Решение № 39 от 13.07.2023, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Раднево, 13.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Хр.В. при участието на секретаря Ж.М. като разгледа докладваното от Хр.В. Административно наказателно дело № 20235520200096 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 23-0327-000162 от 06.04.2023 г., издадено от Началник РУ Раднево към ОД на МВР гр. Стара Загора, с което на Н. Б. А., с ЕГН: **********, с адрес гр.*****, й е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 /сто/лева, на основание чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл. 150 от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че издаденото НП е незаконосъобразно и неправилно, постановено при нарушение на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява и не ангажира доказателства по делото. Упълномощения защитник адв. К. П. в жалбата и в представеното писмено становище моли съда да отмени издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно и излага доводи за това. Претендира за направените по делото разноски.

Районна прокуратура Стара Загора – Териториално отделение гр.

Раднево – редовно и своевременно призована, в съдебно заседание не се представлява и не излага становище относно жалбата За въззиваемата страна Началник РУ Раднево при ОД на МВР гр.Стара Загора, редовно призована, се явява юрисконсулт М. А., който в писменото си 1 становище и в съдебно заседание моли съда да потвърди издаденото наказателно постановление, излага доводи за това, както и да им се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на обжалваното НП, намери за установено следното:

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, а разглеждана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 24.03.2023г. около 16:45ч. в Община Раднево на път втори клас № 55В, посока север-юг, жалбоподателят управлявал МПС лек автомобил „****”, с рег. № ****, собственост на В. П.а А., без да притежава СУМПС, валидно за категорията на управляваното от нея МПС – свидетелството е унищожено поради изтичане срока на валидност.

За допуснатото нарушение срещу жалбоподателя Н. Б. А. бил съставен АУАН, а впоследствие било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Жалбата е подадена в законоустановения срок при наличие на правен интерес, поради което е допустима.

Фактическите констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП се потвърждават от събраните писмени доказателства, кореспондиращи изцяло помежду си, поради което не се налага те да бъдат обсъждани поотделно, още повече, че жалбоподателят не ангажира доказателства, които да ги оборват.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: акт за установяване на административно нарушение, наказателно постановление и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло.

По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Съдът не споделя изложените в жалбата твърдения на жалбоподателя, че в АУАН липсва посочено точното и конкретно място на извършване на нарушението.

От правна страна:

Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл.

2

59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяващa да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочена е нарушената правна норма и наказанието е индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

В случая се касае за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП, регламентираща задължение за водачите при управление на МПС освен да притежават валидно свидетелство за управление на МПС, но също така и това свидетелството да не е било обявено за невалидно, поради това, че е заявено като изгубено, откраднато или повредено. За нарушение на посочената норма разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП предвижда глоба от 100 до 300 лв.

Осъществяването на горното нарушение се установява по безспорен начин от наличните по делото доказателства. При извършване на проверката от служителите на МВР е констатирано, че жалбоподателят действително е управлявал въпросното МПС без да притежава валидно за категорията на управляваното от него МПС, тъй като същото е унищожено, поради изтичане срока на валидност. В АУАН и в НП е отразена конкретната причина /една от трите възможни/ за обявяване на невалидността на свидетелството, доколкото от една страна, водачът напълно е съзнавал факта, че управлява МПС без валидно свидетелство, а от друга страна, самият жалбоподател не оспорва, че свидетелството му е било унищожено, поради изтичане срока на валидност.

Жалбоподателят не е възразил и в момента на съставяне на акта, а и след това, 3 като надлежно е упражнил и правото си на защита обжалвайки самото НП пред съда. Поради изложеното настоящият съдебен състав не споделя направеното от жалбоподателя възражение, че му е нарушено правото на защита.

От представената справка за нарушител се установява, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, поради което се явява и субект на вмененото му във вина нарушение. В същото време, осъществяването на изпълнителното деяние се установява и от представените и приети в хода на съдебното следствие доказателства по делото.

При правилно определена правна квалификация на извършеното нарушение, наказващият орган му е наложил и наказание в съответствие с разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП , а именно глоба в размер на 100 лв. Настоящият съдебен състав напълно споделя становището на АНО за определяне на наказанието в този размер, и това е така, защото степента на обществена опасност на дееца е не е завишена. Oт данните по делото се установява, че жалбоподателят е извършвал посоченото нарушение и освен това се налага несъмнения извод, че същият пренебрегва и незачита нормативните правила за движение по пътищата и продължава да извършва нарушения. Съдът приема, че с така определеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото. Последното мотивира извода за законосъобразност на обжалваното НП и в неговата санкционна част, която не противоречи на разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН.

Нарушението, за което жалбоподателят е бил санкциониран, не е маловажно и не е приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по „наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение”.

Разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН в случая е неприложима, защото, от една страна, нарушението е формално и въпросът за липса или незначителност на вредните последици не може да бъде обсъждан. От друга страна, нарушението не се отличава с явно незначителна степен на обществена опасност или с липса на такава. В случая нарушението определено не може да 4 се квалифицира като „маловажно”. И на трето място, изрично разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП предвижда забрана за приложението на чл. 28 от ЗАНН за нарушения по ЗДвП.

Предвид горепосоченото, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди.

При този изход на делото, който е неблагоприятен за жалбоподателя, то искането за присъждане на разноски в негова полза не може да бъде удовлетворено. Пак с оглед изхода на делото е основателна претенцията за присъждане на разноски в полза на ОДМВР Стара Загора, към която структурно принадлежи издателят на НП – началникът на РУМВР Раднево.

Преценявайки фактическата и правна сложност на делото, както и това, че юрисконсултът на АНО взе лично участие в последното проведено съдебно заседание, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размера на 80 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН , съдът

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0327-000162 от 06.04.2023 г. на Началник РУ Раднево към ОД на МВР Стара Загора, с което за нарушение по чл. 150А от ЗДвП на жалбоподателя Н. Б. А., с ЕГН:

**********, с адрес гр.*****, на основание чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание –„глоба” в размер на 100,00 лв./сто лева/, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Н. Б. А., с ЕГН: **********, с адрес гр.***** да заплати на ОДМВР Стара Загора , еик 12900009952, сметка на ОДМВР Стара Загора Уникредит

Булбанк

АДСтара

Загора, а именно: I B A N :

BG30UNCR76303100115626, BIC: UNCRBGSF СУМАТА от 80/осемдесет лева/ , представляваща размера на юрисконсултското възнаграждение.

5

Решението подлежи на обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Стара Загора в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________ 6