката съдържа 24 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c88bb067-2cb7-4106-b8c1-8384fd4b6e41