Решение № 69 от 16.05.2023, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. М., 15.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Кузманова

Членове:

Олег Софрониев

Костадин Живков като разгледа докладваното от Костадин Живков Въззивно административно наказателно дело № 20221600600220 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 318 и сл. НПК.

С Решение от 07.06.2022 г. по АНД № 379/2020 г. Районен съд - Б. е признал подсъдимия С. Е. С. с ЕГН ********** за виновен в това, че на 23.11.2019 г. около 03,00 часа в град Б., обл.М., в дискотека „Н.“ нанесъл побой и причинил леки телесни повреди на повече от едно лице, а именно на В.Ю. и Р.Н. и двамата от гр.Б., като нанесъл побой на В.Ю., вследствие на което му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на горен клепач на ляво око, кръвоизлив под външната обвивка на лява очна ябълка и оток и кръвонасядане на двата леви клепача със затваряне на очната цепка на ляво око, което е от естество да води до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, както и нанесъл побой над Р.Н., с което му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсноконтузна рана на горната устна, което увреждане му причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл.131, ал.1, т.4, пр.3 във вр. чл.130, ал.1 НК. На основание чл.78а, ал.1 НК районният съд освободил подсъдимия С. от наказателна отговорност и му наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1500,00 лева, а на основание чл.304 НПК оправдал подсъдимия в частта, с която му е повдигнато обвинение, че извършил гореописаното деяние по хулигански подбуди престъпление по чл.131, ал.1, т.12 във вр. чл.130, ал.1 НК.

Срещу така постановеното решение е постъпила жалба от подсъдимия С. Е. С., чрез защитника му адв. Г. М., с оплакване за неправилност и незаконосъобразност. Поддържа се, че районният съд е допуснал нарушение на материалния закон, като се е произнесъл по обвинение, което се преследва по тъжба на пострадалия, каквато по делото не е депозирана. В тази връзка се сочи, че след изменения в НК, предвидени ДВ бр.16 от 22.02.2019 г., 1 престъплението по чл.131, ал.1, т.4 НК се преследва по тъжба на пострадалия, като предвид това районният съд е следвало да прекрати производството по това обвинение, тъй като нито е налице депозирана частна тъжба, нито е налице изменение на обвинението, направено в хода на производството. Сочи се, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е изложил мотиви защо приема, че е извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.4 НК. Твърди се, че е допуснато същество процесуално нарушение при определяне размера на наложеното наказание. Иска се от съда да отмени обжалваното решение и да постанови решение, с което да оправдае подсъдимия или да прекрати производството. Алтернативно, в случай, че съдът не приеме горното, се иска делото да бъде върнато на БРС за ново разглеждане или определеното наказание да бъде намалено.

В открито съдебно заседание на въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура-М. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, като счита, че решението на Берковския районен съд следва да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно.

Защитникът на подсъдимия депозира писмена молба, с която поддържа въззивната жалба и от името на подсъдимия моли да се отмени постановеното от Районен съд-Б. решение като неправилно и незаконосъобразно.

Въззивният съд, като провери изцяло правилността на обжалваното решение във връзка с оплакванията във въззивната жалба, доводите на страните и като обсъди доказателствения материал по делото, приема следното:

Въззивната жалба е допустима, но разгледана по същество същата е частично основателна. Съображенията на въззивния съд са следните:

При извършена проверка настоящата инстанция намира, че първоинстанционното производство е проведено законосъобразно, като не са допуснати нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото.

Решението на районния съд е постановено при пълно и всестранно изясняване на фактическата обстановка по делото.

При преценка и анализ на доказателствения материал по делото МОС намира, за установено следното от фактическа страна:

На 23.11.2019 г. около 03:00 часа свидетелите В.Ю., Р.Н., Б.Б. и А.П. отишли в дискотека „Н.“ в гр.Б.. В заведението бил и подсъдимият С. С.. В дискотеката св. Б. видял своята позната св. Н.Р., която била с нейна приятелка. След покана от Р. Б. и компанията му седнали при тях бара. В близост до тях стояли две момчета, за които по-късно разбрали, че са от М..

