Решение № 2318 от 22.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2318 гр. София, 18.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Съдия:

Райна Мартинова при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100506768 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20027495/05.04.2022г. поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 20029696/13.04.2022г. по гр.д. № 15528 по описа за 2021г. на Софийски районен съд, 53-ти състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , че Л. Т. Б., ЕГН ********** дължи на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******* заплащане сумата от 1925,96 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 09.12.2020г., до изплащането й, представляващи стойност на доставена топлинна енергия в гараж № 1, партер ул. „*******, община Красно село, гр. София за периода от 01.10.2017г. до 30.04.2019 .; сумата от 29,46лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 09.12.2020г., до изплащането й, представляващи цена на дялово разпределение на потребена топлинна енергия в имота за периода от 01.11.2017г. до 30.04.2019г ., сумата от 314,80лв. представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018г. до 02.12.2020г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 61796/2020г. на Софийски районен съд, като Л. Т. Б., ЕГН ********** е осъден да заплати на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* съдебни разноски от 350лв. по заповедното и по исковото дело, като неоснователни са отхвърлени иска за главница за периода от 01.05.2017г. до 30.09.2017г., както и иска за сумата от 6,21лв. като обезщетение за забава на плащането на цената на дялово 1 разпределение на енергията за периода от 31.12.2017г. до 02.12.2020г. и Топлофикация София“ЕАД е осъдено да заплати на адв. А. Б. на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. с чл. 38, ал.2 от ЗАдв. възнаграждение от 10лв.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 25035112/28.04.2022г. по регистъра на СРС от ответника по исковете Л. Т.

Б . , ЕГН ********** в частта, в която исковете са уважени. Изложил е съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочил е, че не било установено наличие на правно основание за дължимост на сумите. Представените извлечения от сметки и фактури не представлявали документ по смисъла на ГПК, защото не съдържали необходимите реквизити, не били счетоводни документи.

Вземанията не били индивидуализирани поотделно за всеки месец, не било установено как е определено месечното задължение. Неправилно било прието от СРС че изтеклата погасителна давност за периода до септември 2017 не се отразявала на размер на исковете, защото за този период не се начислявала енергия. Част от вземанията били погасени по давност защото били за период по-дълъг от три години преди подаване на заявлението. То било подадено на 09.12.2020г. и така всички вземания за периода до 09.12.2017г. били погасени по давност. Погасяването на главното вземане водело до погасяване на задължението за лихва на основание на чл. 119 от ЗЗД. Не било доказано по основание и размер вземането за дялово разпределение. Оспорил бил количество и количество на доставена енергия в имота неправилно СРС приел обратното. Не било установено общият топломер да е бил изправен, проверката на същия била от 2018г., а следвало да е от 2020г. Претнедирал е разноски.

Въззиваемият-ищец– Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* е оспорил жалбата с молба от 30.05.2023г. и от 22.03.2014г. Посочил е, че решението е правилно. Претендирал е разноски.

С Определение от 21.03.2024г. на мястото на починалия в хода на въззивното дело въззивник Л. Т. Б. са конституирани наследниците му по закон – децата му А. Л. Б., ЕГН **********; Л. Л. Б., ЕГН **********; П. Л.

Б., ЕГН **********, същите са заявили че поддържат жалбата и претнедират разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 22005790/18.03.2021г. на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* срещу Л. Т. Б., ЕГН **********, с която е поискало от съда да признае за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че Л. Т. Б., ЕГН ********** дължи на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* заплащане сумата от 1925,96 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 2

09.12.2020г., до изплащането й, представляващи стойност на доставена топлинна енергия в гараж № 1, партер на ул. „*******, община Красно село, гр. София за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019.; сумата от 29,46лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението –

09.12.2020г., до изплащането й, представляващи цена на дялово разпределение на потребена топлинна енергия в имота за периода от 01.11.2017г. до 30.04.2019г ., сумата о т 314,80лв. представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018г. до 02.12.2020г., сумата от 6,21лв. лихва за забава на цената на дяловото разпределение на енергията за периода от 31.12.2017г. до 02.12.2020г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 61796/2020г. на Софийски районен съд, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че ответникът е клиент на топлинна енергия в имота, потребил енергия в имота за процесния период, дължал цена на дяловото й разпределение, изпаднал в забава на плащането им, страните били обвързани от договор при Общи условия.

Ответникът Л. Т. Б., ЕГН ********** е оспорил исковете Посочил е, че е собственик на имота, но този имот не се ползвал и нямало основание да му се начислява като потребена топлинна енергия в него, не бил получавал фактури и известия за начислени суми за потребена топлинна енергия в имота. До имота не била доставена топлинна енергия в количества и на стойност, за която са предявени исковете, сумите не били посочени помесечно и така исковете не били индивидуализирани. Вземанията били погасени по давност срок на която била 3 години , заявлението било от 09.12.2020г. , така задължения за период до 09.12.2017г. били погасени по давност, лихвите по аргумент от 119 от ЗЗД също били погасени по давност. Многократно правел опити да уреди отношенията си с ищеца, но му били сочени различен размер на задълженията, така бил поставен в невъзможност да прецени как са формирани задълженията. Претендирал е разноски, процесуалният му представител е претендирал възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.

