Решение № 3 от 05.01.2024, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Елин Пелин, 05.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, IV СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ

ДЕЛА, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петко Р. Г.ев при участието на секретаря Цветанка Анг. Николова като разгледа докладваното от Петко Р. Г.ев Гражданско дело №

20231820100153 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба на С. Д. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Е.П. ул. К. О.

№ ..., срещу „Адессо кредит България“ ЕООД, ЕИК: ....., със седалище и адрес на управление: гр. Б., бул. „3-ти м.“ ...... Твърди се, че ищецът е страна по договор за паричен заем № ..... от 23.08.2021 г. сключен с ответника. Съгласно договор за паричен заем № 07006818 от 23.08.2021 г. ищецът трябва да върне сумата по кредита която се явява сума от 2639,04 лева, при сума на получаване 2200 лева, при лихва от 439.04 лева, при срок на кредита от 12 месеца, при ГПР от 41.20% и ГЛП 35.00 %. В чл. 4, ал. 2 от договор за паричен заем № 07006818 от 23.08.2021 г. е уговорена дължимостта на неустойка, поради непредоставено обезпечение, подробно описано в чл. 4, ал. 1 от договор за паричен заем № 07006818 от 23.08.2021 г., в размер на 1980,96 лева. Поради накърняването на принципа на „добри нрави“ по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода на кредитора. В допълнение, така претендиралата неустойка е нищожна като противоречаща на добрите нрави, тъй като сумата която се претендира чрез нея в размер на 1980.96 лева е в размер на 100% от сумата на отпуснатия кредит. Твърди се, че претендираната в чл. 4, ал.2 от договор за паричен заем № 07006818 от 23.08.2021г неустойка е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на неустойка, която е необосновано висока. С процесната неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение 1 за неизпълнението на акцесорно задължение. Твърди се, че претендираната неустойка е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, според която неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Иска се признаването за установено, че уговорената клауза на чл. 4, ал. 2 от договор за паричен заем № 07006818 от 23.08.2021 г., предвиждащ заплащането на неустойка в размер на 1980,96 лева е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника, като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор, в който се твърди, че искът е неоснователен.

Сочи се, че договорената неустойка с оглед на нейния размер не може да бъде определена като прекомерна, защото е под размера на главницата по заема, в рамките на приемливото и допустимото при такъв вид облигационни отношения, като този размер е функция и е съответен на неизпълнението на ищеца като длъжник по договора, тъй като е несъмнено, че в момента, в който ищецът би изпълнил задължението си по чл. 4.1, т. 1 или 2 от договора и предоставил допълнителното обезпечение, дължимостта и начисляването на неустойката би било преустановено и същата би се дължала в много по-малък размер. Становището на ищеца, че размерът на договорената между неустойка е определен в противоречие с правилата на добрите нрави, не държи сметка за вида и характера на сключения между страните договор за паричен заем, с оглед на предмета му и качеството на страните, а договорната свобода лежи в основата на установяване на търговските взаимоотношения, в това число и по отношение определянето на размера на дължимата неустойка при договорните взаимоотношения. Твърди се, че кредитополучателят винаги може да погаси изцяло или частично задължението си предсрочно, като в тази хипотеза той има намаляване на общите разходи на кредита. Твърди се, че клаузата не е неравноправна по смисъла на чл.

143 ЗЗП и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП - защото била индивидуално уговорена. Ако ищецът е смятал, че предложените му клаузи в договора за заем са несправедливи, противоречащи на добрите нрави и го поставят в неравноправно положение, защо тогава не се е отказал от договора, което би могъл да стори не само преди подписването му, но и /без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина/ в срок от 14 дни след това /чл. 29 ЗПК/, когато вече е било ясно, че поради непредоставянето на допълнителното обезпечение дължи процесната неустойка.

В съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмена молба-становище излага доводи за основателност на предявените искове.

В съдебно заседание ответникът не се представлява.

Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори и се установява се от договор за паричен заем № 07006818 от 23.08.2021 г., сключен между „Адессо кредит България“ ЕООД-заемодател и С. Д. С.-заемател, че заемодателят предоставя в собственост на заемателя сумата от 2200 лева, съгласно чл. 2 от процесния договор, като погасяването е на 12 месечни вноски с размер на месечната вноска 2 от 219,92 лева, при ГПР от 41,20 % и ГЛП 35 % при лихва с обща сума по чл. 2, т. 7 от 2639,04 лева

В чл. 4, ал. 1 от договора заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните условия: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на осигурителния му доход да е над 1000 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции, или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да не е със статус по-лош от 401 „Редовен“. Поръчителят подписва договор за поръчителство.; 2. банкова гаранция с бенефициер – заемодателя за сумата по чл. 2, т. 7 със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора.

В чл. 4, ал. 2 от процесния договор е уговорено, че кредитополучателят дължи неустойка в размер на 1980,96 лева в случай на непредоставяне на обезпечение на договора, като неустойката се заплаща от заемателя разсрочено, като се добавя сумата от 165,08 лева.

С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

По отношение на процесния договор, като такъв за потребителски кредит, сключен при условията на ЗПК, са приложими нормите на ЗЗП и по-специално чл. 143- чл. 148 ЗЗП – чл.

24 ЗПК. Между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди за кредитора, който е бил длъжен да оцени кредитоспособността на длъжника, съответно и риска при предоставяне на заема към сключване на договора, като съобрази и възможностите за предоставяне на обезпечение. Включена по този начин към погасителните вноски, неустойката всъщност се явява добавък към възнаградителната лихва 3 и представлява сигурна печалба за заемодателя, като с нея реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Клаузата за неустойка е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Критериите дали е налице нищожност на неустойка, поради противоречие с добрите нрави, са изложени в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Съгласно дадените разяснения в мотивите на ТР, за спазването на добрите нрави по иск за дължимост на неустойка, съдът следи служебно. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като - естество и размер на обезпеченото с неустойката задължение; обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи; вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена; съотношението между нейния размер и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /Решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./ Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката може да изпълнява и наказателна функция. Според решение № 223 от 19.04.2016 г. по т. д. № 3633/2014 г. на ВКС, І т. о. е прието, че въпросът за накърняване на добрите нрави по отношение на уговорена неустойка следва да бъде решен чрез комплексна преценка не само на съдържанието на договорната клауза, но и при отчитане на други фактори. Такива са свободата на договаряне, равнопоставеността между страните, функциите на неустойката, както и възможността неизправният длъжник сам да ограничи размера на неизпълнението, за да не се превърне неустойката в средство за неоснователно обогатяване. Така, както е уговорена, неустойката в случая е предназначена единствено да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на заетата сума. Размерът на предвидената неустойка е в значително по-висок размер от заетата сума, при липса на предоставено обезпечение чрез поръчител, за периода на връщане на кредита потребителят би дължал неустойка в значителен размер. Видно е, че такава уговорка противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя.

Действително няма пречка размерът й да надхвърля вредите от неизпълнението. В случая обаче, няма адекватен критерий за преценка на това надвишаване, доколкото се посочи, че процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично задължение. Обезпечава изпълнението на задължението за обезпечаване на главното задължение. В случая и санкционната функция е вън от предмета на задължението, тъй като само по себе си непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя и до увеличаване на подлежаща на връщане сума със значителен размер, което е в контраст с границите на добрите нрави и не се толерира от закона. Тя нарушава принципа на справедливост и не държи сметка за реалните вреди от 4 неизпълнението /в този смисъл Решение № 74 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 541/2010 г., IV г. о., ГК/. Тъй като противоречието между клаузата и добрите нрави е налице още при сключване на договора, не е налице валидно неустоечно съглашение и според чл. 26, ал. 1, вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази част договорът не е поражда правно действие.