Едно от тези момчетата си разменило реплики със св.Б.. Последният, тръгвайки към тоалетната на заведението, се сблъскал с това момче и станало конфликт. Предвид това св. Р. извикал охраната и ситуацията се успокоила. В следващ момент едно от момчетата от М. се пресегнало през охраната и опитало да удари св.Б., който в опита си да отбие удара бутнал на земята св.

Р.. Свидетелят А. и приятелката на Р. й помогнали да се изправи. В същото време на мястото на инцидента се появил и подс. С.. Свидетелят В. също се опитал да помогне да вдигнат Р., но в същото време усетил удар, залитнал настрана, причерняло му и паднал. Усетил удар и във врата. Опитал да си отвори очите и тръгнал към изхода на заведението. В този момент в гърба си 2 усетил още два удара с юмрук и като се обърнал видял подсъдимия С., който посягал да го удари трети път, но друг мъж го дръпнал назад, за да спре.

Свидетелят В. успял да излезе от заведението, като веднага след това си взел такси и отишъл в Бърза помощ, където му зашили раната. След като спрял да напада св. В., подс. С. минал встрани на охраната и ударил в лицето св. Р., който паднал на земята и загубил съзнание, а устата му била сцепена.

Свидетелят Б. бръкнал в устата на Р., за да не си глътне езика, а след това заедно с охраната на заведението го поливали с вода. След като св. Р. се свестил, двамата със св. А. отишли с такси в Спешния център, за да проверят в какво състояние е св. В.. След това св. Р. се прибрал вкъщи, а на следващия ден брат му го закарал в болница, за да му зашият устата. Свидетелят В. поради състоянието си не искал да се прибере вкъщи и заради това отишъл и прекарал нощта в дома на св. А..

Дотук описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите В.Ю., Р.Н., Б.Б. и А.П., Г.К., Н.Р., Г.А., както и отчасти на свидетелите И.П. и Б.Й.. Съдът ги кредитира като преки, логични и последователни.

От приложения отговор от МБАЛ-Б. с изх.№206/28.06.2021 г. се установява, че лицето Р.Н. е посетил отделение „Образна диагностика“ в МБАЛ-Б. ЕООД на 23.11.2019 г., където са му направени 2 бр. рентгенови снимки на череп. Първоначалния преглед е направен във ФСМП Б., след което са насочили пациента за рентгенография. В МБАЛ-Б. не е провеждано лечение на пациента. На 25.11.2019 г. Р.Н. е освидетелстван от хирург д-р Д., издадено е медицинско свидетелство за съд. От приложения отговор се установява, че лицето В.Ю. на 25.11.2019 г. е посетил лекар-хирург за освидетелстване. Издадено му е медицинско свидетелство за съд.

От приложения отговор от МБАЛ „Д-р С.И.“ – гр.М. с изх.№ 661/01.07.2021 г. е видно, че В.Ю. е преминал през МСО на 24.11.2019 г. за времето от 14:25 часа до 16:40 часа, като друга регистрация в същата болница няма. Р.Н. няма регистрация в амб. Журнали за МСО за посочения период.

От съдебно-медицинска експертиза №149/2020 г., изготвена от д-р Ф.Т. в досъдебното производство, се установява, че В.Ю. е получил разкъсноконтузна рана на горен клепач на ляво око; кръвоизлив под външната обвивка на лява очна ябълка и оток и кръвонасядане на двата леви клепача със затваряне на очната цепка на ляво око. По механизъм уврежданията отговарят да са получени от удар с твърд тъп предмет. Посоченото увреждане е причинило на Ю..временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като оздравителния период е около 2 седмици.

