Определение № 18461 от 21.07.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18461 гр. София, 21.07.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Г. КОЮВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело № 20221110128945 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ от ищец Р. ИВ. Ф., ЕГН **********, с адрес ******, със съдебен адрес *******, чрез адвокат В.П.-САК, срещу ответник С.Д.В.Р./СДВР/, със седалище и адрес ******, чрез юр.к. Х.Х., с предявен иск с правно основание чл.222, ал.3 КТ и чл.86 ЗЗД.

Съдът след като се запозна със съдържанието на ИМ и направените от ищеца искания, както и с подаден отговор на ИМ с вх.№ 142680/8.7.2022г. от ответника, с който предявените искове са оспорени, съдът намира, че следва да премине към разглеждане на делото в о.с.з. с насрочване и призоваване на страните.

Съдът следва да се произнесе и по направените доказателствени искания от страните.

Ето защо, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание /о.с.з./, което ще се проведе на 14.10.2022г. от 10,40 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение в едно с призовката, а на ищеца се връчи препис от отговора на исковата молба/ОИМ/ на ответника с вх.№ 142680/8.7.2022г.

НАМИРА исковата молба с която е сезиран за редовна, а предявените с нея искове за допустими.

ИЗГОТВЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД по делото съгласно който:

ИЩЕЦА е предявил иск, като моли съдът да осъди ответника да му заплати СЛЕДНИТЕ СУМИ – сумата от 5523,36 лева/лв./, представляваща обезщетение за срок от четири месеца - четири брутни трудови възнаграждения, на основание чл.222, ал.3 КТ дължимо по Трудов договор № 513р-28512/25.7.2016г. прекратен със Заповед №513з1 2093/14.3.2022г., ведно със законна лихва за забава върху сумата, считано от 1.6.2022г. - дата на подаване на ИМ в съда до окончателното изплащане задълженията, както и сумата от 119,67 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата от 5523,36лв. за период 15.3.2022г./дата на молба до СДВР за изплащане/-31.5.2022г./дата предхождаща датата на подаване на Им в съда/.

Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът е бил назначен при ответника по Трудов договор № 513р-28512/25.7.2016г., след като е било прекратено предходно нейно трудово правоотношение със Заповед № 513з-9554/11.12.2015г.

Било изплатено обезщетение от ответника по чл.222, ал.3 КТ от 2 брутни тр.възнаграждения/БТВ/.

След това ищеца отново била назначена по ТД № 513р-28512/25.7.2016г. прекратен със Заповед №513з-2093/14.3.2022г.

Подала молба до ответника молба вх.№ 513р-22504/15.3.2022г., за да й се изплатят още 4 БТВ след прекратяване на второто ТПО. С писмо от 12.4.2022г. била уведомена от служители на ответника, че й се отказва изплащане на 4 БТВ по чл.222, ал.3 КТ.

Посочва, че БТВ за последен пълен отработен месец преди прекратяване на второто ТПО е било 1380,84 лева, като за 4 БТВ се дължи сумата 5523,36лв.

Твърди, че ответника е изпаднал в забава от деня на поканата 15.3.2022г., затова се претендира и мораторна лихва за забава в размер на 119,67лв. за период 15.3.2022г.31.5.2022г.

Поради изложеното се моли съдът да постанови решение, с което да уважи исковите претенции, като моли да се присъдят и сторените разноски.

ОТВЕТНИКЪТ, чрез юр.к.по пълномощно оспорва исковете като неоснователни.

Твърди се, че спора е само по правото, като не се оспорват фактите изложени в ИМ. Твърди се, че съгласно чл.222, ал.3, изр.последно КТ обезщетението може да се изплаща само веднъж. Посочва се, че не е ясно защо ищцата счита, че пълното обезщетение по чл.222, ал.3 КТ може да се получи на два пъти, твърдейки, че точно това е имал предвид законодателят с изменението на тази разпоредба. Нищо подобно не се установява от анализа на посочената разпоредба. Законодателят е искал да даде възможност на работниците и служителите да сборуват придобития от тях стаж при последния работодател, ако междувременно са работили и при други работодатели, като е предвидил, че ако през последните 20 години се съберат 10 години трудов стаж при последния работодател, той следва да изплати пълното обезщетение от 6 брутни трудови възнаграждения. Никъде обаче не е казано, че обезщетението може да се изплаща на два пъти.

Посочва се, че щом иска за главница е неоснователен то неоснователен се явява и иска за мораторна лихва за период 15.3.2022г.-31.5.2022г.

Поради изложеното се иска отхвърляне на всички предявени искове, присъждане на юр.к.възнаграждение в полза на СДВР и се прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК за 2 прекомерност на адв.хонорар на ищеца ако надхвърля минимум по наредба.

СЪДЪТ ПРИЕМА, че предявените искове намират правното си основание в чл.222, ал.3 и чл.86 ЗЗД.