По делото е приложено заповедно дело № 61796/2020г. по описа на СРС, съгласно което по заявление по чл. 410 от ГПК вх. № 23072507/09.12.2020г. е издадена заповед, с която е разпоредено Л. Т. Б., ЕГН ********** да заплати на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* заплащане сумата от 1925,96 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 09.12.2020г., до изплащането й, представляващи стойност на доставена топлинна енергия в гараж № 1, партер на ул. „*******, община Красно село, гр. София за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019 .; сумата от 29,46лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 09.12.2020г., до изплащането й, представляващи цена на дялово разпределение на потребена топлинна енергия в имота за периода от 01.11.2017г. до 30.04.2019г ., сумата от 314,80лв. представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018г. до 02.12.2020г., сумата от 3

6,21лв. лихва за забава на цената на дяловото разпределение на енергията за периода от 31.12.2017г. до 02.12.2020г., съдебни разноски от 95,53лв., за така издадената заповед длъжникът е уведомен на 22.01.2021г., на 19.02.2021г. длъжникът е подал възражение срещу задълженията по заповедта, на 25.02.2021г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на 18.03.2021г.

По делото е приет неоспорен от страните нотариален акт № 65/02.07.1998г. съставен от нотариус Д., съгласно който В.-Р”ЕООД е продало на Л. Т. Л. гараж № 1 в груб строеж, намиращ се на партер на сграда на ул. „*******, община Красно село, гр. София

Прието е писмо от ответника до ищеца от 30.10.2018г., с което е посочил че собствения му гараж № 1 на ул. ******* не се използва и не може да има потребена топлинна енергия в него.

Прието е писмо от ищеца до ответника от 06.11.2018г. и от 16.10.2018г, , 05.12.2018г., молба от ответника до ищеца , съгласно които ищецът е поискал от ответника да му заплати потреблението в имота, сочейки размер на същите, както и че месечните фактури са публикувани на сайта му, ответникът е посочил, е получава противоречива информация от служителите на ищеца за размер на задълженията и това му пречи да прецени основателността им.

По делото е приет протокол от ОС на ЕС от 05.08.2002г., договор от 23009.2002г.. съгласно който ОС на ЕС на сграда в гр. София, ул. „******* ж.к. ******* , ж.к. Западен пак е избрало и възложило на „Т.С.”ЕООД да извършва дяловото разпределение на енергията в сградата при възнаграждение от по 4,20лв. на уред за първите четири уреда и по 1лв. за всеки следващ. В списъка на живущите за гараж с абонатен № ******* е посочен Л. Т. Б., положил подпис срещу записвания че в него има един радиатор, както и обем от 69 куб.м.

Прието е извлечение то сметки на ищеца сочещо задължение за имота в размер на процесните суми, като начисленията на цена на дялово разпределение са в размер от 1,61лв. до 1,67лв. месечно.

Съгласно чл. 32 и чл. 33 от приетите по делото ОУ , одобрени от КЕВР на 27.06.2016г. сумите по месечните фактури и сумите по обобщените фактури по изравнителните сметки се заплащат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, но съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ обезщетение за забава на плащанията по месечните фактури се начислява след този срок само ако дяловото разпределение се извършва при условията на чл. 73 от НТ и ежемесечно се определя реалното потребление. В случаите по чл. 32, ал.1 от ОУ, в които месечни фактури са п о прогнозни суми и 4 дялово разпределение се извършва по реда на чл. 71 от НТ, то обезщетение за забава се начислява след изтичане на срока за плащане на фактурата по изравнителните сметки, тоест след 45 дни от края на периода, за който се отнасят.

С прието по делото заключение по съдебно-техническата експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки при ищеца и топлинния счетоводител е посочило, че имотът по записвания на ищеца е с абонатен № *******, партида се води на името на ответника, дяловото разпределение е правено от Т.С.”ЕООД, общият топломер е преминал през метрологични проверки , като е бил подменен на 14.04.2018г., на 29.03.2021г..

В гаража е имало един радиатор с монтиран на него уред за измерване на потреблението, имало е и водомер, по който е отчитано потреблението за горещо битово водоснабдяване, за процесния период начисленията са на служебен отчет поради неосигурен достъп до имота за отчитането на уредите, за един потребител , съобразена е кубатура от 69 куб.м. Енергия за отопление била начислявана от октомври 2017г., а за БГВ – от юли 2018г., стойността на реално потребената енергия в имота била 1925,99лв. Метрологични проверки били от 2018г- и от 2021г., следвало да е от 2020г.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.