От съдебно-медицинска експертиза №147/2020 г., изготвена от д-р Ф.Т. в досъдебното производство, се установява, че Р.Н. е получил разкъсноконтузна рана на горната устна. По механизъм увреждането отговаря да е получено от удар с твърд тъп предмет. Посоченото увреждане е причинило на Н. временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

От назначената в хода на съдебното производство съдебно-медицинска експертиза се установява, че при направените след инцидента прегледи на С.

С. са установени следните увреждания:

3 оток и кръвонасядане на лигавицата на горна устна (при прегледа извършен на 25.11.2019 г. от 15.40 ч.). Посоченото увреждане е от естество да причини болка и страдания. разклащане на първи горен десен зъб, травматично увреждане в областта на крайната междуфалангеална става на пети пръст на дясна ръка, като са съобщени и анамнестични данни за контузия /натъртване/ в областта на гръдния кош (при прегледа на 16.12.2019 г. от 13.00 ч.). Посочените увреждания са от естество да причинят временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Видно от заключението на вещото лице тези увреждания са получени по механизма на удари с или върху твърди тъпи предмети и е възможно да са получени по време и начин посочени от пострадалия при инцидента станал на 23.11.2019 г., но по медицински път не може да се определи точно дали предмети са удряли ръката или ръката се е удряла в предмети. В съдебно заседание вещото лице уточни, че при извършения повторен преглед на 16.12.2019 г. на С. са посочени повече наранявания от първия и по медицински път няма как тези увреждания да се свържат с инцидента.

Съдът намира, че и трите медицински експертизи следва да бъдат кредитирани като обективни и компетентно изготвени.

От показанията на св. Е. Д., който е хирург се установява, че същият на 25.11.2019 г. е прегледал Р.Н. и В.Ю., като същите са получили медицински удостоверения. Свидетелят твърди, че нараняваният им били видими. Твърди, че това което е видял при прегледа като наранявания го е освидетелствал.

Заявява, че първо се издава медицинско и тогава се извежда. Твърди, че на базата на предоставения амбулаторен лист от Спешна помощ и направените изследвания при рентгенолог е определил, че има данни за счупване на носа.

По разбиране на настоящия състав неговите показания не допринасят съществено за установяване на фактическата обстановка, още повече обвинението спрямо подс. С. не е за причиняване на средна телесна повреда.

От показанията на св. И.З., който е собственик на дискотека „Н.“ се установява, че деня след побоя е бил уведомен за инцидента. По негови думи на една маса са били две компании, а побоя е станал заради момиче.

Свидетелят З. твърди, че от камерите се вижда, че С. е участвал в побоя.

Последният идвал при него и поискал да види записите от камерите, но З. не му позволил. Твърди, че всички записи ги е прегледал и ги е предал в полицията. Съдът намира, че показанията на св. З. следва да бъдат кредитирани, тъй като кореспондират напълно с показанията дадени от свидетелите В.Ю., Р.Н., Б.Б., А.П. и Г.А..

От видео-техническата експертиза се установява, че представеният за изследване 1 бр. СД-диск марка „Office1superstore” съдържа 67 бр. видеофайла, като в рамките на изследвания интервал от време (03:00 ч. – 03:59:58 ч.) на 23.11.2019 г. таймкодът, вкопиран в изображенията не прексъва и не се установява манипулация върху записите. След преглед на видеозаписите се установяват кадри, показващи побой между група от лица в интервала от време 03:19:14 ч. – 03:19;45 ч. на 23.11.2019 г. Лице от мъжки пол удря друго лице от мъжки пол, което вследствие на удара пада на пода в 4

03:19:44 ч. и се изправя чрез помощта на други хора в 03:21:48 часа.

Изображенията, извлечени от предоставените видеозаписи са с ниска резолюция и качество и не отговарят на изискванията за лицева идентификация. При поставената допълнителна експертиза от заключението на вещото лице се установява, че след прегледа на видеофайловете не се установяват записи в интервала от време 03:18:07 ч. – 03:19:13 ч. на 23.11.2019 г., като освен това не може да се установи дали на диска на записващото устройство съществува запис в този интервал от време.