Решение № 942 от 22.07.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 942 гр. П., 22.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Георгиев при участието на секретаря Лора Анг. Герова като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело № 20245220105037 по описа за 2024 година

Ищецът В. П. Н., ЕГН **********, настоящ адрес: гр. П., ул.

********** твърди, че в периода 01.09.2019 г. - 23.04.2024г. е сключил от разстояние и на място в офис поредица от договори за паричен заем с ответника „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК: 131576434, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ №28, ет.2, ап.40-46., по които договори e усвоявана сума, но е надплащана значително голяма сума.

Твърди се, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД не включва в договорите размера на възнаграждение за предоставяне на гаранция от „Файненшъл България“ ЕООД, което е задължителен разход, поради което договорите до един са недействителни. Сочи се, че ищецът не пази направените платежни по тези договори, поради което ще се изисква съдебно-счетоводна експертиза.

Сочи се, че е наличен един договор и два погасителни плана към договори за потребителски кредит договора, както следва: - Погасителен план към договор за паричен заем №****** от 23.04.2024г. (изплатен е изцяло), Погасителен план към договор за паричен заем №********* от 26.02.2024г.

(изплатен е изцяло) и Договор за паричен заем №******* от 03.10.2022 г.

Твърди се ,че параметри на договорите са били, както следва:

Договор за паричен заем №******* от 03.10.2022 г. със сума на кредита 1

600 лева (усвоени са по-малки суми) с обща сума за връщане в размер на 902 лева за пет месеца. ГПР 41,72% и ГЛП 35%. Двуседмични вноски.

Договор за паричен заем №********* от 26.02.2024г. със сума на кредита 2000 лева (усвоени са по-малки суми) с обща сума за връщане в размер на 3047 лева за пет месеца. ГПР и ГЛП не са ясни колко са определени.

Двуседмични вноски.

Договор за паричен заем №****** от 23.04.2024г. със сума на кредита 600 лева (усвоени са по-малки суми) с обща сума за връщане в размер на 913 лева за пет месеца. ГПР и ГЛП не са ясни колко са определени.

Двуседмични вноски.

Сочи се, че според решение С-714/22 на СЕС (т.45 и т.46 от мотивите), когато в договора за потребителски кредит са предвидени разходи, които са задължително условие за отпускане на кредита или са конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит, се счита, че има налице нарушение на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като това представлява общ разход по кредита за потребителя. В посоченото решение на СЕС се тълкуват допълнителните услуги на „Профи Кредит България“ дали следва да се включат в ГПР или не, като допълнителната услуга на „Файненшъл България“ (капиталът се притежава от ответника) спада в същата хипотеза задължителен разход в договора за потребителски кредит, чиято цел е да прикрие реалните разходи, които потребителят ще понесе. Срещу потребителят е била упражнена заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 2, т.4 от ЗЗП, тъй като неправилно е посочена общата дължима сума в Договорите.

Твърди се, че посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Отделно от това, в светлината на решението на СЕС по дело С-714/22, т.55 от решението гласи, че неточно посочване на ГПР се приравнява на липса на посочване на ГПР, което опорочава действителността на договора по смисъла на чл. 22 от ЗПК във връзка с чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

2

Сочи се, че заемодателят не е посочил действителния ГПР по договора за заем, съгласно нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-т.9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Сочи се, че съобразно нормата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Твърди се, че ответникът кредитодател не посочва правилно годишния процент на разходите по кредита и общата дължима сума, с което ограничава ищеца да разбере на какви условия се съгласява, въз основа на което следва договора за потребителски кредит да бъде обявен за недействителен поради нарушаване на изричните задължения на чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК.

Сочи се, че включването на подобна клауза за задължително осигуряване на обезпечение и заплащане на възнаграждение на „Файненшъл България“ е скрито възнаграждение и по своята същност е задължителен разход.

Моли се съда, на основание чл.83, ал.2 от ГПК, да освободи ищеца от държавни такси, тъй като лицето е материално затруднено. Приложена е декларация за имуществено състояние и приложения.

Моли се съда, на основание чл. 190, ал. 1 от ГПК, да задължи ответника да предостави всички договори за паричен заем, сключвани между дружеството и В. П. Н., с ЕГН: ********** в периода от 01.09.2019г. до 23.04.2024г. (вкл.). Също така да задължи дружеството да предостави договорите за предоставяне на гаранция с „Файненшъл България“ за същия период.

Моли се съда, на основание чл.192, ал.1 от ГПК, да задължи Файненшъл България ЕООД, ЕИК 202513690, с адрес в гр. София, бул."Джавахарлал Неру" № 28, ет.2, ап.40-46, да предостави всички сключвани с В. П. Н., с ЕГН:********** договори за предоставяне на гаранция в периода от 01.09.2019 до 23.04.2024 г. (вкл.). Това ще има за цел да докаже, че към договорите за паричен заем са се начислявали допълнителни възнаграждения, невключени в ГПР.

Оформен е петитум, с който се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Договор за паричен заем №****** от 3

23.04.2024г., Договор за паричен заем №********* от 26.02.2024г. и Договор за паричен заем №******* от 03.10.2022 г. са недействителни на основание чл.

22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК или заради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД. Моли се съда да осъди „Изи Асет Мениджмънт“ АД да заплати на В. П. Н. частична сума в размер на 1000 лева от пълната сума в размер на 15000 лева и законната лихва на основание чл. 55, ал.1, предл. първо от ЗЗД. Частичната сума следва да бъде индивидуализирана след установяване на плащанията, като евентуално ще се направи увеличение на размер на иска. Моли се съда да присъди разноски, ако такива бъдат направени, и да присъди възнаграждение за осъществяване на процесуална защита и представителство.

