Решение № 74 от 01.11.2017, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И

Е

№ 74 01.11.2017 година гр. Хасково

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД

ХАСКОВО гражданско отделение, пети състав на ……....девети октомври..……… две хиляди и седемнадесета година в публично съдебно заседание в следния състав :

СЪДИЯ : АННА ПЕТКОВА

С участието на секретаря…………Росица Тодорова……….………………..….

И прокурора ……………………………………………………………..…...…… като разгледа докладваното от съдия

Петкова….……………….……….…….. търговско дело ……….№ 43 по описа за 2017 година….....……………..……,

За да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от ЗК

„ЛЕВ ИНС” АД – София, с която се предявява срещу А.Д.Д. *** осъдителен иск с правна квалификация чл. 274 ал.1 т. 1, предл. 1 КЗ. за сумата 120 000 лева, представляваща изплатена главница по застрахователното обезщетение за застрахователно събитие от 24.05.2008 година, съгласно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователна полица № 223088253310, със срок на покритие от

08.03.2008 година до 07.06.2008 година. Искът е съединен с претенцията за законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба и деловодни разноски.

Ищецът – ЗК „Лев Инс” АД - София твърди, че на 24.05.2008 година, в участъка на пътя с. Воден – с. Узунджово, Хасковска област, ответницата Д. управлявала лек автомобил „Сеат Толедо“ с рег. № Х 4623 ВА след употреба на алкохол. При това виновно реализирала пътнотранспортно произшествие /ПТП/, вследствие на което причинила смъртта на К.Ж. Л.. Във връзка с настъпилото ПТП било образувано НОХд № 423/2008 година по описа на ХОС, приключило с влязло в сила споразумение. С него било безспорно установено, че А.Д.Д. е реализирала ПТП в пияно състояние - с концентрация на алкохол в кръвта си в количеството 0,59 промила. Към момента на настъпване на пътния инцидент за автомобила „Сеат Толедо“ с рег. № Х 4623 ВА била налице сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" с ответницата. По иска на наследниците на починалия било образувано гр.д. № 6129/2011 година по описа на СГС, ГО, 13 състав и тъй като между ищеца и ответника ЗК „Лев Инс” АД – София било постигнато извънсъдебно споразумение за заплащане на Ж.Л.Н. и М.Х.Н. на обезщетение за застрахователното събитие в размер на 120 000 лева – исковата главница, ищецът направил отказ от иска и производството било прекратено. В производството по делото участвала като трето лице-помага на страна на ответника А.Д.Д.. Дължимата сума от 120 000 лева била изплатена на наследниците на починалия на 06.04.2012 година. С тези фактически доводи ищецът твърди, че за него е възникнало регресно вземане срещу ответницата Д. на основание чл. 274 ал. 1 т. 1 КЗ.

В срока по чл. 367 ал. 1 ГПК ответницата А.Д.Д. оспорва предявения иск. Твърди, че макар и в подписаното между страните споразумение по наказателното производство е прието, че деянието е извършено в пияно състояние, то действителната причина на ПТП-то била друга, а именно – излизане върху десния банкет, дължащо се на спаднала „разхерметизирана“ задна дясна гума на автомобила. С оглед на този фактор, съпоставен с минималното отклонение от допустимите норми на алкохол в кръвта, ответницата счита, че не следва да носи регресна отговорност към застрахователя за изплатените от него суми за обезщетение на претърпените вреди. Твърди, още, че кръвната проба била взета в нарушение на изискванията на Наредба № 30/27.06.2001 година за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства. С това възражение настоява, че резултатите от опорочената кръвна проба не могат да обосновават регресната ѝ отговорност по чл. 274 ал. 1 т. 1 КЗ (отм.). На следващо място ответницата заявява, че не я обвързва споразумението, на което се позовава ищецът, тъй като тя не е участвала в него. С тези и останалите доводи моли за отхвърляне на предявения иск.

В срока по чл. 372 ал. 1 ГПК ищцовото дружество подава допълнителна искова молба, с която поддържа предявения иск с всички въведени доводи и искания. Настоява, че в случая са налице всички кумулативни положителни предпоставки за възникване на регресната отговорност. Счита, че за възникването ѝ е без значение колко голямо е било отклонението от допустимата по закон норма на алкохол в кръвта. Акцентува на обстоятелството, че в наказателното производство и при подписване и одобряване на споразумението ответницата е признала факта на наличието на алкохол в кръвта ѝ, както и неговото количество - 0,59 промила. По силата на разпоредбата на чл. 300 ГПК деликтът, неговият автор и вината на ответницата за причиняване на смъртта на К.Ж. Лозен следвало да се считат за установени с обвързващото настоящия съд споразумение по НОХд № 423/2008 година на СГС. Представените по делото доказателства установявали и изплащането на застрахователното обезщетение. Уговореният със споразумението размер на обезщетението действително не обвързвал делинквента, но преценка на събраните по делото доказателства налагала извода, че то е определено в съответствие с правилата по чл. 52 ЗЗД.

В срока по чл.

373 ал. 1 ГПК ответницата подава допълнителен отговор на исковата молба.

Поддържа заявеното становище, че причината за ПТП не е управление на автомобила в пияно състояние, а спадане на гума и в резултат на това – излизането на десния банкет. Поддържат се и останалите, въведени с отговора възражения, както и искането за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен предявения от Застрахователна компания"Лев Инс“ АД иск срещу причинителя на вредата с правно основание чл.

