Решение № 17 от 21.02.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Бургас, 21.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Светла М. Цолова

Светлин Ив. Иванов при участието на секретаря Елена П. Г.ева в присъствието на прокурора П. П. К. като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242000600206 по описа за 2024 година С присъда №40 от 20.06.2024 г. по НОХД №1117/2023г. Бургаският окръжен съд признал подс. Г. Ц. Б. за виновен в това, че през периода 15.08.2018 г. – 15.09.2018 г. в гр. Бургас, пред ТД на НАП-Бургас, в условията на продължавано престъпление, в съучастие с Я. Н. Д., като съизвършители, действайки като извършител – осъществяващ фактически дейност и функции на данъчно задълженото лице - търговец „Борун 2018” ЕООД, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – общо сумата от 18 663,56 лева, представляваща дължим, но недеклариран данък върху добавената стойност по ЗДДС, като в периода 01.08.2018 г.-14.08.2018 г., не подал справка - декларация по чл.125 от ЗДДС, ведно с дневник за покупките и дневник за продажбите за данъчния период месец юли 2018 г., както и в периода 01.09.2018 г.-14.09.2018 г. не подал справка-декларация по чл.125 от ЗДДС, ведно с дневник за покупките и дневник за продажбите за данъчния период месец август 2018 г., поради което и на основание чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл.20, ал.2 ар. чл. 26, ал. 1 вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК му наложил наказание две години и шест месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 66 от НК отложил изтърпяването наказанието лишаване от свобода, наложено на подс. Г. Ц. Б. за изпитателен срок от четири години.

Със същата присъда съдът признал подс. Я. Н. Д. за виновен в това, че през периода 15.08.2018 г. – 15.09.2018 г. в гр. Бургас, пред ТД на НАП-Бургас, в условията на продължавано престъпление, в съучастие с подс. Г. Ц. Б., като 1 съизвършители, действайки като извършител – в качеството на пълномощник на данъчно задълженото лице - търговец „Борун 2018” ЕООД, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – общо сумата от 18 663,56 лева, представляваща дължим, но недеклариран данък върху добавената стойност по ЗДДС, като в периода 01.08.2018 г.-14.08.2018 г., не подал справка - декларация по чл.125 от ЗДДС, ведно с дневник за покупките и дневник за продажбите за данъчния период месец юли 2018 г., както и в периода 01.09.2018 г.-14.09.2018 г. не подал справка-декларация по чл.125 от ЗДДС, ведно с дневник за покупките и дневник за продажбите за данъчния период месец август 2018 г., поради което и на основание чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл.20, ал.2 ар. чл. 26, ал. 1 вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК му наложил наказание две години месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 66 от НК отложил изтърпяването наказанието лишаване от свобода, наложено на подс. Я. Н. Д. за изпитателен срок от четири години.

Осъдил подсъдимите Г. Ц. Б. и Я. Н. Д. да заплатят солидарно в полза на държавата, представлявана от Министърът на финансите, сумата от 18 663,56 лева /осемнадесет хиляди шестстотин шестдесет и три лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от деянието по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждане - 15.09.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

Осъдил подсъдимите Г. Ц. Б. и Я. Н. Д. да заплатят съразмерно по сметка на ОД на МВР-Бургас общо сумата 420.90 лева, представляваща направени разноски в хода на досъдебното производство.

Осъдил подсъдимите Г. Ц. Б. и Я. Н. Д. да заплатят съразмерно по сметка на Окръжен съд-Бургас общо сумата 866.54 лева, от които 120 лева за възнаграждения на вещи лица и 746.54 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Постановената присъда е обжалвана от упълномощения защитник на подс. Г. Ц. Б. с оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт. Претендира въззивният съд да отмени първоинстанционната осъдителна присъда и да постанови друга, с която да признае подсъдимия за невиновен и да го оправдае за престъплението, за което е предаден на съд.

Моли да бъде отхвърлен изцяло предявения граждански иск на основание чл.110 от ЗЗД – поради изтекъл петгодишен давностен срок.

В допълнително писмено изложение към жалбата защитникът на подс. Г.

Ц. Б. представя обстойни съображения в подкрепа на направените срещу присъдата доводи, като добавя и оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и за явна несправедливост на наложеното му наказание лишаване от свобода. Твърди, че от събраните доказателства не може да се направи безспорен и категоричен извод, че подс.

Г. Ц. Б. е осъществил престъпния състав на деянието, за което е предаден на 2 съд. Счита, че осъдителната присъда спрямо подс. Б. почива единствено на приобщените по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК показания на част от разпитаните в досъдебното производство свидетели, което е недопустимо. Приема за недоказано обвинението и поради факта, че нито една от изготвените графически експертиза не сочи подс. Б. да е подписвал документи, свързани с дейността на дружество „Борун 2018” ЕООД. Изтъква, че нито едно от всички събрани писмени доказателства не свързва подс. Б. с обстоятелството да е осъществявал фактическа дейност и функции на данъчно задължения търговец. Заключава, че осъдителната присъда почива на догадки и предположения, поради което следва да бъде отменена. Открива съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на мотиви към осъдителната присъда предвид факта, че в мотивите се възпроизвеждат цели абзаци от внесения обвинителен акт. Квалифицира като съществено процесуално нарушение и проведения в хода на съдебното следствие разпит на свид.

