Решение № 20106 от 07.11.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 16940/2024
- Вид
- Решение № 20106
- Подписан
- 07.11.2024
- В сила
- 07.11.2024
- Състав
- ЛОРА ЛЮБОМИРОВА ДИМОВА ПЕТКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 106 · Кодекс за застраховането
- чл. 343, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 363 · Кодекс за застраховането
- чл. 364 · Кодекс за застраховането
- чл. 386, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 394 · Кодекс за застраховането
- чл. 395 · Кодекс за застраховането
- чл. 403, ал. 4 · Кодекс за застраховането
- чл. 405, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 408 · Кодекс за застраховането
- чл. 408, ал. 1, т. 3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 20106 гр. София, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20241110116940 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Делото е образувано е по искова молба на П. И. Г., подадена чрез адв. Х., срещу ****************, с която е предявен осъдителен иск за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 486, 03 лв., представляваща обезщетение за причинените вреди на собствения му лек автомобил ************ с рег. No ********* вследствие на настъпило застрахователно събитие на 08.01.2024 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на лек автомобил ************ с рег. No *********, които за периода от 13.04.2023 г. до 12.04.2024 г. е застрахован по имуществена застраховка „Каско Стандарт“ при ответника. На 08.01.2024 г. е настъпило застрахователно събитие, автомобилът бил паркиран в ********* в близост до магазин *******, докато собственикът му бил на работа. Към 18.30- 18.40 часа ищецът отишъл при автомобила и установил, че същият е надран с ключ или друг остър предмет. Увредени били предният капак, предният десен калник, предната лява врата и предната дясна врата.
Ищецът уведомил полицията и предявил претенция за обезщетение пред застрахователя. С писмо от 11.01.2024 г. застрахователят отказал като се позовал на т. 6.2.1 и т. 6.2.2 от Общите условия към имуществената застраховка. Според ищеца въведените ограничения в посочените разпоредби противоречат на чл. 408 КЗ, освен това посочените клаузи са неравноправни по смисъла на Закона за защита на потребителите, поради което и счита, че нанесеното увреждане представлява покрит застрахователен риск и претендира да му бъде изплатено застрахователно обезщетение.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпшил писмен отговор на исковата молба от ответника *********, подадена чрез юрисконсулт П., в които искът се оспорва изцяло по основание и по размер. Ответникът не оспорва, че е застраховател по имуществена застраховка „Каско“ по отношение на лек автомобил ************ с рег. No *********, както и че ищецът е поискал да му бъде изплатено застрахователно обезщетение във връзка с увреждане на 1 автомобила от 08.01.2024 г. Оспорва настъпването на покрит застрахователен риск, както и основание за реализиране на имуществената отговорност на застрахователя. Твърди, че липсва данни за настъпило пътнотранспортно произшествие, както и за вината на участниците в него. Твърди, че претенцията на ищеца представлява трета щета, базирана на декларация на пострадалия, т.е. при която липсват надлежни доказателства относно причините за настъпване на събитието, а застрахователят е ограничил възможността за изплащане на обезщетение за щети, които не са придружени с предвидените в общите условия доказателства, до две в срока на застраховката. Оспорва доводите за неравноправност на посочените от ищеца клаузи на общите условия, ограничаващи отговорността на застрахователя. Твърди, че в случая за отстраняване на вредите са необходими само бояджииски услуги, поради което и размерът на претенцията е необосновано завишен.
В открито съдебно заседание се явява процесуалния представител на ищеца, който поддържа исковата молба, претендира разноски и представя списък.
Не се явява процесуален представител на ответника.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните съгласно чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
На основание чл. 153 ГПК като неоспорени от ответника и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото са отделени обстоятелствата, че между ищеца П. И. Г. и ответника **************** е сключен договор за имуществена застраховка на лек автомобил ************ с рег. No *********, обективиран в застрахователна полица No 47042317241000966 със срок на валидност от 13.04.2023 г. до 12.04.2024 г., както и че П. И.
Г. е подал до ********* искане за изплащане на застрахователно обезщетение във връзка с настъпило застрахователно събитие на 08.01.2024 г.
Отделените за безспорни обстоятелства се подкрепят и от представените и приети като писмени доказателства по делото документи: застрахователна полица № 47042317241000966 по застраховка Каско Стандарт и заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от 11.01.2024 г.
В приложената и приета като доказателство по делото преписка по щета № 470423242402072, образувана при ********* се съдържат следните документи: опис на претенцията № 51-01600-569/24/11.01.2024 г. от 11.01.2024 г., в който е отбелязана необходимостта от боядисване на предния капак, предения десен калник, предния ляв калник, предната лява врата и предната дясна врата на лек автомобил ************ с рег.
No *********, както и Удостоверение, издадено от СДВР, 08 РУ от 09.07.2024 г. за това, че на 08.01.2024 г. П. И. Г. е съобщил за установена щета по личния си автомобил ************ с рег. No *********, който е бил паркиран в *********, **** в близост до магазин ******* и че по случая има заведна преписка.
