Решение № 393 от 27.09.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 393 гр. Благоевград, 21.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Петър Узунов

Владимир Ковачев

Гюлфие Яхова при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело № 20211200500651 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от адв.

И.Д., пълномощник на В.Б., срещу Решение № 8067/12.03.2021г., постановено по гр. дело № 1212/2020г. по описа на Районен съд - Петрич. Сочи се, че атакуваният акт е неправилен, незаконосъобразен и постановен в несъответствие с доказателствения материал по делото. Районният съд е приел, че участието на Б. в конфликт от дата 22.06.2020г., представлява нарушение на Етичния кодекс за поведение на работещите в ЮЗДП, който извод не кореспондира с доказателствата по делото. В уволнителната заповед не е посочено какво нарушение е извършено, ведно с обективните и субективните му признаци. Предвид на това е нарушено правото на защита на санкционираното лице. Незаконосъобразно съдът не е коментирал събраните гласни доказателства, намирайки ги за неотносими. Прави се искане за отмяна на решението, като вместо това се постанови друго, с което предявените искове да бъдат уважени.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от ТП ДД, чрез Х.М. – временно изпълняващ длъжността директор. Сочи се, че жалбата е неоснователна, а обжалваният акт правилен и законосъобразен, за което се излагат подробни доводи.

Сочи се, че наказанието е наложено при спазване на сроковете по чл. 194, ал. 3 КТ, преди налагането му са изискани писмени обяснения от служителя, заповедта е издадена от легитимирано лице и е мотивирана. Прави се искане за потвърждаване на обжалвания акт.

Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл. 269 ГПК, при извършената служебна проверка се констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество частично неправилно.

1

Пред районния съд от двете спорещи страни са ангажирани писмени доказателства, от които се установява следната фактическа обстановка:

Не е спорно, че ищецът е работил по трудово правоотношение в ответното ТП ДГС Петрич на длъжността „Помощник – лесничей“. Не е спорно и това, че със Заповед № РД – 07-344/12.11.2020г., издадена от Директора на ТП ДГС Петрич на ищеца е наложено дисциплинарно наказание – уволнение за извършено нарушение по чл. 187, т. 8 КТ. Със заповед № РД – 06-6/12.11.2020г., издадена от Директора на ТП ДГС трудовото правоотношение е прекратено поради наложеното дисциплинарно наказание. Двете заповеди са връчени на уволнения служител на 12.11.2020г. Преди издаването им работодателят е изискал и получил писмени обяснения от наказаното лице по реда на чл. 193 КТ.

Като доказателство по делото е представена Заповед за задържане на лице от дата 23.06.2020г., издадена от полицейски орган към РУ Петрич, от която е видно, че В. Б. Б. е задържан за срок от 24 часа във връзка с ДП-314 зм 226/23.06.2020г.

Във връзка със задържането на лицето и публикация в местна медия работодателят е изискал информация от началника на РУ Петрич. От страна на последния са изпратени две писма до директора на ТП ДГС Петрич. В едното писмо от дата 07.07.2020г. е посочено, че не може да се предостави конкретна информация без разрешение на наблюдаващия прокурор, както е посочено и това, че на 23.06.2020г. в РУ Петрич е образувано наказателно производство по чл. 325, ал. 1 НК, като по делото няма привлечено лице в качеството на обвиняем. С второ писмо от дата 30.10.2020г. е посочено, че на 23.06.2020г. в РУ Петрич има образувано ДП за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, по което за срок от 24 часа е задържан В. Б. Б..

Първата инстанция е сезирана с искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, като е направено искане процесната заповед, с която е наложено дисциплинарно наказание да бъде отменена, ищецът да бъде възстановен на заеманата длъжност преди това и да му бъде заплатено обезщетение за оставане без работа за период от шест месеца.

Предявените искове са отхвърлени изцяло като районният съд е приел, че уволненият служител е извършил нарушение на разпоредбите на чл. 21 и чл. 23 ЕК чрез участието му в конфликта от 22.06.2020г., с което е уронил доброто име на предприятието, в което работи.

Въззивният съд намира, че обжалваният акт е частично неправилен, предвид следните съображения:

Районен съд - Петрич е сезиран с искова молба от ищеца В. Б. Б. против ответника ТП на ДД, с която са предявени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ – за отмяна на заповед, с която му е наложено дисциплинарно наказание – уволнение, за възстановяване на заеманата длъжност „Помощник-лесничей“ и за присъждане на обезщетение за оставане без работа за период от шест месеца в размер на 5610 лв.

В исковата молба и във въззивната жалба основните оплаквания на уволнения служител са, че заповедта не е мотивирана. Районният съд е приел, че същата съдържа всички необходими реквизити, който извод се споделя и от настоящия съдебен състав.

Задължението по чл. 195 ал. 1 КТ за мотивиране на заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието; с оглед съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и възможността на наказания работник за защита в хода на съдебното производство по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на 2 чл. 195 КТ. В настоящия случай съдът намира, че в най-обща степен са спазени изискванията за мотивиране на заповедта и същата съдържа необходимите реквизити.

Отделно от това е налице препращане към документи /писма, заповед за задържане, писмени обяснения/, с които уволненият служител е запознат. Освен това видно и от дадените писмени обяснения Б. е бил наясно за какво му се искат писмени обяснения – за случая от 22.06.2020г. Практиката на ВКС приема, че уволнението е законно и при недостатъчно добре мотивирана заповед, ако за работника съществува яснота за какво е наказан. А последният е бил наясно с това, видно и от дадените му писмени обяснения. Ето защо настоящата съдебна инстанция намира, че заповедта е мотивирана и съдържа необходимите реквизити по чл. 195 КТ. Преди налагане на наказанието работодателят е изискал писмени обяснения от уволнения работник, съобразно изискванията на чл. 193 КТ. В процедурата по дисциплинарното производство са спазени преклузивните срокове по чл. 194 КТ.

