Решение № 198 от 29.05.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. Карлово, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: В. Ст. Иванов при участието на секретаря Йоана М. Апостолова като разгледа докладваното от В. Ст. Иванов Гражданско дело № 20265320100383 по описа за 2026 година

Производството е по с иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, предявен от М. Л. Й., ЕГН: **********, от ** чрез адв. С. Н. против „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК: 131134023, със седалище и адрес на управление: гр.

София, район Лозенец, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от В.Г., А.Д. и Л.Т..

Ищцата твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит №7053308285/24.06.2022 г., по силата на който й били предоставени в собственост заемни средства в размер на 1000 лева, със срок за погасяване до 25.06.2023 г., при лихвен процент по заема 40,90 %, годишен процент на разходите 49,11 %,

По договора била предвидена застраховка BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ (bill) за сумата в размер на 119,88 лв. и още една застраховка BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + CMETKA (bill) в размер на 87,60 лв., като този разход се финансирал от кредитодателя. Така общият размер на кредита достигнал 1207,48 лв., върху която сума се прилагала посочената лихва в размер на 40,90 % за периода на договора, но реално предадената и усвоена сума от ищцата била в размер на 1000 лв.

1

Твърди се, че процесният договор за потребителски кредит бил нищожен и на основание чл. 23 ЗПК се дължала само главницата по него, без да се дължат други разходи.

На първо място, не била спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 7 и т.

9 от ЗПК. Съгласно т. 3, § 1 от ДР на ЗПК общият размер на кредита представлявал общата сума, предоставяна по договора.

В практиката на Съда на ЕС било изведено задължително разяснение, че удържаните от главницата по кредита от кредитодателя суми за разходи не формирали „общия размер на кредита“. В т. 81 до т. 91 и диспозитива на решение от 21 април 2016 г. по дело С-377/14, Radlinger, на СЕС бил даден отговор на преюдициалния въпрос как следвало да бъдат тълкувани член 10, параграф 2, буква г) от Директива 2008/48 и какъв бил „размерът на усвояването“ при изчисляването на ГПР съгласно формулата, посочена в приложение I към Директива 2008/48, при положение че в договора за кредит формално бил определен размер на кредита, който следвало да бъде изплатен, но същевременно било уговорено, че веднага след предоставянето на кредита вземанията на кредитора за разходите по кредита и за първата погасителна вноска (или за следващите погасителни вноски) щели да бъдат прихванати до определен предел от уговорената сума, така че прихванатите суми на практика изобщо не били изплатени на потребителя, нито били приведени по сметката му, а оставали през цялото време на разположение на кредитора. Запитващата юрисдикция целяла по същество да установи как следвало да се тълкуват понятията „общ размер на кредита“ и „размер на усвояването“, като първото било употребено в член 3, буква л) и член 10, параграф 2 от Директива 2008/48, а второто – в точка I от приложение I към нея, както и доколко включването на тези суми, които на практика не били изплатени, се отразявало на размера на изчисления ГПР.

Според тълкувателното разяснение на СЕС член 3, буква л) и член 10, параграф 2 от Директива 2008/48, както и точка I от приложение I към тази директива следвало да се тълкуват в смисъл, че общият размер на кредита и размерът на усвояването включвали всички предоставени на разположение на потребителя суми и поради това не включвали тези, които заемодателят използвал за покриване на свързаните със съответния кредит разходи и които на практика не се изплащали на потребителя. Според СЕС 2 незаконосъобразното включване в общия размер на кредита на сумите, попадащи в общите разходи по кредита за потребителя, задължително водело до изчисляване на по-нисък ГПР, тъй като при изчисляването му се вземал предвид общият размер на кредита.

Във връзка с гореизложеното ищцата твърди, че й била предоставена сума в размер на 1000 лв., а в договора било посочено, че общият размер на кредита е 1207,48 лв., в който размер били включени застраховка BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ (bill) за сумата 119,88 лв. и още една застраховка BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + CMETKA (bill) в размер на 87,60 лв. Посочената лихва в размер на 40,90 % била приложена именно върху сумата от 1207,48 лв., въпреки че на ищцата реално била предоставена сума в размер на 1000 лв.

Така, в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, ищцата не била в състояние да прецени начина, по който се прилагал посоченият в договора лихвен процент и оттам икономическите последици.

На следващо място, не била спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК.

Твърди се, че ГПР по договора бил посочено само цифрово, без да се уточнява какви разходи били включени в него. Реално приложеният ГПР по договора не отговарял на посочените 49,11 %. Това било така, тъй като при изчисляването му ответното дружество не било включило застраховка BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ (bill) за сумата 119,88 лв. и още една застраховка BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + CMETKA (bill) в размер на 87,60 лв. Клаузите за застраховка били сключени с цел да заобиколят материалноправните изисквания, регламентирани в чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит, без потребителят да имал реален избор дали да сключи застраховките.

