Решение № 913 от 21.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 913 гр. София, 16.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Цветина Цолова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20221100510361 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение от № 6552 от 15.06.2022 г., постановено по гр.д. № 42339/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 157 състав, първоинстанционният съд уважил кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.45 от ЗЗД вр. чл.52 ЗЗД, като е осъдил Х. П. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. „******* и И. И. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. ******* да заплатят солидарно на А. А. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул. „******* сумата от 1 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищцата от унизителни и заплашителни думи, изречени на 19.09.2020 год., 20.09.2020 год. и 22.09.2020 год. при телефонно обаждане до съпруга й, осъществено съгласувано от двамата ответници, ведно със законната лихва върху претендираната сума от 26.07.2021 год. до окончателното изплащане и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 85,83 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода 20.09.2020 год. до 25.07.2021 год. Ответниците са осъдени и на основание чл.78,ал.1 ГПК да заплатят сумата от 1100 лева, направени разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Недоволен от съдебното решение са останали ответниците, които са подали въззивна жалба, с която обжалват изцяло първоинстанционното решение, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като се въвеждат твърдения за нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

1

Жалбоподателите възразяват относно доказателствения материал, въз основа на който съдът прави крайните си заключения, като смята, че същият е незаконосъобразно събран и съвкупната му преценка е неправилна. Възразяват относно доклада по делото, като посочват конкретни разпоредби, които са нарушени, респ. задължения, които първоинстанционния съд не е изпълнил във връзка с постановяването му. Възразяват срещу разпределението на доказателствената тежест, отделянето на спорното от безспорното и други нарушения в доклада. Оспорват, че извършването на деянието е доказано по безсъмнен начин в условията на пълно и главно доказване, както и да е налице причинна връзка между твърдяното деяние и вредите, които се претендира да са претърпени от ищцата. Молят съда да отмени първоинстанционното решение, като постанови ново, с което изцяло да отхвърли предявените срещу тях искове. Претендират разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от ищцата А. А. Б., в която се излагат твърдения за неоснователност на въззивната жалба, а първоинстанционното решение за валидно и допустимо. Оспорват възраженията на въззивниците за допуснати нарушения в доклада по делото и разпределяне на доказателствената тежест, счита, че съда правилно е изпълнил задълженията си във връзка с изготвянето му и указването на подлежащите на установяване факти и обстоятелства. Оспорва възражението, че обясненията и признанията на ответниците, дадени във връзка с приложената прокурорска преписка, не съставляват годно доказателствено средство. Твърдят, от своя страна, че от съдържанието на въззивната жалба се установява извършването на деянието от въззивниците, респ. че същото е извършено умишлено. Изводът следва от факта, че въззивниците признават да са използвали система за скрИ.е на номер, което прави неоснователно възражението и относно неуказване на задължението им да оборят презумпцията за вина. Оспорват и твърденията за начина на осъществяване на обажданията, както и че разговорите са провеждани единствено с господин Б.. Моли съда да отхвърли въззивната жалба, а първоинстанционното решение да потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД, вр. чл. 52 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищцата извежда съдебно предявените права при твърдения, че на 19.09.2020 г. се намирала в дома си, бременна в 5-ти месец, когато около 17. 49 ч. съпругът й П. Б. получил телефонно обаждане. Понеже била близо, чула крещящ мъжки глас да изрича по телефона следните думи: " *******а, после ще й сера на главата, а ти ще гледаш отстрани и ******* И *******м главата!". На 20.09.2020 г. твърди, че мъжът й получил отново обаждане от 2 посочения по-горе номер. Тогава той включил високоговорителя на телефона и отново се чули псувни, унизителни обиди и закани с убийство, подобни на изречените предходния ден. Това обстоятелство убедило ищцата, че обажданията не са случайни, което силно я притеснило и не й позволявало да спи следващите няколко нощи. Посочва, че се страхувала за живота си, будела се и се ослушвала дали някой не е влязъл в жилището. На 21.09.2020 г. съпругът й, в нейно отсъствие, позвънил на горепосочения телефонен номер. Чул се различен мъжки глас, който му обяснил, че телефонът е служебен – на Агенция по заетостта. По-късно получил обаждане от друг номер. Обаждал се трети, непознат за Б.и мъж, който обяснил, че е ръководител на лицата, ползващи телефонния номер, от който първоначално е звъняно и ще проучи въпроса. На 22.09.2020 г. ищцата била навън със съпруга си, като около 16. 39 ч. съпругът й бил потърсен по телефона от същия телефонен номер. Обаждало се лицето, представило се предходния ден за "ръководител". Разговорът бил пуснат на високоговорител и възприет от ищцата. Мъжът казал, че г-н Б. щял да бъде изнасилен. Съобщил, че знае къде живее и къде работи – в Министерство на финансите, което отговаряло на истината. Заплашил съпруга на ищцата да не подава сигнали до властите, защото щяло да има "последствия".

