Определение № 4994 от 04.11.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4994 гр. София, 04.11.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илияна Папазова

Членове:

Майя Русева

Джулиана Петкова като разгледа докладваното от Майя Русева Касационно гражданско дело № 20258002101865 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/ и на З. Д. Г. и С. Д. Г. /като наследници на починалия в хода на първоинстанционното производство Д. С. Г./ срещу решение №.237/16.12.24 по г.д.№.312/24 на АС Пловдив. Със същото е потвърдено реш.№.260003/29.03.24 по г.д.№.811/19 на ОС Пловдив, с което КОНПИ е осъдена на плати на основание чл.2а ЗОДОВ 20 000лв. обезщетение за неимуществени вреди от водено срещу Д. Г. производство по ЗОПДИППД /отм./, приключило с отхвърляне на мотивираното искане по чл.28 ЗОПДИППД /отм./ с влязло в сила на 29.03.17 решение по г.д.№.1065/08 на ОС Стара Загора, ведно със законната лихва, считано от 29.03.17 до окончателното изплащане, като претенциите за обезщетения за неимуществени вреди за разликата над 20 000лв. до 100 000лв. и за имуществени вреди в общ размер на 387335,27лв. са отхвърлени като неоснователни. КОНПИ обжалва решението в осъдителната му част; останалите страни – в отхвърлителната.

З. Д. Г. и С. Д. Г. не вземат становище по жалбата на КОНПИ; комисията не взема становище по тяхната.

Прокуратурата на РБ не взема становище.

Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК и от процесуално легитимирани за това лица. Те са процесуално допустими в частта по претенцията за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди и за имуществени такива с изключение на тези за 1 100лв. от възбрана на имот №.... от 2457кв.м., УПИ ... -..., [населено място], и за 1 355,56лв. натрупани задължения за местни данъци и лихви за периода 15.11.11-11.04.19 за л.а. „Ауди“, 1 рег.№...., поради невъзможност за прекратяване на регистрацията му предвид кражба.

Размерът на последните е под предвидения в чл.280 ал.3 т.1 ГПК минимум - 5000лв. за граждански дела. Поради това и въззивното решение в тази му част не подлежи на касационно обжалване, респективно касационната жалба на З. Г. и С. Г., касаеща същата, следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение е изяснено, че въз основа на уведомление за влязла в сила на 01.08.02 присъда /от 28.01.02 по нохд №.319/01 на РС Казанлък-с която Д. Г. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.339 ал.1 НК-за това, че на 02.02.01 в [населено място] е държал огнестрелно оръжие, боеприпаси и взривове без да има за това надлежно разрешение/, КУИППД /понастоящем КОНПИ/ е образувала преписка №.830/06; на 04.12.08 комисията е внесла в ОС Ст.Загора мотивирано искане за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 1058729,70лв., по което е образувано г.д.№.1065/08 срещу Д. Г. и още пет ответници, между които и децата му З. Г. и С. Г.; искането е било предварително обезпечено чрез налагане на обезпечителни мерки от ОС Пловдив /с опр. от 06.11.08 по ч.г.д.

№.3133/08/ и ОС Ст.Загора /с опр. от 06.11.08 по ч.г.д.№.1053/08/ - възбрана върху недвижими имоти, вкл. процесните, и запор върху автомобили; с влязло в сила на 29.03.17 решение /№.50/20.02.17/ искът по чл.28 ал.1 ЗОПДИППД /отм./ е бил отхвърлен. При тези обстоятелства е намерено, че са налице предпоставките на чл.2а ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата за вреди от незаконосъобразни действия на КОНПИ по ЗОПДИППД /отм./, извършени при изпълнение на нейните правомощия.

