Решение № 312 от 11.11.2021, Окръжен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 312 гр. Русе, 11.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мария Велкова

Членове:

Галина Магардичиян

Боян Войков при участието на секретаря Тодорка Недева като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско дело № 20214500500538 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

М. П. М. обжалва Решение № 466 от 23.06.2021 по гр.д.№ 733/21 по описа РРС, с което е уважен предявеният срещу него иск с правно основание чл.135 ЗЗД. Излага оплаквания за неправилност на съдебното решение като счита, че е необосновано и неправилно, постановено при нарушение на материалните разпоредби. Съдът неправилно е възприел фактическата обстановка, като е игнорирал изложените от ответниците обстоятелства и представените от тях доказателства. Съдът не е отчел и поведението на длъжника и е некоректно и нелогично поведението му да се тълкува като умишлено причинена на фиска вреда.Иска отмяна на постановеното от районния съд решение и постановяване на друго, с което искът на публичният изпълнител бъде оставен без уважение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

Въззиваемият В.Б. в качеството й на главен публичен изпълнител при ТД на НАПВарна, ИРМ Русе счита, че жалбата е неоснователна, а постановеното от районния съд решение – правилно.

Въззиваемата СВ. П. К. не взема становище по основателността на въззивната жалба.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

На 27.02.2020 год. с НА № 7, т.І, рег № 269,д.№ 8 от 27.02.2020г на Нотариус рег № *** с район на действие РРС ответникът М.М. е прехвърлил правото на собственост на сестра си- ответникът С.К. върху следните недвижими имоти:

1. 1/12 ид. част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** с площ по документ за собственост- 423 кв.м. , съгласно скица на ПИ № 15-23081, издадена на 13.01.2020г. от СГКК- гр. Русе на АГКК е с идентификатор № ***, а съгласно КККР, одобрени със заповед № РД-18-91 издадена на 15.12.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: Област Русе, община Русе, гр. Русе, кв. Дружба 2, ул. Жеравна № 5, с площ от 380 кв.м, заедно с 1/6 и.ч. от намиращата се в този поземлен имот СГРАДА, която съгласно Скица на ПИ № 1318, издадена на 11.02.2011 г. е с идентификатор № ***, с площ от 101 кв.м., брой етажи- един, с предназначение ЖИЛИЩИА 1

СГРАДА - ЕДНОФАМИЛНА , по кадастралната карта на гр. Русе, одобрена със Заповед № РД18-91/15.12.2007г. на Изпълнителния директор на АК, в едно с всички подобрения и приращения в имота. Данъчна оценката на 1/12 ид. ч. от описания имот е 2 090.40 лв.

2. 1/2 от 125/250 идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** с площ по документ за собственост- 250 кв.м., съгласно скица на ПИ № 15141058, издадена на 12.02.2020г. от СГКК- гр. Русе на АГКК е с идентификатор № ***, а съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД-18-91 издадена на 15.12.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: Област Русе, община Русе, гр. Русе, кв.

Дружба 2, *** с площ от 254 кв.м., заедно със същата идеална част от намиращите се в този поземлен имот постройки, а именно:

-1/2 идеална част от САМОСТОЯТЕЛЕИ ОБЕКТ,. който съгласно схема на самостоятелен обект в сграда № 15-141067, издадена на 12.02.2020 г. е с идентификатор № *** по КККР, одобрено със Заповед № РД18-91 издадена на 15.12.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: Област Русе, община Русе, гр. Русе, кв. Дружба 2, ***, ет. 1, намиращ се на етаж едно в сграда с идентификатор № ***, брой надземни етажи- два, брой подземни етажи- нула, предназначение ЖИЛИЩНА- МНОГОФАМИЛНА, разположена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** с предназначение ЖИЛИЩЕ- АПАРТАМЕНТ с площ 61.68 кв.м., с прилежащи части- МАЗЕ под едната стая, ;

-1/2 ид. части от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ, който съгласно схема на самостоятелен обект в сграда № 15-141076, издадена на 12.02.2020 г. е с идентификатор № *** по КККР, одобрена със Заповед № РД18-91 издадена на 15.12.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: Област Русе, община Русе, гр. Русе, кв. Дружба 2, ул. Йосиф Хербст № 8, ет. 1, намиращ се на етаж едно в сграда с идентификатор № ***, предназначение ЖИЛИЩНА СГРАДА МНОГОФАМИЛНА, разположена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** с предназначение на самостоятелния обект- за търговска дейност с площ 29.05 кв.м;

- 1/2 ид. части от СГРАДА, която съгласно скица № 15-185500 издадена на 24.02.2020 г. е с идентификатор № *** по КККР, одобрена със Заповед № РД18-91 издадена на 15.12.2007 г. от Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: Област Русе, община Русе, гр. Русе, кв. Дружба 2, ***, разположена в ПИ ***, с площ 22.00 кв.м.,

-1/2 ид. части от СГРАДА, която съгласно скица № 15-185494 издадена на 24.02.2020 г. е с идентификатор № *** по КККР, одобрена със Заповед № РД 18-91, издадена на 15.12.2007 г. от Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: Област Русе, община Русе, гр. Русе, кв. Дружба 2, ***, разположена в ПИ *** с площ 10.00 кв.м., ведно с всички подобрения и приращения в имота. Данъчна оценка на продаваните 1/2 ид.части от описаните имоти е 13074.30 лева, а продажната цена- 9500 лева.