Сочат се доказателства, направени са доказателствени искания.

В законоустановеният срок по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответното дружество, с който се твърди, че исковата молба е нередовна. Исковата молба е подписана от адв. А., но към нея не е приложено пълномощно за процесуално представителство, включително упълномощаващо адвоката да подписва исковата молба. Не е представен и договор за правна помощ.

Твърди се, че е налице нередовност на исковата молба, тъй като не е представен документ за внесена държавна такса по формулираните претенции.

Като особено искане, в сезиращия съда документ е заявено затруднено материално състояние на ищеца с искане да бъде освободен от задължението за заплащане на такси и разноски в процеса, на основание чл.83, ал.2 ГПК.

Твърди се, че към исковата молба не е приложена декларация за материално състояние. Моли се съда, да извърши служебна проверка относно личното и имуществено състояние на ищцата. В случай, че бъде установено, че не е налице хипотезата по смисъла на чл. 83, ал.2 от ГПК и ищецът дължи заплащане на държавна такса за предявените от него искове, съда да остави исковата молба без движение, като нередовна до внасяне на определената държавна такса.

Твърди се, че в обстоятелствената част на исковата молба липсват фактически твърдения във връзка с посочения размер на осъдителната претенция - 1000 лв. Дори и договорите за паричен заем да бъдат неоснователно обявени за недействителни, то дружеството, на основание чл.

4

23 ЗПК би дължало сума в общ размер 327,26 лв. В тази връзка е направено възражение за цената на иска. Моли се съда, на основание чл. 70, ал. 1 ГПК, да определи служебно цената на иска.

Сочи се, че са предявени обективно съединени установителен иск за недействителност на договори за паричен заем и осъдителен иск за връщане на даденото по договорите като платено без основание. Счита се, че предявеният установителен иск е недопустим, поради липса на правен интерес на ищеца.

Твърди се, че съединяването на установителния иск с осъдителен иск е недопустимо, поради идентичност на предмета на спора. Това е така, защото в хода на исковото производство по осъдителен иск ищецът има процесуална възможност не само да се позове и да докаже нищожността на сключения договор, по който е заплатил сумата, но и ще може да претендира да бъде осъдена насрещната страна да му заплати тази сума.

Константна е съдебната практика, че липсва правен интерес от предявяване на установителен иск, когато може да се предяви осъдителен иск и същевременно в процеса могат да се установят необходимите факти, които са от значение. В тази насока - Решение № 35/01.09.2015г. по т.д.№ 407/2014г. на ВКС - II т.о., Решение № 127/29.10.2010г. по т.д.№ 20/2020г., на ВКС - I т.о., Решение № 11/19.01.1979г. на ВКС - III г.о. по гр.д.№ 782/1978г., Решение № 1019/10.05.1996г. на

ВКС – IV г.о. по гр.д.№519/1995г.,

Решение

№1812/01.11.1995г. на

ВКС - IV г.о. по гр.д.№ 2134/1994г., Решение

№409/15.04.1971г. на ВКС – III г.о. по гр.д.№173/1971г., Решение

№1881/10.10.1967г. по гр.д.№ 1007/1967г. на ВКС - I г.о.

С оглед на горното ответното дружество счита, че процесуалното поведение на ищцовата страна, инициирайки съдебно производство и предявявайки два иска, като осъдителното искане съдържа в себе си и установително такова, представлява злоупотреба с право и съзнателен опит за обогатяване за сметка на ответника и излишното му натоварване с разноски.

Злоупотребата с право представлява съзнателно превратно упражняване на субективно право, което е свързано не само с увреждането на чужди блага, но и с извличането на полза от превратното упражняване на права - какъвто именно е настоящия случай. Във връзка с това се моли съда да прекрати настоящото производство по отношение на установителния иск като 5 недопустим.

Изложени са следните съображения по неоснователност на иска:

Твърди се, че претенциите на ищеца към дружеството-кредитор и договорите за паричен заем са неоснователни като размер и основание. Сочи се, че редът и условията за сключване на договор за паричен заем, изискванията към неговото съдържание и условията за неговата действителност са предмет на Директива 2008/48 и Закона за потребителския кредит, чиито разпоредби са lex specialis по отношение на разпоредбите на Директива 93/13, Закона за защита на потребителите и Закона за задълженията и договорите. Съгласно чл. 1 от Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори, договорни условия, които отразяват задължителни законови или подзаконови разпоредби не са предмет на разпоредбите директивата. Тази дерогация е предвидена и в § 12а. от Допълнителните разпоредби на ЗЗП, съгласно който разпоредбите на глава шеста не се прилагат по отношение на договорни клаузи, които отразяват законови или подзаконови разпоредби или принципи на международни конвенции, в т.ч. в областта на транспорта, по които държавите - членки на Европейския съюз, или Европейският съюз са страна.

Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен само и единствено в случаите, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от закона. Цитираните разпоредби установяват минимално изискуемото съдържание на договора за потребителски кредит информацията, която трябва да се съдържа в договора. Във всички останали случаи и в Закона за потребителския кредит и в Закона за защита на потребителите се визират нищожни клаузи, които не се отразяват непосредствено на действителността на договора за потребителски кредит.

Разпечатката съдържа 51 от 166 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c8893b9e-09e2-45fe-be23-457003f30b9c