Във връзка с претенциите за неимуществени вреди е посочено, че обезщетението за същите се определя съгласно чл.52 ЗЗД по справедливост, с оглед конкретните обстоятелства от значение за характера и интензитета им. Съдът е обсъдил подробно и съвкупно събраните по делото доказателства, вкл. писмени, експертизи /медицинска, психологически/, свидетелски показания /последните съпоставени помежду им, с писмените доказателства и заключенията на вещите лица/, и е посочил кои от тях кредитира и кои не и защо, респективно кои факти намира за установени и кои не и защо. Отчел е, че воденото спрямо Д. Г. производство по отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, е било с продължителност 8 години 3 месеца и 24 дни, протекло е пред една инстанция - при което той за дълго време е бил поставен в положение на несигурност и притеснение от изхода на делото предвид угрозата да му бъде отнето имущество на значителна стойност, вкл. недвижими имоти и леки автомобили, от разпореждането с които е бил лишен поради наложените обезпечителни мерки. Във връзка с интензитета на тези негативни преживявания е отразил, че проведените с негово участие съдебни заседания са били 12, повечето концентрирани в рамките само на 2016г. /през останалото време са били извършвани процесуални действия по уточняване на исковата молба, размяна на книжа, провеждане на частни производства пред инстанциите и за кратко производството е било спряно/; вследствие образуването и воденето от ответника на производство по ЗОПДИППД /отм./, за обезпечаване на което са били наложени възбрани и запори върху недвижимо имущество и леки автомобили, за един твърде продължителен 2 период-от повече от осем години, е била блокирана основната дейност на наследодателя на ищците, свързана с покупко-продажба на имоти; това е променило начина му на живот, довело е до обтягане на отношенията му с близките, започнали скандали с децата му, които също били привлечени по делото, а и живеели в имотите, които били възбранени, влошили се отношенията с третата му съпруга, поставило го в положение на несигурност и безизходица и в състояние на стрес и тревожност поради страха от загубата на придобитите материални блага и бизнеса, на благополучието на семейството, на доверието на близките и социалната среда, започнал да изпада в нервни кризи и безсъние, в това число защото не можел да намери адвокат, който да упълномощи да го представлява. Взет е бил предвид медийният интерес – който е бил основно на местно ниво и краткотраен /бил е проявен само през 2009г. в началото на процеса; представени са шест статии, пет от които от регионални електронни медии - публикувани през 2009г. и отразяващи образуването на делото, подробности относно предмета му и отлагането на първите две насрочени за 01.10.09 и 22.10.09 открити съдебни заседания-като в тях Д.Г. е представен и с прозвището „М. Ш.“; прието е, че макар съдържанието на електронните издания да е публично достъпно във всеки момент и се възприема неограничено от обществото, предвид липсата на активно насочване на вниманието му от страна на медиите към актуалните събития, не може да се говори за реален масов интерес към отминали такива спрямо лице, което не е публична личност/, и негативната оценка на местната общественост към личността на ищеца отпреди започване на делото-с оглед упоменатите от св.А. реакции на задоволство от полученото с образуването му възмездие, предвид използването в публичното пространство на прозвището „М. Ш.“ /независимо откъде произтича/ и данните от приложените справки за съдимост и за образувани досъдебни производства /отразено е, че съгласно същите Д. Г. е бил трикратно осъждан (1/ с влязла в сила на 15.11.90 присъда по нохд №.313/90 на ОС Стара Загора на „лишаване от свобода“ за срок от 11г. за извършени престъпления по чл.196 във връзка с чл.195 ал.1 т.3, 4 и 5 вр. с чл.26 ал.1 НК и по чл.252 ал.1 пр.2 вр. чл.195 ал.2 и чл.26 ал.1 НК, каквото наказание той реално е търпял - факт от биографията му, който неминуемо е бил известен и на местната общественост; 2/ с влязла в сила на 29.12.97 присъда от 11.12.97 по нохд №.649/97 на РС Пловдив за престъпления по чл.144 ал.3 вр. ал.1, чл.26 ал.1 и чл.55 ал.1 т.2б НК, за което на основание чл.23 НК е било наложено наказание „глоба“; 3/с влязлата в сила на 01.08.02 присъда от 28.01.02 по нохд №.319/01 на РС Казанлък, по повод на която е образувано делото за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, за извършено на 2.02.01 престъпление по чл.339 ал.1 НК, за което е наложено наказание „глоба“) и спрямо него са били образувани три досъдебни производства на РПУ К. (ДП №.657/06 за престъпление по чл.325 ал.1 НК, ДП №.405/07 за престъпление по чл.210 ал.1 т.5 вр. с чл.209 ал.1 НК, ДП №.383/12 за престъпление по чл.330 ал.2 т.1 вр. с ал.1 НК), по които наказателното производство е било прекратено, и шест преписки в РП К.

