Решение № 867 от 17.04.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 867 гр. Бургас, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело № 20242120104458 по описа за 2024 година

Делото е образувано по повод исковата молба на „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК ....., със седалище гр. София, с която моли да бъде прието за установено, че ответникът А. С. И., с настоящ и постоянен адрес в гр. Бургас, му дължи следните суми: 1400 лева – главница по Договор за потребителски кредит № ..... год., 332,08 лева – договорна лихва за периода 21.03.201831.03.2019 год., и 831,66 лева – обезщетение за забава за периода 21.03.201815.01.2024 год., както и законната лихва за забава върху главницата от 1400 лева, начиная от 18.01.2024 год., до окончателното й изплащане, които вземания са предмет на Заповед № 220/19.01.2024 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410, ГПК, изд. по ч. гр. д. № 300/2024 год. на БсРС.

Ищецът е изложил следните фактически и правни твърдения: между „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК ..., в качеството на кредитор, и А. С. И., в качеството на кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № ..... год., по електронен път, на основание ЗПФУР, като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за 1 комуникация от разстояние; на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон; в случай, че съдът приеме, че договорът не е сключен по електронен път, то следва да се приеме, че договорът за паричен заем, който е реален договор, се счита за сключен от датата на получаване на паричната сума; процесният договор е сключен при спазване на изискванията на ЗПК, ЗЕДЕУУ и ЗПФУР; от приложените общи условия и договор от 21.03.2018 год. се установява сключеният между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок; договорът е сключен в съответствие с разпоредбата на чл. 10, ал. 1, ЗПК – по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид формат и размер шрифт, не по-малък от 12, в два екземпляра, поради което процесният договор е действителен и е сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл.

22 от ЗПК; длъжникът е кандидатствал онлайн за отпускане на потребителски кредит, попълнил е заявление за отпускане на кредит от разстояние, в което е отразил личните си данни и данни за кореспонденция; пълната преддоговорна информация относно кредита е била налице чрез хиперлинкове, в т. ч. общи условия, стандартен европейски формуляр, договор за кредит, Приложение № 1 към него и погасителен план, а същата информация е била изпратена и на имейл на кредитоискателя; след запознаване с нея ответникът е отправил към кредитора обвързващо електронно волеизявление по чл. 2, ЗЕДЕУУ на сайта чрез натискане на бутон „Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен е-mail, проверил съм въведените данни и приемам ОУ и Договора“; с извършване на горните действия се счита, че заявлението за кредит е подадено, а ОУ и договорът са приети и подписани от кандидатстващия; след електронното изявление договорът, приложението към него, ОУ и СЕФ автоматично са изпратени на имейла на длъжника, ведно с електронно изявление на кредитора за сключване на договора за кредит и приложенията към него; при кандидатстване за кредита ответникът сам е избрал да обезпечи изпълнението на задълженията си чрез поръчителството на „Ай Тръст“ ЕООД, като договорът за предоставяне на поръчителство не е бил задължителен за сключване и е бил сключен по реда на ЗЕДЕУУ чрез размяна на електронни изявления; разпоредбата на чл. 13, ал. 4, изр. второ, ЗЕДЕУУ допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен; на 21.03.2018 год. длъжникът А.

И., въз основа на Договор за потребителски кредит № ....., е получил сумата от 2

1400 лева, със задължението да я върне в срок до 31.03.2019 год., съгласно Приложение № 1 към договора, съдържащ погасителен план; уговорен е и фиксиран лихвен процент – 41.24 %, както и годишен процент на разходите по кредита в размер на 50 %; според съдебната практика, при разсрочването на едно парично задължение, което по естеството си е еднократно, или при уговорка плащането да се извършва на вноски с различни падежи, не се касае за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД; страните са се съгласили, че при забава в плащането на погасителна вноска ответникът дължи обезщетение за забава; страните са постигнали съгласие длъжникът да заплаща всички разноски, свързани с неизпълнението; в Раздел VIII, чл. 2. 6. oт ОУ е уговорено правомощие на „Кредисимо“ ЕАД да уведомява длъжника за забавата чрез водене на кореспонденция, изпращане на съобщения, писма и стикери; на 21.03.2018, ответникът А. И. е сключил договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД, което дружество се е задължило да сключи договор с трето за процеса лице – „Кредисимо“ ЕАД, и да отговаря пред него солидарно с А. И. за всички задължения по договора за кредит и да плати всички изискуеми задължения при поискване от „Кредисимо“ ЕАД; на 21.03.2018 год. „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД са сключили договор за поръчителство за всички задължения на А. И. по договора за кредит; ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит, поради което „Кредисимо“ ЕАД е поканило „Ай Тръст“ ЕООД да плати всички изискуеми задължения на А. И.; на 23.02.2021 год. „Ай Тръст“ ЕООД е погасило дължимите от А. И. суми и, на основание чл. 143, ал. 1, ЗЗД, се е суброгирало в правата на удовлетворения кредитор; на 23.02.2021 год. „Ай Тръст“ ЕООД е уведомил по електронната поща длъжника за извършеното плащане, за встъпването си в правата на кредитора и за задължението за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство в размер на 1293,72 лева, ведно със сумата от 303,07 лева, представляваща обезщетение за забавата върху това възнаграждение; с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021 год. „Ай Тръст“ ЕООД, като цедент, е прехвърлило на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД своите вземания към ответника по договора за потребителски кредит; страните по договора за цесия са постигнали съгласие цедентът да прехвърля ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, 3 индивидуализирани в Приложение № 1/18.02.2021 год., неразделна част от договора; ответникът е уведомен за цесията на посочената от него електронна поща; връчването на уведомление няма характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента; в условие на евентуалност, ако се приеме, че уведомяването на ответника по имейл адреса не е извършено надлежно, то връчването на уведомлението следва да се приеме за надлежно извършено с исковата молба по делото; претендираната сума за забава представлява обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 год. за просрочени парични задължения; за периода 13.03.-13.07.2020 год. не е начислена законна лихва за забава, съгл. чл.