Приети като доказателства по делото са Общи условия към застраховка Каско Стандарт. Видно от приетата като доказателство застрахователна полица № 47042317241000966 е уговорено застрахователно покритие „Пълно каско“. Съгласно глава II, клауза „Пълно каско“ от Общите условия застрахователят покрива щети, причинени от застрахователно събитие, посочено в клауза „Пожар, природни дни бедствия, ПТП и злоумишлени действия“, както и изброени допълнителни рискове. Съгласно клауза „Пожар, природни дни бедствия, ПТП и злоумишлени действия“, раздел I, т. 1. 1 злоумишлени действия на трети лица са надраскване, пробиване, поливане на МПС с боя или други химикали. В глава III, раздел I, т. 6, т. 6.2., т. 6.2.1 и т. 6.2.2.са предвидени следните разпоредби: при щети, настъпили от ПТП или в паркирано състояние, когато съгласно действащата нормативна уредба компетентните органи не посещават мястото на събитието или е издаден документ от компетентните органи: на базата на декларативни показания на 2 водача; с констативен характер и не води до процесуално-следствени действия и/или административна санкция, застрахователят обезщетява както следва: 6.1. неограничен брой щети за стъкла, огледала и стандартно монтирани осветителни тела; 6.2. до две застрахователни събития в срока на действие на застраховката, довели до 6.2.1. щети по външни основни корпусни детайли (броня, калник, врата, преден/заден капак, страница и таван) до два пъти в срока на действие на застраховката, но не повече от осем външни основани корпусни детайли сумарно по двете претенции; 6.2.2. щети по ходовата част на автомобила, които са довели до обездвижване, в случаите, когато уврежданията са в резултат на случайно настъпило преминава през предмет на пътното платно или конструктивни елементи на пътното платно – банкет, тротоар и други.
По делото е прието като писмено доказателство писмо от **************** до П. И.
Г., в което се съдържа отказ на застрахователя по имуществената застраховка да заплати застрахователно обезщетение по претенцията на застрахования с позоваване на т.6.2., т. 6.2.1 и т. 6.2.2 от Общите условия на застрахователя и посочване, че в рамките на срока на действие на застрахователния договор се претендират повече от две щети при описаната хипотеза.
Изслушана е съдебно-автотехническа експертиза, чието заключение е прието като доказателство по делото като неоспорено от страните. Съдът намира заключението на вещото лице за обективно и професионално изготвено, като го кредитира с доверие и го поставя в основата на фактическите си изводи. В отговор на поставената задача вещото лице е посочило, че в приложения по делото опис на щетите, извършен при огледа, е отразен видът и степените на щетите съгласувани със собственика на застрахования автомобил ************, а стойността, необходима за отстраняване на констатираните увреждания, определна на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 1 593, 00 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сума, която ищецът в качеството му на застрахован претендира от ответника в качеството му на застраховател по договор за имуществена застраховка заплащане на застрахователно обезщетение за настъпило застрахователно събитие.
Съгласно чл. 343, ал. 1, чл. 394 и чл. 405, ал. 1 КЗ, с договора за имуществено застраховане застрахователят се задължава срещу заплащане на премия да поеме определен риск и при настъпване на предвидено в договора застрахователно събитие да заплати на застрахования застрахователно обезщетение за причинените на застрахованото имущество вреди. Обезщетението следва да бъде изплатено в уговорения срок, който не може да бъде по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1-3 или 5 и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 106 КЗ. Следователно предпоставките, които следва да са налице кумулативно, за да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ са: 1. Наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка; 2. Настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора, което е покрит от застраховката риск, и в причинна връзка, с което са настъпили вреди в претендирания размер; 3. Изпълнение на задълженията за уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и представяне на необходимите документи за неговото установяване. В тежест на ищеца е да докаже пълно и главно тези предпоставки, както и размера на вредата към датата на настъпване на застрахователното събитие.
С ъ гл а с н о чл. 386, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение в уговорен между страните по договора срок и което не може да надхвърля застрахователната сума, освен ако това е предвидено в този закон. С оглед на чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на 3 застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност.
По отношение на застрахователното обезщетение, което се дължи с оглед чл. 386, ал.
2 от КЗ, то трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието.
Меродавна за застрахователното обезщетение е действителната стойност на застрахованата вещ и на вредите, причинени на нея в деня на застрахователното събитие и стойността, с която може да се купи друга вещ от същия вид и същото качество като повредената.
Разпоредбите, уреждащи основанията за намаляване или отказ от плащане на застрахователно обезщетение в Кодекса за застраховането, в сила от 01.01.2016 г., са тези н а чл. 363 и чл. 364 КЗ - касаещи случаите на неточно обявяване на обстоятелства при сключване на застрахователния договор; чл. 395 КЗ - свързана с неизпълнение задълженията на застрахования за предотвратяване и ограничаване на вредите; чл. 403, ал. 4 КЗ, касаеща отказа за заплащане на застрахователно обезщетение при умишлено неизпълнение на задължението за съобщаване; както и общата разпоредба на чл. 408 КЗ, съгласно която застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само: при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застрахования или застраховащия; при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор, както и в други случаи, предвидени със закон. Общата разпоредба на чл. 408 КЗ установява правилото, че основание за отказ за плащане на застрахователно обезщетение е само това неизпълнение на предвидени в застрахователния договор задължения, което е значително с оглед интереса на застрахователя.