Определение № 1148 от 10.07.2026, Административен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1148

Ямбол, 10.07.2026 г.

Административният съд - Ямбол - IV състав, в закрито заседание в състав:

СЪДИЯ:

СТОЯН ВЪЛЧЕВ като разгледа докладваното от съдията Стоян Вълчев административно дело № 293/2026 г. на Административен съд - Ямбол, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.166, ал.4 от АПК във връзка с 172, ал.6 от ЗДвП.

Образувано е по особено искане за спиране на предварителното изпълнение направено в жалбата на М. И. М. от [населено място], обл Ямбол, [улица], чрез адв.С. И. И. от АК-Бургас, сл. адрес гр,Бургас, [улица]против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-7779-000100/29.06.2026 г. издадена от ПИ в РУ-Камено към ОДМВР-Бургас.

Искането е мотивирано с това, че оспорващия работи като водач на селскостопански машини и е земеделски производител, че в момента се прибира реколтата от ечемик и пшеница и работата му е свързана с ползване на МПС, а отнемането на СУМПС рязко ще намали жизнения стандарт на неговото семейство и възможността да работи и да се грижи за него. Твърди се, че съществува риск за живота на болната му майка, която е възрастна пенсионерка с множество рискови заболявания, налагащи спешно пътуване до [населено място], [населено място] и [населено място] за лечение и закупуване на лекарства.

Като доказателства по делото са приети преписката по издаване за оспорената заповед.

След като взе предвид материалите по делото и приложимия закон, съдът приема следното:

Искането е процесуално допустимо като подадено от активно легитимирано лице с правен интерес, т.к. жалбоподателя е адресат на оспорения акт.

Разгледано по същество искането по чл.166, ал.4 във връзка с ал.2 АПК е неоснователно.

Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.6 от ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка по чл.172, ал.1 ЗДвП, според която принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 2б, 4, т.5, буква "а", т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Изпълнението на невлязъл в сила индивидуален административен акт, допуснато независимо дали по силата на закона или по разпореждане на компетентния административен орган, винаги въздейства негативно върху правната сфера на адресата. Това негативно въздействие подлежи на доказване във всеки конкретен случай в съответствие с основанията, предвидени в закона. Оспорващият, който иска спиране, трябва да посочи конкретните вреди, които незабавното изпълнение би могло да му причини по вид, вероятност от настъпването им, данни от значение за тяхната същественост и поправимост. Настъпването на вредата следва да е достатъчно вероятно. Изискването е вредите да са резултат от предварителното изпълнение, а не от самия административен акт. В тежест на оспорващия е да установи необходимостта от спиране на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на административния акт, като докаже с допустими доказателствени средства своите твърдения. По своята правна същност спирането на допуснато по силата на закона изпълнение на административния акт представлява вид обезпечителна мярка в административния процес, целяща да се предотврати осъществяването на разпоредените с обжалвания акт правни последици до приключване на спора относно неговата законосъобразност. Прилагането на тази обезпечителна мярка изисква адресатът на акта да докаже необходимост да бъде дадена временна защита по отношение фактическото и правно положение в обема на неговите права и законни интереси до издаването на административния акт, с цел да се предотврати евентуалното настъпване на значителни или трудно поправими вреди.

От анализа на разпоредбите на чл.166, ал.4 и ал.2 от АПК следва извод, че съдът извършва преценка на искането за спиране на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на базата на нови обстоятелства – такива, които са възникнали след издаване на оспорения акт. Доказателствената тежест за тези нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта, е на жалбоподателя.

Ето защо в конкретния случай в тежест на жалбоподателите е да установят, че предварителното изпълнение на заповедта ще му причини значителни или труднопоправими вреди.

Понастоящем на важния обществен интерес презюмиран по силата на закона, жалбоподателя не релевират конкретни доводи и не е противопоставен друг приоритет със същата степен на значимост.

В тази насока твърденията, че отнемането на свидетелството за управление на МПС възпрепятства жалбоподателя да упражнява трудовите си функции е неоснователно, т.к. именно в тази връзка и при осъществяването им е извършил нарушението, за което е наложена мярката.

Не може да обори законовата презумпция и да даде основание за спиране на изпълнението и позоваването на здравословното състояние на родител на оспорваия, доколкото грижата за здравето и реакцията при спешни състояния следва да става със специализиран транспорт, а обратното би било и опасно. Що се касае да планови лечения и снабдяване с лекарства, то за осъществяването им са налице и алтернативни начини и средства, поради което отнемането на СУМПС на оспорващия, не ги прави невъзможни.

Същите не се явяват и нови обстоятелства, за да отговаря на изискванията за спиране на предварителното изпълнение.

Следва да се посочи и че се касае за евентуални имуществени вреди, които подлежат на компенсация и нямат характера на непоправими такива.

Що се отнася до съображението за незаконосъобразност на заповедта, то въпроса не подлежи на обсъждане в настоящото производство и няма отношение към разглеждания предмет.

Предвид посоченото съдът счита, че посочените от жалбоподателя доводи не обосновават извод за оборване на законовата презумпция, респективно за наличие на предвидените от закона обстоятелства, даващи основание за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт, поради което искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено.

Водим от горното и на основание чл.166, ал.4 АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на М. И. М. от [населено място], обл Ямбол, [улица], чрез адв.С. И. И. от АК-Бургас, сл. адрес гр,Бургас, [улица]за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-7779-000100/29.06.2026 г. издадена от ПИ в РУ-Камено към ОДМВР-Бургас.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