След гореописания последен разговор ищцовата страна твърди да е изпитала изключително силен страх, да се е разтреперила и разплакала. Ужасявала се при мисълта, че мъжете, които се обаждали, знаели къде точно работи г-н Б., като допускала, че може да знаят и къде живее семейството. Тревогите й се засилвали при мисълта, че е бременна. На 30.09.2020 г. бил подадена сигнал в полицията, по който била образувана пр. пр. № 42433/2020 г. по описа на СРП. Твърди се, че в хода на проверката двамата ответници дали обяснения и признали за проведените телефонни разговори с г-н Б.. Мотивът бил телефонна шега. От изложеното поведение на двамата ответници ищцата твърди, че претърпяла неимуществени вреди, които счита, че могат да бъдат справедливо обезщетени със сумата 1000 лв. и лихва за забава за периода 20.09.2020 г. - 25.07.2021 г. в размер на 85. 83 лв., ведно със законната лихва от 26.07.2021 г. до окончателното изплащане /съгласно уточнителна молба от 19.08.2021 г. /.

Ответниците, оспорват иска с твърдения, че не са извършвали описаното в исковата молба, а обясненията, дадени в хода на предварителната проверка, нямали процесуална стойност и било правно недопустимо да се ползват в гражданския процес. Обръщат внимание, че ищцата не можело да бъде увредено лице, тъй като се твърдяло разговорите да са водени със съпруга й – П. Б.. При тези твърдения искат съдът да отхвърли исковете.

Претендират разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

Относно исковете с правно основание чл. 45 от ЗЗД, вр. чл. 52 от ЗЗД Основателността на предявените искове, се обуславя от наличието на правопораждащия деликтната отговорност фактически състав, който включва елементите: вреда, 3 противоправно поведение, причинна връзка - вредата да е последица от деянието, които елементи са такива от обективното основание на отговорността, а субективното такова – вината, се презюмира ( чл. 45, ал. 2 ЗЗД), поради което и предпоставките на презумпцията – елементите на обективното основание на отговорността - се доказват от ищеца, а делинквентът може да обори презумпцията за вина.

Основният, спорен по делото въпрос, е за съпричастността на ответниците към твърдените от ищеца обаждания на телефонния номер на съпруга й. За доказване на изложеното, в исковата молба поведение, на ответниците, по делото са събрани писмени доказателства – обяснение от 03.11.2020 г. на И. Б.. и обяснение от 04.11.2020 г. на Х. В., дадени по пр. пр. № 42433/2020 г. на СРП и гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля Б..

В обяснение от 03.11.2020 г. ответникът Б. е посочил, че работи като експерт в Агенция по заетостта и с приятеля му Х. В., в края на месец септември 2020 г., решили да се пошегуват по телефона и от общ познат намерили телефонния номер на лице, с име П..

Започнали да му се обаждат от номера на Б., както и от номер на Х. В.. По време на разговор, проведен в неделя, лицето П. се ядосало и на 22.09.2020 г., Х. се свързал с П. и му казал, че телефонът е служебен. В обяснение от 04.11.2020 г. ответникът В. е посочил, че от познат взел номера на П. и с приятеля си И. се обадили няколко пъти на лицето.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част, а по отношение на неговата правилност съдът намира следното:

Фактическият състав на деликта е налице, когато са причинени вреди на пострадалия от противоправното и виновно поведение на лице, с оглед на което за да бъде ангажирана отговорността на деликвента по чл. 45 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1) деяние (действие или бездействие); 2) което е противоправно, 3) вина (която с оглед презумцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се презумира); 4) вреди и 5) причинноследствена връзка между деянието и настъпилите вреди. Липсата на който и да е от тези елементи на деянието води до неоснователност на претенцията. Така изброените обективни елементи от състава следва да се докажат от ищеца, по аргумент от чл. 154, ал. 1 от ГПК и липсата на една от така изброените предпоставки води до неоснователност на предявения иск. Единствено субективният елемент от състава на деликта - вината, разбирана като конкретно психично отношение на лицето - изпълнител към собственото му поведение и неговите обществено укорими последици, се презумира, съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.

2 от ЗЗД.

Във връзка с доводите в жалбата за допуснати от СРС процесуални нарушения при 4 разпределяне на доказателствената тежест в доклада по делото по чл. 146 ГПК, въззивният състав констатира, че в доклада по делото по реда на чл. 140 ГПК, СРС е разпределил доказателствената тежест на страните по иска по чл. 45 ЗЗД.

Видно от приложените по делото книжа е, че настоящият съдебен състав е изготвил доклад по делото на основание чл. 146 ГПК, където е дал правна квалификация на иска, така както е заявен в исковата молба, както по отношение на правната му квалификация, така и по отношение на периода, за който се претендират вредите. Определението по реда на чл.146 ГПК е постановено на 07.12.2021 год., като доклада е станал достояние на процесуалните представители на ищеца с получаване на съобщението за призоваването им да се явят в съдебно заседание на 28.02.2021 год., към което е приложен и препис от определението от 07.12.2021 год. Не се установява да е правено възражение от страна на въззивниците, с което да възразяват относно разпределянето на доказателствената тежест или да е правено искане за корекции относно обстоятелствата, които са отделени като безспорни или ненуждаещи се от доказване. В първото съдебно заседание пред СРС на 28.02.2021 г., за което е съставен и протокол, въззивниците са биле представлявани от адвокат, който своевременно е могъл да възрази срещу доклада по делото и да заяви възраженията си. Нещо повече, процесуалните представители и на двете страни заявяват, включително и адвоката на въззивниците, изрично посочват, че няма да сочат нови доказателства и нямат други доказателствени искания, както и възражения по доклада на делото. (Решение № 263102 от 7.10.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 11010/2020 г., Решение № 264181 от 23.06.2021 г. на СГС по гр. д. № 17276/2018 г.).