Теодор Ц. – инспектор в Сектор „Престъпления, свързани с данъчноосигурителната система в Отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР – Бургас. Подчертава, че дадените от свид. Ц. са залегнали в мотивите към присъдата, като съдът е въпроизвел отчасти показанията на свидетеля, за да опише фактическата обстановка и механизма на осъществените от подсъдимите престъпни деяния. Отбелязва, че свид. Ц. е съобщил на разпита си, че е извършил предварителна проверка по случая, както и че е провел беседи и е снел сведения от управителя на дружество „Борун 2018” ЕООД – А.

И. Х.. Приема, че като е провел разпит на свид. Ц. и е възпроизвел показанията му в мотивите към присъдата, съдът е действал в противоречие с нормата на чл.118, ал.2 от НПК и е допуснал съществено процесуално нарушение. Намира наложеното на подс. Б. наказание лишаване от свобода в размер на две години и шест месеца за явно несправедливо, макар и съдът да е приел наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства и да е приложил разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Претендира въззивният съд да отмени първоинстанционната осъдителна присъда и да постанови друга, с която да признае подс. Б. за невиновен и да го оправдае по повдигнатото му обвинение, алтернативно претендира да се отмени присъдата и делото да се върне за ново разглеждане на първата инстанция, алтернативно – да се измени присъдата, като се намали размера на наложеното наказание.

Въззивна жалба срещу първоинстанционната присъда е подал и упълномощеният защитник на подс. Я. Н. Д. с оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост, както и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и за явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди, че в хода на процеса не е събрано нито едно относимо, допустимо и достоверно доказателства, че подс. Д. е участвал в осъществяване на престъплението, в което е обвинен, същият не е управлявал заведението и не е бил управител по трудов или граждански договор. Заявява, че подс. Д. не е извършвал организационна и ръководна дейност в заведението и не е действал в съучастие с другия подсъдим – Г. Б.. Смята, че подс. Д.

3 неправилно е осъден за престъпление, извършено в съучастие с подс. Б., по каквото обвинение Д. не се е защитавал в досъдебната и в съдебната фаза, като по този начин е нарушено правото му на защита и се формира съществено процесуално нарушения. Твърди, че в хода на съдебното следствие са били събирани единствено доказателства против другия подсъдим - подс. Б., но не и доказателства за виновността на подс. Д.. Твърди също, че само един свидетел е дал показания против двамата подсъдими, като този свидетел не могъл ясно и категорично да се изкаже и да потвърди с факти, че подсъдимите са извършили това, в което са обвинени. Като намира първоинстанционната осъдителна присъда за незаконосъобразна и постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, моли въззивният съд да я отмени и да върне делото за ново разглеждане на досъдебното производство, за да бъдат отстранени допуснатите там съществени процесуални нарушения.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас изрази становище за основателност и на двете жалби на защитниците на подсъдимите, макар и да изложи съображения, различни от съдържащите се в жалбите. Приема, че ЗДДС прави разлика между данъчно регистрирано и данъчно задължено лице. Счита, че разпоредбата на чл.125, ал.1 от ЗДДС вменява задължение за подаване на справка – декларация на регистрираното лице, както и задължението за водене на дневници за покупки и продажби по силата на чл.124 от ЗДДС, което тежи върху регистрираното лице. Като се позовава на характеристиката на данъка върху добавената стойност като косвен данък, който се дължи от доставчика на облагаемата стока или услуга, приема, че данъчната тежест пада не върху него, а върху крайния потребител. Изрази позиция, че регистрираният по ЗДДС доставчик на услуги, когато ги предоставя, събира данъка от крайния потребител и съответно следва да внесе в хазната данъка добавена стойност, но когато лицето не е данъчно регистрирано по ЗДДС, какъвто е настоящият случай и за двамата подсъдими, няма как да е налице обогатяване, тъй като те не са начислявали ДДС върху предоставените от тях стоки и услуги, респективно няма укрити или задържани суми, дължими на фиска. Предвид на това намира, че деянията на подсъдимите са несъставомерни и те не следва да носят наказателна отговорност. Предлага въззивният съд да отмени първоинстанционната осъдителна присъда като незаконосъобразна и да постанови нова такава, с която да признае двамата подсъдими за невиновни поради обективна несъставомерност на техните деяния по чл.255, ал.3 ар. ал.1, т.1 от НК. Намира, че присъдата следва да се отмени и в гражданскоосъдителната й част, доколкото гражданският иск се основава на вреди, причинени от престъпление по чл.255 от НК и доколкото няма обективна съставомерност на извършените от подсъдимите деяния, те не следва да понасят и гражданска отговорност.

Упълномощеният защитник на подс. Г. Ц. Б. заяви, че поддържа изцяло подадената от него въззивна жалба, както и допълнението към нея, в които е 4 изложил аргументи за невиновност на своя подзащитен, както и основания за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Сподели становището на прокурора за обективна несъставомерност на деянията на подсъдимите. Мотивира довода си за изтекла погасителна давност относно гражданския иск, като изтъкна, че претенцията за обезвреда се отнася за периода от 15.08.2018 г. до 15.09.2018 г., а депозираният от държавата граждански иск е с дата 04.10.2023 г., т. е. предявен е след изтичане на петгодишния давностен срок. Пледира за оправдаване на подс. Б. и за отхвърляне на гражданския иск за обезщетение за вреди, причинени от престъплението по чл.255 от НК.

Упълномощеният защитник на подс. Я. Н. Д. също поддържа въззивната си жалба. Приема, че след като ревизионният акт е издаден срещу данъчно задължено лице, което не е регистрирано по ДДС по свой почин, а е регистрирано служебно от данъчните органи, които обаче не са събрали фактури за разходи и приходи, нито са направили анализ на дейността на дружеството, то управителят на същото не следва да носи отговорност.