Решение № 2521 от 05.03.2025, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2521

Варна, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XIV състав, в съдебно заседание на пети февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ

При секретар НАТАЛИЯ ЗИРКОВСКА и с участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ административно дело № 20247050700626 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), във връзка с чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искова молба на С. Г. Т., [ЕГН], чрез адв. С. А. – АК-Варна, с искова претенция ОД на МВР – Кърджали да бъде осъдено да му заплати сумата в размер на 60 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразно бездействие на служители на ОД на МВР – Кърджали, довели до ефективно излежавана от ищеца на присъда лишаване от свобода за срок от 6 месеца и 14 дни, в периода 13.05.2021 г. – 27.11.2021 г.

В исковата молба се твърди, че през 2008 г. поради изчерпване на всички контролни точки на Т. му е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС), което е върнал в ОД на МВР – Кърджали. През 2010 г. ищецът се е явил на изпит за правоспособност за водач на моторно превозно средство (МПС) в ИА „Автомобилна администрация“ – Кърджали, който е издържал успешно. Предвид обстоятелството, че Т. е с адресна регистрация в гр. Варна е уведомен, че следва да си извади СУМПС от ОД на МВР – Варна, което може да се извърши 15 дни след успешно преминатият изпит. Ищецът твърди, че се е явил след изтичане на указания срок в ОД на МВР – Варна за да подаде заявление за издаване на СУМПС, но е бил информиран, че в системата на МВР не излиза информация, че е преминал успешно изпит за правоспособен водач на МПС, поради което не е налице възможност системата да му генерира заявление за издаване на СУМПС. Сочи, че дълъг период от време ОД на МВР – Варна и ОД на МВР – Кърджали не са отстранили технически документалния пропуск. Навежда доводи, че едва през 2022 г,. е информиран, че проблемът е възникнал тъй като от страна на ОД на МВР – Кърджали не е подадена информация в системата на МВР, че Т. е издържал успешно изпит за правоспособен водач на МПС през 2010 г. Ищецът релевира, че предвид обстоятелството, че успешно е издържал изпита на правоспособен водач на МПС, а от страна на административните органи не му е издадено СУМПС е започнал да шофира без наличие на такова. През 2018 г. на Т. е издадено наказателно постановление (НП) за управление на МПС без да притежава СУМПС. Посочва, се ищецът не е обжалвал процесното НП. На 09.10.2019 г. в гр. Поморие Т. е спрян за проверка от служители на пътна полиция за шофиране без СУМПС. Образувано е наказателно производство за това, че в 1-годишния срок от влизане в сила на НП отново е шофирал без да са налице данни да е лице, притежаващо правоспособност да управлява МПС. В Районен съд – Поморие е било образувано наказателно дело (НОХД № 408/2019 г.), което е разгледано в отсъствието на Т. по реда на чл. 269, ал. 3, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), като му е бил назначен служебен защитник, който да го представлява. Т. твърди, че не е уведомен по никакъв начин не само, че е имало образувано наказателно дело, но и че е бил осъден на лишаване от свобода за срок от 6 месеца. На 03.08.2020 г. ищецът отново е спрян от служители на ОД на МВР – Варна, отново е лисвала информация, че е правоспособен да управлява МПС, образувано е досъдебно производство, както и ново наказателно дело (НОХД № 1304/2021 г. по описа на Районен съд – Варна), което е приключило със споразумение и е наложено наказание 3 месеца лишаване от свобода и на основание чл. 68, ал. 1 от Наказателния кодекс НК) съдът е привел в изпълнение наложеното наказание от 6 месеца лишаване от свобода по НОХД № 408/2019 г. по описа на РС-Поморие. Т. е излежал ефективно присъдата си лишаване от свобода за срок от 6 месеца и 14 дни. Т. твърди, че този период е бил най-ужасният в живота му, чувствал се е психически, емоционално и физически съсипан, разболял се е тежко и се е наложило да бъде лекуван в специализирано заведение. Навежда, че след освобождаването му от затвора през 2022 г. е решил да изкара нов курс за шофьори във варна и отново да се яви на изпит за правоспособност за управление на МПС. Инструкторът обаче е информирал Т., че в ИА „Автомобилна администрация“ Варна излиза, че е издържал изпит успешно през 2010 г. След проверка в ОД на МВР – Варна отново е установено, че няма информация Т. да е правоспособен да управлява МПС, съответно последният е отнесъл въпроса до ОД на МВР – Варна, сектор „Лични документи“ и след няколко разговора между тях и ОД на МВР – Кърджали и след не дълъг период от време (според ищецът няколко минути), системата на МВР е актуализиране и след 12 години вече е била налице информация е правоспособен водач на МПС след успешно издържан изпит през 2010 г. В резултат на това на 05.07.2022 г. на Т. е издадено СУМПС. Това обаче според ищецът не променя факта, че са му наложени незаслужени наказания – НП от 19.01.2018 г. и последвалите две присъди по НОХД № 408/2019 г. по описа на РС – Поморие и НОХД № 1304/2021 г. по описа на РС-Варна (с наказание за всяко от тях лишаване от свобода), както и че е излежал незаслужено ефективна присъда лишаване от свобода в периода от 13.05.2021 г. до 27.11.2021 г. По изложените съображения се иска от съда да постанови решение с което да осъди ОД на МВР – Кърджали да му заплати сумата от в размер на 60 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразно бездействие на служители на ОД на МВР – Кърджали, довели до ефективно излежавана от ищеца на присъда лишаване от свобода за срок от 6 месеца и 14 дни, в периода 13.05.2021 г. – 27.11.2021 г. Претендира се присъждане на извършените съдебно-деловодни разноски.