В чл. 7 от договора било посочено, че условие за усвояване на кредита било заплащането на застрахователните премии в полза на банката като кредит, т. е. за да бъде усвоен кредитът, било необходимо размерът му да се увеличи със застрахователните вноски, които следвало да се заплащат по договора.

Наред с това застраховката била сключена и в полза на кредитора, който представлявал застрахователя по договора за застраховка, което допълнително обосновавало извода, че тя била условие, наложено от кредитора за сключване на договора, а не свободно избрана от потребителя.

Поради невключването на предвидените застраховки в посочения в 3 договора размер на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. С оглед засилената защита на правата на потребителите и за санкциониране на злоупотребата с тях от страна на търговците, които били по-силната икономически страна в гражданския оборот, законът предвиждал при неизпълнение на задължението за посочване на действителния размер на ГПР тежката правна последица на непораждане на права и задължения от кредитния договор – чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Ищцата моли съда да постанови решение, с което да обяви за нищожен сключения между страните договор за потребителски кредит №7053308285/24.06.2022 г., поради нарушение на Закона – чл. 22 ЗПК, вр. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество, чрез юрк. Ц. оспорва иска като допустим, но неоснователен.

По отношение на възраженията за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК се поддържа, че договорът съдържа ясна и пълна уредба на лихвения процент – били изрично посочени размерът му (40,91%), начинът на изчисляване (ежемесечно върху остатъчната главница по метода на простата лихва) и дневната му стойност. При това положение не съществувала неяснота относно прилагането на лихвата, а законът изисквал тя да бъде посочена като годишен процент, каквото изискване било спазено.

По отношение на възраженията за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК се твърди, че договорът съдържа всички задължителни елементи – посочен бил ГПР (49,11%), общата дължима сума и допусканията при изчисляването му. Поддържа се, че не било необходимо в договора да се разписва методиката на изчисление на ГПР или отделните му компоненти, тъй като тя била нормативно определена. Дори евентуална неточност при изчисляването на ГПР не водела до нищожност на договора, а най-много до недействителност на конкретна клауза, ако се надвиши законовият максимум.

По отношение на застраховките се поддържа, че те не били задължително условие за сключване на договора, а били доброволно избрани от потребителя, което се доказвало с подписани декларации и застрахователен сертификат. Посочва се, че потребителят имал възможност да се откаже от тях или да ги прекрати, като му бъде възстановена част от премията, без това да 4 влияе на условията по кредита. Поради това застрахователните премии не представлявали разход по кредита по смисъла на закона и не следвало да се включват в ГПР.

В обобщение се поддържа, че договорът за кредит отговаря на всички изисквания на закона, съдържа ясна информация относно лихвата и ГПР, а застраховките били доброволна допълнителна услуга, поради което исковете следвало да бъдат отхвърлени като неоснователни. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищцовата страна.

От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищцата има качество на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 2 от ЗПК, а именно – физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Като потребител разполага и със защита срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава VI на ЗЗП, за които съдът следи служебно и които следва да се преценяват при основателността на иска. По отношение на действителността на договорите за потребителски кредити, приложими са специалните и разпоредби на чл. 22 от ЗПК. Ответникът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е банка и има качеството на кредитор по смисъла на чл. 9 ал. 4 от ЗПК. По изложеното съдът приема, че между страните е налице сключен договор за потребителски кредит и ищцата, в качеството на кредитополучател и потребител, се ползва със защитата, установена с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, а съгласно разпоредбата на чл. 7 ал. 3 от ГПК съдът следи и служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто е процесния.

Съгласно чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗПК неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал 5 възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случай на договор при общи условия. Ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия, доставчикът следва да докаже твърдения факт, че някоя клауза е договорена индивидуално.

Не се спори, че между „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД и М. Л. Й. е сключен договор за потребителски кредит №7053308285 от 24.06.2022 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищцата заемни средства в размер на 1000 лева. Безспорно е, че ответникът е изпълнил задължението си и земателят е получил предоставените средства. В чл. 7.1. от договора е посочен общ размер на кредита 1207.48 лева, вклюващ предоставената заемна сума от 1000 лева плюс застрахователна премия в размер на 207.48 лева. Застрахователната премия е сбор от застраховка BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ+СМЕТКА на стойност 87.60 лева и застраховка BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ на стойност 119.88 лева. В чл. 9.1 е уговорен годишен лихвен процент (ГЛП) в размер на 40.91 %, който се изчислява ежемесечно на база 30 дни в месеца и 360 дни годишно. Посочен е годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 49.11 %, обща дължима сума по договора – 1491.47 лева и падеж на последната вноска – 25.06.2023 г. В договора е инкорпориран погасителен план, в който са посочени всички падежни дати, общият размер на погасителната вноска – 124.29.09 лева /последната е 124.28 лева/, размерите на главницата и лихвата, както и остатъкът по кредита.

Представен е застрахователен сертификат за застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ на кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, със застраховател Cardif Assurance Vie SA, регистриран във Франция, в който са посочени основните покрития и изключения по продукта, като не се отчитат специфичните изисквания и потребности на клиента.