6 от ЗМДВИПОРНСПП.

За заплащане на претендираните парични вземания ищецът е подал заявление по чл. 410, ГПК, уважено с издаване на Заповед № 220/19.01.2024 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 300/2024 год. на БсРС. Правният интерес от предявяване на исковете по настоящото дело е обоснован с оглед указанията на заповедния съд по чл. 415, ал. 1, т. 2, ГПК, съгласно Разпореждане № 6664/19.06.2024 год.

Ищецът е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си, моли за уважаване на исковете и за присъждане на деловодните разноски, направени в заповедното и в настоящото исково производства.

Съдът намира исковете за допустими, правните им основания са чл.

124, ал. 1 и чл. 422, ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо, чл. 84, ал. 1, чл.

86, чл. 99 и чл. 240, ал. 2, ЗЗД, чл. 9, ЗПК.

В срока по чл. 131, ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител по чл. 47, ал. 6, ГПК, е депозирал писмен отговор, с който е оспорил исковете като неоснователни; изложил е следните насрещни възражения и твърдения: процесният договор нарушава разпоредбите на ЗПК, ЗЕДЕУИ и ЗПФУР; длъжникът не е уведомен за цесията; няма доказателства, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора.

Ответникът не е ангажирал доказателства; моли за отхвърляне на исковете като неоснователни.

Бургаският районен съд, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представен неподписан ръкописно от кредитополучателя 4

Договор за предоставяне на потребителски кредит № .....год., сключен между „Кредисимо“ ЕАД, в качеството на кредитор, и А. С. И., в качеството на кредитополучател, по реда на ЗПФУР, ЗПК и ЗЕДЕУУ. Като неразделна част от този договор е описано съставеното и представено Приложение № 1, съдържащо данни за съществените реквизити на договора: главница от 1400 лева, срок на договора – 12 месеца, разсрочено връщане на кредита на 12 погасителни вноски, договорна лихва – 41.24 %, годишен процент на разходите – 50 %, и общ размер на всички плащания – 1732,08 лева.

Представените приложение, общи условия на кредитора и стандартният европейски формуляр също не носят ръкописен подпис на ответника.

По делото е представена разписка за извършено на 21.03.2018 год. плащане на сумата от 1400 лева в полза на А. И. – чрез система за електронни плащания ePay.

По делото е представен неподписан ръкописно договор за поръчителство, сключен на 21.03.2018 год. между А. С. И., в качеството на потребител, и „Ай Тръст“ ЕООД, в качеството на поръчител, по силата на който поръчителят следва да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, както и да отговоря солидарно с А. И. по договора за потребителски кредит.

По делото е представен неподписан ръкописно договор за поръчителство, сключен на 21.03.2018 год. между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД.

В исковата молба е посочено, че поради бездействието на длъжника А.

И. да погаси паричните си задължения по договора за потребителски кредит това е извършено от поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД на 23.02.2021 год., който се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор, на основание чл. 143, ал.

1, ЗЗД.

По делото е представен договор за продажба и прехвърляния на вземания (цесия), сключен на 02.03.2021 год., с приложение към него, по силата на който цедентът „Ай Тръст“ ЕООД е прехвърлил на ищеца-цесионер „АПС Бета България“ ЕООД вземанията си към ответника А. И. по процесния договор за кредит.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения главен иск за неоснователен. Съгласно изготвения от съда доклад по чл. 146, ал. 1, ГПК, срещу който не е постъпило възражение от страните, в тежест на ищеца е провеждане на главно и пълно доказване за установяване сключения валиден договор за потребителски кредит между „Кредисимо“ ЕАД и ответника А. И.; валидно сключения договор за поръчителство, изпълнението от страна на поръчителя и суброгирането в правата на кредитора; валидното цедиране на вземанията в полза на ищеца; легитимацията на кредитора като изправна страна по договора за потребителски кредит, в т. ч. предоставянето на длъжника главницата от 1400 лева; в тежест на ищеца е доказване и на факта, че по отношение договора, за 5 който твърди, че е сключен от разстояние, е спазено изискването на чл. 18, ЗПФУР – за предоставяне на контрахента на преддоговорна информация, както и извършените електронни изявления, чрез които е получил съгласието на потребителя за сключване на договора при твърдените условия. Съдът счита, че такова доказване по делото не е проведено, тъй като липсват данни за начина и формата, с които А. И. е изразил съгласието си за сключване на договора за кредит при посочените от ищеца условия.