Решение № 243 от 28.05.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 498/2025
- Вид
- Решение № 243
- Подписан
- 28.05.2026
- Състав
- Цветелина Георгиева Хекимова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 106 · Кодекс за застраховането
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 429 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 2, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 3, изр. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 430, ал.1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал. 1, т. 5 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал.3 , т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 498 · Кодекс за застраховането
- чл. 498, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 557 · Кодекс за застраховането
- чл. 557, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 557, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл.557, ал.1, т.2, б.А · Кодекс за застраховането
- чл. 558, ал. 5 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 243 гр. Варна, 28.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско дело № 20253100900498 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от Т. Д. Т., ЕГН **********, с адрес:
******, чрез адв. А. Д. – ВАК, с която е предявен иск с правно основание чл.
557, ал. 1, т. 1 от КЗ във връзка с чл. 52 ЗЗД за осъждане на Гаранционен фонд, БУЛСТАТ 121446665, със седалище гр. София, да заплати сумата от 50 000 лв., предявен като частичен иск от 200 000 лв., обезщетение за причинените му неимуществени вреди - психични проблеми, изразяващи се в причинените му негативните му психически преживявания и състояние на емоционален стрес, вследствие смъртта на неговия син Т. Д. Т., настъпила при ПТП на 14.06.2024г., виновно причинено от водача на мотоциклет APRIL1A, модел ЕТХ 635 с рама ****, без регистрационни номера, ведно с лихвата върху тази сума, считано от 14.06.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 14.06.2024 г. между с. Водолей и с.
Ресен, е настъпило ПТП с участието на мотоциклет APRILIA, без регистрационни номера, с водач Д.С. А. и пътник А. Т. Т.. Твърди се, че причина за настъпване на ПТП е движението с превишена скорост над разрешената за участъка и над критичната за завоя, което е довело до загуба на контрол над управлението на мотоциклета от водача. Сочи се, че пътникът на мотоциклета А. Т. не е имал възможност да предотврати настъпването на произшествието. Той бил намерен в храсти, в близост до мястото на ПТП в землището на с. Ресен, в тежко състояние. Причина за смъртта била тежка закрита травма/контузия на продълговатия мозък, комбинирана със закрита черепно-мозъчна травма, на фона на тежка гръдна травма. От назначената СМЕ по ДП № 560/2024 г. по описа на РУ В. Търново била установена причинно- следствена връзка между настъпилата смърт и получените травми 1 в резултат на ПТП. Твърди се, че е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и е образувано ДП № 560/2024 г. по описа на РУ В. Търново.
ПоР. настъпилата смърт на водача на мотоциклета наказателното производство било прекратено на основание чл. 24, ал. I, т. 4 от НПК. Сочи се, че мотоциклет APRILIA, модел ЕТХ 635 с рама ****, е бил без регистрация и без табели с регистрационни номера и с неустановена собственост.
Твърди се, че ищецът Т. Д. Т. е наследник по закон на починалия А. Т.
Т., негов единствен син. Живеел в едно домакинство със сина си задружно и сплотено, свързвала ги изключително здрава връзка. Синът му е осмислял неговото ежедневие, в отношенията им царяло разбирателство, любов и хармония. А. Т. бил добър и трудолюбив човек, жизнен и енергичен. В резултат на произшествието Т. Т. загубил най-скъпия за него човек, в живота му настъпила огромна празнота, останал сам без близък до себе си човек.
Излага се, че ищецът ежедневно тъжи за сина си, скръбта и мъката му са огромни, а загубата непрежалима. Това емоционално състояние се отразило отрицателно и на неговата работа, което довело и до други затруднения, вкл. и финансово.