Продавачът М. П. М. си запазил правото да ползва продаваните имоти пожизнено.

М. П. М. е подал на 27.03.2020 годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ вх.

№ 184392000174528/27.03.2020 г. и Приложение № 2, в които са декларирани приходи за 2014 г. на стойност 103 588.31 лева с определен дължим данък в размер на 15 538.00 лева. С подадена на 27.03.2020 Годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ вх. № 184392000174534/27.03.2020 г. и Приложение № 2 са деклариран приходи за 2015 г. на стойност 97 906.75 лева, с определен дължим данък в размер на 14 686.00 лева. С подадена на 27.03.2020 Годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ вх. № 184392000174539/ 27.03.2020 г. и Приложение № 2 са деклариран приходи за 2016 г. на стойност 56 874.54 лева, с определен дължим данък в размер на 8 531.00 лева. С подадена на 27.03.2020 Годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ вх. № 184392000174544/27.03.2020 г. и Приложение № 2 са деклариран приходи за 2017 г. на стойност 16 1524.81 лева, с определен дължим данък в размер на 24228.00 лева. С подадена на 27.03.2020 Годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ вх. № 184392000175232/27.03.2020 г. и Приложение № 2 са деклариран приходи за 2018 г. на стойност 248 298.17 лева, с определен дължим данък в размер на 37 244.73 лева. Декларациите са изпратени чрез пощенски оператор в един плик и подписани от лицето.

Със Съобщение за доброволно изпълнение е образувано изп. дело № 200883102/2020 г. с общ размер на публичните вземания за период 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. в размер на 100 277.00 лева за главница и 27252.84 лева лихва. След направено проучване на имуществото на длъжника не е установено имущество, от което да се удовлетвори 2 кредитора, за което се представя справка № 17580/07.01.2021 г. на АВ.

Двамата ответници са в родствени отношения като вторият ответник е сестра на първия, поради което ищецът предполага знанието на купувача за увреждането на кредитора с изповядване на сделката.

Тази фактическа обстановка е установена и от първоинстанционния съд, поради което е неоснователно възражението в жалбата, че районният съд неправилно е възприел фактическата обстановка.

Въззивният съд намира, че първоинстанционният съд въз основа на така установената фактическа обстановка е направил съответстващи на нея правни изводи като е обсъдил всички доводи на страните по спора, в това и направените от ответниците по иска.

С оглед установените публичните вземания към М.М. за период 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. в размер на 100 277.00 лева за главница и 27252.84 лева лихва, публичният изпълнител има качеството на кредитор на М. и с оглед изричната норма на чл.

216, ал. 3 вр. чл. 135 ЗЗД разполага с правната възможност да предяви отменителният иск по чл.135 ЗЗД и да иска съдът да обяви за недействителни по отношение на себе си действията, с които длъжникът го уврежда.

Действително подадените от М. годишни данъчни декларации са подадени от него на 27.03.2020г, т.е след като се е разпоредил с недвижимите имоти, предмет на иска, но следва да се има предвид, че данъчното задължение възниква по силата на материалната данъчна норма, съгласно чл.50 и чл.53 ЗДДФЛ. Декларирането не влияе върху момента на възникването му, защото задължението възниква по силата на самият закон, а декларацията само конкретизира вече съществуващият дълг. В този смисъл правилно първоинстанционният съд е приел, че задълженията на М. са възникнали преди извършената от него разпоредителна сделка.

В процеса са установени и останалите елементи от фактическият състав на чл.135 ЗЗД, а именно сделката да уврежда кредитора и длъжникът при извършването й е знаел за увреждането. По делото е установено, че на 07.01.2020г М. е декларирал, че извършва търговска дейност чрез продажба на стоки по интернет в периода от 01.01.2014 до 31.12.2018г. и затова е получавал суми. На 13.01.2020г ТД на НАП-офис Русе започват насрещна проверка, след което М. продава на 27.02.2020г на сестра си недвижимите имоти, предмет на иска, а преди това на 21.02.2020г извършва разпореждане и с други свои недвижими имоти-земеделски имот, едва след което на 27.03.2020г подавач годишните си данъчни декларации за периода от 2014-2018г. Тези действия на жалбоподателя ясно сочат, че същият е знаел, че уврежда кредитора си. Възраженията в жалбата са неоснователни, а и не са установени от събраните по делото доказателства.

Тъй като М. е продал имотите на сестра си действа презумпцията на чл.135,ал.2 ЗЗД, която по никакъв начин не е оборена в настоящият процес.

С оглед изложеното въззивният съд намира, че правилно първоинстанционният съд е установил както фактическата обстановка по делото, така и е направил правилни правни изводи, поради което правилно е уважил предявеният от В.Б. – главен публичен изпълнител при ТД на НАП-офис Русе иск с правно основание чл.135 ЗЗД срещу М.М. и С.П. К..

Решението е правилно и следва да се потвърди.

На основание чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в тежест на жалбоподателя е юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева.

Мотивиран така, окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 466 от 23.06.2021г, постановено по гр.д.

№ 733/21 по описа на РРС.

ОСЪЖДА М. П. М., ЕГН ********** от гр.Р., ул.“Й.Х.“ № * да плати на ТД на НАП-гр. Варна , офис Русе сумата от 100.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд с 3 касационна жалба в 1-месечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4