(№.2152/10, №.2155/10, №.2757/11, №.2808/11, №.4150/14 и №.3149/18), по които е постановен отказ да се образува досъдебно производство; при тези обективни данни за осъждания на Г. за различни престъпления, вкл. за кражби в големи размери и в условия на продължавано престъпление и при условията на опасен рецидив, за реално изтърпяно от 3 него значително по размер наказание „лишаване от свобода“, за привличането му като обвиняем по досъдебни производства и за подавани спрямо него жалби за извършени престъпления за един значителен около 30-годишен период от последния етап на живота му, независимо от реабилитацията, от прекратяването на досъдебните производства и отказите за образуване на такива, е видно, че репутацията му сред хората на [населено място], на чието население е бил известен, е била свързвана с престъпни действия и то много преди образуване на конфискационното производство-поради което не може да се приеме вследствие на него да е било опетнено доброто му име, с каквото той не се е ползвал, нито да са били дълбоко и съществено засегнати честта и достойнството му-доколкото и основните му притеснения са били свързани с невъзможността да оперира с имуществото си поради наложените обезпечителни мерки и заплахата от отнемане на същото/. Коментирано е и отражението на производството върху здравословното състояние на наследодателя на ищците. На база заключението на съдебномедицинската експертиза е прието, че за времето 2009-2022 той е страдал от кардиологични заболявания /пристъпно предсърдно мъждене, артериална хипертония, исхемична болест на сърцето, диастолна дисфункция/, рисковите фактори за развитие на които са наднормено тегло, прием на алкохол, тютюнопушене, дислипидемия, фамилна обремененост, обездвижване, захарен диабет и др., при Д.Г. са били проявени поне два от тези фактори - наднормено тегло и дислипидемия, а хроничният стрес увеличава риска от сърдечно-съдови заболявания, но при продължителна около 10-годишна експозиция - т.е. за да е реален рисков фактор, стресът следва да е хроничен с постоянно проявление за продължителен около 10-годишен период, а при него заболяванията са диагностицирани през 2011г. и е голяма вероятността да са били налични още преди товапоради което не може да се приеме преживеният вследствие именно на воденото спрямо него конфискационно производство, образувано през 2008г., психо-емоционален стрес да е причината за поява на тези му заболявания; в случая те са установени още през 2011г. като е възможно, предвид често безсимптомното им протичане, да са били налични още преди това и да не са били диагностицирани, стресът би могъл да е причина за обострянето им, но и самият ход на посочените хронични заболявания предполага наличие на периодични /пристъпни/ обостряния, които в случая са били овладявани своевременно и не са довели до влошаване на сърдечния му статус. Отчетени са и заключенията на съдебно-психологичните експертизи, според които първоначалният ищец възприел досъдебното производство от 2012г. като несъществена неприятност, бидейки убеден в правотата си и съзнаването на факта, че дори в случай на негативно развитие, рискът за него в материален план е несъществен и несъпоставим с този при производството на КОНПИ /т.е. воденото през 2012г. наказателно производство, задържането под стража и последвалият домашен арест по същото са причинили емоционално, психическо и физическо страдание на Д. Г., но са били преживени като епизодични и неносещи драматични последици за цялото семейство, а периодът, в който това събитие е причинявало негативни преживявания, е несъизмеримо кратък в сравнение с продължилите с години дела с КОНПИ и придружаващите ги емоционални състояния-като се има предвид и, че основният страх на ищеца и високата му тревожност са били свързани с това да не бъде конфискувано цялото му имущество, децата и 4 внуците му да останат без дом, да не бъдат разочаровани и не на последно място да не бъде отхвърлен от социалната си среда-докато воденото през 2012г. наказателно производство не е носело риск от подобни събития/. Преди образуването на делото за конфискация Д. Г. е бил с много добри адаптивни способности, деен, находчив, енергичен, общителен, позитивно настроен и високо работоспособен, благодарение на които свои качества развил успешен печеливш бизнес, докато към момента на изготвяне на заключенията представлявал демотивирана, със засегнато емоционално-волево и социално функциониране депресирана личност, доказателство за които настъпили значими промени е фактът, че независимо от екстровертната насоченост на характера му, към момента той функционирал като социален интроверт, като основната причина за тях са първоначалният при образуване на делото от КПКОНПИ стрес от попадането в тази ситуация и интензивните преживявания на несигурност, свързана с бита и благополучието на семейството, страх, че ще загуби „всичко“, за което е работил през съзнателния си живот, страх от отхвърляне и самота, срам, вина за причинените неудобства на близките му, акумулирането на които в дългосрочен план за продължителния период на воденото спрямо него производство е довело до висока тревожност и депресивни състояния.

Разпечатката съдържа 19 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c88675e6-8377-45e1-9f52-3d455f5281ef