Решение № 36 от 20.03.2023, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. В., 17.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОС – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: А.М.П.

Членове:

В.Й.М.

Н.Д.Н. при участието на секретаря А.А.Т. като разгледа докладваното от В.Й.М. Въззивно гражданско дело № 20231300500013 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Въззивното производство е образувано по жалба на ЕТ „Г. - Г.Г.“ с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. В., ж.к. „Х.“ *, ВХ. А, АП.* представлявано от Г.Б.Г. чрез адв.-пълномощник Р. Р. от АК-В. против Решение № 233 от 23.05.2022 год., постановено по гр.д. № 2064/2021 г. по описа на РС-В., с което е отхвърлен предявени я от жалбоподателя срещу Н. Б. В., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Г.“ №* иск с правно основание чл. 211 от КТ, във връзка с чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ за заплащане на сумата от 9548.48 лева, представляващи липси в резултат на дейността й като продавач - консултант, ведно със законната лихва от предявяването на иска - 06.10.2021 г. до окончателното издължаване на сумата, като неоснователен.

С обжалваното решение жалбоподателят ЕТ „Г. - Г.Г.“ е осъден да заплати на ответната страна Н. Б. В. сумата в размер на 300,00лева /триста лева/, направени разноски в производството пред РС-В. за възнаграждение за адвокат.

С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение.

Поддържа се, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение по делото, като не е изготвил пълен и ясен доклад по делото и не е указал на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства, съгласно чл. 146 ал. 1 и ал. 2 от ГПК, а решението е неправилно, поради непредставени доказателства от ищеца.

1

Излага се, че РС-В. бил направил неправилен извод по отношение на експертизата по делото, че била изготвена единствено по документи предоставени от него ищеца. РС-В. неправилно игнорирал констатациите и заключението на вещото лице. В тази насока излага, че експерта се е запознал с документите от инвентаризацията, но и с всички документи по делото, направил е преценка на материалните активи в проверявания период и е стигнал до извод за липси.

Поддържа се, че извода на РС-В., че по делото не били доказани липси също бил неправилен. В тази насока посочва, че по делото са представени достатъчно писмени и гласни доказателства, от които се установяват липси, а ВРС неправилно игнорирал същите, без да са оспорени от ответната страна.

Излага се, че въведеното от РС-В. изискване за размяна на кореспонденция между ищеца и отчетника по повод липсите е неправилно, поради липса на законово изискване.

Иска се да се постанови решение с което да се отмени обжалваното решение и да се уважи предявения от него иск. Прави искане за присъждане на разноски за двете инстанции.

В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответната по жалбата страна Н. Б. В., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Г.“ №* с който оспорва същата, като недопустима, поради просрочие, а по същество като неоснователна. Иска потвърждаване на постановеното от РС-В. решение. Претендира съдебни разноски за въззивното производство.

От страните по делото пред настоящата инстанция не са представени доказателства и не са направени доказателствени искания.

В ОС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна и е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, явява се процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от ЕТ „Г. - Г.Г.“ с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. В., ж.к. „Х.“ *, ВХ. А, АП.* представлявано от Г.Б.Г., против Н. Б. В., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Г.“ №*, с която е предявен иск с правно основание чл. 211 от КТ, във връзка с чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ с искане ответницата да бъде осъдено да му заплати сумата от 9548.48 лева, представляващи липси в резултат на дейността като продавач - консултант, ведно със законната лихва от предявяването на иск до окончателното издължаване на сумата, както и направените по делото разноски.

Обстоятелствата, на които се основава предявеният иск, са наличие на трудово правоотношение между страните през периода от 10.08.2015 г. до 03.08.2021 г., като същата 2 е заемала длъжността „барман“, а от 01.06.2020 г. - „продавач-консултант“.

Със Заповед № 064/03.08.2021г. трудовото правоотношение с ответницата било прекратено.

В исковата молба ищецът излага още, че във връзка с дейността на предприятието му на 20.06.2021 г. е започнала инвентаризация въз основа на Заповед № 11/18.06.2021 г., като е ревизиран периода от 01.06.2020 г. до 20.06.2021 г. Поддържа, че при инвентаризацията били открити липси в размер на 7644.38 лева. След констатиране на посочените липси била назначена допълнителна инвентаризация със Заповед № 26/11.08.2021 г. за периода от 20.06.2021 г. до 14.08.2021 г., като за проверявания период били установени допълнително липси в размер на 1904.10 лева. Твърди, че общият размер на установените липси възлиза на 9548.48 лева.

Посочва, че на продавачките в магазина са поискани обяснения във връзка със започнатото от работодателя дисциплинарно производство. Излага, че на ответницата не били изплатени две работни заплати, поради което същата преди приключване на дисциплинарното производство подала заявление за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, като въз основа на това била издадена заповед за прекратяване на трудовия й договор.

Ищецът твърди, че след прекратяване на трудовия договор ответницата продължава да му дължи претендираните суми, поради което за него има правен интерес от предявяване на иска. Представени са писмени доказателства. Направени са доказателствени искания.

