Решение № 2294 от 09.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2294 гр. София, 09.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20231110135835 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на **** срещу Н. С. Л. и С. С. Х., с която са предявени искове за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца при условията на разделна отговорност /при квоти по 1/2 за всеки ответник/ следните суми за топлоснабден имот, находящ се в ****, с абон. № ****, а именно: сумата от 1 346.69 лв. – стойност на доставена топлинна енергия през периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от 28.06.2023 г. до окончателното плащане; сумата от 165.12 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 08.06.2023 г.; сумата от 42.89 лв. – стойност на извършена услуга дялово разпределение през периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от 28.06.2023 г. до окончателното плащане; сумата от 9.17 лв. – мораторна лихва за периода от 16.07.2020 г. до 08.06.2023 г. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди с ответниците в качеството им на наследници при равни квоти на починалия собственик на процесния имот ****, към което са приложими Общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил през исковия период топлинна енергия за имота, като ответниците не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от **** по реда за дялово разпределение. Излага, че ответниците са изпаднали в забава.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Н. С. Л. е подала отговор на исковата молба.

Не възразява срещу размера на главницата за периода до 10.06.2021 г., като заявява, че същата ще бъде погасена. Оспорва размера на главницата за периода след 10.06.2021 г. при 1 твърдения, че през този период имотът е бил необитаем. Оспорва претенцията за мораторна лихва поради липса на уведомяване за сметките.

В законоустановения срок не е подаден отговор на исковата молба от ответницата С. С.

Х..

Третото лице – помагач на страната на ищеца **** изразява становище, че дяловото разпределение за процесния имот през исковия период е извършвано в съответствие с нормативната уредба, поради което исковете са основателни.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са субективно пасивно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

153, ал. 1 ЗЕ за стойността на доставената топлинна енергия се обуславя от наличието на следните предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните, количеството на реално доставената по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност, изискуемост на вземането. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на горните обстоятелства е в тежест на ищеца.

По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно – когато се касае за топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са клиенти на топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие.

В случая от Нотариален акт № ****, дело № ***/1990 г. на нотариус при Нотариалната служба към Втори Районен съд, се установява, че през 1990 г. **** е прехвърлила на **** собствеността върху апартамент № 31, находящ се в ****, срещу задължението да поеме гледането и издръжката й, като си е запазила право на безвъзмездно ползване на имота до края на живота й. От справката от НБД „Население“ на л. 56 е видно, че вещната ползвателка е починала на 07.02.1996 г., от което следва, че правото на ползване е погасено на основание чл. 59, ал. 1 ЗС. Следователно през исковия период клиент на доставената в имота топлинна енергия е бил собственикът на имота. От Удостоверението за наследници на л. 15 се изяснява, че собственикът **** е починал на 10.06.2021 г. и е оставил като наследници по закон своите дъщери – двете ответници. Ето защо съдът приема, че 2 ответниците са материалноправно легитимирани да отговарят за плащането на цената на доставената в имота топлинна енергия през целия исков период, като всяка от тях отговаря до размера на наследствения си дял, т.е. за по 1/2 от задължението. Този извод не се променя от представения от ответницата Л. Договор за доброволна делба, защото той касае собствеността върху имота след края на процесния период.

Съществувалото през исковия период облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между ищеца и ****, респ. след неговата смърт – между ищеца и неговите наследници, съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от **** на клиенти в град София, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР. Договорът касае доставка на топлинна енергия до следния обект: апартамент № 31, находящ се в ****, с абон. № ****.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обем, съответстващ на претендираната цена, са представени по делото общи фактури, писмени доказателства от третото лице – помагач на ищеца и е прието заключение на съдебно-техническата експертиза.

