Определение № 44901 от 28.10.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 44901 гр. София, 28.10.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20251110143471 по описа за 2025 година

Ищецът С. И. Д. е предявил следните искове: Главен иск: Да се прогласи за нищожен Договор за предоставяне на потребителски кредит №1206190 от 20.10.2022 г., сключен с „.....“ ЕООД поради противоречие със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК): Твърди се, че договорът е недействителен, тъй като не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от Закона за потребителския кредит (ЗПК).

Посоченият в договора Годишен процент на разходите (ГПР) от 49,66% е некоректен. В Г П Р не е включено възнаграждението по задължителния Договор за гаранция (поръчителство) с ".....", което е в размер на 5050 лв.. Тази такса представлява "общ разход по кредита" по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и Директива 2008/48/ЕО, тъй като сключването на договора за гаранция е било задължително условие за получаване на кредита (съгл. чл. 5 от договора). Кредиторът („.....“) и гарантът (".....") са свързани лица с общ действителен собственик (.... СЕ).

Твърди се, че тази конструкция цели заобикаляне на тавана на ГПР по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

В договора липсва и ясна методика за формиране на ГПР.

Още: поради Противоречие с добрите нрави (чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД): Схемата със задължителна гаранция от свързано лице противоречи на добрите нрави.

Предявен е и осъдителен иск (произтичащ от главния): Да се осъди „.....“ ЕООД да заплати на ищцата сумата от 6000,92 лв., представляваща недължимо платена сума (платено при отпаднало основание, чл. 55 ЗЗД). Ищцата твърди, че е платила общо 11 000,92 лв.. При нищожност на договора тя дължи връщане само на чистата главница (5000 лв.). Разликата от 6000,92 лв. е недължимо платена.

Евентуален иск (при отхвърляне на главния): Да се прогласи за нищожна само клаузата н а чл. 5 от договора (задължението за обезпечение с поръчителство от .....), като са посочени следните основания за нищожност:

1

Противоречие с добрите нрави (чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД): Клаузата води до нееквивалентност на престациите, тъй като възнаграждението за поръчителя (5050 лв.) е повисоко от отпуснатия кредит (5000 лв.). Неравноправна клауза (чл. 143, ал. 1 вр. чл. 146 ЗЗП): Клаузата е във вреда на потребителя, води до значително неравновесие и не е индивидуално уговорена (представлява бланкена клауза).

Ответникът „.....“ ЕООД оспорва всички искове като неоснователни. Аргументи срещу нищожността на договора (ГПР):

Таксата за гаранция не се включва в ГПР, тъй като е незадължителна услуга. Услугата се предоставя от трето лице (.....).

Ищецът е имал свободен избор да осигури свой поръчител или да избере предложения от кредитора. Ищецът сам е избрал ..... в електронния формуляр. Ищецът е бил напълно информиран за всички такси (включително отделната такса за гаранция) преди сключването на договора (чрез СЕФ, e-mail и SMS). Не е налице заблуждаваща търговска практика. „.....“ ЕООД и „.....“ ЕАД оперират като отделни икономически субекти с отделни банкови сметки. Аргументи срещу нищожността на чл. 5 (Гаранцията): Клаузата не е неравноправна (по чл. 143 ЗЗП), тъй като ясно посочва избраната от ищеца опция за поръчител, която той е приел доброволно. Сключването на договора за гаранция не е било задължително.

Процесуално възражение (Възражение за недопустимост):

Ответникът твърди, че исковете за нищожност или унищожаване на Договора за гаранция са недопустими, тъй като са насочени срещу ненадлежна страна („.....“ ЕООД).

Надлежна страна по такъв иск би била ....., която е самостоятелно юридическо лице и страна по договора за гаранция, по който „.....“ не е страна.

Съдът определя следната правна квалификация на предявените искове:

Главен иск: Иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД (противоречие със закона) във връзка с чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, и чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД (противоречие с добрите нрави).

Осъдителен иск: Иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД (платено без основание).

Евентуален иск: Иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД (добри нрави) и чл.

143, ал. 1 от ЗЗП (неравноправна клауза в потребителски договор) във връзка с чл. 146 от ЗЗП.

Безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства

На 20.10.2022 г. между ищеца и ответника е сключен Договор за потребителски кредит 2

№1206190.

Размерът на отпуснатия кредит (главница) е 5000 лв..

Срокът на договора е 18 месеца.

В договора е посочен ГПР в размер на 49,66%.

Член 5 от договора за кредит предвижда обезпечение чрез поръчителство, предоставено от ......

На 20.10.2022 г. ищецът е сключил Договор за гаранция (поръчителство) с ..... p.l.c..

Дължимата такса по договора за гаранция е в общ размер на 5050 лв..

Спорни обстоятелства (Подлежащи на доказване)

Спорни между страните са следните обстоятелства, от чието установяване зависи изходът на делото:

Дали сключването на Договора за гаранция с ..... е било задължително условие (imposé) от страна на „.....“ ЕООД за отпускане на кредита, или е било незадължителна, опционална услуга, която ищецът е избрал доброволно измежду други възможни обезпечения (вкл. собствен поръчител)?

Дали ищецът е бил ясно, пълно и недвусмислено информиран преди сключването на договора, че таксата за гаранция е отделен разход, дължим на трето лице и невключен в ГПР, или посоченият ГПР и липсата на методика представляват заблуждаваща практика?

Дали „.....“ ЕООД и ..... p.l.c. представляват свързани лица и действат като едно икономическо цяло с цел заобикаляне на закона (чл. 19, ал. 4 ЗПК), или са самостоятелни икономически субекти?

Дали клаузата на чл. 5 от договора, предвиждаща възнаграждение за поръчителство в размер, по-висок от главницата, противоречи на добрите нрави?

Дали клаузата на чл. 5 от договора представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП (не е индивидуално уговорена и води до значително неравновесие)?

Кои елементи на договора влизат в изчисляване на т. нар ГПР и какъв е реалният му размер, ако се включат всички начисления по договора, дали би бил различен от посочения?

Какъв е точният размер на сумите, заплатени от ищеца на ответника „.....“ ЕООД по договора за кредит? (Ищецът твърди 11 000,92 лв.; ответникът оспорва общо).

Разпределение на доказателствената тежест

Ищецът (С. Д.) носи тежестта да докаже:

Обстоятелствата, от които произтича твърдяната нищожност: Наличие на облигационно отношение с посоченото в искова молба съдържание, последното страда от сочените в искова молба пороци. Че сключването на договора за гаранция е било задължително условие, а не свободен избор.

Че двете дружества са свързани лица, действащи с цел заобикаляне на закона. Факта на извършените плащания и техния размер (твърдението за платени 11 000,92 лв.).

3

Ответникът („.....“) носи тежестта да докаже: Обстоятелствата, изключващи нищожността:

Че ищецът е имал реален избор за обезпечение.

Че ищецът доброволно е избрал опцията с ......

Че ищецът е бил ясно и пълно информиран за всички отделни разходи преди сключването на договора.

Че двете дружества са отделни икономически субекти.

Че посочения ГПР е реален и съответства на закона. индивидуалност на договореното.

Всички свои правоизключващи и правопогасяващи възражения.

С оглед горното, СРС

ОПРЕДЕЛИ:

Да се приемат представените писмени доказателства с искова молба и с отговора.

ДОПУСКА Съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) със следните задачи:

1. Да се установи какви разходи са включени в посочения в договора ГПР от 49,66%.

2. Да се изчисли какъв би бил ГПР, ако в него се включи и възнаграждението за гаранта от 5050 лв..