От ответната страна в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор по делото, с който се оспорва иска като недопустим и неоснователен. Счита, че следва по безспорен начин да бъде доказано наличие на виновност и наличие на щета, причинена от работника по време на извършване на трудовия процес, с което да е ощетил работодателя си. Според ответника обезщетението което следва да се удържи от работника не трябва да надвишава месечният му трудов доход, получаван в предприятието на ищеца. Поддържа, че на работното си място при ищеца като продавач-консултант е работила с още един работник Б.И.В. и че същата е солидарно отговорна на пълно основание за причинени вреди, в случай че такива са причинени. Твърди, че за да се инициира производство по чл. 211 от КТ, работодателят трябва да е установил размера на щетата надлежно и със съответната финансова документация да е осчетоводил такава загуба. Навежда възражения, че направената справка по приходни стокови разписки, приложена като доказателство по делото, не отговаря на изискванията и критериите на счетоводна експертиза, както и финансова такава, която да е била представена на работника продавач-консултант и на която същият да се е подписал и уведомил за причинената от него вреда. Твърди, че претенциите на ищеца почиват само на негови съждения, които не са финансово счетоводно доказани по безспорен начин и не са издадени от оторизиран финансов ревизьор, т. е. оспорват се документите по извършените инвентаризации. Ответницата сочи още, че ищецът неправомерно и без законово основание не й е изплатил заплати, за което е санкциониран от Дирекция „Инспекция по труда“ - В. и за което има влязло в сила Решение № 105 на 3

Административен съд - В. по АД № 182/2021 г.

От фактическа страна между страните по делото не е спорно, че са се намирали в трудово правоотношение през периода от 10.08.2015г. до 03.08.2021г. и неговото съдържание по трудов договор № 55/10.08.2015 г. и допълнително споразумение от 01.06.2020 г., като ответницата е заемала при ищеца първоначално длъжността "барман”, а в последствие от 01.06.2020 г. длъжността „продавач- консултант“.

Между страните по делото не е спорно, че през исковия период мястото на работа на ответницата е магазин за хранителни стоки, находящ се на Ж.П. Гарата в гр.В., където е работела съвместно с още един работник на ищеца - Б.И.В. на длъжност също „продавачкосултант“.

Между страните не е спорно, че заеманата от ответницата длъжност е на материално отговорно лице и отчетник на стоково-материални и парични средства, въпреки, че по делото не е представена длъжностна характеристика на ответницата, но това обстоятелство не е оспорено от нея и не са наведени възражения, поради което съдът го приема за установено.

Видно от приложената молба на ответницата от 03.08.2021 г. до Управителя на едноличния търговец, същата е заявила желание за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 03.08.2021 г.

Със заповед № 064/03.08.2021 г. трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от 03.08.2021 г., на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ - поради забавяне изплащането на трудовото възнаграждение на ответницата.

Със заповед № 11/18.06.2021 г. на ЕТ „Г. - Г.Г.“ гр. В. /лист 35 от делото на ВРС/ е разпоредено провеждането на инвентаризация на стоката в Магазин за хранителни стоки, намиращ се на ж.п. гара - В., като е посочено в заповедта да се пристъпи към инвентаризация на 20.06.2021 г. от комисия в състав - Г.Г. и МОЛ - Б.В.И. и Н. Б. В.. Видно от заповедта ищцата е подписала същата. Резултатите от инвентаризацията са обективирани в съставените инвентаризационни описи, озаглавени като „Инвентаризация на магазин за хр. стоки ж.п. гара на 20.06.2021 г. - 20 листа /от лист 38 до лист 57 от делото на ВРС/. Видно от представените инвентаризационни описи е че в края на страниците, удостоверяващи извършена инвентаризация са положени подписи, но липсват данни за лицата, положили подписите. След приключване на инвентаризацията е съставен документ, озаглавен „Магазин ЕТ - Г. - Рекапитулация за магазин хр. стоки 01.06.2021 г. - 20.06.2021 г.“ - 2 листа /лист 36 и лист 37 от делото/, в който е отразено „Общо 7644.38 лева“, но никъде в документа не е отразено, че това е размера на констатираните липси. Документът носи подписа единствено на управителя на ищеца.

Със заповед № 26/11.08.2021 г. на ЕТ „Г. - Г.Г.“ гр. В. /лист 14 от делото/ е разпоредено провеждането на инвентаризация на стоката в Магазин за хранителни стоки, намиращ се на ж.п. гара - В., като е посочено в заповедта да се пристъпи към 4 инвентаризация на 14.08.2021 г. от комисия в състав - Г.Г. и МОЛ - Б.И. и Н. В.. Видно от заповедта ищцата е подписала същата. Резултатите от инвентаризацията са обективирани в съставените инвентаризационни описи, озаглавени като „Инвентаризация на магазин за хр. стоки в ж.п. гара - 14.08.2021 г.“ /лист 16 до лист 33 от делото/. Видно от представените инвентаризационни описи е че в края на страниците, удостоверяващи извършена инвентаризация са положени подписи, но липсват данни за лицата, положили подписите.

След приключване на инвентаризацията е съставен документ, озаглавен „Магазин хр. стоки - 14.08.2021 г.“ /лист 15 от делото/, в който е отразено „Разлика - 1904.10 лева“, но никъде в документа не е отразено, че това е размера на констатираните липси. Документът носи подписа единствено на управителя на ищеца.

След приключване на двете инвентаризации, във връзка с установените липси е съставен документ озаглавен „Обобщение за общия размер на липсите, установени след направените два броя инвентаризации“ /лист 34 от делото/, в който е отразена обща сума 9548.48 лева, който също е подписан единствено от управителя на ищеца.

От приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Рая Аспарухова Гъскова, която съдът кредитира като компетентно изготвена и обоснована. Експертът е дал заключение по поставената задача въз основа на данните по делото и данни от счетоводството на ищеца - стокови разписки,отчети/ и обобщени по месеци справки на същите за периода, като е пояснило, че стоковата разписка е документ, чрез който артикулите предмет на покупката се приемат в склада и се увеличава наличността на материалните запаси.