Решение № 640 от 04.05.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 640 гр. Плевен, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря Цецка С. Шутева като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело № 20254430106523 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422,ал.1 вр. чл. 415,ал.1, т.1 ГПК, като същото е образувано по искова молба на Гаранционен Фонд срещу В. И. Г., за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 14 228,76 лв., представляващо изплатено обезщетение от Гаранционен фонд по щета №20120210/16.07.2020 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че по повод подадено от него заявление е образувано ч. гр. д.№ 3571/2025 г. по описа на РС Разград е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК., но на осн. чл. 415,ал.1,т.1 ГПК съдът дал указания за предявяване на исковата молба. На осн. чл. 559,ал.1,т.1 КЗ и споразумение между Компенсационни органи и ищеца от 29.04.2002 г., във вр. с предявена претенция от НББАЗ на 16.07.2020, ищецът заплатил на Националното бюро парично обезщетение по претенция №20120210/16.07.2020 г., в качество на компенсационен орган, парично обезщетение в размер на 14 228,76 лв. на 30.07.2020 г., представляващо обезщетение за причинени имуществени вреди на л. а. „***“ с рег. №***, и 1113,32 евро такса за обработка на НББАЗ. Тези суми били платени от компенсационния орган във връзка с претенция на НББА на ***, и ищецът ги възстановил на НББАЗ, тъй като виновен за е ответникът В. Г., който на 13.02.2020 г. около 10.39ч в гр. ***, на паркинг пазар ***, като водач на л. а. „***“ с номер №***, собственост на ***, предприема маневра "паркиране“, удря странично л. а. *** №***, собственост на *** и причинява ПТП с материални ищеца. Бил съставен протокол от полицейско управление в ***, като към датата на ПТП-то водачът – ответник по делото, управлявал лек автомобил без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, Ищецът формулира довод, че на осн. чл. 557,ал.1,т.2, б. “а“ КЗ пред него е предявена горепосочената претенция от Национално бюро на *** чрез НББАЗ, за изплащане на обезщетение за претърпените вреди по лекия автомобил *** №***, който бил със следните увреждания: предна лява врата, вътрешен капак на предна лява врата, скоба за облицовка на лява врата, 1 вътрешен капак на ляво външно огледало, капак на лява първа колона, външен жлеб на задна лява врата. Поради това ищецът се суброгирал в правата на увреденото лице на осн. чл .558,ал.7 КЗ до размера на платеното обезщетение, а ответникът в нарушение на чл. 490 КЗ управлявал л. а. без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Той бил поканен да възстанови изплатеното от ищеца, но до момента това не било сторено. Моли предявеният да бъде уважен, претендира разноски.

В срока по чл. 131,ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения особен представител на ответника – адв. Г., с който се излага становище за допустимост и основателност на иска. Щетата възникнала в *** по вина на ответника и на потърпевшата страна са заплатени щетите от НББАЗ, която сума е възстановена от ищеца. Изплащането било сторено на осн. чл. 559,ал.1,т.1 и ал. 2 от КЗ, а за механизма на ПТП-то е съставен протокол от полицейското управление и е констатиран факта, че управлявания от ответника л. а. е бил без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. С оглед извършеното плащане, ищецът се суброгирал в правата на пострадалото лице до размера на обезщетението и разходите за определяне и изплащане на обезщетение и се е възползвал от т.н. регресен иск.

Ответникът не е платил до момента.

В с.з. ищецът поддържа исковата молба, моли тя да бъде уважена и да бъде присъдено юрк. възнаграждение.

В с.з. ответникът поддържа отговора на исковата молба, моли искът да бъде уважен.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателствени средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:

По заявление на ищеца с вх.№18271/10.06.2025 г. е образувано ч. гр. д.

№3571/2025 г. по описа на РС Плевен, по което е издадена заповед за изпълнение №1855/10.06.2025 г., с която ответникът В. И. Г. е осъден да плати сумата от 14 228,76 лв. главница, ведно със законната лихва от датата на заявлението.

С разпореждане №12545/18.9.2025 г. заповедният съд на осн. чл. 415,ал.1,т.2 ГПК указал на ищеца да предяви искова молба, като препис от разпореждането е връчен на 29.09.2025 г. на ищеца и сищят представил доказателства за подадена искова молба на 29.10.2025 г.

Не е спорно между страните, а и от приложените заверени за вярност в превод на български документи/протокол за ПТП от 19.2.2020 г, съобщение, преводно нареждане от 25.06.2020 г., извлечение №60/29.06.2020 г., доклад по щета №2012 0210/16.07.2020 г. / се установява, че на 13.02.2020 г в 10:39ч е настъпило ПТП в ***, ***, между двама участници – В. Г. и ***, като втория участник – ***, е паркирала своя лек автомобил напречно на паркинга на магазин НЕТО, а участник 1 – В. Г. се движил на паркинга със своя лек автомобил VW PASSAT с рег. №***, за да паркира напред отляво до лекия автомобил на втория участник. Ответникът В. Г. предприел описаната маневра и ударил с предния ъгъл на автомобила си предната врата на страната на шофьора на лек автомобил с участник 2. За настъпилото ПТП е изпратено съобщение от НББАЗ до *** Е.Ф. от което е видно, че л. а. с рег. № *** към 13.02.2020 г. в 10:39 ч не е било застраховано и е с обичайно местопребиваване в Република България, като този факт следва и от справката от база данни на ИЦ към ГФ. На 25.06.2020 г. е нареден превод от НББАЗ по сметка на бенефициента *** Е.Ф., ***, в общ размер на 9237,83 евро., от които 7085,99 евро обезщетение, 1145,70 евро такси и 1006,44 евро разноски, и същата е постъпила по сметката на бенефициента на 26.06.2020 г. На 16.07.2020 г. ищецът 2

Гаранционен фонд е уведомен от НББАЗ, че е изплатена сумата от 7085,99 евро на Дойчес Бюро и отправено искане за възстановяване на сумата. Към 30.07.2020 г. ищецът е заплатил на НББАЗ сумата от 49 844,32 лева по опис от 30.07.2020 г., от който е видно, че по №D-20-BG-01072 е изплатена сумата от 14 228,76 лв.