Твърди се, че в изпълнение на изискванията на чл. 498 от КЗ на 25.04.2025 г. ищецът е отправил писмена застрахователна претенция по реда на чл. 106, чл. 380 и чл. 496, ал.3 , т. 1 от КЗ, да му бъде изплатено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 300 000 лв. за причинените му болки и страдания. С писмо от 13.06.2025г. ответникът е отказал плащането на обезщетение.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът Гаранционен фонд, чрез упълномощения представител юрк. Н.К., е депозирал по делото отговор на искова молба, с който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Излага, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на Гаранционен фонд, поР. това, че кросовият мотоциклет, с който е осъществено ПТП, не подлежи на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Оспорва се също, че именно Д. А. е управлявал незастрахования мотоциклет към момента на ПТП. В евентуалност се релевират възражения за съпричиняване – твърди се, че пострадалият не е използвал предпазна каска и че съзнателно се е съгласил да пътува с водач, употребил алкохол, поР. което се твърди съпричиняване в размер на 75% за настъпване на вредоносния резултат. С отговора се оспорва твърдението за близки отношения между починалото лице и ищеца, твърди се също, че претенцията е прекомерно завишена. Също така се оспорва дължимостта на лихва за забава, считано от датата на настъпване на ПТП. Изразява се становище, че ответникът не е изпаднал в забава, тъй като ищцовата страна не е представила банкова сметка.
Моли за присъждане на сторените в производството разноски.
Отправя възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение на насрещната страна.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото 2 доказателства, заедно и поотделно, приема за установено следното от фактическа страна:
Приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че на 14.06.2024 г. между с. Водолей и с. Ресен, е настъпило ПТП с участието на мотоциклет APRILIA, без регистрационни номера, вследствие на което е починал А. Т.; не се спори по делото, че на 25.04.2025г. пред застрахователя е депозирана извънсъдебна претенции по реда на чл. 557 от КЗ, по която е постановен отказ.
Представени по делото са удостоверение за наследници от 22.04.2025г. на А. Т. Т., застрахователна претенция от Т. Т. чрез адв. В. Д. до Гаранционен фонд, писмо от Гаранционен фонд относно претенция № 25210032/25.04.2025 г. за неимуществени вреди, препис-извлечение от акт за смърт № 13 от 15.06.2024 г. на Д.С. А.; удостоверение за наследници изх. № 03-13-572/08.10.2025г. на Д.С. А..
Приети по делото са заверени преписи от констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 236/14.06.2024 г., протокол за оглед на ПТП от 14.06.2024 г., цялата преписка по образувано ДП № 560/2024 г. по описа на РУ- Велико Търново и заверено копие на Постановление от 31.12.2024 г. по преписка № 2157/2024 г. по описа на Окръжна прокуратура – Велико Търново, с което е прекратено наказателното производство по ДП № 560/2024 г. по описа на РУ-Велико Търново.
По искане на ищцовата страна в съдебно заседание е разпитан свидетеля Р.Н.Г.-Д. /във фактическо съжителство с ищеца/, от чийто показания, преценявани съобразно чл. 172 от ГПК, се установява, че познава ищеца от 2011 г., а от началото на 2012г. живеят заедно. Синът на ищеца А.
(С.) също живеел при тях. Свидетелката твърди, че отношенията между баща и син били изключително близки, синът разчитал единствено на баща си, бил негова подкрепа. Свидетелката заявява, че А. претърпял ПТП през 2024 г.
Когато се случило ПТП-то, ищецът бил във Варна. Обадили му се по телефона, като той веднага взел свидетелката от работа и споделил какво се е случило. Ищецът бил неадекватен, не можел да осъзнае случилото се. По пътя за Велико Търново му станало лошо и се наложило свидетелката да шофира.
След пристигането в болницата подписали много документи и ги пуснали да видят С.. Емоционалното състояние на ищеца било много зле, плачел, говорил несвързано. Било му тежко, тъй като разчитал на сина си. Имали общи мечти, искали С. да се яви на шофьорски курсове, за да може да карат заедно камиона - да работят заедно в този бранш. А. бил в болницата в кома около 25-30 дни.
Баща му ходел през ден в болницата. В началото свидетелката се налагало да пътува с ищеца, защото му било трудно да шофира. Престанал да работи, започнал да търси дом във Варна за настаняване на хора с тежки увреждания.
Ищецът научил за смъртта на сина си във Варна. Помолил свидетелката да организира всичко необходимо за погребението. Всеки ден двамата били на гробищата, обикновено в обедната почивка. От стреса получил световъртеж, 3 гадене и губене на координация. Изписали му медикаменти. След смъртта на сина си Т. състоянието му било тежко, той рухнал. През нощта не спял, ходел като сомнамбул, плачел.