От заключението на вещото лице Т., което съдът кредитира като обективно, компетентно, обосновано и намиращо опора в писмените доказателства по делото, се изяснява следното: За процесния период редовно са отчислявани за сметка на ищеца технологичните разходи на абонатната станция, като по този начин е формирана топлинната енергия за разпределение в сградата – етажна собственост. Топломерът в абонатната станция през исковия период е бил изправен, тъй като е преминавал проверки, които макар и понякога да са извършвани след изтичане на законовия срок, са приключвали със заключение за съответствие. Остойностяването на потребената топлинна енергия е извършвано на база прогнозни стойности с годишно изравняване от фирмата за дялово разпределение. През процесния период радиаторите в имота са били демонтирани и абонатът не е ползвал топлинна енергия за отопление на имот. Абонатът не е осигурявал достъп до имота за отчет, поради което фирмата за дялово разпределение е начислявала за битово горещо водоснабдяване служебно топлинна енергия за 1 бр. лице с разходна норма 140 л/денонощие. Начислявана е и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, която е изчислявана по нормативно установена формула и е разпределяна от фирмата за дялово разпределение между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, като изчислените от вещото лице стойности на топлинната енергия от сградната инсталация съвпадат с отразените в изравнителните сметки. Вещото лице Т. посочва, че дяловото разпределение е извършвано в съответствие с нормативните разпоредби.

Преценявайки заключението на съдебно-техническата експертиза и документите за извършено дялово разпределение, представени от третото лице – помагач на ищеца, съдът намира, че в случая е доказана реалната доставка на топлинна енергия в процесния имот, включително за периода след смъртта на наследодателя на ответниците, защото неговите наследници в качеството си на клиенти не са изпълнили задължението си за осигуряване на 3 достъп до имота за извършване на отчети, поради което е възникнало основание за служебно начисляване на топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване и за този период.

След като по делото е установено наличието на валидно договорно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия през исковия период, както и действителното доставяне на такава, то искът за нейната цена се явява доказан по основание. Обстоятелството какво количество топлинна енергия е доставено в имота на ответницата е от значение единствено за доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му предвид разпоредбата на чл. 162 ГПК.

Ответниците дължат цената на реално потребената топлинна енергия в техния имот през исковия период, поради което при определянето й следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване. Ето защо за определяне размера на дължимата цена съдът кредитира напълно заключението на съдебно-техническата експертиза, в което е отчетено именно реално доставеното количество топлинна енергия през периода, чиято стойност възлиза на сумата от 1 393.67 лв. и надвишава претенцията на ищеца.

Всяка ответница дължи по 1/2 от претендираната главница за цената на доставената топлинна енергия. Те не твърдят плащането й, поради което исковете с правно основание чл.

79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ са изцяло основателни, като върху главницата се дължи и законната лихва, считано от 28.06.2023 г. до окончателното плащане.

Основателността на претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия предпоставя наличие на главен дълг и забава в плащането му. В случая е установено наличието на главен дълг на всяка ответницата за цената на доставената в имота топлинна енергия през исковия период. Съгласно чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Именно тази разпоредба следва да намери приложение в случая предвид клаузите в приложимите Общи условия. Съгласно чл. 33, ал. 1 клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 2 е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Чл. 32, ал. 3 гласи, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно обезщетение за забава се дължи само за изравнителните сметки, ако не бъдат заплатени в 45дневен срок. Предвид изложеното възражението на ответницата Л., че не е получила покана, е неоснователно, защото изпадането в забава в случая не е обвързано с получаването на 4 такава. Началото на забавата е 15.09.2021 г. – за изравнителната сметка за периода от м.

05.2020 г. до м. 04.2021 г., и 15.09.2022 г. – за изравнителната сметка за периода от м.

05.2021 г. до м. 04.2022 г., тъй като съобщенията към фактури са съответно от 31.07.2021 г. и от 31.07.2022 г., видно от писмените доказателства на л. 24 – 39 от делото. Дължимата мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 08.06.2023 г. съдът определи по реда на чл.

Разпечатката съдържа 31 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c8861de0-ab63-4a3e-ae43-28c3b35685eb