274 ал. 1 т. 1 КЗ, следва да се установи наличието на следните предпоставки: 1) възникнали права на увредения срещу причинителя на вредата на основание на чл. 45, ал.1 от ЗЗД – противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка между противоправното поведение и претърпените вреди; 2) валиден към датата на събитието договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", сключен с ищеца за автомобила на виновния за събитието водач;

3) плащане от страна на ищеца - застраховател на обезщетение за настъпилите вреди на увреденото лице; 4) виновният водач да е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.

От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че за лек автомобил марка "Сеат Толедо", с рег. № Х 4623 ВА е бил сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", между ищцовото дружество Застрахователна компания "Лев Инс“ АД и собственика на посоченото МПС А.Д.Д.. Договорът е действителен, доколкото е сключен във формата на застрахователна полица №223088253310 – т.е. спазено е изискването за писмена форма. Уговореният от страните срок на действие е от 08.03.2008 година до 07.06.2008 година, т.е. застрахователното покритие се е отнасяло за датата, на която е настъпило процесното ПТП – 24.05.2008 година.

По делото се доказа, че е налице противоправно поведение от страна на А.Д.Д., която на 24.05.2008 година е управлявала застрахованото МПС. Това е така, защото със свое действие тя е нарушила задължения, установени от правните норми, а именно правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП. До този извод съдът стига, на първо място, предвид разпоредбата на чл. 300 ГПК, регламентираща обвързващата сила на одобреното с определение от 28.11.2008 година, по НОХд № 423/2008 година по описа на Окръжен съд – Хасково, споразумение. Освен това, коментираното споразумение, по арг. от чл. 413 НПК е задължително за гражданския съд при разглеждане гражданските последици от деликта относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Със споразумението А.Д.Д. се е признала за виновна в това, че на 24.08.2008 година, в участъка на пътя с. Воден и с. Узунджово, Хасковска област, при управление на МПС – лек автомобил „Сеат Толедо“, нейна собственост, с рег. № Х 4623 ВА, в нарушение на правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 5 ал. 2 т. 3 от Закона за движението по пътищата – „водачът на пътно превозно средство е длъжен да не управлява пътното превозно средство под въздействието на алкохол или други упойващи вещества“; чл. 20 ал. 1 от ЗДвП – „водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ и чл. 20 ал. 2 от ЗДвП – „водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, - и по непредпазливост е причинила смъртта на К.Ж. Л. ***, като деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 0,59% на хиляда. Извършеното от А.Д.Д. деяние е квалифицирано като престъпление по чл. 343 ал. 3 предложение първо буква „б“, предложение първо вр. ал. 1 б. „в“, вр. чл. 342 ал. 1 от НК и чл. 5 ал. 2 т. 3, чл. 20 ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. Предвид посочената по-горе доказателствена стойност на споразумението, съдът приема за безспорно установени в производството елементите от фактическия състав за пораждане на деликтната отговорност по смисъла на чл. 45 ЗЗД.

Принципно, на посоченото основание, доводите на ответницата, че ПТП е причинено от разхерметизиране на гума и не се намира в причинна връзка с употребата на алкохол са възражения, изключващи вината ѝ и не следва да бъдат разглеждани по същество. Но съдът счита, че за пълнота следва да се изложат и следните аргументи: Извън обвързващия характер на споразумението, което има силата и последиците на присъда, изводът на съда за извършен от А.Д.Д. деликт намира опора и в събраните по делото доказателства. В материалите на досъдебно производство № 463/2008 година по описа на ПУ-Хасково, се съдържа Акт за установяване на административно нарушение № 2639/29.05.2008 година, съставен на 24.05.2008 година. В частта относно механизма на осъществяване на ПТП-то този АУАН няма качеството на официален, а на частен свидетелстващ документ, тъй като фактите, удостоверени в него, не са се осъществили пред длъжностното лице, поради което и не влизат в неговата удостоверителна компетентност / в този смисъл е и Определение № 467/ 29.07.2009 г. по т.д. № 424/2009 г., на ВКС, II т.о./. Но доколкото този документ носи подписа на виновния водач –ответницата А.Д.Д. и същевременно удостоверява неизгодни за нея факти, то той има обвързваща за съда материална доказателствена сила за тях.

А именно, в АУАН е посочено, че до преобръщането на колата се е стигнало поради управление на автомобила от А.Д. с несъобразена скорост, загуба на контрола над МПС и поради шофиране след употреба на алкохол в количество 0,9 промила. В акта е отбелязано, също, признанието на виновния водач Д., че е изпила 100 грама водка преди да пристъпи към управлението на колата. Количеството на алкохол в кръвта на водачката е прецизирано с химическа експертиза – видно от приложения към досъдебното производство протокол, в изпратените за изследване проби от кръв, взети от А.Д.Д., е доказан етилов алкохол в количество 0,59 промила.

Налице са неимуществени вреди, които се изразяват в причинените на Ж.Л.Н. и М.Х.Н. душевни болки и страдания в резултат на смъртта на К.Ж. Л. – пострадал при процесното ПТП (качеството на Ж. и М. Лозеви на родители и наследници на Кристиан Л. по делото не се оспорва и се установява от представеното удостоверение за наследници). От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява причината за смъртта на К.Ж. Л. – черепно-мозъчна травма. Според вещото лице, смъртта е била неизбежна и е настъпила за минути. Описаните в заключението на вещото лице увреждания са причинени по механизъм на действие на твърд тъп предмет и е възможно да се получат при автомобилна травма. А от заключението на съдебна автотехническа експертиза става ясно, че след като водачът на автомобила е загубила контрол над него, колата е загубила напречна устойчивост, преобърнала се е, като е преминала през таван два или повече пъти, като при преобръщане се е счупил люкът на лекия автомобил и през него е изпаднал пътуващият на задната седалка Кристиян Л.. Вещото лице допуска изпадането на пострадалия и от някое от счупените стъкла на автомобила.