Горната фактическа обстановка се установява безспорно от събраните писмени доказателствени средства, на които съдът дава пълна вяра, тъй като се ползват с придадената им по закон доказателствена сила и стойност на осн. чл. 178 и чл. 179 ГПК и същите са неоспорени.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са допустими искове с правно осн. чл. 422,ал.1, вр. чл. 415,ал.1,т.2 ГПК вр. чл. 558,ал.7 вр. чл. 557,ал.1,т.2, б. „а“ от КЗ вр. чл. 561 КЗ, тъй като исковата молба е подадена в законоустановения срок, при пълен субективен и обективен идентитет с издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№3571/2025 г. по описа на РС Плевен.

Съгласно разпоредбата на чл. 558, ал. 7 от КЗ, след изплащане на обезщетението по чл. 557, ал. 1, т. 2 б. "а" от КЗ, Гаранционен фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение, лихви и разходите за определянето и изплащането му. В чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ се предвижда, че Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за:... т. 2. имуществени вреди за вреди на чуждо имущество, причинени: а) на територията на Република България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ не е самоцелна, а е израз на трайно установената в европейското и националното законодателство социална функция на застраховането. Смисълът на нормата е да създаде гаранционен механизъм, който да осигури репариране на вредите на пострадалите лица в случаите, когато задължителната застрахователна система не е сработила поради неизпълнение на законовото задължение за сключване на застраховка от страна на виновния водач.

Един от елементите на сложния фактически състав е деликвентът да няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП.

Механизмът на ПТП е безспорно установен със съставения от полицейски служител протокол от ПТП 19.02.2020 г., като презумпцията за виновност не е оборена и настоящият съдебен състав намира, че ответникът виновно при извършване на маневра по паркиране на управлявания от него л. а. с рег. № ***, осъществява ПТП с паркиралия пред паркинг на НЕТО лек автомобил, управляван от ***, като уврежда предната врата на страната на шофьора, което представлява нарушение на чл. 25,ал.1 ЗДвП. В пряка причинно следствена връзка от противоправното деяние са настъпили имуществени вреди под формата на претърпени загуби, изразяващи се в поправка на описаните по-горе вреди, за което е издаден доклад, че са на стойност от 7085,99 евро.

Към датата на ПТП ответникът няма застраховка „Гражданска отговорност“, а НББАЗ е страна по международно споразумение и същевременно ПТП-то е реализирано на територията на държава-членка на ЕС – ***. Заплатеното от НББАЗ обезщетение за настъпилото на територията на държава-членка ПТП е за МПС, което няма застраховка „Гражданска отговорност“ и е с обичайно местопребиваване в РБ. Тези обстоятелства несъмнено пораждат отговорността на ищеца към НББАЗ, като на последният е заплатено на 30.07.2020 г. парично обезщетение. Факта на плащане е 3 безспорно установен по делото, поради което на осн. чл. 558,ал.7 ГПК Гаранционен фонд е встъпило в правата на увреденото лице и има право да претендира заплатеното от него обезщетение.

Предвид горното, съдът намира, че са налице всички предпоставки на предявения регресен иск с правно осн. чл. 558,ал.1 КЗ вр. чл. 557,ал.1,т.2, б.“а“ КЗ, тъй като е доказан по основание. Размерът на предявения иск - 14 228,76 лв. (7275,05 евро), безспорно се установява и от представените преводни нареждания и опис на щети към 30.07.2020 г., поради което съдът приема, че искът е доказан изцяло и по размер. Ето защо следва да бъде уважен изцяло като основателен.

При този изход на спора, ответникът следва да заплати на ищеца на осн. чл.

78,ал.1 ГПК всички сторени от него разноски за заповедното и исково производство, а именно 859,27 евро за особен представител, 100 евро за юрк. Възнаграждение определено на осн. чл. 78,ал.8 ГПК, 145,50 евро държавна такса за исковото производство, както и 25,56 евро юрк. Възнаграждение за заповедното производство и 145,50 евро държавна такса.

Ръководен от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено, че В. И. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на Гаранционен фонд, с адрес: ***, на осн. чл. 422,ал.1, вр. чл. 415,ал.1,т.2 ГПК вр. чл.

558,ал.7 вр. чл. 557,ал.1,т.2, б. „а“ от КЗ вр. чл. 561 КЗ, сумата от 7275,05 евро, представляваща изплатеното обезщетение от Гаранционен фонд по щета №20120210/16.07.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.06.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с №1855/10.06.2025 г. по ч. гр. д. № 3571/2025 г. по описа на РС Плевен.

ОСЪЖДА В. И. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати Гаранционен фонд, с адрес: гр. София, ул.“ Граф Игнатиев“ № 2, на осн. чл. 78,ал.1 ГПК, сумата в общ размер на 1275,83 евро, от която 1104,77 евро разноски за исковото производство и 171,06 евро за заповедното производство.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването на препис на страните пред ОС Плевен с въззивна жалба.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________

4