В депозирана уточнителна молба с.д. № 5952/23.04.2024 г. ищецът чрез процесуалният си представител излага съображения и посочва нормативна база за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, поддържа исковата молба, посочва, че е в невъзможност да представи доказателства за регистрирано подадено заявление за издаване на СУМПС през 2010 г. до ОД на МВР – Варна.

В открито съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от адв. А., който подържа исковата и уточнителната молби, изложените в същите съображения и направените искания.

Ответникът по иска – ОД на МВР-Кърджали в срок по чл. 131 от Гражданско процесуалния кодекс ГПК) представя писмен отговор на исковата молба. Счита същата за недопустима и прави възражение за изтекла погасителна давност за търсеното обезщетение, като излага съображения в тази посока. Алтернативно намира исковата претенция за неоснователна, излагат се съображения по фактите. Счита, че претенциите на ищеца са базирани на правни норми, които към настоящия момент не са действащи, но дори да се приеме обратното, то от страна на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Кърджали са предприети действия към 2010 г. да се отчисли конкретният водач от отчет в структурата си. Посочва се, че съгласно българското законодателство издаването на СУМПС представлява производство по предоставяне на административна услуга, което следва да се инициира от притежателя на СУМПС, а по делото липсват данни Т. да е инициирал такова чрез подаване на заявление. Твърди, че за да е налице незаконосъобразно бездействие на административен орган трябва да се установи, че същият е имал задължение да се произнесе, което задължение произтича пряко от нормативен акт, а в конкретния случай не са били налице предпоставки за настъпването на такива, тъй като не е било подадено заявление за издаване на СУМПС. Излагат се съображения по същество на спора във връзка с приложението на ЗОДОВ. По изложените съображения се иска съдът да остави исковата молба без разглеждане, алтернативно да отхвърли иска като неоснователен и недоказан, алтернативно да намали размера на дължимото обезщетение, съобразно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) и практиката на съдилищата по този въпрос. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В открито съдебно заседание ответникът не се явява, представлява се от главен юрисконсулт Ч., който подържа отговора на исковата, изложените в същия съображения и направените искания.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна изразява становище за неоснователна исковата претенция. На първо място споделя възражението на ответната страна за изтекла давност. Счита, че към настоящия момент отговорността за незаконосъобразно бездействие, ако се приеме че такова е налице, от 2010 год. към настоящия момент е погасена по давност. По същество по делото намира, че не са се събрали доказателства за незаконосъобразни бездействия на служители на ответната страна. Сочи, че в края на краищата производството по издаване на свидетелство за управление на МПС е административно, правилата са уредени в отменената наредба от 2002 г., действаща към 2010 г. и според наредбата началото на това производство се поставя с подаване на заявление, а в случая такова от страна на ищеца не е подадено. На последно място, представителят на ОП-Варна счита, че според него най-същественото е, че липсва пряка причинна връзка между незаконосъобразно бездействие на ответника, ако приеме, че такова е налице и твърдените в исковата молба вреди. Намира, че вредите, за които претендира ищеца са в резултат единствено и само от собственото му поведение, той е извършител на едно административно нарушение и на две престъпления, за което е понесъл и съответната отговорност, като в случая елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1 ЗОДОВ не са налице и исковата претенция следва да бъде отхвърлена.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

По делото се установява, че през 2008 г. на С. Г. Т. е отнето свидетелството за управление на МПС.

През 2010 г. ищецът е положил изпит за правоспособност за управление на МПС, който е издържал успешно видно от приложения и приет по делото протокол № 469/29.07.2010 г. (л. 68).

На 19.01.2018 г. за нарушение на чл. 150 от Закона за движение по пътищата е издадено НП № 17-0819-006630, което е влязло в сила, видно от справка за нарушения (л. 57). Не са ангажирани доказателства НП да е обжалвано, а и по твърдения на ищеца такива не са предприемани.

С присъда № 10/17.06.2020 г. по НОХД № 408/2019 г. по описа на РС-Поморие, на основание чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 НК, С. Г. Т. е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, както и на наказание „глоба“ в размер на 400 лева. Изпълнението на така наложеното наказание от шест месеца лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК.

С Протокол № 90 по НОХД № 1304/2021 г. по описа на РС-Варна, на основание чл. 23, ал. 1 НК на подсъдимия С. Г. Т. е наложено най-тежкото от така определените наказания, а именно лишаване от свобода за срок от три месеца, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.

С Протокол № 304 по НОХД № 1304/2021 г. по описа на РС-Варна, на основание чл. 68, ал. 1 НК, съдът е привел в изпълнение наложеното на осъденото лице С. Г. Т. наказание с присъда по НОХД № 408/2019 г. на РС - Поморие, а именно лишаване от свобода за срок от шест месеца, изпълнението на което на осн. чл. 66, ал. 1 НК е било отложено с изпитателен срок от три години, което на основание чл. 57, ал. 1, т.3 ЗИНЗПС следва да изтърпи при общ режим.

Видно от Удостоверение № 165/23.10.2023 г. ищецът е изтърпял определените му наказания лишаване от свобода (л. 6).

С. Г. Т. е подал заявление за издаване на СУМПС на 29.06.2022 г. до ОД на МВР – Варна, въз основа на което му е издадено такова.

Разпечатката съдържа 25 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c88878d0-fe10-4a40-b6e4-c22112f3c5b2