В свидетелските си показания Х.Г.М.-С. заявява, че познава Т., знае, че е баща на А., за когото се е грижил заедно с Р. /Р./ и са живели в общо домакинство. Свидетелката научила за инцидента от Р., като последната се наложило да излезе спешно от работа, за да могат с Т. да пътуват за Велико Търново. Р. пътувала често с Т. до болницата, тъй като С. бил в кома. Р. и Т. търсили хоспис или дом с медицинско обслужване, което евентуално да им помогне, когато С. се събуди и го изпишат от болницата, защото докторите им казвали, че ще е невъзможно да остане да живее в домашна среда.
Състоянието на Т. се променило след смъртта на сина му, не бил този усмихнат и позитивен човек, когото познавала. Той се сринал, не искал да разговоря доста дълго време с никого, затворил се в себе си.
В съдебно заседание са разпитани по искане на ответната страна свидетелите Р. Л. И. /кмет на с.Ресен/, М. Д. А. /мл. автоконтрольор, съставил констативния протокол за ПТП/ и М. А. М. /кмет на село Водолей/ за установяване на обстоятелства, свързани с установяване механизма на ПТП, както и отношенията между ищеца и починалото лице. От показанията на свидетелите се установява, че М. М. е открил местопроизшествието рано сутринта, когато отивал да зарежда гориво. Мотоциклетът и двамата пострадали били вдясно от пътя, в тревиста местност с храсти и дървета, без да може да се установи кой е бил водачът. Според показанията на свидетеля М.
А. при съставяне на акта за ПТП са вписали починалия Д. А. като водач на мотоциклета въз основа на данни на свидетели от селото, които видели, че при потегляне от с.Водолей към с.Ресен именно той е управлявал.
Разпитан е също свидетелят Т. С. К. /полицейски инспектор/, който заявява в показанията си, че след постъпилия сигнал за инцидента и след проведени оперативно издирвателни мероприятия са установени камери за видеонаблюдение, намиращи се в с. Водолей на хранителен магазин „Пени“.
От записите свидетелят е установил, че пред магазина е спрял мотоциклет тип „Ендуро“, управляван от Д. А. без поставена обезопасителна каска. Като пътник на мотоциклета се возел А. Т., който също бил без поставена обезопасителна каска. Малко след това спрял друг мотоциклет, управляван от И. Ц., също от с. Ресен. Тримата разговаряли пред магазина с лицата М.И.А. и жена му Д. Н., след което тримата влезли в магазина, на излизане А. носел четири бири. Седнали на пейките до масите и там започнали да консумират алкохол. Малко по-късно Д. взел една бутилка уиски и я дал на А., който я прибрал в раницата. Д. А. направил опит да запали мотора, като рита манивелата, но видял, че от центъра на населеното място се задава полицейски патрул, и слязъл от мотора, оставил го и седнал на пейката. Полицейският патрул спрял и М.А. и жена му разговаряли с полицаите, които след това продължили по маршрут. Малко след това Д. А. пак станал, разговарял с И. Ц. и залитнал, като А. Т. го придържал да не падне. М.А. правил многократни 4 опити да го спре, дърпал го, разговарял с него, но Д. се отскубнал от него и продължили разговора, но вече от по-голяма дистанция. Д. А. направил опит пак да запали мотора с ритане на манивелата, но не успял, след което залитнал, както е седнал. А. Т. го подпрял да не падне, след което решили да тикат мотора в посока центъра на населеното място, като Д. А. е седнал на мотора, а Т. бутал. Малко след това моторът преминал много бързо в посока с.
Ресен покрай магазина, като от записите на камерата се вижда само долната част на мотора и седналите на него хора от кръста надолу. При пристигането и при тръгването от магазина се виждало ясно, че Д. А. е седнал на шофьорското място.
В съдебно заседание чрез видеоконферентна връзка е разпитан свидетелят И. Й. Ц., който заявява, че знае за произшествието, случило се на 14.06.2024 г. В с. Водолей заедно с Д. и А. спрели да почиват пред един магазин. Пиели бира. После тръгнали към с. Ресен – Д. и А. с личния мотор на Д., управляван от Д. А., а по-късно тръгнал и свидетелят с мотора си. По пътя към с. Ресен свидетелят не ги видял. Мотоциклетите им нямали регистрационни номера и застраховка. Свидетелят се прибрал в с. Ресен, като на сутринта бащата на Д. дошъл да търси сина си и започнали двамата да го търсят. По пътя им позвънели, че са ги видели в нивата.