БЕЗСПОРНО Е – всичко изложено в ИМ, с изключение на това дали повторно може да се плаща обезщетение по чл.222, ал.3 КТ от същия работодател, в случая това е ответника.

СПОРНИТЕ ФАКТИ – дали ответника дължи заплащане на 4 БТВ на ищеца по чл.222, ал.3 КТ след като вече в по ранен момент е платил 2 БТВ на същия ищец, т.е. страните имат спор само по правото, а не по фактите.

ПО ОТНОШЕНИЕ на подлежащите на доказване факти доказателствената тежест се разпределя по следния начин-всяка страна дължи доказване на фактите, от които произтичат правата й, а именно:

ИЩЕЦА следва да докаже – исковете по основание, размер и изискуемост.

ОТВЕТНИКЪТ следва да докаже – възраженията си направени с ОИМ.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че са посочили доказателства за наведените от тях твърдения, поради което съдът не следва да посочва за какво следва да съберат допълнителни доказателства.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото представените с ИМ и ОИМ писмени документи, както следва - Трудов договор № 4502/13.3.2009г. за назначаване на Р.Ф. по трудово правоотношение, на длъжност „систем-оператор по национални системи“ в 1 РУ на СДВР; Справка рег.№ Я754/7.1.2016г., издадена от СДВР и удостоверяваща за получено на основание чл.222, ал.3 КТ обезщетение от Р.Ф. 2 бр.трудови възнаграждения/БТВ/, общо в размер на 1522,52 лв.; Трудов договор № 513р28512/25.7.2016г. за назначаване на Р.Ф. по трудово правоотношение, на длъжност секретар в група “Администрация-РУ “ към 4 РУ на СДВР; Заповед рег.№ 513р-2093/14.3.2022г. на директора на СДВР за прекратяване на трудовия договор на Р.Ф., на основание чл.328, ал.1,т.10б от КТ, считано от 24.3.2022 г.; Справка за трудовия и осигурителен стаж на Р.Ф., от която е видно, че има общ трудов стаж в МВР: 12 години, 5 месеца и 13 дни, за два периода: от 17.3.2009г.-до 30.12.2015г.- 6 години, 9 месеца и 15 дни и от 26.7.2016г. до 23.3.2022г.-5 години, 7 месеца и 28 дни; Разпореждане рег.№ ********** от 30.3.2016г.,издадено от ТП на НОИ София-град, удостоверяващо отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст на Р.Ф., считано от 18.2.2016г.; Молба с вх.№ 513р22504/15.3.2022г. от Р.Ф.-до началник КИАД-СДВР за изплащане на обезщетение;

Становище рег.№513р-32407/12.4.2022г.- от в.п.д. н-к на ОКИАД-СДВР до директора на СДВР; Разписка от 18.4.2022г. от Р.Ф. за получаване на писмо рег.№513р-32423/12.4.2022г.;

Писмо рег.№ 513р-32423/12.4.2022 г. до Р.Ф.-за отказ от изплащане на обезщетение;

Служебна бележка рег.№ 513р-43924/16.5.2022г. удостоверяваща размера на последното брутно трудово възнаграждение на Р.Ф. за месец февруари 2022г.; Бланка с изчислена мораторна лихва за забава по претендираното обезщетение от Р.Ф.; решение №49 от 3

5.4.2017г. по ГД№3521/2016г. на ГК, 3 ГО на ВКС.

УКАЗВА на страните, че могат да изразят становище по дадените указания в първото по делото открито съдебно заседание/ОСЗ/.

УКАЗВА на страните, че най - късно в първото ОСЗ следва да уточнят възраженията си и да направят доказателствените си искания, както и да ангажират доказателства, след което губят тази възможност съгласно чл.143, ал.3 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който е съобщен по делото или на който веднъж са им връчени съобщения, са длъжни да уведомят съда за новите си адреси. Същото задължение имат законния представител, попечителят и пълномощникът на страната на основание чл.40 и чл.41 ГПК. Когато разпоредбата на чл.40 и чл.41 ГПК не се спази от страните, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, като им указва, че това е най-ефективният и бърз начин за разрешаване на възникналия спор помежду им и има преимущество пред спорното производство, при спогодба заплатената такса се връща наполовина на ищцовата страна.

УКАЗВА на страните, че към СРС е създаден и действа ЦЕНТЪР ПО МЕДИАЦИЯ, който е разположен на ет.1 в сградата. Медиацията е лесен и достъпен /безплатен/ алтернативен метод за решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно споразумение, в рамките на съдебното производство, като процедурата е неформална и поверителна. В случай, че страните желаят постигане на резултат, който зависи изцяло от интересите им и пести време и средства, може да се обърнат към служителя по медиация към СРС, който ще им помогне при избора на медиатор от списъка на медиаторите, както и ще им осигури ползването на Центъра по медиация в удобно за страните и за медиатора време.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не може да се обжалва!

ПРЕПИС да се изпрати на страните ведно с призовката!

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4