За да е налице извършено дисциплинарно нарушение са необходими три белега деяние, противоправност и вина. Настоящата съдебна инстанция след като съобрази заповедта, документите, към които тя препраща, и всички останали доказателства по делото намира, че деянието за което е санкциониран нарушителят е несъставомерно. В процесната заповед е посочено, че е извършено нарушение по чл. 187, т. 8 КТ /съдържаща три отделни деяния – злоупотреба с доверие, уронване на доброто име на предприятието и разпространяване на поверителни сведения/, чл. 21 и 23 от Етичния кодекс за поведението на работещите в ЮЗДП Благоевград. Цитираните разпоредби на ЕК сочат, че при изпълнение на служебните си задължения и в обществения си живот служителите следва да имат поведение, което не уронва престижа на работодателя, не допускат поведение несъвместимо с добрите нрави, избягват конфликтни ситуации, спазват благоприличие и делови вид, не участват в скандали. От изложеното в уволнителната заповед се извежда, че служителят е наказан заради образуваното ДП, по което е задържан за срок от 24 часа. Действително се установи, че във връзка с образувано ДП за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 НК Б. е бил задържан за срок от 24 часа от органите на полицията. В обжалваната заповед обаче не е посочено с какви конкретно действия, респ. бездействия служителят е извършил нарушения по чл.

187, т. 8 КТ, чл. 21 и чл. 23 ЕК. Това, че е образувано ДП за извършено престъпление хулиганство /за което липсват данни Б. да е привлечен като обвиняем/, както и че служителят е задържан за срок от 24 часа без да е посочено и установено какъв е приносът му към деянието по никакъв начин не би могло да се възприеме като нарушение на трудовата дисциплина и в частност нарушение на правилата на ЕК.

Районният съд е приел, че участието на служителя в словесния и физически конфликт от дата 22.06.2020г. представлява нарушение на правилата на ЕК. В атакуваната заповед обаче не е описано служителят да е участвал в словесен и физически конфликт и ако това се е случило какъв е бил приносът му, какво конкретно е било поведението му и спрямо кои лица. Отделно от това по делото липсват доказателства ищецът да е участвал в словесен и физически сблъсък с други лица.

Действително той е бил задържан за 24 часа от полицията, но това не доказва поведение несъвместимо с правилата на ЕК. Единствено в писмените си обяснения служителят е посочил, че е направил забележка на група момчета, които са се движили по пътното платно, и е възникнала словесна свада с тях. Това обаче по никакъв начин не би могло да се приеме като поведение несъвместимо с правилата на ЕК. Няма доказателства ищецът да е предизвикал групата младежи, да е извършил хулигански прояви, да ги е засегнал физически. Напротив, представени са медицински документи, от които е видно че Б. са причинени леки телесни повреди /охлузвания/, но липсват данни той да е засегнал телесната цялост на друго лице. Дори и да се приеме, че е 3 имало словесна свада не се установява конкретно поведение на санкционираното лице, нарушаващо нормите на ЕК. В заповедта не са описания деяния, чрез които да е засегната физическата цялост на някого, поради което няма как да се приеме, че лицето е санкционирано за участие във физически конфликт, както е приел районният съд.

Отделно по делото липсват такива доказателства. Работодателят, чиято е доказателствентата тежест в процеса, следваше да прояви процесуална активност и да ангажира съответните доказателства, въз основа на които да се установи поведението на уволнения служител, което нарушава етичните норми.

Съобразно изложеното по-горе - несъставомерно деяние и липса на доказателства, се налага изводът че атакуваната заповед се явява незаконосъобразна и следва да се отмени, аищецът бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност – „Помощник-лесничей“ в ТП на ДГС Петрич.

Ето защо атакуваният акт, с който предявените искове по чл. 344, ал.1, т. 1 и т. 2 КТ са отхвърлени ще следва да се отмени и место това исковете се уважат.

Решението на първата инстанция в частта, с която е отхвърлен искът за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ във вр. с чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е правилно и в тази си част следва да се потвърди. За да бъде уважен така предявеният иск в тежест на служителя е да установи, че за период от шест месеца е останал без работа, както и размера на претенцията си. Районният съд с доклада си е указал на ищеца, че е негова доказателствената тежест за установяване на тези обстоятелства, но въпреки това такива не са ангажирани. По делото липсват каквито и да било доказателства, че след уволнението ищецът е останал без работа и за какъв период от време.

По исканията за разноски и за държавните такси дължими в полза на съда:

Предвид основателността на двата иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ работодателят дължи заплащане на държавна такса в полза на съда, както за първата, така и за втората инстанция в размер на общо 240 лв. /по 80 лв. за двата иска за първата инстанция – на осн. чл. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК и по 40 лв. за втората инстанция – на осн. чл. 18 от Тарифата/.

За настоящата съдебна инстанция жалбоподателят не ангажира доказателства за сторени разноски, поради което такива не му се следват.

Другата страна прави искане за присъждане на разноски за въззивната инстанция – възнаграждение за юрисконсулт, което съобразно изхода на спора /неоснователност на жалбата в частта за предявения осъдителен иск/ е в размер на 100 лв. Поради това ще следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати на другата страна разноски в размер на 100 лв.