Определение № 21385 от 30.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21385 гр. София, 30.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно частно гражданско дело № 20251100511047 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. вр. чл.121 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ответника Н. Ц. М. срещу определение от 16.06.2025 г., постановено по гр.д. №13866/2025 г. по описа на СРС, ГО, 27 състав, в частта, в която е оставено без уважение възражението на жалбоподателя по чл.119 ал.4 ГПК за местна неподсъдност на спора пред СРС.

В частната жалба са изложени подробни съображения за неправилност на обжалваното определение. Поддържа, че изборната подсъдност на исковете за непозволено увреждане е предоставена на ищеца, но само ако ответникът не възрази своевременно, а при наличието на такова възражение правилото на чл.115 ал.1 ГПК не е приложимо.

Жалбоподателят моли атакуваното определение да бъде отменено и да бъде уважено заявеното възражение за местна неподсъдност на спора, като делото се изпрати по подсъдност на Районен съд – Стара Загора.

Ответникът по жалбата А.В.Д. законоустановения едноседмичен срок не взема становище по жалбата.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба, и се запозна с доказателствата по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Производството пред СРС е образувано по искова молба от А.В.Д. срещу ответника Н. Ц. М., с която е предявен частичен осъдителен иск с правно основание чл.45 ЗЗД – за обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на доброто име, обида и унижение, чувство на неудобство и притеснения, вследствие на деликт, осъществен на 14.06.2024 г. чрез публично отправено в открито съдебно заседание от 14.06.2024 г. по т.д.

№1007/2024 г. по описа на СГС разгласяване на обидни и клеветнически твърдения и невярна информация по отношение на личността на ищеца.

Ответникът в срока за отговор по чл.131 ГПК е релевирал възражение за местна неподсъдност на основание чл.119 ал.4 вр. чл.115 ал.21 ГПК и е направил искане за изпращане на делото на компетентния съд по постоянния адрес на ответника – Районен съд – Стара Загора.

С обжалваното определение СРС, 27 състав, е оставил без уважение възражението на 1 жалбоподателя по чл.119 ал.4 ГПК за местна неподсъдност на спора пред СРС. В мотивите си СРС е посочил, че подсъдността на исковете за непозволено увреждане е уредена като изборна, като изборът на съд се прави от ищеца чрез предявяване на иска пред съда по постоянния адрес или седалището на ответника или по местоизвършване на деянието, а в конкретния случай в обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че вредоносното деяние е вследствие на осъществен деликт от ответника пред Софийски градски съд, намиращ се в гр. София, поради което е налице предпоставката за изборната подсъдност на спора по чл.115 ал.1 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.118 ГПК, всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно. Общото правило, уреждащо местната подсъдност, е разпоредбата на чл.105 ГПК – по постоянния адрес на физическото лице или по седалището на ответникаюридическо лице, на иск за вреди от непозволено увреждане може да се предяви и по местоизвършването на деянието – чл.115 ал.1 ГПК. Изборът между тези две възможности е на ищеца. Под „местоизвършване на деянието“ по смисъла на чл.115 ал.1 ГПК законът има предвид мястото, където е извършено деликтното деяние /неправомерното действие или бездействие/, а не мястото, където са се проявили последиците от това деяние – вредите, които са елемент на деликта, но той е различен от деяние /така определение №165 от 25.07.2022 г. на ВКС по ч.гр.д. №2476/2022 г., I ГО/. Съгласно разпоредбата на чл.119 ал.4 ГПК, възражението за неподсъдност по чл.115 ал.1 ГПК може да се прави само от ответника и то, най-късно в срока за отговор на исковата молба.

В конкретния случай, възражението е направено своевременно. Постоянният адрес на ответника е в гр. Стара Загора, но местоизвършването на деянието – сочените клеветнически и обидни твърдения, са извършени в гр. София. Ищецът, който единствен може да направи избор между двете възможности /по постоянния адрес на ответника или по местоизвършването на деянието/ за избор на местно компетентен съд, е избрал и е предявил иска си пред Софийски районен съд, който се явява местно компетентен да разгледа спора по критерия по чл.115 ал.1 ГПК. Ирелевантно е становището на ответника.

При съвпадение на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, обжалваното определение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №26146 от 16.06.2025 г., постановено по гр.д.

№13866/2025 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 27 състав, в обжалваната част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2